Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Русе, 20 март 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 март 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.д. №62…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по
реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от М.К. Х.М., гражданин
на Кралство Испания, ЛНЧ ********** и постоянен адрес ***, действащ чрез адв.
Б. Ж.,***, насочена против решение №676/21.11.2022 год. на
Русенски районен съд, постановено по ч.а.х.д. №1848/2022 г. по описа на съда.
С решението е отхвърлена жалбата на М. М. срещу Заповед за
задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г. по описа на ОД на МВР Русе, РУ Сливо поле,
издадена от мл. автоконтрольор в РУ Сливо поле към ОД на МВР – Русе Т. Цветанов,
по реда на чл. 72 от ЗМВР.
В касационната жалба и в съдебна зала се сочи, че решението на
първата инстанция е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Твърди се, че не е че
е спазена формата на заповедта по чл.74, ал.2 от ЗМВР, тъй като не била
посочена правната квалификация за престъплението за което се твърди, че са
налице данни. Това обстоятелство, не било отчетено и взето предвид от районния
съд при постановяване на решение №2/21.11.2022 год. Същото възражение се прави
и пред касационната инстанция. На следващо място, според касатора данните, че
жалбоподателят е извършил престъпление по смисъла на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
цитирани в заповедта, били събрани при неспазване на нормативно определените
изисквания за извършване на тестове за употреба на наркотици, като според него проверката
с тест за употреба на наркотични вещества на водачите на МПС следвало да се
извърши при наличие на външни признаци, поведение или реакции, съобразно
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредба № 1/2017г.) Съответно, резултатите от
незаконосъобразно проведения тест не можели да служат като данни за извършено
престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Това също не било съобразено
от първата инстанция. Касаторът твърди още, че е нарушена и разпоредбата и на
чл.72, ал.3 от МВР, според която задържаното лице, когато не владее български следва
да се уведоми за основанията за задържането му незабавно на разбираем за него
език. Според адвоката на жалбоподателя, М. М. не е бил уведомен незабавно за
основанията за задържането му, но и изобщо не бил информиран за основанията, на
които е издадена процесната заповед. Заповедта за задържане на М. М. била предявена
в отсъствието на преводач, и при положение, че адресата й не разбирал български
език, не е могъл да разбере какво точно му се предявява. Сочи се и нарушение на
принципа за съразмерност, разписан в чл.6 от АПК.
С всички тези доводи
и възражения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на заповед
за задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г. по описа на ОД на МВР Русе, РУ Сливо
поле, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Сливо поле към ОД на МВР – Русе Т.
Цветанов. Претендират се
разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражения и в съдебна зала
изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240 лева по реда на чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на
М.К. Х.М., гражданин на Кралство Испания, ЛНЧ ********** срещу Заповед за задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г. по описа на ОД на МВР
Русе, РУ Сливо поле, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Сливо поле към ОД на
МВР – Русе Т. Ц., на основание чл. чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. В заповедта е посочено, че лицето се задържа, защото имало данни за
извършено престъпление – М. М. управлявал товарен автомобил с рег. №*** след употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Това обстоятелство било установено с
техническо средство „Drager
Drug test 5000“, с което при проверката на водача М. отчело проба на кокаин. Самата проверка на водача на товарния автомобил е извършена в с. Ряхово, обл.
Русе, по ул. “Цар Борис І“ до № 23 в посока гр. Сливо поле, заради допуснато от
М. нарушение на правилата за движение по пътищата. Лицето било задържано и
обискирано. Връчен му бил АУАН и талон за медицинско
изследване. След връчването на талона за медицинско изследване, лицето било конвоирано
до УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе за извършване на кръвна проба. М.К. Х.М., гражданин на Кралство Испания бил освободен на 03.10.2022 г., в
18.10 часа.
За да достигне до извод за неоснователност
на оспорването, първоинстанционният съд приема следното от фактическа и правна
страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и в изискуемата, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма,
спазени са разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР, като заповедта съдържа
част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЛНЧ,
адресна регистрация, дата и час на задържането. Разяснени били и правата на
задържаното лице по реда на чл. 72, ал. 4 и ал. 5 ЗМВР и чл. 73 от същия закон.
Според съда направеният тест на М. М., отчел наличието на наркотик, което съобразено с обстоятелството, че се
касае до водач на МПС е предпоставило извод за наличие на данни за извършено
престъпление от общ характер. А това попадало в хипотеза по чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР и налагало задържане на лицето.
На следващо място, задържаното лице
попълнило декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, подписало и заповедта. В
производството по издаване на процесната заповед е участвал преводач, като първоинстанционния
съд е изложил мотиви, че ЗМВР не конкретизира момента, от който трябва да се
назначи и да встъпи преводача. Според
съдебния състав е достатъчно участието на такъв, с оглед гаранции за
задържаното лице да разбере какви са основанията и причините за ограничаване на
правата му и възможностите за реализиране на защитата.
Приел е още, че не е нарушен
принципа на съразмерност, развит в чл.6 от АПК. Счел е, че е ирелевантно
последващото установяване на отрицателни резултати от кръвна проба и проба от
урина, доколкото същите имали отношение единствено към хода на воденото
наказателно производство и преценката на разследващ орган и наблюдаващ прокурор
относно привличането на обвиняем и повдигане на обвинение.
С такива мотиви е отхвърлил
оспорването на М.К. Х.М., гражданин на Кралство Испания, ЛНЧ ********** и
постоянен адрес ***, действащ чрез адв. Б. Ж.,*** като неоснователно.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Като такова следва да се остави в
сила.
За да се задържи едно лице на
основание нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е достатъчно наличието на данни,
че лицето е извършило престъпление, включително данни за някаква съпричастност
на задържаното лице с престъпление.
Понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207,
ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство
по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно предположение, че има извършено престъпление.
При налагането на ПАМ
"задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР, какъвто характер има
заповедта, издавана по този ред, са необходими само данни за извършено
престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното
лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Не се
изисква съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и
изчерпателна (виж Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77). Достатъчно е лицето да
придобие представа за причината за задържането му. Посочването на конкретната
форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК не е дължимо от
полицейските служители, задържащи лице, за което според тях има данни, че е
извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима от органа,
компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на
територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 НК).
Полицейските служители, при
условията на оперативна самостоятелност налагат въпросната мярка, като
заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й при
условията на неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в
такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата
пречка съобразно със законовоопределената цел по чл. 22 ЗАНН. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от
24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по
адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело №
5227/2018 г.
В случая при спиране за проверка на
товарния автомобил, управляван от М. М., полицейските органи са установили чрез
техническо средство „Drager Drug test 5000“, че водачът М. дава положителен
тест, с проба на кокаин. Безспорно е, че управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества е престъпление, както сочи и нормата на чл. 343б ал.3 от НК
„Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева“. За разлика от
шофирането в пияно състояние - чл. 343б, ал. 1 НК, то при шофиране след
употреба на наркотици - чл. 343б, ал. 3 НК не се предвижда като елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната
злоупотреба по надлежен ред, въпреки че такъв ред е предвиден и съществува в
Наредба № 1/2017 г. Установяването може да се извърши с всички допустими
доказателствени средства. Това означава, че остава изцяло неоснователно едно от
основните оплаквания в касационната жалба, че е налице неспазване на нормативно
определените изисквания за извършване на тестове за употреба на наркотици,
съгласно разписаните правила в разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № 1/2017
г. казваща, че проверката с тест за употреба на наркотични вещества на водачите
на МПС се извършва при наличие на външни признаци, поведение или реакции.
За пълнота на изложението по този
въпрос : Въпреки, че действително е налице нормата на чл.5, ал.1 от Наредба №
1/2017 г., сочеща че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, то
полицейските служители, с оглед правата, които имат по ЗМВР за извършване на
съответните проверки, в частност на водачи
на МПС, не нарушават цитираната разпоредба в случаите, в които нпр не са
налице такива външни признаци, поведение или реакции, защото спазват буквата на
закона. Такива права им дават разпоредбите в Глава пета „ПРАВОМОЩИЯ“, Раздел І
„Правомощия на полицейските органи“ от ЗМВР. Дори и да се приеме тезата, че по
някакъв начин е нарушен чл.5, ал.1 от Наредба № 1/2017 г., то това нарушение
определено не е от съществените такива, опорочаващи до степен на незаконосъобразност
проведеното административно производство, завършило с издаване на оспорената
пред РРС Заповед за задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г. по описа на ОД на МВР
Русе, РУ Сливо поле, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Сливо поле към ОД на
МВР – Русе Т. Цветанов.
Увеличаващите се случаи на
установени водачи на МПС, управляващи ги след употребата на наркотични вещества
или техни аналози, увеличения брой ПТП вследствие на това обстоятелство,
включително и такива, завършващи със тежки последствия за живота и здравето на
участниците в тези инциденти, води на извода, че начина по който се стига до
проверката на водач на МПС, дори и да е в нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба №
1/2017 г., не може да бъде противопоставим на тежките последствия, до
които може да достигне управлението на едно МПС от водач, употребил наркотични
вещества или техни аналози, особено пък ако е товарно МПС, какъвто е настоящия
случай.
Противно на твърденията на
касатора, заповедта е издадена в изискуемата от закона форма и съдържа всички
задължителни реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Вярно е, че в заповедта не са
посочени правните основания. Но този пропуск не е съществен, защото са описани
много точно фактическите такива – водачът М. е дал положителен тест след с
проба на кокаин, чрез техническо средство „Drager Drug test 5000“. Управлението
на МПС след употреба на наркотични вещества е престъпление, както сочи и
нормата на чл. 343б ал.3 от НК. Затова неизписването на „чл. 343б ал.3 от НК“
определено не нарушава правото на защита на адресата на ПАМ по чл.72 от ЗМВР.
Заповедта е издадена и в
съответствие с целта на закона, за което първоинстанционният съд е изложил
обосновани мотиви, които се възприемат за правилни от настоящия състав.
Не е налице твърдяното нарушение на
чл. 6 от АПК. Твърдението, че издаване на заповед за налагане на ПАМ превишава
целта на закона не се споделя. Административнонаказателната отговорност
(прилагане на ПАМ като административна мярка) може да се реализира независимо
от възможността за търсене на наказателна отговорност.
Налагането на принудителната административна
мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая
са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б.
с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането
на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Положителният тест с проба на
кокаин, установен чрез техническо средство и качеството на М. М. на водач на товарно
МПС, безспорно налагат задържането на водача, което е станало с издаване на Заповед за задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г., а след това и съпровождане на лицето
до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Вярно е, че законът борави и с
двата термина – съпровождане се ползва в чл.7 от Наредба № 1/2017 г., а
конвоиране – в Инструкция № 8121з-1161 от 5.09.2017 г. за организацията и реда
за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи. С
оглед обаче на вече извършеното задържане заради данни за извършено
престъпление, правилно служителите на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе са извършили
конвоиране на М. М., съобразно издадената Заповед за конвоиране на лице
№453з-199/03.10.2022г. Към него момент няма как да бъде извършено съпровождане на М. М. по смисъла на
чл.7 от Наредба № 1/2017 г. Съпровождане може да се осъществи, само ако няма заповед
за задържане, или ако по така издадената заповед лицето вече е освободено.
Затова и е неоснователно позоваването на адвоката на М. М., че използването на
термина съпроводен, а не конвоиран сочи, че за всеки конкретен случай
полицейските органи трябва да направят преценка по чл.6 от АПК дали лицето
следва да бъде задържано с цел конвоиране. Защитникът на М. превратно се опитва
да смеси понятията и да ги свърже с нарушаване на чл.6 от АПК, каквото
нарушение вече посочихме че няма. Издаването на заповед за задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г. по описа на ОД на МВР
Русе, РУ Сливо поле е свързано с данни за извършено престъпление. А след като
вече има издадена такава заповед, то най-правилният начин за проверка на лицето
спрямо което чрез техническо средство е установен положителен тест - проба на
кокаин - извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване в съответното медицинско лечебно
заведение, е чрез конвоиране.
Вярно е, както се твърди в жалбата, че по отношение на М.К. Х.М., гражданин на Кралство Испания, ЛНЧ
********** преводач, с оглед на незнанието на български език е бил назначен на
по-късен етап и не всичко му е било преведено, включително и заповедта за
задържане. От друга страна преводачката, разпитана в качеството на свидетел в
първоинстанционното производство казва, че М. М. е знаел защо е задържан, като
това му е било обяснени няколко пъти. В крайна сметка целта на участието на
преводач е именно тази-задържаното лице да знае причините за задържането. След
като М. М. е разбрал причините, всичко останало, касателно кои документи са
преведени и кои не, не е от толкова съществено значение.
Нещо повече. Съгласно ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство, чл.16 „…В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива.
Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с
компетентност по наказателно-правни въпроси, настоящата директива следва да се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Цитирането на
този текст съдът прави с оглед на това, че е възможно и да не се гарантират
всички права на задържаното лице, и това не води до порочност на процедурата и
на издадения въз основан на нея акт. Въпреки, че Директивата е за правото на
устен и писмен превод в наказателното производство, а производството по
издаване на заповед по чл.72 от ЗМВР е административно, няма как да не се
съобразим с казаното в нея. А фактът, че М. М., както споменахме по-горе е
разбрал защо е задържан, като това му е било обяснени няколко пъти, определено
води на извода, че неговите права не са били нарушени до степен, опорочаващо
проведеното административно производство и издадената въз основа на него
заповед като незаконосъобразни.
Ето защо, възражението на адвоката на М. и в тази му част се отхвърля като
неоснователно.
Принудителна административна мярка
чрез издаване на заповед за задържане рег.№ 45333-30/03.10.2022г. по описа на
ОД на МВР Русе, РУ Сливо поле е приложена в изпълнение на функциите на
правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на противоправните
деяния и отстраняване на последиците от тях, т. е. заповедта е издадена в
съответствие с преследвана от закона цел. Към момента на ограничаване правото
на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено
правонарушение и предприетите след това действия са били необходими за
изясняване на фактическите и правни аспекти на случая и конкретно, за спазване
на изискването на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2017 г. с оглед съпровождане на
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Неоснователно и ирелевантно за
проверка на законосъобразността на административния акт е позоваването на
факта, че в последствие са установени отрицателни резултати от кръвна проба и
проба от урина. Както посочихме по-горе, те имат отношение единствено към хода
на воденото наказателно производство и преценката на разследващ орган и
наблюдаващ прокурор относно привличането на обвиняем и повдигане на обвинение,
но не и за преценката за издаване на заповед за задържане рег.№
45333-30/03.10.2022г., за която е достатъчно да има данни за извършено
престъпление, дори в последствие тези данни да не са достатъчни за образуване
на досъдебно производство.
По изложените съображения
настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е
обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на процесуалния и
материалния закон и следва да бъде оставено в сила като правилно. Жалбата, с
развитите в нея доводи и съображения е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Предвид изхода на спора, са налице
основания за уважаване на искането на ответника за присъждане на извършените по
делото разноски. В полза на Областна дирекция на МВР – Русе, към която
принадлежи полицейският орган, издал оспорената заповед за задържане, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, но към
минимално предвидения размер от 120 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като касационното производство по делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №676/21.11.2022 год. на
Русенски районен съд, постановено по ч.а.х.д. №1848/2022 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА М.К. Х.М., гражданин на Кралство Испания, ЛНЧ **********
и постоянен адрес *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Русе
сумата от 120 лева – юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.