О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2019 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и
втори състав в
закрито съдебно заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 2752 /2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 34 от ДОПК.
Образувано
е по жалбата на П.И.П. *** – в лично качество и като собственик на ЕТ „П.П.“ ЕИК
*********,срещу Решение № П-03000319131215-104-001/13.09.2019 г. и Решение № П-03000319131215-104-002/16.09.2019,(неправилно
озаглавени „разпореждане“), с които на основание чл. 34, ал., т.1 от ДОПК началникът на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Врана отказал спиране на производството по
издаване на актове ва органите по приходите във връзка с извършване на проверка ,
възложена с резолюция № П-03000319131215-0РП-001/24.07.2019
г.
Жалбоподателят
релевира доводи за нищожно на първото
Решение № П-03000319131215-104-001/13.09.2019 г, поради липса на мотиви, в условие на евентуалност – твърди
незаконосъобразност. Доводите срещу второто Решение № П-03000319131215-104-002/16.09.2019 г.
бланкетно се твърди незаконосъобразност.
Изтъква,
че правото по чл. 34, ал.1 т.4 от ДОПК на ревизираното лице да поиска еднократно спиране на производството е
неотменимо и в този случай органът по приходите не разполагал с оперативната
самостоятелност да преценява дали да спре производството и за какъв срок, след
като искането е съобразено с максимално определеният в цитираната норма срок от
3 месеца. Отделно от това изтъква, че
няма законово изискване искането по този ред
да е обосновано, да е безспорно налично и доказано по несъмнен начин.
Счита, че след като е заявено такова искане, то компетентният орган е следвало
да издаде заповед по чл. 34, ал.1 т.4 от ДОПК и да спре производство.
Въз
основа на изложеното формира петитум с искане съдът : 1. Да обяви за
нищожно Решение № П-03000319131215-104-001/13.09.2019 г.
, евентуално да го отмени като
незаконосъобразно; 2. Да отмени като незаконосъобразно Решение
№ П-03000319131215-104-002/16.09.2019 г. ; 3. Да върне преписката на
Директора на дирекция „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, за постановяване на решене, с което да уважи
подадената молба за спиране на производството по реда на чл. 34, ал1, т.4 от ДОПК.
Ответникът
не изразява становище.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и
с доказателствата по делото и ги съобрази с относимите правни норми прие
следното:
С
резолюция № П-03000319131215-0РП-001/24.07.2019 г. на
орган по приходите е разпоредена проверка на П.И.П. ***, за установяване
произхода на средствата внесени от задълженото
лице в касата на представлявания от него ЕТ „П.П.“. С разпореждането е
определен краен срок за приключването и – 24.10.2019 г.
С
молба вх.№ 41257/11.09.2019 г. и молба №
41257-1/12.09.2019 г. до Началника на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, проверяваното лице е поискало на основание чл. 34, ал.1, т.4 от ДОПК
производството, образувано с резолюция № П-03000319131215-0РП-001/24.07.2019 г. да
бъде спряно за срок от 3 месеца. В първата молба се посочва, че до лицето е изпратено искане за предоставяне на документи № С резолюция № П-03000319131215-040-001/28.08.2019 г. , а във
втората с рег.№ 41257-1/12.09.2019 г., е въведено допълнение, че към датата на подаване на искането П. е
извън страната и ще се върне най-рано през месец декември 2019 г.
С Решение
№ П-03000319131215-104-001/13.09.2019 г. издадено по молба №
41257/11.09.2019 г., началникът на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна
отказал поисканото на основание чл. 34, ал.1, т.4 от ДОПК спиране на
същото производство, като се мотивирал
с подаденото второ искане с вх. № 41257-1/12.09.2019 г., в което са посочени
мотиви.
С Решение
№ П-03000319131215-104-002/16.09.2019 г. издадено по молба №
41257-1/12.09.2019 г., началникът на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна е отказал спиране на производството поискано на основание чл. 34,
ал.1, т.4 от ДОПК. За да достигне до този си извод извършил проверка за хода на образуваното с резолюция № П-03000319131215-040-001/28.08.2019 г.
производство и изложил констатациите си в тази връзка. Относно изтъкнатата в
искането причина, приел, че същата не се
подкрепя от доказателства, а него с се
цели неоправдано забавяне на текущото
производство.
При така установените
обстоятелства съдът намира, че жалбата е депозирана от лице с активна правна легитимация, допустима е за разглеждане, но неоснователна
по същество.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира основания за прогласяване
нищожността на нито едно от двете решения.
Съгласно чл. 34, ал. 1 и 2 от ДОПК ревизионното производство се спира при наличие на изрично изброените в
разпоредбите основания.
Нормата регламентира не само основанията, но и процедурата по спиране на
производството.
Основанията за спиране на производството са
неизчерпателно изброени в нормите на чл. 34, ал. 1, т. 1-5 и ал. 2 ДОПК.
Нито едно от тях обаче не предполага
настъпване на директен ефект - спирането
на производството, само и единствено с депозиране на искането за това. Наличието на което и да е от основанията
предполага проверка и преценка от органа, възложил ревизията, а при
административно обжалване - от решаващия орган (чл. 34, ал. 3 ДОПК). Аналитичният прочит на алинея трета на цитираната норма
недвусмислено сочи, че хипотезата на чл.
34.,ал.1 т.4 не е изключена от обхвата на
тази преценка. Изложеното води до извод, че в този случай при формиране на решението си,
органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, а издаденият
акт подлежи на съдебен контрол
единствено по отношение на съответствието му с целта на закона.
В
настоящия случай такава преценка явно е извършена, изложени са мотиви и в двете
решения. Предвид обхвата на съдебния контрол съдът, намира, че Решение
№ П-03000319131215-104-002/16.09.2019 г. издадено по молба №
41257-1/12.09.2019 г., с което началникът на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Варна е отказал спиране на
производството поискано на основание чл. 34, ал.1, т.4 от ДОПК, според
изложените в него обстоятелства и факти, е постановено в съответствие с целта
на закона. Обсъдени са констатациите за
хода на разпоредената проверка и предприетите към момента на
постановяване на решението действия от органите по приходите с оглед
предоставяне на възможност на проверяваното лице да се защити, като представи
доказателства.
Относно първото по време решение №
П-03000319131215-104-001/13.09.2019 г. издадено по молба № 41257/11.09.2019
г., доколкото двете молби, с които е
бил сезиран АО съдържат идентично искане, то като краен правен резултат
има същия правен ефект, макар и с
различен мотив. Предвид казаното по-горе относно оперативната самостоятелност
на компетентния орган, то преценката,
въз основа на която е постановил това решение е в съответствие с целта на
закона - правото на защита на
проверяваното лице не е засегнато, предвид обективираното в Решение
№ П-03000319131215-104-002/16.09.2019 г. произнасяне по същество на
двете идентични искания.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 34 ал.5 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.И.П. *** – в лично качество и като собственик на ЕТ „П.П.“ ЕИК
*********,срещу Решение № П-03000319131215-104-001/13.09.2019 г. и Решение №
П-03000319131215-104-002/16.09.2019,(неправилно озаглавени „разпореждане“), с
които на основание чл. 34, ал., т.1 от ДОПК
началникът на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Врана отказал спиране на
производството по издаване на актове ва
органите по приходите във връзка с
извършване на проверка , възложена с резолюция
№ П-03000319131215-0РП-001/24.07.2019 г.
Определението е окончателно.
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА