РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№
549/12.10.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав
в открито
съдебно заседание
на петнадесети
септември през
две хиляди двадесет
и третата година
в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
: АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
разгледа
докладваното
от съдията Г. Петров адм.
дело № 208
по описа на
съда за 2023год.,
за да се
произнесе
взе предвид
следното:
I.
За характера
на производството,
исковете и
становищата
на страните:
1.Производството
е по реда на
Глава ХІ от
Административно
процесуалния
кодекс, във връзка
с Част VІІ от
Закона за
изпълнение
на наказанията
и
задържането
под стража.
2. Образувано
по Искова
молба на Й.К.В.,
ЕГН **********,***, в
момента в
Затвора в
Пазарджик, да
бъде осъдена
Главна
дирекция
„Изпълнение
на наказанията“
към
Министъра на
правосъдието,
гр. София, бул.
„ген. Николай
Г. Столетов“, № 21
да му заплати
сумата от 50
000,00лв.,
представляващи
обезщетение
за
неимуществени
вреди,
изразяващи се
в болки, страдания,
обида, огорчение,
възмущение, внушаване
на чувство на
малоценност,
претърпени в
резултат на
наложеното
му обитаване
в помещения, които
са пренаселени,
в които има
дървеници,
хлебарки и гризачи,
без
постоянен
достъп до
санитарен
възел, без да
е лекуван и
воден на
преглед с
оглед
здравословното
му състояние,
в периода от
31.03.2021 год. до 28.02.2023
год.,
съответно в Затвора
Пловдив от 31.03.2021
год. до
10.02.2022 год. и в
затвора
Пазарджик от 11.02.2022 год.
до 28.02.2023 г., заедно
със
законната лихва
върху
главницата
от 28.02.2023 г. до
окончателното
ѝ изплащане;
както и да му
заплати
сумата от
15000,00лв. имуществени
вреди,
причинени му
в периода от
01.09.2019 год. до 10.02.2022
год., като е
бил принуден
сам да си
закупува
всяка
седмица,
необходимите
му
лекарствата
„креон“ и
„омепразол“ на
стойност по
50,00лв. всяко от
тях, заедно
със законната
лихва върху
главницата,
считано от 01.09.2019
год. до
окончателното
ѝ изплащане.
3. Ищеца
твърди до 10.02.2022 г.
да е
изтърпявал
наложеното
му наказание
в Затвора
Пловдив, като
след това пребивава
в Затвора
Пазарджик към
настоящия
момент. Сочи, че
от
администрацията
в Затвора
Пловдив е бил
изпратен в „…
болница окръжна
Пловдив …“ за
период от 20
дни и в „УМБАЛ
Свети Георги“
за четири
месеца. Бил е
с белезници
на двата крака
и едната
ръка,
охраняван от
полицаи в обособено
помещение с
решетки на
прозорците и
вратата. В
Затвора
Пловдив не са
му давали
диетична
храна, а в
затвора
Пазарджик са
му давали
диета № 1,
вместо диета
№ 5.
През
цялото време
е принуден да
обитава пренаселени
килии, с
нетна площ от
по-малко от 3,00мІ на човек, без
постоянен
достъп по
санитарен
възел и постоянно
течаща топла
и студена
вода. В
килиите през
зимата е било
студено, а
през лятото
много топло.
Сочи, че в килиите,
които
обитава има
дървеници,
хлебарки и
гризачи,
мухъл и влага.
В двата
затвора,
лишените от
свобода си
сушели
дрехите в
килиите,
което
запарвало
въздуха.
Поддържа
се, че В.
страда от
панкреатит от
23.09.2019 г.; полипи на
жлъчния
мехур, варици
на хранопровода
първа степен,
кървящи
хемороиди
първо и втора
степен и
астма, но не е
бил лекуван
от тези
заболявания.
Иска се
паричните
претенции да
бъдат уважени,
като в полза
на ищеца се
присъдят
разноски в размер
на 10,00лв.
4. Ответната Главна
дирекция
„Изпълнение
на наказанията“,
с посочен
съдебен
адрес ***, чрез
процесуалния
представител
юрк. Р., в
депозиран
писмен отговор
е на
становище, че
исковата
претенция на В.
е недоказана
фактически и
неоснователна.
Поддържа се,
че за периода
след март 2020г.,
корпуса на
Затвора Пазарджик,
вече е бил с
напълно ремонтирани
крила, с
осигурени
нови тоалетни
и бани във
всяка килия,
нови дограми
на
прозорците, и
вратите, нова
ВиК и ел.
инсталация,
теракотен
под, и съобразени
не по-малко
от 4 кв. метра
жилищна площ
съгласно
изискванията
на
Европейския
съд по
правата на
човека и
основните
свободи. Ищецът
не е бил
лишен от
достъп до
санитарен
възел и
течаща вода
по начин, който
да накърнява
неговото
човешко
достойнство.
Килиите,
коридорите и
сервизните
помещения се
почистват
ежедневно от
лишените от свобода.
Лишените
от свобода
имат право
ежедневно на
престой на
открито не
по-малко от
един час, а
през
останалото
време имат възможност
да се движат
по коридора
на групата си
и да
посещават
съседни
килии. В.
не е подавал
писмени
заявления,
или оплаквания
за лоши
условия и
пренаселеност
до администрацията
на Затвора
Пазарджик,
което според
ответника
показва, че той
е бил
съгласен с
тези
обстоятелства,
и това е била
неговата
воля към
момента.
Иска се
претенциите
за парично
обезщетение
на В. да бъдат
отхвърлени.
5.
Участвалият
по делото
прокурор,
представител
на Окръжна
прокуратура
Пазарджик е
на становище,
че исковите
претенции са
частично
основателни.
Счита се, че
претенцията
е
основателна относно
престоя на В.
в Затвора
Пловдив, в
периода от 31.03.2021
г. до 10.02.2022 г.,
доколкото
нему не е
била
осигурена
необходимата
жизнена
среда и
условия. Сочи
се, че действително,
установяват
се твърдените
от ищеца
заболявания,
но така също
се установява,
че при всяко
негово
оплакване, е
бил преглеждан
и съответно
хоспитализиран,
където му е
провеждано
необходимото
лечение.
Относно
претендираните
имуществени
вреди се сочи,
че в
амбулаторен
лист от 08.06.2022 г.,
който е извън
процесния
период е
посочена
единствено
терапия с „Креон“,
без да е
посочен
период на
лечение, а по
делото
въобще няма
данни за
терапия с „Омепразол“.
II. За фактите :
От 31.03.2021 г. до
05.04.2021 г. в стая №5 настанени
7 лишени от
свобода
От 06.04.2021 г. до
08.04.2021 г. в стая №5 настанени
6 лишени от
свобода
От 09.04.2021 г. до
15.04.2021 г. в стоя №5 настанени
7 лишени от
свобода
От 16.04.2021 г. до
19.04.2021 г. в стая №5 настанени
6 лишени от
свобода
От 20.04.2021 г. до
06.05.2021 г. в стая №5 настанени
7 лишени от
свобода
От 07.04.2021 г. до
10.05.2021 г. в стая №5 настанени
8 лишени от
свобода
От 11.04.2021 г. до
16.05.2021 г. в стая №5
настанени 7
лишени от
свобода
От 17.04.2021 г. до 27.05.2021г. в
стая №5 настанени
6 лишени от
свобода
От 28.04.2021 г.
до 18.06.2021г. в
стая №5
настанени 7
лишени от
свобода
От 19.06.2021 г.
до 21.06.2021г. в
стая №5
настанени 6
лишени от
свобода
От 22.06.2021 г.
до 05.07.2021г. в
стая №5
настанени 7
лишени от
свобода
От 06.07.2021 г. до
07.07.2021г. в стая №5
настанени 8
лишени от
свобода
От 08.07.2021 г.
до 12.07.2021г.
в стая №5 настанени
7 лишени от
свобода
От 13.07.2021 г.
до 17.07.2021г.
в стая №5 настанени
8 лишени от
свобода
От 18.07.2021 г.
до 18.07.2021
г. в стая №5 настанени
7лишени от
свобода
От 19.07.2021 г.
до 08.08.2021 г. в стая №5
настанени 8 лишени от
свобода
Квадратурата
на стая №5 на
пост VI е 28,52 кв.
без
санитарен
възел. Помещението
има два отварящи
си прозореца
с размери 0,98м./1,15м.
и 0,48м. /1,15м.
Квадратурата
на санитарния
възел е 2,46 кв.м.
с един отварящ
се прозорец с
размери 0,31м./1,10 м.
На 09.08.2021 г.
лишените от
свобода от
спално
помещение № 5
са
преместени в спално
помещение № 9
поради
ремонт в
спално
помещение № 5
до 10.10.21 г.
В
спално
помещение № 9, В.
е бил
настанен
както следва
:
От 09.08.2021 г.
до 31.08.2021 г. в стая №9
настанени 8
лишени от
свобода
От 01.09.2021 г.
до 03.08.2021 г. в стая №9
настанени 7
лишени от
свобода
От 04.09.2021 г.
до 20.09 2021г. в стая №9
настанени 8
лишени от
свобода
От 21.09.2021 г.
до 10.10.2021г. в стая №9
настанени 7
лишени от
свобода
Стая № 9
на пост VI е с
площ от 27,99кв.
без
санитарен
възел. Има
два отварящи
се прозореца
с размери 0,90м./0,55м.
и 0,90м./0,55м.
Квадратурата
на
санитарния
възел е 2,40кв.м. с
един отварящ
прозорец с
размери 0,85м./0,55м.
На 11.10.2021г.
след
извършения
ремонт,
лишените от свобода
са настанени
във вече
обновената стая
№5 на пост VI,
както следва
:
От 11.10.2021 г. до
12.10.2021г. в стая №5
настанени 7
лишени от
свобода
От 13.10.2021 г. до
25.10.2021г. в стая №5
настанени 6
лишени от
свобода
Он 26.10.2021 г.
до 27.10.2021г. в стая №5
настанени 5
лишени от
свобода
От 28.10.2021 г.
до 04.11.2021г. в стая №5
настанени 6
лишени от
свобода
От 05.11.2021 г.
до 21.11.2021г. в стая №5
настанени 5
лишени от
свобода
От 22.11.2021 г.
до 29.11.2021г. в стая №5
настанени 4
лишени от
свобода
От 30.11.2021г. до
02.12.2021г. в стая №5 настанени
5 лишени от
свобода
От 03.12.2021 г. до
12.01.2022г. в стая №5 настанени
7 лишени от
свобода
От 13.01.2021 г. до
20.01.2022г. в стая №5 настанени
6 лишени от
свобода
От 21.01.2022г. до
09.02.2022г. в стая №5 настанени
7 лишени от
свобода
От 10.02.2022 г. до
10.02.2022г. в стая №5 настанени
6 лишени от
свобода
7. Според
удостовереното
в същата
справка, за
периода от 31.03.2021
г. до 10.02.2022г., Й.В. не
е бил
наказван с
изолиране в
наказателна
килия и съответно
не е бил
настаняван в
тези помещения.
Налице
е само една
докладна
записка с
рег. №159 от 12.01.2022г.,
изготвена от
В. Д. Я., на
длъжност командир
на отделение в
Затвора
Пловдив за
това, че на 11.01.2022г.
в 15:15ч. при
проверка на
донесени
лекарства за
лишения от свобода
В. от
съпругата му Л.А.В.,
поради
възникнало
съмнение за
целостта на
една от
опаковките е
извършена по
детайлна
проверка.
Установено е,
че в
капсулите на
донесеното
лекарство „Стаматин“
е различно
като
количество и
е със съмнително
кафеникав
цвят.
Извикана е
екип от Първо
РУ Пловдив,
който е иззел
лекарството.
Други
докладни за
упоменатите в
исковата
молба
лекарства
(Омепразол и
Креон) не са
открити.
Посочено
е още, че на
всички
лишени от
свобода е
осигурен
достъп до
течаща топла
вода, според
графика за
разпределение
на времето на
лишените от
свобода от съответната
група за
ползване на
банята, а
работещите имат
достъп до баня
всеки
работен ден. Във
всеки
санитарен
възел, лишените
от свобода
имат достъп
до течаща
студена вода.
Отоплението
се
осъществява
чрез
централно-локално
парно
отопление
през
отоплителния
сезон. Проветряването
на стаята е
по желание на
лишените от
свобода и
могат да
правят това
чрез
отваряне на
прозорците.
Хигиената в
спалните
помещения се
осъществява
също от
настанените,
като за целта
получават
съответните
прибори, каквито
също така могат
да ги
закупуват от
лавката на Затвора
Пловдив или
да им бъдат
донасяни от близките
им.
През
периода па
изтърпяване
на
наказанието
на В., в
затвора Пловдив
не са правени
основни
ремонти по
стаите в
които е
пребивавал
лишения от
свобода, но
са
извършвани
текущи
ремонти като
своевременна
смяна на
течащи
кранчета;
отстранявани
са течове,
сменяни са
осветителните
тела и
счупени
прозорци.
През 2017 г., е
подменена
дограмата на
прозорците,
поставен е
гранитогрес
в общите
умивални в които
пода е бил с
мозайка, а
стените с
фаянс. С
постъпването
си в затвора
на всеки
лишен от
свобода се осигурява
комплект
спално бельо
и завивки.
При желание
от страна на
лишения от
свобода
домакинът
осигурява,
колко
комплекта са
му
необходими.
Лишеите от
свобода имат
право да
получават и
от своите
близки спално
бельо и
одеяла, т.е. да
използват
лични такива
в ротация със
служебни. Прането
става по
усмотрение
па самия
лишен от
свобода в
пералнята на
затвора или
чрез
изнасяне за
пране от близките.
Сушенето на
дрехите
става в
сушилната
машина или на
пригодени
простри в
общото
помещение на
поста или
отвън на
карето. Във
всяко спално
помещение
има течаща
вода и
санитарен възел,
до които
лишените от
свобода имат
неограничен
достъп.
Санитарните
възли са
плътно
преградени
от спалните
помещения и нямат
визуален
контакт е
тях. Затвора
гр. Пловдив
се отоплява е
централно
парно.
Спалните помещения
са добре
осветени, с отварящи
се прозорци и
естествена
вентилация.
Проветряването
на помещението
се извършва
от лишеите от
свобода,
настанени в
стаята.
Храната
предлагана в Затвора
Пловдив
отговаря по
количество,
качество и
калории съобразно
утвърдена Таблица
№ 1. Има
утвърден
график по който
се извършва
дезинсекция
и дератизация
на
помещенията
в затвора.
8.
Описаните
данни,
позволяват
да се направят
следните фактически
констатации :
В
периодите
през които в
стая № 5 са
били настанени
4 лишени от
свобода,
всеки от тях
е разполагал
с чиста
жилищна площ
от 7,13 мІ. В
периодите
през които в
стая № 5 са
били настанени
5 лишени от
свобода,
всеки от тях
е разполагал
с чиста
жилищна площ
от 5,70 мІ. В
периодите
през които в
стая № 5 са
били настанени
6 лишени от
свобода,
всеки от тях
е разполагал
с чиста
жилищна площ
от 4,75 мІ. В
периодите
през които в
стая № 5 са
били настанени
7 лишени от
свобода,
всеки от тях
е разполагал
с чиста
жилищна площ
от 4,07 мІ. В
периодите
през които в
стая № 5 са
били настанени
8 лишени от
свобода,
всеки от тях е
разполагал с
чиста
жилищна площ
от 3,56 мІ.
В
периодите
през които в
стая № 9 са
били
настанени 8
лишени от
свобода,
всеки от тях
е разполагал
с чиста
жилищна площ
от 3,49 мІ. В
периодите
през които в
стая № 9 са
били
настанени 7
лишени от
свобода,
всеки от тях
е разполагал
с чиста
жилищна площ
от 4,00 мІ.
Това
ще рече, че в
периодите от 07.04.2021
г. до 10.05.2021 г.,
тоест 34 дни;
от 06.07.2021 г. до 07.07.2021г.,
тоест 1 ден; от
13.07.2021 г. до 17.07.2021г.,
тоест 4 дни; от
19.07.2021 г. до 08.08.2021 г.,
тоест 20 дни; от
09.08.2021 г. до 31.08.2021 г.,
тоест 22 дни; от 04.09.2021 г.
до 20.09 2021г., тоест 16
дни или общо
през 97 дни от
периода през
който В. е
изтърпявал
наложеното
му наказание
в Затвора
Пловдив, не
му е била
осигурена
чиста жилищна
площ
от не
по-малко от 4,00 мІ.
През
останалите
периоди от
време,
чистата жилищна
площ в
помещенията
в които е
обитавал В. е
била равна
или по-голяма
от 4,00 мІ за всеки
един от
настанените
в помещението
лишен от
свобода.
Осигурен е
бил достъп до
течаща топла
вода, във
всеки
санитарен
възел,
лишените от
свобода са
имали достъп
до течаща
студена вода.
Помещенията
са
отоплявани
чрез
централно-локално
парно
отопление през
отоплителния
сезон. Осигурено
е било проветряване
на помещенията.
Хигиената в спалните
помещения е
осъществявана
от лишените
от свобода,
като за целта
са получавали
необходимите
уреди.
Каквито и да
е други данни
или
доказателства
за
противното
не се заявиха
и не се представиха
по делото.
По
делото не се
установиха
данни,
в периода от
31.03.2021 г. до 10.02.2022г.,
спрямо В. да
се е налагало
някакво
лечение и то
да е било
отказано от
администрацията
на затвора.
Не се
установи в
този период
от време, ищеца
да е искал
осигуряването
на някакво диетично
хранене и то
да е било
отказано или
неизпълнено
от
администрацията.
Не се
установиха
данни, спрямо
В. да е
предписвано
лечение с
точно
определени
медикаменти
и те да не са
били
осигурявани
от
администрацията
на затвора.
9. Според
Справка вх. № 2166
от 14.03.2023 г., представена
от Началник
Затвора
Пазарджик, в
периода от 11.02.2022
г. до 28.02.2023 г.
лишеният от
свобода Й.В.,
от група 01 е бил
настанен в
отделение 07
на затвора,
както следва
:
• в килия
№ 705 с утвърден
капацитет от
5 места с размери
3.56 м./6.28 м. и обща
площ 22.36 кв.м.
Същата
отделно
разполага
със собствен
санитарен
възел (баня и
тоалетна) с
размери 1.13x1.62 и
обща площ 1.83
кв.м. Капацитетът
на
помещението
технически и физически
не позволява
настаняване
на повече от
нормативно
предвидения
и утвърден
брой лица, с
което да бъде
нарушен
стандартът и
изискването
за минимална
жилищна площ
от 4 кв.м. на
лице.
• в килия
№ 714 с утвърден
капацитет от
3 места с размери
3.93 м./4.10 м. и обща
площ 16.11 кв.м.
Същата
отделно
разполага
със собствен санитарен
възел (баня и
тоалетна) с
размери 1.10x1.62 и
обща площ 1.78
кв.м. Капацитетът
на
помещението
технически и физически
не позволява
настаняване
на повече от
нормативно
предвидения
и утвърден
брой лица, с
което да бъде
нарушен
стандартът и
изискването
за минимална
жилищна площ
от 4 кв.м. на лице.
• в килия
№ 708 е с
утвърден
капацитет от
3.56x4.10 и обща площ
14.60 кв.м. Същата
отделно
разполага
със собствен
санитарен
възел (баня и
тоалетна) с
размери 1.17х 1.68 и
обща площ 1.97
кв.м. Капацитетът
на помещението
технически и
физически не
позволява
настаняване
на повече от
нормативно
предвидения
и утвърден
брой лица, с
което да бъде
нарушен
стандартът и
изискването
за минимална
жилищна площ
от 4 кв.м. на лице.
Удостоверено
е, че трите
спалните
помещения, са
обзаведени
според
размера и
определения
по план
капацитет,
със
съответния
брой двойни
или единични
легла,
шкафчета и
нови маси с
табуретки. Леглата
са с размери 70/190
см. или 1.33 мІ,
шкафчета са с
размери 45/40 см.
или 0.18 мІ и маси
с размери 40/40 см.
или 0,16 мІ с по
две или три
фиксирани
табуретки.
Спалните
помещения са
оборудвани с
висококачествена
„ПВЦ“ дограма
и нови
интериорни
врати, с
оптимален
топло и
шумоизолиращ
ефект. Настаняването
е извършено
прецизно и диференцирано
в
съответствие
с изискванията
на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, като
са отчетени
предпочитанията
на лишеният
от свобода и
най-добрите
условия и
възможности
за
качественото
им
обслужване
от всички направления
на дейност.
10. Във
въпросната
справка е
удостоверено
още, че храненето
в затвора се
извършва в
специално
оборудвано и
сертифицирано
за целта
помещение
при спазване
на всички
санитарно-хигиенни
изисквания. Допуска
се внасяне на
храна и
консумирането
ѝ в
помещенията
при спазване
на всички
хигиенни
норми и
изисквания.
Помещенията
разполагат с
прозорци
съответстващи
на обема им, с
пряк достъп
на дневна
светлина и
свеж въздух.
В тъмната
част на
денонощието
се използва
съвременно
осветление
отговарящо на
всички
изискуеми
стандарти и
съобразено с
площта на
помещенията. Стените
са боядисани със
свежи
латексови
бои, в светли
и приятни тонове,
в подходяща
цветова гама
предизвикваща
топли,
положителни
емоции, и
психичен
комфорт у
обитателите
и създаващи
ведра
обстановка в
помещението. Подовата
настилка представлява
устойчива
теракота,
изпълнена в
неутрален
цвят и с
възможност
за лесна
поддържа.
Използват се
съвременни
почистващи
препарати с
оптимален
почистващ и
дезинфекциращ
ефект и приятен
наситено
свеж, но
ненатрапчив
аромат.
Същите се
подсигуряват
редовно, в
количества
съответстващи
на размера на
помещенията. Отоплението
е локално
парно на газ
поддържано
от
квалифицирани
служители и
постоянно се
поддържа
нужната и
нормативно
изискуема за
живеене
температура
в спалните помещения,
с грижа за
комфорта и
здравето на лишените
от свобода по
време на
пребиваването
им в затвора. Всички
спални
помещения в
отделението, през
процесния
период от
време имат
постоянен
достъп до
собствен
санитарен
възел и баня
с течаща
студена и
топла вода.
По утвърден
график се
ползва
пералня.
11. Според
Епикриза на Й.В.,
постъпил на
01.11.2019 г. и изписан
на 01.11.2019г. в „УМБАЛ
Свети
Георги“, ЕАД,
Пловдив(л. 68 по
а.д.№ 3116/2021 г. на АСПловдив),
същият е с
окончателна
диагноза
Хроничен рецидивиращ
панкреатит
МКБ10 – К86.1.
Дадени са
препоръки за
диетичен режим
и
спазмолитична
терапия. Подобни
са
диагнозата и
е терапията,
описани в
Епикриза за
хоспитализация
на В. в същата
болница в
периода 13.11.2019 г.
до 19.11.2019 г. (л. 80 по а.д.№
3116/2021 г. на АСП). Според
Епикриза
на Й.В.,
постъпил на
25.01.2020 г. и изписан
на 08.05.2021г. в
Специализирана
болница ца
активно лечение
на лишени от
свобода –
вътрешно
отделение(л. 70 по
а.д.№ 3116/2021 г. на
АСП),
същият е с
диагноза
Хроничен
панкреатит,
като предписаното
му лечение е
с Креон –
собствена
терапия.
Спазмолитици
(Спазмалгон,
Бусколизин,
Папаверин,,
Но-шпа)
Улкопрол 2х1к.,
Реглан - при
нужда,
Магнерот 1 т.с.,
Каризил 3х1 т.,
физиотерапия,
диета. В
Епикриза на Й.В.,
постъпил на
29.01.2021г. и изписан
на 10.02.2021г. в
Специализирана
болница ца
активно
лечение на
лишени от свобода
– хирургичен
сектор(л. 83 по а.д.№
3116/2021 г. на АСП),
същият е с
диагноза
хроничен
екзацербирал
панкреатит и
полип на
жлъчния
мехур. Проведено
е било
лечение със
спазмолитици,
Н2 блокери,
креон,
детралекс,
ефлоран.
Изписан е с
препоръки за
продължаване
на лечението
по
местопребиваване
и спазване на
стриктна
диета.
В
контекста на
тези данни,
по делото не
се
представиха
доказателства
и не се
установява,
по
време на
исковия период
включващ
престоя на В.
в Затвора
Пловдив, а
именно от 31.03.2021
год. до 10.02.2011 г., тоест
за 347 дни, по
отношение на
него да е
било прилагано
някакво
лечение в
медицинския
център на пенитенциарното
заведение и
да са му
осигурявани
медикаменти
и диетично
хранене,
съобразно
медицинските
изисквания
относно хроничното
заболяване
което е имал.
12. В
Справка от 09.03.2023
г., изготвена
от Елка
Стойчева, на
длъжност началник
сектор
„Финанси,
логистика и
капиталови
разходи“ в
Затвора
Пазарджик е
заявено, че сградата
на корпуса на
затвора, е
изцяло
обновена,
след продължилата
през 2018 - 2020
година,
мащабна
реконструкция
и
модернизация
на сградния
фонд. Ремонтът
приключил
окончателно
през м.
януари 2020
година, т.е.
лишеният от
свобода В., е
обитавал
изцяло
отремонтирани
спални
помещения. Изцяло
са били обновени
санитарните
възли във
всички съществуващи
спални
помещения,
извършена била
подмяна на
електрическите,
ВиК и
отоплителните
инсталации,
подменени били
подовите
настилки и
облицовки, и
дограмата. Така, всяко
спално помещение
разполага
със
санитарен
възел, достъпът
до който е
перманентен.
Всички
санитарни
възли са
проектирани
и изградени
така, че
всяко
помещение
разполага с
течаща вода -
студена и
топла.
Студената
вода е
постоянно
течаща, а
топлата вода
е по график, съобразно
осигуряване
на
достатъчно
количества
топла вода за
лична
хигиена на
лишените от
свобода, и
всички
битови
дейности в затвора,
като
кухненски
блок,
столова, медицински
център,
перални
помещения и
др. Затвора.
Пазарджик е
газифициран
през 2003 година, тоест
далеч преди
лишеният от
свобода В., да
бъде
настанен за
изтърпяване
на
наказанието. Осигурено
е отоплението
и топлата
вода за
битови нужди
на лишените
от свобода,
така през
зимата е
достатъчно
топло, а през
лятото,
температурите
в
помещенията
са нормални
за сезона,
предвид
строителните
характеристики
на сградата.
През процесния
период, не е
имало
регистрирани
аварии на
системата за
топлоподаване.
Използването
на природен
газ, е
възможно
най-надеждния
и екологично
чист, а така
също и
най-скъп, начин
за отопление
на сгради с
обществено предназначение,
каквито са
местата за
лишаване от
свобода. Всички
спални
помещения,
имат
достатъчен брой
отварящи се прозорци.
Няма
констатирано
наличие на
плесен, мухъл
и течове в
помещенията.
Няма
констатирано
счупване на
прозорци
през
процесния
период.
Организацията
на
хигиенното
осигуряване
в Затвора
Пазарджик, е
регламентирана
с утвърдени
вътрешни
правила за
хигиенното и
противоепидемично
осигуряване
в местата за
лишаване от
свобода,
разработени
и функциониращи
в
съответствие
с
изискванията
на действащата
нормативна
база. На
територията
на затвора,
се извършват
дезинфекционни,
дезинсекционни
и дератизационни
дейности в
спалните
помещения на
лишените от
свобода,
кухненския
блок, общите
помещения на
територията
на целия
сграден фонд
на затвора,
както и прилежащите
пространства
за
провеждане
на престой на
открито. Тези
дейности се
осъществяват
от лицензирани
фирми и лица,
притежаващи
квалификация,
съгласно
изискванията
на Наредба №1
за условията
и реда за
извършване
на
дизинфекции,
дезинсекции
и дератизации.
Направленията
за
извършване
на необходимите
дезинфекционни
дейности в
затвора, са
съобразени с
утвърдения
алгоритъм на
дезинфекционни
мероприятия
в обекти с
обществено
предназначение.
Администрацията
на затвора е
предприела
всички
възможни
средства за предотвратяване
наличието и
унищожаване на
гризачите.
Територията
на района се
почиства
ежедневно
неколкократно.
Осигурени са
закрити
контейнери
за смет,
които се извозват
четирикратно
през
седмицата, по
установен график,
от
сметосъбиращата
и
сметоизвозваща
фирма.
Обособено е
перално
помещение, за
правилно
изпиране,
недопускащо
кръстосване
пътищата на
чистото и
замърсеното
бельо. Същото
е оборудвано
с перални
машини и
сушилни, които
работят при
определен
режим на работа.
Ресурсно
осигурено е
обезпечаването
на машините с
перилни
препарати. С
оглед
създадения
регламент, не
се налага
лишените от
свобода да
перат и сушат
дрехите си в спалните
помещения.
Приготвянето
на храната на
лишените от
свобода в
затворническа
кухня има за
цел,
осигуряване
на
достатъчна
по химичен и
калориен
състав храна.
Приблизителната
дневна
калоричност
на ястията
варира между
2600-2900 калории за
един лишен от
свобода. Храната
се приготвя в
съответствие
с изискванията
на утвърдена
от Министъра
на правосъдието
и Министъра
на здравеопазването
Таблица №1, за
състава на
дневната дажба
и полагащите
се
хранителни
продукти на
един лишен от
свобода -
възрастен.
Диетата
на лишените
от свобода се
определя от
медицинските
специалисти в
затвора. В. е
поставен на
Диета №1, при
която
храната се
приготвя,
чрез хидротермична
топлинна
обработка
/варене/ или
печене, т.е. не
се запържва.
На осъденият
е определена
и
допълнителна
добавка
„Типов хляб“.
Приложен
към
справката е
Договор № 650 от
20.01.2021 г., сключен
между
ответника и
ДЗЗД, относно
извършване
на
дезинсекция
и
дератизация
на сградите
на Главната
дирекция
13. Представена по делото е Медицинска справка от 10.03.2023 г. за здравословното състояние на лишения от свобода Й.В., изготвена от д-р Атанас Барбаров, на длъжност директор на Медицински център към Затвора Пазарджик. Според нея, ищеца е постъпил в Затвор Пазарджик на 11.02.2022г. без оплаквания, но е съобщил за панкреатит, гастрит и разширени вени. Представил е обширна лична медицинска документация, доказваща наличието на хронични панкреатит, полип на жлъчен мехур, варици на хранопровода и хемороиди. Медицински картон на В. не е изпратен от Затвора Пловдив.
Според
получената
документация
са били назначени:
Диета № 1 за
Стомашно чревни
заболявания
и следните
медикаменти:
Креон 10000Е,
Карзил,
Хелицид. В. посещава
Медицинския
център
веднъж седмично,
при което му
се дава
определената
терапия. Дава
му се
модифицирана
диета № 1, по
причина че
различията
между
последната и
диета № 5 са
незначителни
и поради факт
че към първата
има записани
голям брой лишени
от свобода,
докато при
другата няма
записани.
През м.
май 2023г. са били
направени
кръвни
изследвания
със завишени
стойности на
ензима
Амилаза, сочещо
на увреждане
на панкреаса.
По този повод
на 08.06.2022г. се
провела
консултация
с
гастроентеролог,
потвърждаваща
диагнозата и
лечението.
На 11.10.2022г.
в спешен
порядък по
повод
коремни
болки е настанен
в „Хирургическо
отделение“ на
„МБАЛ Пазарджик“
АД. Проведена
е
консервативна
терапия.
Изписан с
диагноза:
Паралитичен
илеус. Остър
панкреатит.
Терапията е
продължена.
Приложени
към
справката
са
Здравен картон
на В.;
Епикриза от
11.10.2022 г. от „МБАЛ
Пазарджик“ АД;
Амбулаторен
лист от 08.06.2022 г.;
Лабораторни
изследвания
от 12.05.2022 г.
14. Според
представения
по делото
Здравен картон
на В.(л.36),
при
настаняването
в Затвора
Пазарджик,
същият „…съобщава
за множество
заболявания,
за които ще
представи
документи. Минали
заболявания -
2017 г. фрактура
на дясна патела.
Фамилна
обремененост
не съобщава. Сегашно
състояние -
мъж на видима
възраст отговаряща
на
действителната.
В добро общо състояние.
Адекватен.
Ориентиран
за време, място
и
самоличност.
Дихателна
система - чисто
везикуларно
дишане. ССС -
РСД РР 120/80.
Храносмилателна
система -
език
необложен.
Корем на нивото
на гръдния
кош,
неболезнен.
Сукусио ренапис
/-/ отр.
двустранно. Крайници
без отоци.
Запазени
пулсации.….“.
Относно
употребата
на
медикаменти,
в картона е
отбелязано - Креон
3x30 000; карзил 50 мг. 2x1;
Сотагамма 160
мг. сутрин;
Салбутамол
спрей.
15. В
представеното
по делото
заключение
по назначената
съдебно
икономическа
експертиза,
вещото лице Т.
сочи, че към
настоящия
момент не
съществуват
достоверни
статистически
данни за
средните продажни
цени на
медикаментите
„креон“ и
„омапразол“
през всяка
една от
календарните
години 2019 г., 2020
г., 2021 г. и 2022 г.
Съобразно Регистъра
на
максималните
продажни
цени, поддържан
от
Националния
съвет по
цените и
реимбурсиране
на
лекарствените
продукти към
Министерство
на здравеопазването
за медикамента
„Креон 10000, 100 табл.“
е посочена 40
лева -
максимална
цена с ДДС, като
тя е
актуализирана
към 02.02.2020 г. и до
настоящия
момент.
Максималната
надценка за
търговците
на дребно е 20%
върху цената
на едро.
За медикамента
„Омепразол
Фарма 20 мг. 14
табл.“ е посочена
максимална
цена от 6,25 лева,
като тя е
актуализирана
от 02.09.2021 г. Максималната
надценка за
търговците
на дребно е 20%.
С оглед
данните по
Амбулаторен
лист № *********D94 от 08.06.2022 г.(л.42), в който е
посочена
терапия „Креон
3х50000“, без да е
посочен
период на
лечение, вещото
лице е счело,
че за периода
от 01.09.2019 г. до 10.02.2022 г. или
общо 893 дни ще
са били
необходими
общо 13 395 броя
таблетки „Креон
10000“ или 133
опаковки от
по 100 таблетки.
Общо стойност
на
медикамента
би възлизала
на 5 320,00 лева.
Съобразно лекарствената
листовка,
вещото лице е
приело, че
медикаментът
„Омепразол“
следва да се
приема по 1
таблетка
дневно за период
не по-дълъг
от 2 месеца. При
тези условия
според вещото
лице, за
лечение за
общо 6 месеца,
биха били
необходими
близо 13
блистера.
Общата
стойност на
медикамента
би възлизала
на 81,25 лева. При
посочените
условия,
според
вещото лице,
разходите за
лечение с
посочените
медикаменти
би възлизал
на 5 401,25 лева.
16. В хода на
производството
бе прието без
заявени
резерви от
страните,
заключение
по назначена
съдебно
медицинска
експертиза. Според
вещото лице
д-р Д., въз
основа на
твърденията
на страните и
данните
съдържащи се
приобщените
по делото медицинска
справка,
здравен
картон,
епикризи,
амбулаторни
листи,
включително
и персонален
преглед на
ищеца
извършен от
д-р Д. на място
в Затвора
Пазарджик, се
констатира
следното : В.
боледува от
„Други
хронични
панкреатити“
МКБ-10(Международна
статистическа
класификация
на болестите)
– К80.1;
„Камъни на
жлъчния
мехур с друг
холецистит“
МКБ10- К80.1;
„Вътрешни
хемороиди“
МКБ10- I84.2.
Състояние след
операция за
счупване на
капачката на дясно
коляно. В
момента е без
оплаквания и
здравословното
състояние на
ищеца е
добро. В.
посещава
Медицинския
център на
затвор Пазарджик
веднъж
седмично, при
което му се
извършва
контролен
преглед и му
се дава определената
терапия. Дава
му се диета № 1
и за стомашно
чревни заболявания
и следните
медикаменти :
Креон 10000Е;
Карзил и
Хелицид. Многократно
е настаняван
за лечение в
лечебни
заведения за
болнична
помощ.
Извършвана е
консултация
с
гастроентеролог
в доболничната
помощ, както
и
лабораторни
изследвания.
На В. се
оказва
необходимото
медицинско
обслужване
Относно
необходимостта
от спазване
на определена
диета от В.,
вещото лице е
пояснило
следното :
При
хроничен
панкреатит
най-важна е
диетата.
Препоръките
са в
съответствие
с индивидуалното
състояние и
наличието на
придружаващи
заболявания.
Общите препоръки
са: Често
приемане на
храна на
малки порции
- 4-6 кратно
хранене ; Бавно
хранене и
старателно
сдъвкване на
храната ;
Избягване на
прекалено
студени или
горещи ястия;
Избягване на
продукти,
които стимулират
повишено
количество
на солна
киселина
(кисели
плодове,
концентрирани
бульони); Изключват
се мазни,
пържени и
пикантни
храни;
Повишаване
на
консумацията
на протеини(извара,
риба. месо); Намаляване
на
продуктите
съдържащи
въглехидрати
и мазнини;
Начин на
обработка на
храната -
варене, печене
или приготвяне
на пара. Обостряне
на хроничния
панкреатит
може да се
провокира с
приема на
обилно
количество и
мазна храна в
съчетание с
алкохол и/или
газирани
напитки.
В. е на диета
№ 1 по Певзнер.
Препоръчителната
диета за това
заболяване е
диета № 5П по
Певзнер.
Налице е
съвпадение
между двете
диети по
отношение
кратността
на хранене (4-6
пъти на ден) и
начина на
обработка на
храната - варене,
печене или на
пара. И при
двете диети е
забранена
консумацията
на пържени
храни. При
диета № 5 за
разлика от
диета № 1 се
ограничава(не
се изключва)
приема на
мазнини и
въглехидрати.
При стриктно
спазване на препоръките
и изпълнение,
диета №1, може
да замести
диета № 5.
В съдебно
заседание,
вещото лице е
заявила, че
спрямо
жалбоподателя
се прилага
Диета № 1,
която за разлика
от Диета № 5 за
панкреатит,
единствено
има
намаляване
на мазнините,
нещо което
той трябва да
ограничи и
ако се спазва
диетата,
защото и в
Диета № 1
се дават
пържени
храни, което
не е редно.
Относно
необходимите
лекарства,
вещото лице е
посочило
следното : Като
поддържаща
терапия при
хроничен панкреатит
се назначава
специфична
лекарствена
терапия,
която
включва
ферментни
препарати и
обезболяващи.
Прилагат се и
медикаменти,
които
потискат
киселинността
на
стомашните
сокове и по
този начин
намаляват
активност на
панкреаса.
Осигуреният
функционален
покой
съдейства за
балансиране
на хроничния
панкреатит.
При
увредена от
панкреатит
на
задстомашната
жлеза,
продукцията
на ензими не
е достатъчна,
поради което
храносмилането
се влошава и
следват
прогресиращи
негативни
ефекти върху
общото
здраве. За да
бъде
предотвратено
подобно
развитие се
препоръчва
ензимна заместителна
терапия.
Обичайните
ензимни препарати
за подобни
случаи са
мезим форте
или креон. Относно
В. е
необходимо
поддържащо
лечение с „Креон“(ензимен
препарат);
„Карзил“(медикамент
за протекция
на черния
дроб) и
„Хелицид“(медикамент
за потискане
стомашната
киселинност),
които му се
осигуряват
от Медицинския
център при
Затвора
Пазарджик.
17. В
съдебно
заседание,
като
свидетел бе
разпитана Л.А.В.,
съпруга на
ищеца.
Свидетелката
твърди, че закупува
и носи на ищеца
медикамента
„креон“, като не
може да си
спомни точно
цената,
доколкото е
купувала
различни
грамажи и
различни опаковки,
каквото е
имало в
аптеката. Сочи,
че лекарствата
са били предписани
с рецепта от
личната
лекарка или
от лекарката
в затвора. Според
В., седмично
медикаментите
струват
приблизително
100 лева. По два
пъти-три пъти
в седмицата е
носила храна на
съпруга си,
която е
готвена, тъй
като в
Затвора
Пловдив не
можели да
приготвят
такава, която
да отговаря
на Диета № 5.
Това било дълъг
период,
докато бил в
Затвора
Пловдив до
момента в
който бил
приведен в
Затвора
Пазарджик. Твърди,
че е взела кредит,
за да може да
осигурява
необходимите
лекарства и
храна.
III. За
правото :
18. Според
чл. 205 от АПК,
искът за
обезщетение
се предявява
срещу
юридическото
лице, представлявано
от органа, от
чийто
незаконосъобразен
акт, действие
или
бездействие
са причинени
вредите.
Според
чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство
и контролът
върху
дейността на
местата за
лишаване от
свобода и
пробационните
служби се
осъществяват
от Главна дирекция
„Изпълнение
на
наказанията“,
която е юридическо
лице към министъра
на
правосъдието
със седалище
София и е на
бюджетна
издръжка,
като
съответно затворите
и областните
служби
„Изпълнение на
наказанията“
са
териториални
служби на Главна
дирекция „Изпълнение
на
наказанията“.
Каза
се, главните
искови
претенции са
за присъждане
на
обезщетение
за
неимуществени
и
имуществени вреди,
произтичащи
от
незаконосъобразна
дейност на администрацията
на Затвора
Пловдив и Затвора
Пазарджик,
към Главна
дирекция „Изпълнение
на
наказанията“.
Дейността по
фактическото
изпълнение
на наложено
наказание
лишаване от
свобода,
обемаща разбира
се и
осигуряване
на условията за
упражняване
на правата от
задържаните
лица и
изпълнението
на техните
задължения,
съобразно
правното им
положение и
статус е административна
по своето
естество.
При
това положение,
възведените
в
обстоятелствената
част на
исковата молба
твърдения за
допуснати
нарушения по
смисъла на
чл. 3 от ЗИНЗС
при
изтърпяване
на
наказанието
на Колев в затворите
Пловдив и Ловеч
през
процесните
периоди от
време, определя
като пасивно,
материално и
процесуално
правно
легитимирана
страна по
заявената
главна
искова
претенция,
именно Главна
дирекция
„Изпълнение
на наказанията“,
София.
19. Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване
от свобода
трябва да
разполага с
необходимите
жилищни,
битови и
други
помещения за
осъществяване
на
поправително
въздействие,
а арестите -
за
поддържане
на
физическото
и психическото
здраве и
уважаване
човешкото
достойнство
на
задържаните
лица.
В чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС е
установено
изискването,
минималната
жилищна площ
в спалното
помещение за
всеки лишен
от свобода да
не е по-малка
от 4,00мІ.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството
дневна
светлина,
степента на
изкуственото
осветление,
отопление и
проветряване,
достъпът до
санитарни
възли и
течаща вода,
както и
минимумът
обзавеждане
на спалните
помещения се
определят с
правилника
за прилагане
на закона,
като в чл. 20, ал. 3
от ППЗИНЗС е
конкретизирано,
че на
лишените от
свобода се
осигурява
постоянен
достъп до
санитарен
възел и
течаща вода.
В
заведенията
от закрит тип
и арестите в
затворите
ползването
на санитарен
възел и
течаща вода
се осъществява
в спалните
помещения.
Според чл. 21, ал. 1
от ППЗИНЗС, спалните
помещения се
обзавеждат с
отделни
легла за
настанените
лица,
снабдени със спални
принадлежности,
шкафчета за
лични вещи,
маса,
столове, осветителни
и
отоплителни
тела, като се
осигуряват
условия за
пряк достъп
на дневна светлина
и възможност
за
проветряване.
20.
Според чл. 129, ал.
1 от
ЗИНЗС, медицинското
обслужване
на лишените
от свобода се
осъществява
в медицински
центрове и
специализирани
болници за
активно
лечение,
разкрити към
местата за
лишаване от
свобода по реда
на чл. 5, ал. 1 от
Закона за
лечебните
заведения, а
според чл. 129, ал.
3 от ЗИНЗС, предписанията
на
медицинските
специалисти
имат
задължителен
характер за
началниците на
съответните
места за
лишаване от
свобода.
Медицинското
решение се
взема
единствено в
интерес на
здравето на
лишения от
свобода.
Съобразно
чл. 5, ал. 3 от
Наредба № 2 от
22.03.2010 г. за
условията и
реда за
медицинското
обслужване в
местата за
лишаване от свобода,
предписанията
на
медицинските
специалисти
имат
задължителен
характер за
началниците
на затворите,
поправителните
домове и
арестите.
Медицинското
решение се
взема единствено
в интерес на
здравето на
лишения от
свобода.
Според чл. 65, ал.
1 и ал. 5 от
Наредба № 2 от
22.03.2010 г., на
лишените от
свобода се
осигуряват
необходимите
лекарства, тяхното
получаване
се
удостоверява
чрез подпис
на лишения от
свобода в
амбулаторната
книга, директорът
на
медицинския
център
попълва
рецептурна
книжка на
хронично
болен, а
според чл. 65, ал.
6 от
Наредбата, лишените
от свобода
могат да
получават
лекарства
отвън само
със знанието
и под контрола
на лекаря от
лечебното
заведение в
местата за
лишаване от
свобода. Тези
лекарства се
съхраняват в
лечебното
заведение и
се предоставят
за ползване
по реда на
тази наредба..
21.
Според чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС,
осъдените и
задържаните
под стража не
могат да
бъдат
подлагани на
изтезания, на
жестоко,
нечовешко
или унизително
отношение.
Съобразно
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за
нарушение на
ал. 1 се смята и
поставянето
в
неблагоприятни
условия за
изтърпяване
на
наказанието лишаване
от свобода
или
задържането
под стража,
изразяващи
се в липса на
достатъчно жилищна
площ, храна,
облекло,
отопление,
осветление,
проветряване,
медицинско обслужване,
условия за
двигателна
активност,
продължителна
изолация без
възможност
за общуване,
необоснована
употреба на
помощни
средства,
както и други
подобни действия,
бездействия
или
обстоятелства,
които
уронват
човешкото
достойнство
или пораждат
чувство на
страх,
незащитеност
или
малоценност.
22. При
това
положение,
установяването
на кой да е от
фактите,
посочени в
хипотезите
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
обосновава
извод, че е
налице нарушение
на забраната
осъдените и
задържаните
под стража да
бъдат подлагани
на изтезания,
на жестоко,
нечовешко или
унизително
отношение.
Съобразно
указанието
възведено в
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в
случаите по
чл. 3, ал. 2 съдът
взема предвид
кумулативното
въздействие
върху лицето
на условията,
в които се е
изтърпявало
наказанието
лишаване от
свобода или
задържането
под стража,
продължителността,
както и други
обстоятелства,
които имат
значение за правилното
решаване на
спора.
23.
Според чл. 284, ал.
3 от ЗИНЗС, Съдът
задължава
специализираните
органи по
изпълнение
на наказанията
да
предоставят
информация
от значение
за
правилното
установяване
на фактите по
делото. В
случай на
неизпълнение
на това
задължение
съдът може да
приеме за доказани
съответните
факти.
Приложението
на тази процесуална
презумпция налага
наличието на
позитивно
проявените
факти – задължаване
на
специализираните
органи по
изпълнение
на
наказанията
да предоставят
информация
от значение
за
правилното установяване
на фактите по
делото и
неизпълнение
на това
задължение
от тяхна
страна, като
при това
положение, разбира
се с оглед
останалите
събрани по делото
доказателства,
за Съда се
поражда възможността
да презюмира
проявлението
или липсата
на определен
факт с правно
значение.
24. Следва
обаче да се
съобрази, че
предоставянето
на исканата
информация
от съответните
длъжностни
лица, се
извършва в
условията на
осъществяване
на наказателна
отговорност
при невярно
удостоверени
факти и
обстоятелства.
В тази
насока, според
чл. 311 от НК, ал. 1
от
Наказателния
кодекс,
длъжностно
лице, което в
кръга на
службата си
състави
официален
документ, в
който
удостовери неверни
обстоятелства
или
изявления, с
цел да бъде
използван
тоя документ
като доказателство
за тия
обстоятелства
или изявления,
се наказва с
лишаване от
свобода до
пет години,
като съдът
може да
постанови и
лишаване от
право по чл. 37,
ал. 1, точка 6. Това
налага да се
приеме, че
удостоверените
от
длъжностните
лица в
Затвора
Пазарджик,
факти и
обстоятелства
са истинни до
установяване
на
противното,
посредством
надлежно събрани
в
производството
доказателства.
25. В
случая, с
оглед
твърденията
на ищеца
относно исковия
период от 10.02.2022г.
до 28.02.2023 г., Началника
на Затвора
Пазарджик бе
задължен да
представи
подробна
информация
във връзка
със
заявените в
исковата молба
данни. Това
свое
задължение,
административния
орган
изпълни, като
се
представиха съответните
справки,
съдържащи
конкретна
информация
свързана с
пребиваването
на В. в
мястото за изпълнение
на наложеното
му наказание
лишаване от
свобода.
Данните от
тези справки,
бяха
подробно
описани в предходния
раздел на
настоящото
решение. Според
в посочения
исков период,
В. е бил
настанен и е
обитавал
помещения в
затвора
Пазарджик,
при нормални
битови
условия
относно наличието
на отопление,
осветление,
проветряване,
медицинско
обслужване,
условия за двигателна
активност,
при
наличието на
минимално
необходимата
жилищна площ.
26. Относно
жилищната
площ в
помещението,
трябва да се
съобрази, че
ЗИНЗС не
съдържа
дефинитивна
норма, която
да определя
какво съдържание
е вложил
законодателя
в синтагмите
„достатъчно
жилищна площ“
и
„минималната
жилищна
площ“. Както
действащото,
така и
отмененото
законодателство
са
непротиворечиви
по отношение
на
разбирането,
че под
„жилищна площ“,
следва да се
разбира
сборът от
площите на
помещенията
в жилището с
основно
предназначение
за дневни,
спални и
детски стаи,
измерена по
вътрешните
зидарски
очертания на
стените(така
например в § 1, т.
2 от ДР на
Закона за
гражданската
регистрация,
също в § 1, т. 5 от
ДР на Наредба
№ 3 от 19.08.1998 г. за
настаняване
в жилища,
ателиета и
гаражи от
ведомствения
жилищен фонд
на Министерството
на отбраната).
Казано с
други думи,
санитарните
помещения не
се включват в
жилищната
площ. Така
при описаните
в т. 9 от
настоящото
решение общи
площи на
спалните
помещения в
които е
обитавал
ищеца,
като се
изключи площта
на
санитарния
възел, се
получава „минималната
жилищна
площ“, която
във всеки един
от
посочените
периоди от
време е била не
по-малко от 4,00 мІ.
Действително,
в Решение от
27.01.2015 г. на Европейския
съд по
правата на
човека по
делото на
Нешков и
други срещу
България, по
жалби № 36925 от 2010 г.,
№ 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012
г., № 73196 от 2012 г., № 77718
от 2012 г. и № 9717 от 2013 г.,
Четвърто
отделение,
председател
Инета Зимеле
е посочено,
че „….. 166.
Крайната
липса на
място в
затворническа
килия има
голяма
тежест при
оценката на
това дали
условията на
задържане са
в нарушение
на чл. 3 от
Конвенцията.
Докато
общите доклади
на КПИ не
казват
изрично
какъв размер
жилищна площ
за един лишен
от свобода
трябва да се
смята за
минимален
стандарт при
настаняване
в обща килия,
то отделните
национални
доклади за
извършените
от КПИ
посещения и
препоръките
по тези
доклади
предполагат,
че
желателният стандарт
е четири
квадратни
метра жилищна
площ на
човек.
Въпреки това,
ако
затворниците
имат на
разположение
по-малко от
три квадратни
метра
жилищна площ,
пренаселеността
трябва да се
счита за
толкова
тежка, че да
доведе само
по себе си,
независимо
от други фактори,
до нарушение
на чл. 3 от
Конвенцията. В
оценката на
наличното
пространство
трябва да се
вземе
предвид
пространството,
заемано от
мебели и
обзавеждане
в килията (подчертаването
наше).
Недостигът
на пространството
може да се
утежни и от
липсата на достатъчно
отделни
места за
спане (виж
Ананиев и
други,
цитирано
по-горе, §§ 145-47, с
допълнителни
препратки).
Дори и
пренаселеността
да не е толкова
сериозна, че
да
представлява
сама по себе
си нарушение
на чл. 3 от
Конвенцията,
тя все пак
може да
доведе до
нарушение на
тази
разпоредба,
ако се комбинира
с други
аспекти на
условията на
задържане –
като
например
липса на
уединение
при използване
на
тоалетната,
лоша
вентилация,
липса на
достъп на
естествена
светлина и свеж
въздух, липса
на подходящо
отопление или
липса на
основна
хигиена –
това води до ниво
на страдание,
което
надвишава
това, присъщо
на
задържането
(виж Torreggiani and Others,
цитирано по-горе,
§ 69).
167. От това
следва, че
при оценката
на това дали
е налице
нарушение на
чл. 3 от Конвенцията
по отношение
на липсата на
лично пространство,
трябва да се
вземат
предвид
следните фактори:
(а) всяко
задържано
лице трябва
да има индивидуално
място за
спане; (б)
всяко задържано
лице трябва
да има
най-малко три
квадратни
метра
жилищна площ;
и (в) размера
на килията
трябва да
дава
възможност
на задържаните
лица да се
движат
свободно
между
мебелите.
Липсата на
някои от тези
елементи
сама по себе
си поражда
сериозно
предположение,
че условията
на задържане
са в нарушение
на този член
(виж Ананиев
и други, цитирано
по-горе, § 148, с
допълнителни
препратки)..“.
27. Явно
е, че
разбирането
на
Европейския
съд по
правата на
човека, за
съобразяване
на мебелите и
обзавеждането
на
помещенията
при определяне
на жилищната
площ е
относимо, към
схващането,
че
минималния
размер на същата
не следва да
е под 3,00мІ за
човек. При
това
положение,
ако се
съобразят
мебелите(включително
наличието на
двойни легла)
в процесните
помещения в
Затвора
Пазарджик,
включително
и като се
изключи
площта на санитарния
възел
(независимо,
че в
решението на
ЕСПЧ това не
е споменато),
то отново
свободната
жилищна площ
за всеки един
от лишените
от свобода,
обитавали
тези помещения
в исковите
периоди е бил
над 3,00мІ.
28. На
следващо
място,
данните
съдържащи се
в представените
по делото
справки,
налагат да се
приеме, че
при
изтърпяване
на наложеното
му наказание
лишаване от
свобода в
исковия
период от 10.02.2022г. до 28.02.2023
г., В. е
обитавал съответните
спални
помещения в
Затвора Пазарджик
при наличието
на
необходимата
като вид,
количество и
калории храна,
подходящо
отопление и
климатичен
режим през
съответните
сезони на годината.
В помещенията
обитавани от
ищеца е имало
необходимото
естествено осветление,
достатъчно проветряване.
Осигурени са
били условия
за
двигателна
активност. Не
се установи,
спрямо него
да е
прилагана като
наказателна
мярка,
продължителна
изолация без
възможност за
общуване или
пък необосновано
да са употребявани
помощни
средства.
29. Съотнасянето
на данните,
удостоверени
в представената
по делото
медицинска
справка,
здравен
картон, епикризи,
амбулаторни
листи и
заключението
по
назначената
съдебно медицинска
експертиза,
сочи, че те са
непротиворечиви,
еднозначни и
налагат да се
приеме, че по
делото не се
установи спрямо
В.,
противоправно
да е била
отказвана
необходима
медицинска
помощ или
преглед при
специалист
от
администрацията
на Затвора
Пазарджик в
рамките на
исковия
период от 10.02.2022г. до 28.02.2023
г., нито пък, че
нему е бил
преписан
определен
медикамент,
който
администрацията
противоправно
не му е
осигурила. Данните
по делото
позволяват
да се приеме
за
установено,
че В.
действително
е имал
здравословни
проблеми, но
относно тях,
той явно е
получавал
поисканата и
необходима
към момента
медицинска
помощ и
грижа. От
администрацията
на Затвора
Пазарджик са
били
предприети
необходимите
действия за
осигуряване
на
необходимите
му медикаменти
Креон
10000Е, Карзил,
Хелицид,
както и
съответната
на
заболяванията
на ищеца
Диета № 1. По
делото не се
установи, на
ищеца да е
било
предписвано
лечение с
медикамента
„Омепразол“. Не
се
установиха
данни,
предприетите
прегледи и
медицинска
терапия да са
несъответни
на
здравословното
състояние на ищеца
или да са му
причинили
болки или
страдания в
по-голяма
степен от
обичайната.
Субективните
преценки на
ищеца за
това, каква
по вид
медицинска
помощ трябва
да му бъде оказана,
не може да
бъде
основание за
извод, че
администрацията
на Затвора
Пазарджик е
бездействала
противоправно
относно оказването
на дължимата
спрямо него
медицинска
грижа. По
делото не се
установиха
данни,
действията
предприети
от
специалистите
в Медицинския
център в
Затвора
Пазарджик и в
Затвора Ловеч
да са били
несъответно
на моментното
здравословно
състояние и
оплаквания
на Костов.
30. В заключение
следва да се
посочи, че в
конкретния
казус, явно
не може да се
приеме, че
задължения
административен
орган не е
изпълнил обязаността
си по чл. 284, ал. 3
от ЗИНЗС да
представи
данни и документи,
които се
намират у
него. В този
смисъл,
следва
отново да се
посочи, че от
страна на
ищеца, не се заявиха
и не се
представиха никакви
други доказателства,
въз основа на
които да е
възможно да
се направи
извод или пък
дори
основателна
индиция, във
връзка със
заявените от
него
твърдения в
обстоятелствената
част на
исковата молба.
Казано с
други думи,
основанията на
исковата
претенция за
присъждане
на
обезщетение за
неимуществени
вреди включваща
периода от 10.02.2022г.
до 28.02.2023 г.,
останаха
само
твърдения в
процеса, без
да бъдат
посочени и
събрани
каквито и да
е доказателства.
Тази
процесуална
пасивност от
страна на
ищеца и
липсата не
само на
посочени и
представени
доказателства,
не могат да
бъдат
преодолени,
единствено
посредством процесуалната
презумпция,
възведена в
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
31. Що се
отнася до исковия
период от 31.03.2021 г. до 10.02.2022 г.,
в който В. е
пребивавал в
Затвора
Пловдив,
данните
съобразно
представените
справки, налагат
да се приеме,
че той е
обитавал
помещения в
които не му е
била осигурена
жилищна площ,
не по малко
от 4,00 мІ, както
това бе
описано в т. 8
от
настоящото
решение.
Доказателства,
които да
подлагат на
съмнение
тази
констатация
не се заявиха
и не се
представиха
по делото.
Несъмнено
е също така,
че по време
на престоя на
ищеца в
Затвора
Пловдив,
въпреки, че
същият е бил
нееднократно
хоспитализиран
в лечебни
заведения
извън
пенитенциарното
заведение,
включително
и в Специализирана
болница ца
активно
лечение на
лишени от
свобода, било
е установено
хроничното
заболяване от
което страда,
необходимостта
от приемане
на съответни
медикаменти
и осигуряване
на
специализирана
диета( описани в
т. 11 от
настоящото
решение),
такива не са
му били
осигурени за
целият
посочен исков
период. В
тази насока,
администрацията
на затвора е
бездействала,
въпреки
направените
от В. искания,
като Молба
вх. № М-3 от 03.01.2020 г.
например(л. 58 по а.д.№
3116/2021 г. на АСП).
32. Тези
факти са
достатъчни
за да се
приеме, че
във въпросния
период от
време,
администрацията
на Затвора
Пловдив е
поставила
изтърпяващия
наказание
лишаване от
свобода В. в
неблагоприятно
положение по
смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
В този
контекст,
правилото на
чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1
от ЗИНЗС,
налага да се
приеме, че
ищеца е
претърпял
твърдените
от него
неимуществени
вреди,
изразяващи
се в
описаните в
исковата
молба
негативни
психически
състояния.
Тези
неимуществени
вреди, са
пряка и
непосредствена
последица от
неизпълнението
от страна на
администрацията
на Затвора
Пловдив, на нормативно
установени
задължения
да осигури на
изтърпяващия
наказание
лишаване от
свобода В.
минимално
необходима
жилищна площ,
медицинска
помощ и
хранителен
режим. Не
осигуряването
на
съответната
жилищна площ,
храна,
облекло,
отопление,
осветление, проветряване,
медицинско
обслужване,
условия за
двигателна
активност,
както и продължителна
изолация без
възможност
за общуване,
са
квалифицирани
в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като
поставяне на
лицето в
неблагоприятни
условия за
изтърпяване
на
наказанието
лишаване от
свобода или
задържането
под стража.
Казано с
други думи,
лишаването
на едно лице
от основните
жизнени
потребности
е равнозначно
на
поставянето
му в
неблагоприятни
условия за
изтърпяване
на
наложеното
му наказание.
Аргумент за
това
съждение е
дефиницията,
съдържаща се
в § 1, т. 1 от
Допълнителните
разпоредби
на Закона за
социално
подпомагане
според която,
„Основни
жизнени
потребности“
са
достатъчно
храна,
облекло и
жилище,
съобразно
социално-икономическото
развитие на
страната.
33. В
тази насока,
според чл. 2, ал. 2
от ЗСП,
социалното
подпомагане
се
осъществява
чрез предоставяне
на социални
помощи в пари
и/или в натура
за
задоволяване
на основни
жизнени
потребности
на гражданите(курсива
мой), когато
това е
невъзможно
чрез труда им
и притежаваното
от тях
имущество.
Тоест, държавата
компенсира
посредством
предоставяне
на социални
помощи, тези
граждани,
които не
могат да си
осигурят
сами
основните жизнени
потребности.
Несъмнено е в
този
контекст, че
граждани,
които живеят в
условията на
липса в
по-голяма или
в по-малка
степен на
задоволяване
на основните
жизнени
потребности,
изпитват не
само чисто
физическо
неудобство,
но и негативни
психически
състояния,
подобни на тези,
описани от В.
в
обстоятелствената
част на
исковата молба.
Сиреч,
физическото
и
психическото
състояние на
лицата
изтърпяващи
наказание лишаване
от свобода,
на които от
страна на администрацията
не е
осигурено
задоволяване
на основните
жизнени
потребности
и гражданите,
които не
могат да си
осигурят
сами
основните
жизнени
потребности
се намират в
едно и също
социално
положение, доколкото
изпитват
подобни
физически и
психически
притеснения.
Въпросното
обстоятелство,
разгледано в
контекста на
конституционно
установения
принцип за
това, че
всички хора
са равни по
достойнство
и права,
налага съждението,
че лишените
от свобода,
изтърпяващи
наказанието
си в условия
на не осигурени
основни
жизнени
потребности,
следва да бъдат
третирани
еднакво с
гражданите, които
също живеят в
условията на
незадоволени
основни
жизнени
потребности.
Това пък позволява
да се формира
извода, че
лишените от свобода,
които търпят
вреди от
това, че не са
им осигурени
основните
жизнени
потребности
в пълен обем,
следва да
бъдат
компенсирани
за
конкретната
липса на
нормативно
установени
условия за
обитаване, по
начин, еднакъв
на този по
който се
компенсират,
гражданите
които не
могат да си
осигурят
сами основните
жизнени
потребности.
В този смисъл,
според чл. 11, ал.
1 от ЗСП,
социалните
помощи са
средства в
пари и/или в
натура, които
допълват
или
заместват
собствените
доходи до
основните
жизнени
потребности(курсива
мой) или
задоволяват
инцидентно
възникнали потребности
на
подпомаганите
лица и семейства.
34. Според
чл. 12, ал. 3 от ЗСП,
Министерският
съвет
определя
месечен размер
на
гарантирания
минимален
доход, който
служи като
база за
определяне
на социалните
помощи по ал. 1.
Според чл. 9, ал. 1
и ал. 2 от Правилника
за
приложение
на ЗСП, право
на месечна
помощ имат
лица или
семейства, чийто
доход за
предходния
месец е
по-нисък от
определен
диференциран
минимален
доход. Основа
за
определяне
на
диференцирания
минимален
доход е
гарантираният
минимален
доход, чийто
месечен
размер се
определя с
акт на
Министерския
съвет
Доколкото
в конкретния
казус става
реч за лице
ненавършило
65 години,
живеещо само
(в смисъл не
живеещо в
семейство),
като
отношенията
въз основа на
които се иска
присъждане
на
обезщетение
за претърпени
вреди са
свързани с
обитаване на
жилищно
помещение,
следва да се
съобразят най-близките
до тези
факти,
хипотези на
чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП(редакция ДВ,
бр. 64 от 2021 г.) според
която,
диференцираният
минимален
доход се
определя,
както следва:
за лице до 65
години,
живеещо само
- 80 на сто от ГМД и
на чл. 14, ал. 1 от
ППЗСП(редакция ДВ,
бр. 98 от 2020 г.) според
която, право
на месечна
целева помощ
за заплащане
на наем на
общински
жилища ползват
лицата, ако
настанителната
заповед е на
тяхно име и
чийто доход
от
предходния
месец е до 250 на
сто от
диференцирания
минимален
доход.
35. За
процесните 2021
г. и 2022 г., с
Постановление № 305
на МС от 19.12.2017 г. е
определен
месечен
гарантиран
минимален
доход в
размер на 75 лв.
При това
положение дефиринцирания
минимален
доход по чл. 9,
ал. 3, т. 5 от
ППЗСП(редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в
размер на 60 лв.,
а дохода по
чл. 14, ал. 1 от
ППЗСП е в
размер на 150,00
лв. Тоест
дневния
доход, който
следва да бъде
приет като
необходим за
задоволяване
на основните
жизнени
потребности
е 5,00лв.
За общо 347-те
дни на исковия
период описан
в т. 11 от
настоящото
решение,
обезщетението
възлиза на
сумата от 1735,00
лв.
Съответно,
спрямо този
размери на
главния иск,
ще следва да
бъде уважена
и акцесорната
претенция за
присъждане
на
обезщетение за
забавено
плащане на
парично
задължение, в
размер на
законната
лихва върху
главницата, считано
от 28.02.2023 г., до
окончателното
изплащане на
сумата.
В
останалата
си част,
исковите
претенции за
присъждане
на
обезщетение
за неимуществени
вреди останаха
недоказани,
поради което
ще следва да
бъдат отхвърлени.
36.
Относно
заявената
претенция за
присъждане
на
обезщетение
за
претърпени
имуществени
вреди е
необходимо
да се
отбележи
следното :
Както
вече
нееднократно
се посочи,
през време на
исковия
период от 10.02.2022г.
до 28.02.2023 г., когато В.
***, по делото се
установи, че
нему е била
осигурявана
необходимата
медицинска
помощ, включително
и
посредством
предоставяне
на предписаните
му
лекарства Креон
10000Е; Карзил и
Хелицид и
осигуряване
на подходящ
хранителен
режим. По делото
не се
установи, на В.
да е било
предписано
лечение с
медикамента „Омепразол“.
Не се
установи, на
ищеца да е
предписван
медикамент,
който да не е
бил доставян
от администрацията
на затвора
Пазарджик.
37. По
отношение на
исковия
период 31.03.2021 г. до
10.02.2022 г., през
който ищеца е
пребивавал в
Затвора Пловдив
се установи,
че най-късно
към 19.11.2019 г.(виж
Епикриза – л. 81
по а.д. № 3116/2021 г. на
ПАС),
е било
установено,
че В. страда
от хроничен
панкреатит,
като му е предписана
терапия с
медикамента
„Kreon 25 000Е“ . Несъмнено
е, че такова
лечение не е
било осигурено
от
администрацията
на Затвора
Пловдив.
Приобщените
по делото
доказателства
и съдържащите
с в тях данни
обаче, не
позволяват
да се формира
точна и ясна
констатация
за това, кога,
в какво
количество и
на каква конкретна
стойност са
били
закупувани
медикаменти,
необходими
за лечението
на В..
Съобразно
правилото на
чл. 52 от ЗЗД,
размера на
обезщетението
за
неимуществени
вреди се
определя от
съда по
справедливост,
когато
исковата
претенция е
доказана по
основание,
като разбира
се, се
съобразят и възможните
в тази насока
обективни
критерии.
Обезщетението
за
имуществени
вреди обаче е
оценимо в
пари и
неговия
размер
следва да бъде
установен
съобразно
конкретно
претърпените,
а не
хипотетичните
щети и
пропуснати
ползи, които
са пряка и
непосредствена
последица от
увреждането.
В този смисъл
са разпоредбите
на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 4, ал. 1
от ЗОДОВ.
39. В
конкретния
случай,
свидетелката
В.
първоначално
заявява, че
не може да си
спомни
цената на
която е закупувала
медикаментите,
а след това
твърди, че те
били на
стойност „… приблизително
100,00 лв….“
седмично.
Свидетелката
не сочи нито
какви точно
медикаменти
е закупувала
за съпруга
си, нито пък
каква е
отделната цена
за всеки от
тях. Тук
отново
трябва да се припомни,
че по
отношение на
вторият от
медикаментите
посочени в
исковата
молба - „Омепразол“,
по делото не
се
установиха
каквито и да
е данни, той
да е бил
предписван
или прилаган
по отношение
на В..
В т. 15 от
настоящото
решение се
посочи, че
според
вещото лице Т.,
максималната
цена на
медикамента „Креон
10000, 100 табл.“ е 40
лева,
съобразно Регистъра
на
максималните
продажни
цени, поддържан
от
Националния
съвет по
цените и
реимбурсиране
на лекарствените
продукти към
Министерство
на здравеопазването.
В същия
Регистър
обаче е
посочена
максимална
цена на
търговец на
дребно с ДДС
за медикамента „Kreon 25 000, Gastro-resistant capsule,
hard, 300, mg, Pack: 20“ от 18.88лв.,
която също е
актуализирана
към 02.07.2022 г.(https://portal.ncpr.bg/registers/pages/register/list-medicament.xhtml).
Различни
разбира се,
са и
обявените в
интернет
продажни
цени на
дребно от
различните търговци
за
различните
видове
опаковки, предлаган
медикамент
„Креон“.
При
това положение,
след като
ищеца и
неговата
съпруга, не
сочат нито
конкретния
вид или
видове от
медикамента
„Креон“, нито
количеството което
твърдят да е
било
закупувано, нито
пък неговата
конкретна
цена, то
очевидно не е
възможно да
бъде
определен
конкретния
размер на
твърдяната
вреда, дори в
рамките на възможно
най близката
до реалната
стойност на
извършените
разходи. Все
в тази насока
трябва да се
констатира,
че с оглед
твърденията
за
многократно
и в
продължителен
период от
време на
закупуване
на
медикамента, по
делото не се
представи
дори един
платежен
документ(касов
бон, фактура
или друг подобен)
от който да е
видно какъв е
конкретно закупения
медикамент и
заплатената
за него цена.
При
това
положение,
следва да се
приеме, че исковата
претенция за
присъждане на
обезщетение
за
претърпени
имуществени вреди
остана
недоказана
по размер.
ІV. За
разноските :
30. При
условията на
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на
ищеца се
дължат
сторените
разноски по
производството,
които се
констатираха
в размер на 10,00лв.
До този размер,
те са заявени
в исковата
молба.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция
„Изтърпяване
на наказанията“
към
Министъра на
правосъдието,
гр. София да
заплати на Й.К.В.,
ЕГН **********,***, в
момента в
Затвора в
Пазарджик,
сумата от 1735,00(хиляда
седемстотин
тридесет и
пет)лева,
представляваща
обезщетение
за
неимуществени
вреди, изразяващи
се в болки,
страдания,
обида,
огорчение,
възмущение,
внушаване на
чувство на
малоценност,
претърпени в
резултат на
наложеното
му обитаване
в помещения, които
са пренаселени,
в които има
дървеници,
хлебарки и
гризачи, без
постоянен
достъп до
санитарен
възел, без да
е лекуван и
воден на
преглед с
оглед
здравословното
му състояние,
в периода от 31.03.2021
год. до 10.02.2022 год.,
в
Затвора
Пловдив, заедно
със
законната
лихва върху
главницата от
28.02.2023 г. до
окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на
Й.К.В., ЕГН **********,***,
в момента в
Затвора в
Пазарджик, да
бъде осъдена
Главна
дирекция
„Изпълнение
на наказанията“
към
Министъра на
правосъдието,
гр. София, бул.
„ген. Николай
Г. Столетов“, № 21
да му заплати
сумата за
разликата от 1735,00лв.
до пълния
заявен
размер от 50000,00лв.,
представляващи
обезщетение
за неимуществени
вреди,
изразяващи
се в болки,
страдания,
обида,
огорчение,
възмущение,
внушаване на
чувство на
малоценност,
претърпени в
резултат на
наложеното
му обитаване
в помещения, които
са
пренаселени,
в които има
дървеници,
хлебарки и
гризачи, без
постоянен достъп
до санитарен
възел, без да
е лекуван и воден
на преглед с
оглед
здравословното
му състояние,
в периода от
31.03.2021 год. до 28.02.2023
год., съответно
в
Затвора
Пловдив от 31.03.2021
год. до
10.02.2022 год. и в
затвора
Пазарджик
от 11.02.2022
год. до 28.02.2023 г.,
заедно със
законната
лихва върху
главницата
от 28.02.2023 г. до
окончателното
ѝ изплащане;
както и да му
заплати
сумата от 15000,00лв.
имуществени
вреди,
причинени му
в периода от
01.09.2019 год. до 10.02.2022
год., като е
бил принуден
сам да си
закупува
всяка
седмица,
необходимите
му лекарствата
„креон“ и
„омепразол“
на стойност
по 50,00лв. всяко
от тях,
заедно със
законната
лихва върху
главницата,
считано от 01.09.2019
год. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция
„Изтърпяване
на наказанията“
към
Министъра на
правосъдието,
гр. София да
заплати на М.
Ю. К. със ЕГН **********,
от с. Ръжево
Конаре, в
момента в
Затвора в Пазарджик,
сумата от
10,00(десет)лева,
представляваща
извършени от
последния
разноски по
производството.
Решението
подлежи на
обжалване с
касационна
жалба пред
троен състав
на
Административен
съд
Пазарджик в
четиринадесет
дневен срок
от
съобщаването
на страните
за неговото
изготвяне.
Административен
съдия :