Решение по дело №329/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260041
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20203230100329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 15.01.2021 г.

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

 

     Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:  

              

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №329 по описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    

      Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.       

       Образувано е по искова молба на Т.А.М. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат К.Д. с адрес ***, офис 7, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от изпълнителния директор ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за признаването за установена недължимостта на следните суми: 1) 3912.62 лева (три хиляди деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща стойността на потребената питейна вода за имот, намиращ се в с. ***, за който е открита партида №*** с клиентски номер ***, за периода от 21.10.2019 г. до 05.12.2019 г. (за което са издадени фактура №**********/06.11.2019 г. за сумата от 1962.78 лева за потребена вода в размер на 759 кубически метра за периода от 21.10.2019 г. до 01.11.2019 г. и фактура №**********/05.12.2019 г. за сумата от 1949.84 лева за потребена вода в размер на 754 кубически метра за периода от 01.11.2019 г. до 05.12.2019 г.). 2) 17.15 лева (седемнадесет лева и петнадесет стотинки),  представляваща сбор от законните лихви върху дължимата сума по фактура №**********/06.11.2019 г. от 1962.78 лева за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 8.07 лева и върху дължимата сума по фактура №**********/05.12.2019 г. от 1949.84 лева  за периода от 05.12.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 9.08 лева. В исковата си молба ищецът сочи, че е абонат на ответното дружество и има няколко партиди; редовно е заплащал консумираната вода; на 06.11.2019 г. ответното дружество е издало фактура за потребена вода за една от неговите партиди за сумата от 1962.78 лева, като имотът е необитаем и е невъзможно да има такава консумация; сигнализирал е ответното дружество за извършването на проверка и отстраняването на допуснатата грешка, като вместо това на 05.12.2019 г. е била издадена още една фактура за сумата от 1949.84 лева; посочените суми са недължими, тъй като процесните количества вода не са потребени; не се дължат и обезщетенията за забава върху тях; настоява за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски.

      В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба, поправените искови молби и доказателствата към тях ответникът е посочил, че предявените искове са допустими, но неоснователни; ищецът е абонат на ответното дружество, като начислените количества вода и свързаните с нея услуги са реално доставени и се дължи тяхното заплащане; реално са извършени отчети от служители на ответното дружество, което е видно от приложените два констативни протокола; измервателният уред е изправен и няма доказателства ищецът да е упражнил правото си да подаде заявление за необитаемост според общите условия за доставка на вода от ответното дружество; настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на направените разноски.

     В последното съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че процесните суми са недължими; ответникът не е доказал оспорените суми да бъдат за потребена вода в процесния имот; по делото са представени карнети, които обаче не кореспондират с издадените фактури; отчитането на данните се установява чрез отбелязването в карнета на датата и подпис на потребителя, като такива в настоящия случай няма; в представения констативен протокол не е посочен адрес на имота, за който е извършена проверката, както и клиентски номер, а ищецът има четири партиди в с. Лозенец, общ. Крушари; не е конкретизиран номерът на измервателното устройство, от което са снети данните; ответното дружество по никакъв начин не е доказало, че начислената вода е доставена и реално потребена от Т.А.М.; настоява за установяването на недължимостта на процесните суми и присъждането на сторените по делото разноски.

    В последното съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че предявените искове са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявените искове са процесуално допустими.

     Разгледани по същество, те са основателни.  

     Между страните не се спори, че посочените в исковата молба суми не са заплатени и до настоящия момент. На лист 5 от делото се намира заверен препис от фактура №**********/06.11.2019 г. за потребена вода в размер на 759 кубически метра за периода от 21.10.2019 г. до 01.11.2019 г., от която е видно, че е издадена на ищеца за заплащането на сумата от 1962.78 лева за обект „гараж“ в с. ***; на лист 6 от делото се намира заверен препис от фактура №**********/05.12.2019 г. за потребена вода в размер на 754 кубически метра за периода от 01.11.2019 г. до 05.12.2019 г. за заплащането на сумата от 1949.84 лева за същия обект. От намиращите се на лист 25 – 26 от делото фактури за изчисляването на дължимите законни лихви върху главниците се установява, че за периода от 17.12.2019 г. (след изтичането на 40-дневния срок за плащане) до 31.12.2019 г. върху сумата от 1962.78 лева тя е в размер на 8.07 лева; за периода от 15.01.2020 г. (след изтичането на 40-дневния срок за плащане) до 31.01.2020 г.  законната лихва върху сумата от 1949.84 лева е в размер на 9.08 лева. Ответното дружество не е доказало дължимостта на процесните суми. Карнетите за процесния обект са представени след изтичането на срока за отговор и се намират на лист 78 - 79 от делото. Тези карнети обаче не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като в графата „подпис на клиента“ няма положени такива. Освен това не е посочен адрес, на който се намира процесният водомер. Фабричният номер на водомера е задраскан, а в представените от ответното дружество констативни протоколи за извършена проверка (на лист 50 – 51) изрично е посочено, че фабричният номер на измервателния уред не се чете. От представените от ответното дружество карнети се установяват противоречиви обстоятелства, които не кореспондират със записаното в издадените констативни протоколи – за 06.11.2020 г. е отбелязано показание 772 кубически метра, а за 22.01.2020 г. посоченото показание е също 772 кубически метра (въпреки отбелязването във втората фактура, че показанието към 05.12.2019 г. е било 1526 кубически метра). Затова няма никакви доказателства за реалното отчитане на показания. Откриват се сериозни противоречия между отразеното в констативните протоколи, посоченото в карнетите и в издадените фактури за потребена вода. При липсата на надлежно положени подписи на клиента в съответната графа на карнета (задължението за осигуряването на което е на водоснабдителното дружество и на инкасатора в частност) и при наличието на противоречия между самите издадени от ответното дружество документи единствено възможният извод е, че ответното дружество не е доказало дължимостта на процесните суми (главници, а като последица от тяхната недължимост – и на законните лихви върху тях). Следователно предявените искове за установяването на недължимостта на процесните суми са основателни и трябва да бъдат уважени.

      С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 926.50 лева (в това число 211.50 лева внесена държавна такса (включително 5 лева такса за банковия превод), 5 лева за издаденото съдебно удостоверение, 105 лева първоначално внесен депозит за вещото лице (включително 5 лева за банковия превод), 105 лева довнесен депозит (включително 5 лева за банковия превод) и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение).

       Водим от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд 

                                 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

РЕШИ:

 

 

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Т.А.М. с ЕГН ********** *** не дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от изпълнителния директор ***, следните суми: 1) 3912.62 лева (три хиляди деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща стойността на потребената питейна вода за имот, намиращ се в с. ***, за който е открита партида №*** с клиентски номер ***, за периода от 21.10.2019 г. до 05.12.2019 г. (за което са издадени фактура №**********/06.11.2019 г. за сумата от 1962.78 лева за потребена вода в размер на 759 кубически метра за периода от 21.10.2019 г. до 01.11.2019 г. и фактура №**********/05.12.2019 г. за сумата от 1949.84 лева за потребена вода в размер на 754 кубически метра за периода от 01.11.2019 г. до 05.12.2019 г.). 2) 17.15 лева (седемнадесет лева и петнадесет стотинки),  представляваща сбор от законните лихви върху дължимата сума по фактура №**********/06.11.2019 г. от 1962.78 лева за периода от 17.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 8.07 лева и върху дължимата сума по фактура №**********/05.12.2019 г. от 1949.84 лева  за периода от 15.01.2020 г. до 31.01.2020 г. в размер на 9.08 лева.

       ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на Т.А.М. с ЕГН ********** *** направените разноски по гр. дело №329/2020 г. по описа на ДРС в размер на 926.50 лева (деветстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки).

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: