№ 2429
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100112403 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от АС. ИЛ. М., с която е
предявен срещу срещу ЗАД "Б.В.И.Г." АД иск с правно основание чл.405, ал.
1 КЗ за сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт” за събитие, настъпило на 26.03.2021 г.
Претендира законната лихва от исковата молба и направените разноски.
Ищцата твърди, че на 26.03.2021 г. е установила, че собственият
автомобил е противозаконно отнет. Претендира, че по силата на договора за
застраховка „Каско Стандарт” ответникът дължи обезщетение в размер на
вредата – застрахователната сума към датата на сключването на
застрахователния договор. Твърди, че ответникът е отказал плащане по
подадената претенция на основание липса на монтиран имоблиайзер, въпреки
че към дата на сключване на застрахователния договор автомобилът е имал
монтиран такъв – проверен и одобрен от дружеството „М.**“ ЕООД, на което
застрахователят е възложил дейността по монтиране/проверка на системите за
защита, което обстоятелство е вписано в специален констативен протокол.
Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение и заявената претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по заявена преписка за щета,
1
както и отказа си за изплащане на обезщетението. Твърди, че има право да
откаже плащане на обезщетение поради неизпълнено от ищцата договорно
задължение след сключването на застрахователния договор и че ищцата
евентуално е проявила груба небрежност – че не е изпълнила договорното си
задължение да постави имобилайзер тип „К-I“ от фирма „М.**“, че не е
одобрявал заместването на имобилайзера с друг тип – „Padndect“, както и че
устройството „К-I“ дава по-висока степен на защита. Твърди, че договорното
задължение за монтиране на определена марка и модел имобилайзер в
определен сервиз представлява клауза при отлагателно условие и е
предпоставка за валидиране на застрахователното покритие по риск
"Кражба". При условията на евентуалност твърди наличие на принос на
ищцата за настъпване на застрахователното събитие, тъй като не е взел
разумни предохранителни мерки за защита на автомобила срещу кражба, чрез
монтиране на защитна система от по-висок клас. Твърди, че автомобилът е
бил застрахован с увреждания, налични към датата на сключване на
застрахователната полица. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.405, ал.1 КЗ:
По делото е прието за безспорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че е възникнало застрахователно правоотношение
между страните по силата на застрахователна полица № 47042017303001310
„Каско Стандарт“ на МПС от 15.10.2020 г., валидна от 15.10.2020 г. до
14.10.2021 г. вкл. По силата на договора е застрахован лек автомобил марка
„Ленд Роувер”, модел "Рейндж Роувер" с рег. № ****, при клауза "Пълно
каско" при застрахователна сума от 80000 лв. Застрахователната премия е с
размер 3753,60 лв., платима на четири вноски в брой, като по делото има
приложени доказателства за платени две преми - при сключване на договора
на 15.10.2021 и с-ка № 202110260899/14.04.2021 г. в размер на 1876,80 лв.
Страните не спорят, че застрахованият лек автомобил има предварително
монтиран безконтактен електронен имобилайзер, но различен от
допълнително посочената от ответника в застрахователната полица марка и
2
модел, а именно - „Padndect“, вместо изискуемия по договора „К-I“.
Установява се от писмените документи, съдържащи се в ДП № 226 ЗМК
512/2021 г. на 02 РУ – СДВР (л. 16), че на 26.03.2021 г. на тел. 112 е подаден
сигнал, че за времето от 18:00 ч. на 25.03.2021 г. до 07:00 ч. на 26.03.2021 г. в
гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" от паркинга пред бл. 116 неизвестен
извършител противозаконно е отнел лек автомобил "Ленд Роувер - Рейндж
Роувер" с рег. № ****. Извършен е оглед на местопроизшествието, извършени
са оперативно-издирвателни работи, автомобилът е обявен за общодържавно
издирване, вкл. в Шенгенската информационна система, като на 18.05.2021
производството е спряно поради неустановен извършител.
От изложеното съдът намира, че по време на действие на процесния
застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие – кражба на
цяло МПС, което представлява покрит риск съгласно Общите условия, разд.
II Дефиниции - т. 3 (л. 32 - гръб).
Установява се от приетата по делото техническа експертиза, че
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
събитието е 117500 лв., надхвърляща застрахователната сума от 80000 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника, че има право да откаже
плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на договора
от страна на ищцата, изразяващо се в липса на конкретен модел и марка
имобилайзер, монтиран в определен от ответника конкретен сервиз.
Безспорно е обстоятелството, че окончателен застрахователен договор се
сключва при предварително попълнено писмено от застрахованото или
застраховащото лице предложение по образец на Застрахователя, в случая
ответника, съгласно Раздел "Общи положения - I т. 2 от ОУ (л.31), въз основа
на което Застрахователят изготвя застрахователната полица. Установява се,
че при сключване на договора по поставените от застрахователя въпроси
ищецът е посочил, че МПС-то има работещи алармена система и имобилайзер
(л.11 – застрахователна полица № 47042017303001310). По делото няма спор,
а и се установява от констатитевн протокол № 02841/16.102.2021 г. за
удостоверяване на допълнителна защита срещу кражба, издаден от посочения
от ответника доверен сервиз "М.**" ЕООД, че процесният автомобил е имал
монтиран и работещ коректно безконтактен имобилайзер PANDECT – в този
смисъл удостовереното в раздел „Забележки“ в края на протокола.
3
Определение на устройството "имобилайзер" е дадено от ответника в ОУ,
разд. II Дефиниции - т. 27 (л. 32 - гръб), а именно – „Електронна осигурителна
система срещу кражба. Тя се активира след изваждане на ключа за
запалването и предотвратява, чрез управляващия двигателя уред,
стартирането на автомобила от неупълномощени лица. Системата използва
интегрирана в ключа за запалване или извън него предавателна и приемаща
единица (транспондер). Тази единица предава при всеки нов старт нов код на
електрониката на автомобила.“ От авто-техническата експертизата се
установява, че наличният при процесния автомобил имобилайзер PANDORA
PANDECT представлява вид беконтактна охранителна система с
блокировка на двигателя чрез два криптирани транспондера, докато
соченият от ответника тип имобилайзер "IGLA 231 - K-I" осъществява също
безконтактна блокировка на двигателя чрез транспондер, но на базата на
по-нова дигитална система. Изводите на вещото лице в експертизата и в
отговорите на въпрос на ответника са, че не може да се даде категоричен
отговор на въпроса кой тип имобилайзер осигурява по-висока степен на
защита, тъй като "пробиването" на защитата зависи от уменията на лицето,
манипулиращо устройството. В същото време съдът приема за доказано, че
двата типа имобилайзери "PANDORA PANDECT" и "IGLA 231 K-I"
осигуряват безконтактна блокировка на двигателя чрез транспондер,
независимо от използваната технология, и липсата на исканото от ответника
марка модел и устройство при наличието на изправно работещо друго сходно
по функции такова, не представлява валидно основание за отказ за плащане
на обезщетение поради неточно обявяване на съществени за риска
обстоятелства, тъй като са налице основанията на чл.362, ал.5 и ал. 6 КЗ -
застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени
за риска обстоятелства, които са му били известни при сключване на
застрахователния договор. Освен това включването на допълнително за
ищеца, като потребител на финнасова услуга по смисъла на ЗЗП, задължение
след сключването на застрахователния договор за монтиране срещу
заплащане на едностранно определено от ответника конкретно устройство в
едностранно определен от ответника конкретен сервиз представлява
неравноправна клауза съгласно чл. 143 ал. 2 т. 10 и т.11 от ЗЗП и клаузата
следва да се счита за невалидна.
В допълнение следва да се посочи, че Констативния протокол №
4
02841/16.102.2021 г. за удостоверяване на допълнителна защита срещу
кражба, издаден от посочения от ответника доверен сервиз "М.**" ЕООД, че е
извършена проверка на допълнителната защита и автомобилът е приет без
възражения, установен е наличен и изправно функциониращ имобилайзер
PANDECT, който „работи коректно“. Неоснователни са възраженията, че
извършилия проверката не е упълномощен да одобри заместването на
устройство от типа „K-I“ с друго. След като на доверен сервиз е възложена
дейност по монтиране и удостоверяване на наличие на допълнителна защита
срещу кражба, каквато представлява електронна осигурителна система
Имобилайзер, то всички действия, които са извършени по този повод,
възникват директно в патримониума на ответника и го обвързват. Ето защо
съдът приема, че за наличието на работеща електронна осигурителна система
срещу кражба е била извършена проверка и удостоверяване от представител
на застрахователя при сключване на договора, поради което ответникът не
може да се позовава на неточно обявяване на това обстоятелство, нито на
неизпълнение на съществено за риска договорно задължение, като основание
за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Поради това не може да
се приеме за основателно и възражението за принос на ищцата за настъпване
на застрахователното събитие, тъй като липсва доказана причинно-следствена
връзка между монтирания тип имобилайзер и противоправното отнемане на
автомобила.
При така установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, представляващо покрит риск - „кражба” на цяло МПС. Не са налице
неизпълнение на договорни задължения от ищцата, невярно деклариране или
други обстоятелства, обосноваващи право на застрахователя да откаже
плащане на застрахователно обезщетение по изложените по-горе
съображения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 173/22.11.2013 г. по т.д. 727/2012 г., според която
застрахователят няма право да се позовава на факти, чието съществуване са
му били известни към момента на сключване и влизане в сила на
застрахователния договор, по който е платена задължителната
застрахователна премия, както и да не осигури застрахователно покритие на
уговорения застрахователен риск. С оглед изводите на авто-техническата
експертиза съдът счита, че размерът на дължимото обезщетение е
5
максималният размер на договорената застрахователна премия от 80000 лв.,
тъй като действителната стойност на автомобила към момента на настъпване
на събитието надхвърля размера на договорената застрахователна сума.
Неоснователно и недоказано е искането за намаляване на размера на
дължимото обезщетение поради неуточнени по вид и стойност щети върху
автомобила при сключване на договора. При липсата на яснота с какъв обем и
на каква стойност е въпросното увреждане, не може да се прецени и при
условията на пълно и главно доказване как то повлиява на действителната
стойност на автомобила, съответно – каква би била стойността за
отстраняване на тези повреди. Поради това съдът приема, че няма основания
да се намали размерът на дължимото застрахователно обезщетение с
евентуална стойност на ремонт за отстраняване на щетите по автомобила,
налични към датата на сключване на застрахователната полица.
Искът е основателен за сумата от 80000 лв. и следва да се уважи в
предявения размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса в размер на 3200 лв., за експертиза - 200 лв. и за адвокатско
възнаграждение - 5000 лв.
По изложените мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "Б.В.И.Г." АД , ЕИК: ****, адрес: гр. София, ул. ****,
да заплати на АС. ИЛ. М., ЕГН: **********, както следва:
на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 80000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за събитие,
настъпило на 26.03.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 8400 лв., представляваща
съдебни разноски.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на страната на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7