ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№....................../09.12.2014 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VІ-ТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на 01.10.2019 в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдия СЛАВОВ гр. дело № 976 по описа за 2019 год.:
Производството е с
правно основание чл.140 от ГПК
Постъпила е искова молба от Д.И.И. ЕГН
********** чрез пълномощника си адв. Д. Д. М. -ВАК съдебен адрес:*** ПРОТИВ А.С.Д.
с ЕГН:********** и адрес *** с цена на
иска 62 067лв. и с правно основание чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
11.06.2018 год.. във ищеца е подал Заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение срещу ответника А.С.Д. ЕГН ********** и МИЛИЦА
ЮЛИЯНОВА Д. ЕГН **********.
По повод на подаденото Заявление е образувано Ч. гр.д.№ 9182/2018 год. по описа на ВРС-42 състав. На
13.06.2018 год. в полза на ищцата са издадени Изпълнителен лист и Заповед за
изпълнение, с които длъжниците са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на сумата от 55 349
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.06.2018г.
до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 6 718лв.,
представляваща като присъдени и разноски в размер на 1242 лв. заплатена
държавна такса и сумата от 1395 лв. адвокатско възнаграждение.
На 09.07.2018 год. ищеца е образувал изпълнително дело №
20183110407136 по описа на СИС-ВРС 7 район.
На 03.05.2019г. получили съобщение с Разпореждане на
ВРС-42 с-в, че длъжника А.С.Д. е депозирал възражение ипротив издадената
заповед за изпълнени.
Втория солидарен длъжник - МИЛИЦА ЮЛИЯНОВА Д. не е
възразила в срока по 414 от ГПК и заповедта за изпълнение спрямо нея е влязла в
законна сила.
Предявения установеителн иск е за дължимостта на сумите,
за които са издадени ИЛ и ЗИ по Ч. гр. дело № 9182/2018г. по описа на ВРС-42 състав.
В исковата си молба ищеца твръди, че с ответника са
сключли Договор за заем от 31.01.2017 год., с форма с нотариална заверка на
подписите, с per. № 340/31.01.2017 год. на Нотариус П.Петров per. № 224, район
на действие-ВРС, по силата на който ищцата е предоставила в заем на ответника А.С.Д.
ЕГН:********** и МИЛИЦА ЮЛИЯНОВА Д. ЕГН: ********** сума в размер на 28 300
/двадесет и осем хиляди и триста/ евро, като заемополучателите са се задължили
да върнат същата в срок до 30.03.2017 год.
Според условията на договора заемополучателите се
задължават солидарно да отговарят за връщане на предоставения заем. Съгласно чл.
4 от Договора заемополучателите дължат законната лихва върху главницата от деня
на забавата т.е. 30.03.2017 год. до окончателното й изплащане.
Ответника и втория заемополучател са заявили, в чл.2 от
Договора, че са получили изцяло по банков път предоставената в заем сума. В деня на подписване на Договора ищцата е
превела 10 000 Евро по сметка на ответника и внесла на каса, отново по
негова сметка 18 300 евро.
До настоящия момент предоставената в заем сума не е
върната.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли
съда да постановите Решение, с което да приемете за установено, в отношенията
между стрпаните, че към А.С.Д. дължи на Д.И.И., сумата, за които е издадена
Заповед за изпълнение и иизпълнителен лист Ч.гр.дело № 9182/2018г. по описа на
ВРС-42 състав, а именно: сумата в размер на 55 349 /петдесет и пет хиляди
триста четиридесет и девет/лв. представляващо левовата равностойност /по
фиксинга но БНБ/ на 28 300 /двадесет и осем хиляди и триста/ евро,
предоставени по Договор за заем от 31.01.2017 год. с нотариална заверка на
подписите с per. № 340/31.01.2017г. на Нотариус П.Петров per. № 224, район на
действие-ВРС; сумата в размер на 6 718 /шест хиляди седемстотин и
осемнадесет/ лева представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата
на падежа 31.03.2017 год. до датата на депозиране пред ВРС на заявление по чл.
417 ГПК - 10.06.2018 год; ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаването на Заявлението - 11.06.2018 год. до окончателното изплащане
на вземането.
Моли съда да й присъдите направените съдебно-деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
С исковата молба са представени
писмени доказателстваи са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника А.С.Д., чрез назначения му особен представител адв. С.Д. ***, и
съдебен адрес ***.
В отговора се твръди, че договора за
заем е сключен в парична единица евро, без уговорка, че задължението може да се
изпълни в национална парична единица и поради тази причина искът е недопустим в
този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г.
на ВКС, ОСГТК.
Твръди, че ищцовата страна следва да
направи изрично изявление за промяна на петитума и/или размера в евро.
По основателността на иска.
Твръди, че искъ е частично снователен, тъй
като са представени доказателства само
за част предадената сума в заем. Твръди, че исканията за издаване на съдебни
удостоверения за разкриване на банкова тайна е некоректно и проверката се
ограничи само до вносител
По отношение на претенцията за лихви –
изразява стновище, че при условията на алтернативност, ако съдът не приеме, че
искът е недопустим, то считаме, че искът е частично основателен и за
претенцията за забава - тя следва да бъде само върху доказаната част - 10 000 евро,
при определяне на стойността на паричната единица.
II. СТАНОВИЩЕ ПО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА
КОИТО СЕ ОСНОВАВА ИСКЪТ
В отговора се твръди, че представеното
е доказателството документ за продажба на валута е неотносим към настоящия
спор, защото по него страни са Ищцата Д.И.И. и СЖ Експресбанк АД, поради което
и молим да не бъде приеман, като доказателство по делото.
В отговора се твръди, че не са
представени доказателства за разликата до 28 300 евро, тоест за 18 300 евро -
как и на кого са преведени, както и в каква парична единица, а също и не са
представени доказателства как е изчислена лихвата за забава.
Твръди, че ищецът следва да посочи
точно курса, по който е изчислил претенцията си и да се обоснове защо.
Първото възражение „Относно
възможността съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда
валута.", ОСГТК на ВКС, в TP № 4 от 29.04.2015 г., по тьлк.д. № 4/2014 г.
се е произнесъл, че „Съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона
случаи".
В условията на алтернативност твръди,
че иска е неоснователен, на няколко основания - първо - не е посочен курса на
валутната парична единица към националната и второ - не е доказан искът над 10
000 евро, а разликата до 28 300 евро е по-голяма от определения максимален
размер, в чл. 164, ал.1,т. 3 от ГПК.
В отговора ответника прави възражение
срещу иска над 10 000 евро и за лихвата над 1 213,99 евро
Моли съда дапрекратипроизводството по
делото, тъй като предявения иск е недопустим и алтернативно да го отвърли
изцяло или отчасти по въведените възражения.
С отговора са направени
доказателствени искания.
За да се произнесе, съобразно
разпоредбата на чл. 140 ГПК, съдът съобрази следното:
По отношение на направеното възражение
за недопустимост на иска:
Съдът като съобрази становищата на
страните намира, че предявения иск е допустим.
Ищеца е подал заявление и се е снабдил
със заповед да изпълнение, с което ответника е осъден да му заплати
претендираната сума. Против тази заповед е подадено възражение, в срока по
чл.415 от ГПК, което е пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Въведеното възражение за недопустимост
на иска е неоснователно, тъй като съдът е длъжен и служебно дасе произнесе по
иска заявен в друга парична единица, а не уговорената TP № 4 от 29.04.2015 г.,
по тьлк.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението е неосноветлно още повече че в исковата молба
е посочено, че претендираната сума в местна валута представлява уговорената в
евро заемна сума
В този смисъл възражението е
неоснователно.
В производството, развиващо се по реда
на чл. чл. 422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи наличието на вземането си.
Посочената разпоредба очертава
процесуалния ред, а вземането следва да се основава на материалноправна
разпоредба и с оглед твърдението на ищеца, че вземането произтича от договор за
заем, то предявеният иск намира материално – правното си основание в
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД
вр. чл. 79 ЗЗД, а именно за връщане на дадена в заем сума, подлежащите на
установяване обстоятелства са: съществуването на действителен договор за заем и
точния размер на заетата сума. Доколкото договорът за заем е реален, то за
доказване съществуването на същия следва да се установи, че сумата е предадена
на ответницата.
Ищецът се е снабдил с Заповед за изпълнение по Ч. гр.
дело № 9182/2018г. по описа на ВРС-42 състав. Постановено е незабавно
изпълнение на основание чл.418 ал.1 от ГПК и е издаден изпълнителен лист. Постъпилото
срещу заповедта за изпълнение възражение е пречка тя да влезе в законна сила и
поради тази причина е предявил иск по чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.
В тежест на ищеца съдът възлага да
докаже със всички допустими от закона доказателствени средства, че е налице
договор за заем, по силата на който е предоставил на ответницата претендираната
сума.
В тежест на ищеца съдът следва да
възложи да докаже, че за за периода от датата на падежа 31.03.2017 год. до
датата на депозиране пред ВРС на заявление по чл. 417 ГПК - 10.06.2018 год.
обезщетението за забава е сумата в размер на 6 718 /шест хиляди
седемстотин и осемнадесет/ лева представляваща законна лихва върху главницата.
Този иск е иск за обезщетение за
забава, с правно основание чл.86 от ЗЗД и е равно на законната лихва върху
главницата от датата на падежа до дадата на предевяване на иска в случоа
заповедта на изпълнение. Ищеца следва да дкаже тоцзи иск по основание и размер.
По доказателствените искания на
страните и съобразно задължението си по чл. 140, ал.1 ГПК, съдът съобрази
следното
Представените с исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото. По
отношение на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства
съдът следва да се произнесе след становище на ищеца в открито съдебно
заседание.
Искането да бъде изискано Районен съд гр.Варна. ч.гр.д. № 9182/2018г.
по описа на ВРС-42 с-в
всички писмени доказателства, в което се намира заповедта за изпълнение е
основателно, като необходимо съотносимо и допустимо.
Производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните по делото следва да бъде
дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
Съдът напътва страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните следния проект за
доклад:
Искът е предявен по реда на чл. 422,
ал.1 в вр. чл.415 от ГПК
Предявеният иск намира материално-правното
си основание в чл. 240 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл.240 ЗЗД, подлежат на установяване следните факти: съществуването на действителен
договор за заем и точния размер на заетата сума, предаването, респективно
получаването на заетата сума, липсата на изпълнение на задължението за връщане.
Предвид изразеното от страните
становище, съдът приема, че не са налице обстоятелства, които се признават
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, 1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните
становище, съдът счита, че не са на лице факти и обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, 1, т.4 ГПК.
ДОПУСКА като писмени доказателства по
делото представените с исковата молба.
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и приложи по делото ч.гр.д.
№ Ч. гр. дело № 9182/2018г. по описа на ВРС-42 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2019 год. от 15.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се
връчат и преписи от писмения отговор на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по проекто-доклада.
ПРИКАНВА
страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца
държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА
страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на
осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА,
че медиатора може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора
им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен
това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси.
За
участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят
съда.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: