Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 04.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четиринадесети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7392 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”
ООД твърди, че на 01.03.2016г. Й.Д.Г. е сключил договор за паричен заем №
2505683 с „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Съгласно договора се излага кредиторът да се е задължил да
предостави на Г. заем в размер на 1000 лева, която сума е предоставена на
ответника със сключване на договора. От своя страна Г. се е задължил да върне
заетата му сума, ведно с договорна лихва на 13 седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 84.37 лева. Излага, че ответникът е извършил плащания в общ
размер на 590 лева и е останал задължен за заплащане на главница в размер на
659.44 лева, договорна лихва в размер на 39.17 лева, начислена за периода от
18.03.2016г. – датата на първата погасителна вноска до 02.09.2016г. – крайния
срок на договора. Твърди се, че съгласно клаузите на договора, ответникът се е
задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави едно
от предвидените в договора обезпечения. При неизпълнение на това задължение е
предвидено кредитополучателят да дължи неустойка, която се начислява еднократно
и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Към датата на
сезиране на съда дължимата неустойка се излага да е в размер на 278.08 лева.
Твърди се на следващо място, че в договора е уговорено при забава на плащане на
погасителните вноски с повече от 30 календарни дни, кредитополучателят да дължи
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лева за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лева. Твърди, че
ответникът дължи разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 27 лева. Наред с горните суми се излага, че Г. дължи и обезщетение за
забавено плащане на задължението по договора за кредит, като дължимата лихва за
забава начислена върху гладницата за периода от 31.06.2016г. – датата на забава
на погасителна вноска до 28.03.2017г., възлиза в размер на 45.27 лева. Сочи, че с приложение № 1 от
01.02.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) „Изи
Асет
Мениджмънт" АД е цедирало
вземането си към ответника н. „А.з.к.н.п.з." ООД. Тъй като Г.
не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4518/2017г. срещу ответника.
В законоустановения срок длъжникът Й.Д.Г. е възразил,
поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск
за установяване спрямо ответника дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва: 659.44 лева, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем № 2505683/03.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
39.17 лева, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 18.03.2016г. до 02.09.2016г., 278.08 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, 45.27 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.07.2017г. до 28.03.2017г. Претендира и присъждане на направените
в хода на настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.Д.Г.
депозира отговор на исковата молба.
Не оспорва, че е сключил процесния договор за заем.
Твърди обаче, че не му е дадена информация за задълженията му по договора и в
частност тези по чл. 4, с което задължението му се оскъпява и става неизгодно.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
2402/04.04.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, ВРС, ХVІ състав по ч.гр.д. № 4518/2017г., ВРС е разпоредил Й.Д.Г.
да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД сумата от 659.44 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № 2505683/01.03.2016г.,
сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД с
приложение № 1/01.02.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 39.17 лева, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 18.03.2016г. до 02.09.2016г., 278.08 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение, 27.00 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, 45.27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2017г. до 28.03.2017г. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Й.Д.Г. е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от
приложеното на л. 8-11 от делото заверено от страната копие на договор за
предоставяне на паричен заем № 2505683/01.03.2016г., че на ответника е
предоставен от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД кредит в размер на 1000.00 лева. От своя страна ответникът се е
задължил да върне заетата му сума на 13 броя двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 84.37 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в
размер на 1096.81 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен процент от 35.00%.
Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 40.24%. Договорът е
двустранно подписан, като в текста на чл. 3, ал. 2 е посочено, че договорът има
сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят
се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на две
физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да работи по
безсрочен трудов договор, минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителят подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция в размер на
1096.81 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 451.88 лева, като
неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към
всяка от вноските се добавя сума в размер на 34.76 лева. Уговорено в чл. 8 от
договора е, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за забава
върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., че „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърля
н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1, в което под № 109 са посочени трите имена на ответника, дата
на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към
01.02.2017г., както следва: главница в размер на 659.44 лева, договорна лихва в
размер на 39.17 лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 305.08 лева
и лихва за забава в размер на 39.91 лева.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по договора за
паричен заем за периода 01.03.2016г. – 30.01.2017г. са начислени следните
задължения: главница в размер на 1000 лева; договорна лихва в размер на 96.81
лева, неустойка по чл. 4 от договора в размер на 451.88 лева, такса разходи за
събиране на нередовни кредити в размер на 45 лева и лихва за забава в размер на
119.83 лева. Вещото лице излага, че по кредита са извършени плащания в общ размер
на 590.00 лева, като с тях кредиторът е погасил следните задължения:
- с извършеното
плащане на сумата от 240 лева на 02.04.2016г.: задължението по вноската с падеж
18.03.2016г., формирана от 70.91 лева главница, 13.46 лева – договорна лихва,
34.76 лева – неустойка по чл. 4 от договора и 0.30 лева лихва за забава;
задължението по вноската с падеж 01.04.2016г., формирано от 71.86 лева –
главница, 12.51 лева – договорна лихва, 34.76 лева – неустойка по чл. 4 от
договора и 0.02 лева – лихва за забава и по вноската с падеж 15.04.2016г. 1.42
лева – неустойка по чл. 4 от договора;
- с извършеното
плащане на сумата от 240 лева на 28.04.2016г.: задължението по вноската с падеж
15.04.2016г., формирана от 72.83 лева - главница, 11.54 лева – договорна лихва,
33.34 лева – неустойка по чл. 4 от договора; задължението по вноската с падеж
29.04.2016г., формирано от 73.81 лева – главница, 10.56 лева – договорна лихва,
34.76 лева – неустойка по чл. 4 от договора и 0.24 лева – лихва за забава и по
вноската с падеж 13.05.2016г. 2.91 лева – неустойка по чл. 4 от договора;
- с извършеното
плащане на сумата от 50 лева на 31.05.2016г.: задължение от 0.29 лева – лихва
за забава и 31.85 лева – остатъка от неустойката за забава по вноската от
13.05.2016г. и 17.86 лева – неустойка по чл. 4 от договора по вноската с падеж
27.05.2016г.
- с извършеното
плащане на сумата от 60 лева на 31.07.2016г.: задължение от 18.00 лева –
начислено като такса разходи за събиране нередовен кредит; 5.33 лева – лихва за
забава и 36.67 лева – непогасената част от неустойката по вноската с падеж
27.05.2016г. и част от неустойката начислена с вноската с падеж 10.06.2016г.
Съобразявайки
така извършените плащания вещото лице сочи, че дългът по кредита възлиза в
размер на 710.59 лева – главница, 48.73 лева – договорна лихва; 223.55 лева –
незаплатен остатък от неустойка по чл. 4 от договора, 27.00 лева – такси
разходи за събиране нередовни кредити. Законната лихва към 31.01.2017г. възлиза
в размер на 29.99 лева, а за периода 31.01.2016г.-13.04.2018г. в размер на
159.02 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 4518/2017г., по описа на
ВРС, 16 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу която от
длъжника Й.Д.Г. в срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „Изи Асет Мениджмънт” АД
в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г.,
приложение № 1/01.02.2017г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем №
2505683/01.03.2016г.
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото,
то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт” АД
договор за предоставяне на паричен заем № 2505683/01.03.2016г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит
в размер на 1000 лева. Относно изпълнение на задължението на кредитора и
усвояване на сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното е
установено чрез удостоверяване на този факт от Г. с подписване на договора, на
който страните събразно предвиденото в чл. 3, ал. 2
са предали характер на разписка.
С оглед така формиряния
извод и при установеност на предоставения
кредитен ресурс, за ответника
е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна
сума и уговорената договорна
лихва на падежните дати по
чл. 2, т. 5 от договора. От заключението
на вещото лице се установи, че Й.Г. е извършила четири плащания съответно на
02.04.2016г. сума в размер на 240 лева, на 28.04.2016г. сума в размер на 240
лева, на 31.05.2016г. сума в размер на 50 лева и на 31.07.2016г. сума в размер
на 60 лева. Не се установи след тази дата
ответникът да е извършвал други плащания, поради което и с изтичане на
договорен срок за ползване на кредит 02.09.2016г., същият дължи непогасената
главница и договорна лихва.
Претенцията на ищеца, наред с главница
и договорна лихва, касае и начислена неустойка. По отношение на тези вземания
ответникът е въвел възражения, че условията на чл. 4 от договора не са му
разяснени и при липса на представено обезпечение чрез поръчителство не би
следвало да бъде отпускан заема, а не да се начисляват суми, което оскъпява
дълга и го прави неизгодно за страната.
Съгласно чл. 4 от договора, при
неизпълнение задължение на заемателя да осигури
обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или поръчителство), на същия
се начислява неустойка в размер от 451.88 лева, разсрочена на равни части и
платима на съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват
от 84.37 лева на 119.13 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 1 от договора
е обективирано изявление, че заемателят
е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е
предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия
паричен заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне
на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на
варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това
задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до
непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкция доколкото
се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя – 57 % от заемната сума. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора
се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от договора противоречи
на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Отчитайки извършените от ответника
плащания в общ размер на 590 лева, следва да се приеме, че с тях е погасена
главница в размер на 499.53 лева (70.91+71.86+72.83+73.81+74.80+75.81+част от
главницата по вноската с падеж 10.06.2016г. в размер на 59.51 лева, съобразно
приложение № 1 към заключението по съдебно-счетоводната експертиза), договорна
лихва в размер на 90.09 лева (13.46+12.51+11.54+10.56+9.57+8.56+7.54+6.50+5.46+4.39)
и лихва за забава в размер на 0.38 лева (изчислена с помощта на лихвен
калкулатор -"Calculator.bg"),
както следва:
- с плащането на 02.04.2016г. на
сумата от 240 лева: към този момент заемателят е имал
задължение за заплащане на падежиралите две вноски на
18.03.2016г. – 84.37 лева и на 01.04.2016г. – 84.37 лева и лихва за забава в
размер на 0.30 лева върху просрочената главница от 70.91 лева по вноската от
18.03.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 19.03.2016г. до
01.04.2016г., включително; след погасяване на този дълг е останала сума в
размер на 70.96 лева, с който е погасена изцяло лихвата от 11.54 лева по
вноската с падеж 15.04.2016г. и част от главницата по тази вноска в размер на
59.42 лева;
- с плащането на 28.04.2016г. на сумата
от 240 лева: към този момент заемателят е имал
задължение за заплащане на непогасената главница в размер на 13.41 по вноската
с падеж 15.04.2016г. и лихва за забава в размер на 0.05 лева върху тази част от
просрочената главница, начислена от деня следващ падежа на задължението
16.04.2016г. до 27.04.2016г., включително; след погасяване на този дълг е
останала сума в размер на 226.54 лева, с който е погасена вноската с падеж
29.04.2016г. – 84.37 лева, вноската с падеж 13.05.2016г. – 84.37 лева и изцяло
лихвата от 8.56 лева по вноската с падеж 27.05.2016г. и част от главницата по
тази вноска в размер на 49.24 лева;
- с плащането на 31.05.2016г. на
сумата от 50 лева: към този момент заемателят е имал
задължение за заплащане на непогасената главница в размер на 26.57 по вноската
с падеж 27.05.2016г. и лихва за забава в размер на 0.03 лева върху тази част от
просрочената главница, начислена от деня следващ падежа на задължението
28.05.2016г. до 30.05.2016г., включително; след погасяване на този дълг е
останала сума в размер на 23.40 лева, с който е погасена изцяло лихвата от 7.54
лева по вноската с падеж 10.06.2016г. и част от главницата по тази вноска в
размер на 15.86 лева;
- с плащането на 31.07.2016г. на
сумата от 60 лева: към този момент заемателят е имал задължение
за заплащане на непогасената главница в размер на 60.97 по вноската с падеж
10.06.2016г., изцяло вноската с падеж 24.06.2016г. от 84.37 лева (77.87 лева
главница + 6.50 договорна лихва), изцяло вноските с падеж 08.07.2016г. - 84.37
лева (78.91 лева главница + 5.46 договорна лихва) и 22.07.2016г. - 84.37 лева
(79.98 лева главница + 4.39 договорна лихва), както и лихва за забава върху
просрочените главници в общ размер на 2.34 лева; съобразно правилото на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, при липса на уговорено друго, с плащането на посочената дата е
погасено задължението за договорна лихва в размер на 16.35 лева и част от
непогасената главница по вноската с падеж 10.06.2016г. в размер на 43.65 лева.
При изчисляване извършените погашения
с плащанията от страна на ответника, съдът не съобрази начисляваните, респ.
погасявани от кредитора такси за разходи за събиране на нередовни кредити,
доколкото между страните липсват уговорка такива да се дължат от заемателя.
При това положение и към датата на
прехвърляне на вземанията по договора, заемодателят е разполагал с
неудовлетворено парично вземане в размер на 500.47 лева, представляваща
непогасена главница, договорна лихва за периода от 23.07.2016г. до 02.09.2016г.
в размер на 6.72 лева и лихва за забава върху просрочената главница за периода
от датата на падежа на съответната вноска до 31.01.2017г. в общ размер на 26.79
лева. Само за тези задължения цесията е могла да произведе прехвърлително
действие. Изчислен с помощта на електронен общодостъпен лихвен калкулатор
("Calculator.bg")
размерът на законната лихва върху просрочената главница от 500.47 лева, за
периода деня на сключване на прехвърляне на вземането – 01.02.2017г. до крайния
момент върху който новият кредитор е начислявал такава – 28.03.2017г., възлиза
в размер на 7.80 лева. Или общия размер на лихвата за забава възлиза в размер
на 34.59 лева.
В заключение съдът намира, че
претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена до
следните размери: 500.47 лева просрочена главница, 6.72 лева – непогасена
договорна лихва за периода от 23.07.2016г. до 02.09.2016г. и 34.59 лева,
обезщетение за забава за периода от 31.07.2016г. до 28.03.2017г. Претенциите за
разликата до предявения размер за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава следва да бъдат отхвърлени, както и тези неустойка.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 38.74 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Й.Г. следва да бъде осъден да заплати н.
„А.з.к.н.п.з.” ООД разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице,
които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на 172.30
лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. От така определеното възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се следва сума от 79.52 лева. Или, общо в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД следва да се присъди сума от 251.82 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1527 срещу Й.Д.Г.,
ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, сумите, както следва: 500.47 лева /петстотин лева и
четиридесет и седем стотинки/,
представляваща главница по договор за предоставяне на паричен заем № 2505683/01.03.2016г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и Й.Д.Г.,
като вземането е прехвърлено на ищеца с приложение № 1/01.02.2017г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сумата от
6.72 лева /шест лева и седемдесет и две
стотинки/ - договорна лихва, начислена за периода от 23.07.2016г. до
02.09.2016г., сумата от 34.59 лева /тридесет
и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 31.07.2016г. до 28.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед № 2404/04.04.2017г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 4518/2017г., по описа на
ВРС, 16 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 500.47 лева до 659.44 лева,
претендирана като незаплатена главница; за разликата над 6.72 лева до 39.17 лева, претендиранатка като
договорна лихва за периода от 18.03.2016г. до 22.07.2016г, за сумата от 278.08 лева, претендирана
като неустойка по чл. 4 от договора и за
разликата над 34.59 лева до 45.27 лева, претендирана
като лихва за забава, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1527, сумата от 38.74 лева /тридесет и осем лева и седемдесет
и четири стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 251.82 лева /двеста петдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: