Решение по дело №2859/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 46
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20227180702859
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 46

 

гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ХХVI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА        

                               ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Костадинка Рангелова

и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2859 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ - гр. Пловдив, представлявано от директора В.Г., срещу Решение № 1819 от 23.09.2022 г., постановено по АНД № 5646/2021 година на Районен съд – град Пловдив,VII н. с., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НГ-1-15-00973491 от 05.08.2021 г., издадено от ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, , съгласно Заповед № 1015-15-58/17.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което на Р.Е.К., ЕГН **********, в качеството на управител на „Транс корект М“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.349 ал.1 от КСО във връзка с чл.108 ал.1 т.3 от с. к.

Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с непълнота на извършения анализ на събраните доказателства, довел до неправилен извод, поради което моли за неговата отмяна. Счита, че са събрани достатъчно категорични доказателства относно извършеното административно нарушение и неговия автор, като правомерно е ангажирана неговата административно - наказателна отговорност. В тази връзка подробно излага аргументи, касаещи анализ на събраните доказателства, от които според него се установява редовното връчване на поканата за съставяне на АУАН. Иска се отмяна на акта изцяло и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява; представя молба, с която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и счита, че следва да бъде оставен в сила.

Касационният съдебен състав, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

НП е издадено въз основа на съставен АУАН с № АН-1-15-00956195/01.07.2021 г., с който "Транс корект М" ЕООД е било привлечено като нарушител за административно нарушение на чл.349 ал.1 във връзка с чл108 ал.1 т.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Същото е осъществено при обстоятелства, които са се изразили в това, че Р.К., в качеството й на управител на цитираното дружество не е изпълнила задължителни предписания на контролен орган № ЗД-1-15-00926540/6.05.2021 г., с които е била задължена да представи в ТП на НОИ – Пловдив всички разплащателни ведомости, форми за отчитане на труда и/или присъствени форми за периода от 19.06.2014 г. до момента, годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, отчети за приходите и разходите, счетоводни справки, хронологичен регистър на сметка 421 – Персонал за начислени възнаграждения за 2018, 2019 и 2020 г., оборотни ведомости за периоди от 01.01.2018 г. до момента, сключени търговски сделки, удостоверения от банките за финансова активност, попълнена приложената декларация – приложение № 2 към чл.5 ал.2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, справка за всяко правоимащо лице по образец, съгласно приложение № 1 към чл.4 ал.1 от НРНИРСОИГВНР, трудови досиета на всички работници и служители, договори за управление и контрол, граждански договори, сметки за изплатени суми, регистър за разходо-оправдателни документи по чл.6 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО, всички издадени документи за осигурителен стаж и доход обр. УП-2 и УП-3, попълнени всички приложени към задължителните предписания справки и декларации. Същите е необходимо да бъдат представени във връзка със Заповед № ЗР-5-15-00927498/27.05.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за извършване на пълна ревизия по разходите на ДОО и Заповед № ЗГ-5-15-00927501/27.05.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетени, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове. Задължителни предписания № ЗД-1-15-00926540/256.05.2021 г. са връчени на 27.05.2021 г. Документите не са представени към 01.07.2021 г. Същите е следвало да бъдат представени не по-късно от 16.06.2021 г. Представени са със закъснение.  

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставянето на са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка е посочил, на първо място, процесните задължителни предписания са адресирани до „Транс корект М“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателят Р.К., като същите, установено от известие за доставяне, са получени на 27.05.2021 г. от лицето Д.И.К..

Впоследствие, след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, поради непредставяне на изисканите документи, са изпратени две нарочни покани, оформени в една обща, за явяване с цел съставяне на АУАН. Покана с изх. № 4005-15-217/1/18.06.2021 г., адресирана лично и конкретно до жалбоподателя Р.К., с адрес: ***, получена, видно от известието, на 23.06.2021 г. от лицето Д.К.. Другата покана с изх. № 4005-15-217/1/18.06.2021г., адресирана лично и конкретно до жалбоподателя Р.К., с адрес: ***, получена, видно от известието, на 30.06.2021 г. от лицето Р.Е.К., с изрично отбелязано качество „баба“. Съдът е установил, че и при двете покани, единствено се цитират задължителните предписания № ЗД-1-15-00926540/26.05.2021 г., не се сочи в какво качество жалбоподателят е поканен, т.е. не е налична връзката с дружеството „ТРАНС КОРЕКТ М“ ЕООД.

Имайки предвид, че основанието послужило за налагане на наказание – нормата на чл.349 ал.1 от КСО предвижда административнонаказателна отговорност, както за физически, така и за юридически лица, съответно с налагане на глоба и имуществена санкция в различен размер, съдът е формирал извод, че се създава неяснота по отношение на поканата за съставяне на АУАН до кой субект и в какво качество ще се ангажира отговорността му, при условие, че предписанията са отправени до дружеството.

На следващо място, съдът е установил, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, като препис от него е връчен на 13.07.2021 г., отново на Д.К., вече с отбелязано качество – „баба“. Горното е наложило извода, че е нарушено императивното изискване на чл.40 ал.1 от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН и това да се случи в негово присъствие. Констатирал е също така, че не са налице и предпоставките по чл.40 ал.2 от ЗАНН, да се състави в отсъствие на нарушителя, ако след получаване на нарочна покана във връзка с това, същият не се яви.

Съдът е посочил, че по силата на препращащата норма на чл.84 ЗАНН приложение досежно реда за връчване на книжа и съобщения в процеса по ЗАНН следва да намерят чл. 178-180 НПК, като според чл.180 ал.1 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Според алинея 2 на същата разпоредба когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а, ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, а разпоредбата на ал.5 от същата норма предвижда, че на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, което може да бъде както управителя, така и друго лице, което е упълномощено за това, или което е получило съобщението в качеството му на длъжностно лице или служител, каквото е дружеството „ТРАНС КОРЕКТ М“ЕООД, засегнато от задължителните предписания. Посочено е още, че, при всички случаи, според ал.6 лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.

В случая въззивната инстанция е приела, че, не само не се установява поето задължение от страната на двете лица, получили поканата, но при една от тях, дори не е посочено и в какво качество е, служител, пълнолетен член на семейството, доколкото със същия адрес и е цитираното по-горе дружество. Формиран е извод, че не е спазена изцяло и ал.7, връчителят, освен името, да отбележи в разписката и адреса на лицето, чрез което става връчването.

Прието е от първоинстанционния съд, че горните пропуски при връчването не могат да се тълкуват разширително и да се правят предположения във вреда на жалбоподателя, поради което е отбелязано, че съставянето на АУАН, без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН, съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.

От така изяснените обстоятелства съдът приел, че са налице съществени нарушения на административно–производствените правила, свързани с разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, която поставя изискването, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Затова приел, че това нарушение на административнонаказателните правила води до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, което обосновава незаконосъобразността на АУАН и на издаденото въз основа на него НП. По тези съображения е отменил и атакуваното НП.

Така обжалваното решението се явява правилно.

Наведените в обжалваното съдебно решение изводи на съда за формална незаконосъобразност на наказателното постановление се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от административно – наказващият орган в нарушение на законово регламентираните изисквания по чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Като основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на дружеството е посочен съставеният АУАН с №b АН-1-15-00956195/01.07.2021 г., като не е проверена неговата законосъобразност. В действителност са били налице съществени пороци на проведеното административно- наказателно производство, което касаят разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал. 2 от ЗАНН и ограничават правото на защита на нарушителя. Основното въведено от чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН изискване е за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултатът на проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административното производство и се разкрива в правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност. Ето защо, даването на седемдневен срок на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН и нарушаване на този срок от актосъставителя с преждевременното издаване на акта, съставен в негово отсъствие без необходимите основания за това по чл.40 ал.2 от ЗАНН, съставлява винаги незаконосъобразен АУАН, който не може да послужи за издаване на НП. Само един законосъобразен и обоснован акт, съставен при спазване на законовите изисквания за спазване на законовата презумпция за невиновност на нарушителя, може да послужи като основание за привличането му към административно – наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В конкретния случай, тези изисквания не са били спазени и те представляват по-скоро израз на една репресия, а не на баланса, съдържащ се в административно наказателното производство. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.

Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са и неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова не се следва.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1819 от 23.09.2022 г., постановено по АНД № 5646/2021 година на Районен съд – град Пловдив,VII н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                    2.