РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9306 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Б.М.Б.,
ЕГН **********,*** срещу „Б.п.р.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И. Л. съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както
следва: иск с правно основание чл.
222, ал.3 с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 1626,60 лева, представляващи разликата от полученото обезщетение по
реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на 3576 лева до претендирания
размер от 5202,60 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането; иск с правно основание
чл.150, вр. чл.262, ал.1, т.4, и ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца увеличения
размер на възнаграждението за положения от него извънреден труд, както следва: За м.декември 2013 година - сумата от 153,52 лева за
положен извънреден труд от 48 часа, както и обезщетение за забава, считано от
01.02.2014г. до подаване на исковата молба в размер на 43,90 лв., ведно законната
лихва до окончателното изплащане на главницата; за
2014 година: 45,02 лева за положен през, м. януари
извънреден труд от 24 часа, както и обезщетение за забава, считано от
01.03.2014г. до подаване на ИМ в размер на 12,50 лв., ведно със законна лихва
до окончателното изплащане на главницата; сума в размер на 57,15 лева за
положен през м.февруари извънреден труд от 28 часа, както и обезщетение за
забава, считано от 01.04.2014г, до подаване на ИМ в размер на 15,39 лв., ведно
със законна лихва до окончателното изплащане на главницата.; сума в
размер на 138,68 лева за положен през м.март
извънреден труд от 40 часа, както и обезщетение за забава, считано от
01.05.2014 до подаване на ИМ в размер на 39,19 лв., ведно със законна лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено
възнаграждение за м.април в размер на 121,35 лева за положен извънреден труд от
40 часа, както и обезщетение за забава, считано от 01.06.2014 до подаване на ИМ
в размер на 30,65 лв., ведно законна лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за м.май в размер на 99,95 лева за положен
извънреден труд от 40 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.07.2014 до
подаване на ИМ в размер на 24,41 лв., ведно законна лихва до окончателното
изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.юни в размер на 59,72
лева за положен извънреден труд от 10 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.08.2014 до подаване на ИМ в размер на 14,09 лв. ведно законна лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.юли в
размер на 13,27 лева за положен извънреден труд от 16 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.09.2014 до подаване на ИМ в размер на 3,02 лв., ведно
законна лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.август в размер на 120, 85
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.10.2014 до подаване на ИМ в размер на 26,48, лв., ведно законна лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено
възнаграждение за м.септември в размер на 120,85 лева за положен извънреден
труд от 32 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.11.2014 до подаване на
ИМ в размер на 25,47 лв., ведно законна лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за
м.октомври в размер на 77,74 лева за положен извънреден труд от 16 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.11.2014
до подаване на ИМ в размер на 15,47 лв., ведно
законна лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.ноември в размер на 82,62
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.01.2015 до подаване на ИМ в размер на 16,03 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.декември в размер на 107,57
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.02.2015 до подаване на ИМ в размер на 20,01
лв, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата; За 2015 година:
увеличено възнаграждение за м.януари в размер на 85,91 лева за положен извънреден
труд от 32 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.03.2015 до подаване на ИМ в размер на 15,24
лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.март в размер на 122,18 лева за положен
извънреден труд от 32 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.05.2015 до
подаване на ИМ в размер на 16,64 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.април в
размер на 140,33 лева за положен извънреден труд от 40 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.06.2015 г. до подаване на ИМ в размер на 21,38 лв., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение
за м.май в размер на 155,47 лева за положен извънреден труд от 48 часа, и
обезщетение за забава, считано от 01.07.2015 г. до подаване на ИМ в размер на
22,39 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.юли в размер на 13,36 лева за положен извънреден
труд от 4 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.09.2015 до подаване на
ИМ в размер на 1,70 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за м.август в размер на 87,82 лева за
положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.10.2015
до подаване на ИМ в размер на 10,45 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.септември
в размер на 122,18 лева за положен извънреден труд от 32 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.11.2015 до подаване на ИМ в размер на 13,52 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.октомври в размер на 101,44
лева за положен извънреден труд от 24 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.12.2015 до подаване на ИМ в размер на 7,98 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.ноември в
размер на 82,14 лева за положен извънреден труд от 19 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.01.2016 г. до подаване на ИМ в
размер на 7,72 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за
м.декември в размер на 82,14 лева за положен извънреден труд от 20 часа, и
обезщетение за забава, считано от 01.02.2016 г. до подаване на ИМ в размер на
7,03 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
За 2016 година: увеличено възнаграждение за
м.януари в размер на 109,21 лева за положен извънреден труд от 20 часа, и
обезщетение за забава, считано от 01.03.2016 г. до подаване на ИМ в размер на
8,44 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.февруари в размер на 88,88
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.04.2016 г. до подаване на ИМ в размер на 6,12 лв., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.март в
размер на 88,36 лева за положен извънреден труд от 24 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.05.2016 до подаване на ИМ в размер на 5,35 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата,; увеличено
възнаграждение за м.април в размер на
86,51 лева за положен извънреден труд от 28
часа, и обезщетение за забава, считано от 01.06.2016 до подаване на ИМ в размер
на 4,52 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.май в
размер на 99,45 лева за положен извънреден труд от 35 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.07.2016 до подаване на ИМ в размер на 4,36 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата,; увеличено
възнаграждение за м.юли в размер на 52,47 лева за положен извънреден труд от 32
часа, и обезщетение за забава, считано от 01.09.2014 до подаване на ИМ в размер
на 1,43 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.август в размер на 69,51 лева за положен
извънреден труд от 16 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.10.2016 до подаване на ИМ в размер на 1,31 лв. ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.септември в размер на 131,10
лева за положен извънреден труд от 40 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.11.2016 до подаване на ИМ в размер на 1,38 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата.
В обстоятелствената
част на исковата си молба ищецът твърди, че е работил
при ответното дружество на длъжност „Електромехано - шлосер
КИП и А” от 24.03.2004 г. с място на работа „Производствена база“ - гр.Долен
Дъбник. Сочи, че трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл.325, т. 1 КТ, поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Излага, че производствената дейност на
дружеството е непрекъсваема със сменен режим на работа, на 12-часови смени,
поради което полагането на труд се отчита сумарно за месеца. Твърди, че със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е определил
обезщетете по чл.222, ал.З КТ в размер на 6 заплати, и му е изплатил сума в
размер на 3576 лева.Твърди, че при определянето на обезщетението му не са
включени всички елементи на трудовите му
възнаграждения с постоянен характер за месеца, предхождащ прекратяването на ТПО
- м. септември 2016г., през който е отработил месечната норма за всички 20
присъствени дни. Сочи, че сумата от 3576 лв. е формирана само от основната му
работна заплата от 500 лв. и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 96 лева. Твърди, че конкретния размер на
обезщетението следва да се определи по правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), в чл.17, ал.1, от която са
определени елементите на брутното трудово възнаграждение, които се включват за
определяне на обезщетенията по чл.228 КТ, като това са основната заплата,
възнаграждението над основната заплата, определено според системата на труд
(увеличение на възнаграждението след трансформиране на нощния труд в дневен
(чл.9 от НСОРЗ) и допълнително възнаграждения с постоянен характер определени в
наредбата. Сочи, че последните съгласно
чл.15, ап.1 и ал.2 от нея, с оглед отработеното време и системата на сумирано
отчитане на работата на ищеца са: за придобит трудов стаж и професионален опит
(чл.12), за извънреден труд (чл.7), за нощен труд (чл.8). Излага, че за м.септември 2016г. ответникът е отчел полагането на труд
от ищеца в размер на 192 часа, като това са реално отработените от него часове,
но положени при сменен режим на работа - на 12-часови смени по графика за
м.септември. Излага, че за месеца е положил труд в шестнадесет смени, осем от
които нощни. Сочи, че нормалната продължителност на работното време през нощта
е 7 часа, поради което, месечната норма на труд следва да се редуцира по
правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място от за изчисляване на месечната норма на
труд, или това е коефициент 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа (чл.136, ал.З КТ) и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал.1 КТ), т.е. отношението е 8 ч./7 ч., / коефициентът
за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143/. Твърди, че при
смените на ищеца с начало 18.00 ч. до 6.00 ч. на другия ден, с обща
продължителност 12 часа е следвало да се зачитат за целите на определяне на
месечната норма като 13 часа, предвид това, че нормалната продължителността на
нощното работно време е 7 часа, а ищецът е работил нощем 8 ч. за времето от
22.00 до 6.00 ч. Сочи, че тъй като броят на присъствените дни през м.септември
2016 г. е 20 дни, месечната работна норма е 160 часа, но за него следва да се
редуцира до 152 часа, т.е. с 8 часа по-малко предвид отработените от него 8
нощни смени през месеца. Сочи, че в същото
време реално положения от него труд през м.септември е 192 часа, от което
следва, че 40 от отработените часове представляват извънреден труд, от които
ответникът му е заплатил само 32 ч. без увеличение на възнаграждението с 50/100
по силата на чл.150, във вр. с чл.262, ал.1. т.4 и
ал.2 от КТ, а 8 часа не е изплатил въобще. Сочи, че базата за изчисление на
извънредния труд е 596 лв., по силата на чл.262, ал.1, т.4 от КТ.
Поради изложеното счита, че изплатеното от ответника обезщетение по чл.222,
ал.З от КТ в размер на 3576 лева е определено неправилно само на база
уговорените между страните основната заплата и допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, като за определянето му не са включени всички
компоненти с траен характер на работната заплата, която се дължи на ищеца за
м.септември 2016г. Въз основа на изложените аргументи счита, че ответникът
следва да му заплати възнаграждение за положен от него извънреден труд, тъй
като не е отчитал същия и не го е изплащал като такъв. Поради изложеното моли
съда да уважи предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове. Счита, че
увеличението по чл.222, ал.3 КТ следва да се изчисли на базата на всички
компонентни на работната заплата, тъй като приема че същите са с траен
характер, тъй като освен основната работна заплата за процесния
период се установило, че с неизменен характер в работата на ищеца са и 12 часов
сменен режим, вкл. нощни смени. Счита, че обезщетението за положения извънреден
труд следва да се определи по вариант едно на допълнителната ССЕ, тъй като тя
отговаря на разпоредбата на чл.262, ал.2 КТ, предвиждащ, че база на изчисление
на извънредния труд следва да е договорена между страните работна заплата, ако
не е установено друго. Сочи, че същата е договорена между страните е основна заплата и клас, каквито са и
изчисленията на експертизата, увеличен с 50%, съобразно чл.262 КТ. Претендира и
разноски на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
същия. Не отрича фактът, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника, че е заемал
длъжност „електромехано - шлосер КИП и А“, както и, че трудовият договор между страните
е прекратен на основание чл. 325, т. 1 от КТ. Счита, че работодателят правилно
и законосъобразно е определил и впоследствие изплатил на ищеца при прекратяване
на трудовото правоотношение следните обезщетения: по чл. 222, ал.З от КТ - 6
заплати и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1
от КТ за 28 дни; сумата от 3576 лева обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ и
сумата от 834,40 лв. обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ. Излага, че
правилно и законосъобразно са начислени и изплатени на ищеца шест кратния
размер на основната заплата, получена през последния отработен месец -
септември 2016 г. с включено допълнителното възнаграждение с постоянен
характер, а именно допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. Сочи, че посочените от ищеца компоненти на трудовото обезщетение не са с постоянен
характер по смисъла на НСОРЗ и Вътрешните правила за работната заплата на
работодателя.
Излага, че в чл. 17 от НСОРЗ
се определя, кои елементи на трудовото възнаграждение се включват при
определяне на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 228 от КТ. Сочи, че в чл.17, ал. 1 от Наредбата
е предвидено, че това са по т.1 - основната работна заплата за отработеното
време и по т. 3 - допълнителните трудови възнаграждения, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които обаче имат постоянен
характер, като останалите елементи предвидени по чл.17, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.
6 и т. 7 от НСОРЗ не са приложими в настоящия случай. Възразява срещу
твърдението в исковата молба, че останалите елементи на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м. септември 2016 г. са с постоянен характер. Счита
за неоснователна и претенцията в брутното трудово възнаграждение, което е
основа за изчисляване на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ, да бъдат
включвани и възнаграждение за часовете извънреден труд и увеличено заплащане на
извънредния труд; трансформиране на часовете работа нощен труд в дневен;
заплащането на нощния труд по чл. 8 от НСОРЗ, тъй като тези допълнителни
възнаграждения нямат постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от
НСОРЗ. Сочи, че като
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер
НСОРЗ определя в чл.11 и чл.12 възнаграждението за образователна и научна
степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките",
свързана с изпълняваната работа на работника или служителя и възнаграждението
за придобит трудов стаж и професионален опит, а в чл.12, ал. 2 от Вътрешните
правила за работната заплата, изм. от 01.03.2016 г. на работодателя „Б.п.р.“
ЕООД също е предвидено, че допълнителните възнаграждения с постоянен характер
са възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит и
възнаграждението за образователна и научна степен "доктор" или за
научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа. Твърди, че няма нормативно основание или договореност между страните по индивидуалното
трудово правоотношение в брутното трудово възнаграждение, което е основа за
определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, да бъдат включвани
претендиралите от ищеца възнаграждения за часовете извънреден труд и увеличено
заплащане на извънредния труд; трансформиране на часовете работа нощен труд в
дневен; заплащането на нощния труд по чл. 8 от НСОРЗ. Възразява срещу
твърдението на ищеца, че приетата от ответника система на сменен режим на
работа и сумарно отчитане на работното време, да води до това претендираните възнаграждения да имат постоянен характер,
тъй като заплащането на извънредния труд независимо от сменния режим на работа
няма постоянен характер. Твърди и, че предявеният иск с основание чл. 150 от КТ, във връзка с чл. 262, ал. 1, т.4 и ал. 2 от КТ е изцяло неоснователен и
недоказан. Сочи, че съгласно сключения между страните трудов договор ищецът е
работил на сменен режим на работа, като всички отработени часове през
съответния месец са коректно отчитани и съобразно нормативната уредба,
начислявано е трудово възнаграждение и същото е заплащано на ищеца. Излага, че
за всеки отработен час нощен труд е заплащано допълнително възнаграждение от
0,50 ст. на час по реда на чл. 8 от НСОРЗ и Вътрешните правила за работната
заплата на работодателя. Излага, че графиците за работните смени не са доказателство за
действително отработени часове от ищеца през съответния календарен месец и
съответно за отработени часове дневен или нощен труд, тъй като същите се
изработват предварително, но в тях има промени, заради ползването на различни
видови отпуск от служители, отпуск поради временна нетрудоспособност,
технологични причини и други. Оспорва и размерът на предявения иск на основание чл. 150
от КТ и поради неправилното изчисление в исковата молба на възнаграждението,
което се дължи за един час извънреден труд. Сочи, че ищецът е приел за база за
определяне на цената на 1 час извънреден труд основната заплата и
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който начин
на изчисляване обаче противоречи на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, където е
предвидено, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се начислява само върху основната заплата. Възразява и срещу претенцията да се заплаща
обезщетение за забава за претендираните суми за всеки
от календарните месеци. Излага, че съгласно чл.17, ал. 1 от Вътрешните правила
за работната заплата на работодателя индивидуалната
работни заплата се изплаща на един път през следващия календарен месец, но не
по късно от 30 число на месеца, следващ календарния месец, в който е
предоставена работната сила, поради което и претенцията за
обезщетение за забава от първо число на следващия месец е неоснователна. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски. В нарочни писмени бележки сочи, че в обезщетението по реда на чл.222, ал.3 от КТ
е правилно и законосъобразно са начислени и изплатени на ищеца шест кратния размер
на основната заплата, получена през последния отработен месец – септември 2016
г., с вкл. допълнително възнаграждение с постоянен характер, а именно
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Навежда
пространни доводи, посочени и в отговора на исковата молба кои компоненти на
трудовото възнаграждение следва да се вкл. при определянето на обезщетението и
защо компонентите посочени и претендирани от ищеца не
следва да се имат предвид при определянето му. Излага, че твърдението на ищеца,
че приетата от работодателя система на сменен режим на работа и сумарно
отчитане на работното време води до това претендираните
възнаграждения да имат траен характер е незаконосъобразно и противоречащо на
практиката на ВКС. Сочи, че заплащането на извънредния труд, независими от
сменния режим на работа няма постоянен характер. Твърди и, че предявеният иск
по чл.1510, вр. Чл.262, ал.1, т.4 и т.2 от КГ е
неоснователен и недоказан. В този смисъл навежда доводи застъпени в отговора на
исковата молба. Претендира присъждането на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност „електромехано шлосер КИП и А” от 24.03.2004 г. на пълно
работно време, на сменен график до 19.09.2016 г., когато трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед №80/19.09.2016 г. на
основание чл.325, т.1 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Установява
се от приложеното по делото разпореждане №********** ***, че на ищеца е
определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 579,50 лева.
Видно
е от приложените по делото „Вътрешни правила за работната заплата” при
ответника е, че е прието, че работната заплата се състои от следните
компоненти: основно трудово възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение /изплащани по силата на КТ и изплащани по силата на ССОРЗ и др.
Законови и подзаконови нормативни актове/, както и в какви случаи се изплащат
същите.
От приложените по делото форми за явяване и
неявяване на работа в ответното дружество през процесния
период се установява и какви са били заложените графици за работа, съответно и
часове за работа през изследвания период.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която дава различни варианти за изчисляване на претендирания от работника извънреден труд. От изготвената
по делото ССЕ се установи, че ищецът е полагал извънреден труд, който му е
заплатен своевременно, като е изчислен със ставка средно от 3,09 лева на час.
За процесния период ищецът е отработил общо 5260 часа
труд без приравняване на нощния на дневен, като след приравняването се
установява, че положеният труд е в размер на 5 512,82 часа; ответникът е
заплатил на ищеца извънреден труд в размер на 556 часа, като не е извършил
приравняване на дневния с нощния с коефициент 1,143; заплатения извънреден труд
е в размер на 1712,90 лева за всички претендирани в
ИМ месеци. Вещото лице е изготвило различни варианти на изчисляване на претендираните суми. За целта на настоящето производство
съдът счита, че следва да има предвид вариант 1 от депозираната на 11.05.2017
г. експертиза, при която стойността на извънредния труд, положен от ищеца е
изчислен на 2916,92 лева, от които 1468 62
лева разлика между ставките на платения извън. труд, произтичаща от това, че
ставката не е увеличена с 50 % и не е включен при изчисляването на същата клас
прослужено време и 1 448,23 лева за неплатени 252,82 часа, които са
получени от приравняването на нощния труд към дневния.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение в периода, за който се
претендира изплащане на възнаграждение за извънреден труд,
по силата на което ответникът
се е задължил да заплаща на
ищеца трудово възнаграждение за извънреден труд в претендирания размер; че в процесния период ищецът реално
е положил извънреден труд в посочения обем; ищецът следва
да докаже, че не му
е заплатено пълното обезщетение по реда на чл.22, ал.3 КТ; следва да установи и претенциите за обезщетение за забава по основание
и размер;
В
случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си за заплащане на
дължимите възнаграждения и обезщетения.
Между страните не се спори, а и се
установява от приобщените по делото доказателства, че ищецът е работил при
ответника на длъжност „електромехано
шлосер КИП и А” от 24.03.2004 г. на пълно работно време, на сменен график до
19.09.2016 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено със
Заповед №80/19.09.2016 г. на основание чл.325, т.1 КТ, поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 222, ал.3 КТ предвижда, че при прекратяване на
трудовото правоотношение в хипотезата на придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на работника се изплаща обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Наличието на
предпоставките на тази разпоредба не се спори от страните, както не се оспорва
че обезщетението се дължи за 6 месеца.
Основният спорен
въпрос по делото е дали
при изчисляване на дължимото обезщетение по реда на чл.222, ал.3 от КТ следва
освен основната заплата и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, да се включи и възнаграждението за отработени часове през
нощта и извънреден труд, каквито ищецът счита, че се дължат, тъй като са с
постоянен характер.
Съгласно чл. 17,
ал. 1 от НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от
Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва
основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения.
Съобразно трайната практика на ВКС в тази
насока /Решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г., IV г.о. ВКС, Решение № №
181 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4554/2014 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна
съдебна практика за съдилищата/,
в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал.
3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор. С цитираните решения е прието, че изплащаните суми
за нощен труд, труд в
официални празници и извънреден труд
са допълнителни възнаграждения, които не са измежду изрично
изброените в хипотезите на чл. 17, ал. 1, т. 4 - 7 НСОРЗ, не са и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер, поради което не попадат в обхвата на чл. 17, ал. 1, т. 3
НСОРЗ.
Посочено е, че те
не могат да се
включат и в хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, независимо от начина на
отчитане на работното време - подневно или сумарно.
При сумарното отчитане на работното време се прилага разпоредбата за
превръщането на нощните часове в дневни, с възможността отработеното в повече
време да се компенсира до края на определения период. Поради изложеното съдът приема,
че при определяне на дължимото
обезщетение по реда на чл.222, ал.3 КТ не следва да се вземат предвид
допълнителното възнаграждение за извънреден и нощен труд, от където следва
изводът, че при определяне на същото работодателят правилно е взел предвид само
основното трудово възнаграждение. С оглед на изложеното предявения иск по реда
на чл.222, ал.3 ГПК е неоснователен и като такъв следва да се остави без
уважение.
По иска
с правно основание чл.150, вр. чл.262, ал.1, т.4, и
ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД, съдът счита следното:
Съобразно чл.143, ал.1 КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Т.е. извънредният труд
е работа, която се извършва извън установеното по трудовото правоотношение
редовно работно време. По силата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ, който
предвижда минималните размери на увеличение и в случай, че не е уговорено
друго.
Както беше посочено по-горе, не е спорно по
делото, че в рамките на исковия период ищецът е бил в трудово правоотношение и е
полагал труд при ответника до 19.09.2016г. включително. Работодателят не е
оспорил и твърденията на ищеца, че същият е полагал на ден 12 часа труд, тъй
като е работил на смени с продължителност от 12 часа, а е оспорил претенцията с
оглед обстоятелството, че неправилно е изчислена претенцията по реда на чл.150 КТ, тъй като счита, че допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит не следва да се включва и в основата на възнаграждението за
1 час извънреден труд.
Съгласно нормата на чл. 150 от КТ, за положен извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ.
Според последната положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника или служител и работодателя, но не по - малко от 50 на сто - за
работа през работни дни, 75 на сто за работа през почивни дни, 100 на сто - за
работа през дните на официални празници и 50 на сто - за работа при сумирано
изчисляване на работното време. По делото не се твърди наличието на индивидуална
уговорка между страните по смисъла на цитираната разпоредба, поради което
положения от ищеца извънреден труд следва да се остойности
по правилата на чл. 262 КТ.
Спорно по делото е
как следва да се изчисли положения извънреден труд – дали в него следва да се
включи и допълнителното възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от НСОРЗ предвижда, че за положения я извънреден труд се заплаща
увеличение в минималните размери по реда
на чл.262 КТ като увеличението се изчислява
на базата на основната работна
заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или
служителя по индивидуалния трудов договор. Доколкото възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е
възнаграждение, което има постоянен характер, то следва да се вземе при
изчисляване на извънредния труд. Съдът счита, че при определяне на дължимото
възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд следва да се вземе предвид
за ставка основната заплата и възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, увеличено с 50 на сто, като
се вземе и предвид приравняването на нощния с дневен труд. Поради изложеното
съдът счита, че изготвената ССЕ, в която вещото лице е направило именно такива
изчисления следва да се има предвид при определянето на възнаграждението за
положен извънреден труд. Доколкото от експертизата, която съдът ползва при
определянето на извънредния труд се установява разлика в изплащания и реално
положения, то съдът приема, че предявения иск в тази си част е основателен и
като такъв следва да се уважи. Т.е., поради наличие на всички изискуеми
предпоставки, за работника в случая е възникнало субективното право да получи
насрещна престация – възнаграждение за извършената
работа извън установеното по трудовото правоотношение редовно работно време.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху дължимите
възнаграждения за извънреден труд съдът
приема, че такова обезщетение е дължимо.
Съобразно приетия по делото трудов договор, е уговорена месечна периодичност на
изплащане на възнаграждението, с настъпването на падежа за плащане и
неплащането му за ищеца възниква правото да търси обезщетение за забава. При
определянето му съдът кредитира даденото заключение на вещото лице по ССЕ,
което не следва да бъде преповтаряно в настоящето решение.
По отношение на
разноските в производството:
С оглед уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът Б.п.р.“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
дължими държавни такси в общ размер от 167.77 лв.
Претендират се разноски и от ищеца за адвокатско възнаграждение
съобразно чл.38, ал.2 от ЗА. Съразмерно с уважената част от исковете, дължимият
размер е 390,43 лв.
Съобразно отхвърленият размер на иска ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника адвокатското възнаграждение в размер от 146.69лв.
По делото са изготвяни и ССЕ, по която от бюджета на съда заплатени 200
лева, а от ищеца са заплатени 150 лева, като му и указано, че следва да довнесе
още 30 лева, които към настоящия момент не са внесени. С оглед на размера на
отхвърлената и уважената част от иска съдът счита, че по компенсация не следва
да присъжда разноски в полза на ответника или същият да бъде осъждан да заплати
по сметка на ПлРС суми за уравнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Б.п.р.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. Л. да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********,***
сумата от 2916.92лв
/две хиляди деветстотин и шестнадесет лева и
деветдесет и две стотинки/,представляваща обезщетение за незаплатен извънреден
труд, както и сумата от 446,24 лева / четиристотин четиридесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата, както следва: За м.декември 2013 година - сумата от 153,52 лева за
положен извънреден труд от 48 часа, както и обезщетение за забава, считано от
01.02.2014г. до подаване на исковата молба в размер на 43,90 лв., ведно законна
лихва до окончателното изплащане на главницата; за 2014 година: 45,02 лева за положен през, м..януари извънреден труд от 24
часа, както и обезщетение за забава, считано от 01.03.2014г. до подаване на ИМ
в размер на 12,50 лв., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на
главницата; сума в размер на 57,15 лева за положен през м.февруари извънреден
труд от 28 часа, както и обезщетение за забава, считано от 01.04.2014г, до
подаване на ИМ в размер на 15,39 лв., ведно със законна лихва до окончателното
изплащане на главницата.; сума в размер на 138,68
лева за положен през м.март извънреден труд от 40 часа, както и обезщетение за
забава, считано от 01.05.2014 до подаване на ИМ в размер на 39,19 лв., ведно
със законна лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.април в размер на 121,35 лева
за положен извънреден труд от 40 часа, както и обезщетение за забава, считано
от 01.06.2014 до подаване на ИМ в размер на 30,65 лв., ведно законна лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.май в
размер на 99,95 лева за положен извънреден труд от 40 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.07.2014 до подаване на ИМ в размер на 24,41 лв., ведно
законна лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено
възнаграждение за м.юни в размер на 59,72 лева за положен извънреден труд от 10
часа, и обезщетение за забава, считано от 01.08.2014 до подаване на ИМ в размер
на 14,09 лв. ведно законна лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.юли в размер на 13,27 лева за положен извънреден
труд от 16 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.09.2014 до подаване на
ИМ в размер на 3,02 лв., ведно законна лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за
м.август в размер на 120, 85 лева за положен извънреден труд от 20 часа, и
обезщетение за забава, считано от 01.10.2014 до подаване на ИМ в размер на
26,48, лв., ведно законна лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.септември в размер на
120,85 лева за положен извънреден труд от 32 часа, и обезщетение за забава,
считано от 01.11.2014 до подаване на ИМ в размер на 25,47 лв., ведно законна
лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено
възнаграждение за м.октомври в размер на 77,74 лева за положен извънреден
труд от 16 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.11.2014 до подаване на ИМ в размер на 15,47
лв., ведно законна лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.ноември в размер на 82,62
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.01.2015 до подаване на ИМ в размер на 16,03 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.декември в размер на 107,57
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.02.2015 до подаване на ИМ в размер на 20,01
лв, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата; За 2015 година:
увеличено възнаграждение за м.януари в размер на 85,91 лева за положен извънреден
труд от 32 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.03.2015 до подаване на ИМ в размер на 15,24
лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.март в размер на 122,18 лева за положен
извънреден труд от 32 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.05.2015 до
подаване на ИМ в размер на 16,64 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.април в
размер на 140,33 лева за положен извънреден труд от 40 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.06.2015 г. до подаване на ИМ в размер на 21,38 лв., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено
възнаграждение за м.май в размер на 155,47 лева за положен извънреден труд от
48 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.07.2015 г. до подаване на ИМ в
размер на 22,39 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за м.юли в размер на 13,36 лева за положен
извънреден труд от 4 часа, и обезщетение за забава, считано от 01.09.2015 до
подаване на ИМ в размер на 1,70 лв. ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.август в размер на 87,82
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.10.2015 до подаване на ИМ в размер на 10,45 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.септември
в размер на 122,18 лева за положен извънреден труд от 32 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.11.2015 до подаване на ИМ в размер на 13,52 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.октомври в размер на 101,44
лева за положен извънреден труд от 24 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.12.2015 до подаване на ИМ в размер на 7,98 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.ноември в
размер на 82,14 лева за положен извънреден труд от 19 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.01.2016 г. до подаване на ИМ в
размер на 7,72 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата; увеличено възнаграждение за
м.декември в размер на 82,14 лева за положен извънреден труд от 20 часа, и
обезщетение за забава, считано от 01.02.2016 г. до подаване на ИМ в размер на
7,03 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
За 2016 година: увеличено възнаграждение за
м.януари в размер на 109,21 лева за положен извънреден труд от 20 часа, и
обезщетение за забава, считано от 01.03.2016 г. до подаване на ИМ в размер на
8,44 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.февруари в размер на 88,88
лева за положен извънреден труд от 20 часа, и обезщетение за забава, считано от
01.04.2016 г. до подаване на ИМ в размер на 6,12 лв., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.март в
размер на 88,36 лева за положен извънреден труд от 24 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.05.2016 до подаване на ИМ в размер на 5,35 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата,; увеличено
възнаграждение за м.април в размер на
86,51 лева за положен извънреден труд от 28
часа, и обезщетение за забава, считано от 01.06.2016 до подаване на ИМ в размер
на 4,52 лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.май в
размер на 99,45 лева за положен извънреден труд от 35 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.07.2016 до подаване на ИМ в размер на 4,36 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата,; увеличено
възнаграждение за м.юли в размер на 52,47 лева за положен извънреден труд от 32
часа, и обезщетение за забава, считано от 01.09.2014 до подаване на ИМ в размер
на 1,43 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата;
увеличено възнаграждение за м.август в размер на 69,51 лева за положен
извънреден труд от 16 часа, и обезщетение за
забава, считано от 01.10.2016 до подаване на ИМ в размер на 1,31 лв. ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата; увеличено възнаграждение за м.септември в размер на
131,10 лева за положен извънреден труд от 40 часа, и обезщетение за забава,
считано от 01.11.2016 до подаване на ИМ в размер на 1,38 лв. ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на главницата, на основание чл.150, вр.
чл.262, ал.1, т.4, и ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.М.Б., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ срещу „Б.п.р.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И. Л. с искане да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1626,60 лева, представляващи
разликата от полученото обезщетение по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на 3576
лева до претендирания размер от 5202,60 лева.
ОСЪЖДА
„Б.п.р.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И. Л. да
заплати по сметка на Плевенски районен съд сумата от 166.67лв
/сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
„Б.п.р.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И. Л. да
заплати на Б.М.Б., ЕГН **********,*** сумата от 390,43 лв /триста
и деветдесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Б.М.Б., ЕГН **********,*** да
заплати „Б.п.р.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И. Л. сумата от 146,69 лв /сто четиридесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: