Присъда по дело №1358/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 34
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20221320201358
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. В., 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М. Ив. В.ова
като разгледа докладваното от П.Т.П. Наказателно дело частен характер №
20221320201358 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е. Х., ЕГН **********, род. на 23.09.1990г.,
адрес: гр. Б., ул. „В.С.“ № 32, българин българско гражданство, неженен,
неосъждан за НЕВИНОВЕН в това, че на 29.08.2020 г. казал нещо унизително
за честта и достойнството на М. Л. Ц. от гр. Б. в нейно присъствие, а именно
думите: „боклук, пустиняк и курва“ и го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е. Х., ЕГН **********, род. на 23.09.1990г.,
адрес: гр. Б., ул. „В.С.“ № 32, българин българско гражданство, неженен,
неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2020г. причинил на М. Л. Ц. от
гр. Б. чрез нанасяне на удар със стол в областта на главата лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето
представляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради и което на
основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Б. В., ЕГН **********, род. на
03.05.1993г., адрес: гр. Б., ул. „Съединение“ № 11, вх. А, ет. 3, ап. 9, българин
1
българско гражданство, неженен, неосъждан за НЕВИНОВЕН в това, че на
29.08.2020 г. казал нещо унизително за честта и достойнството на М. Л. Ц. от
гр. Б. в нейно присъствие, а именно думите: „боклук, пустиняк и курва“ и го
ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от
НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Б. В., ЕГН **********, род. на
03.05.1993г., адрес: гр. Б., ул. „Съединение“ № 11, вх. А, ет. 3, ап. 9, българин
българско гражданство, неженен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на
29.08.2020г. причинил на М. Л. Ц. от гр. Б. чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на лицето лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето, представляващо престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, поради и което на основание чл. 78а от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимите В. Е. Х. и И. Б. В. да заплатят солидарно на М.
Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ул. „Х.С.“ № 1 сумата от 1 200.00
/хиляда и двеста/ лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане
29.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и солидарно сумата от
360.00 /триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане
29.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и солидарно сумата 1 150
/хиляда сто и петдесет/ лева за адвокатски хонорар, както и солидарно сумата
12.00 /дванадесет/ лева за държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ гражданския в останалата му част в размер на 4 000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимите В. Е. Х. и И. Б. В. да заплатят солидарно на
държавата по сметка на Районен съд – В. сумата в размер на 100.00 /сто/ лева,
държавна такса върху размера на уважените граждански искове и сумата в
размер на 100.00 /сто/ лева, изразходвана за явяване и участие на вещо лице в
съдебно заседание.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред В.ския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

2
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда от 15.05.2024 год. по НЧХД № 1358 по
описа за 2022 год. на Районен съд – гр.В.

Делото е образувано по тъжбата от М.Л.Ц. от гр.Б., обл.В., ул.“Х.С.“, №
1 с ЕГН **********, с която е внесено в съда обвинение срещу подсъдимите
В.Е.Х. от гр.Б., обл.В., ул.“В.С.“, № 32 с ЕГН ********** и И.Б.В. от гр.Б.,
обл.В., бул.“С.“, № 11, вх.А, ет.3, ап.9 с ЕГН ********** за извършени от тях
престъпления по чл.130, ал.2 от НК и по чл.146, ал.1 от НК.
Частният тъжител в съдебно заседание подържа тъжбата и моли
подсъдимите да бъдат признати за виновни по двете обвинения и да им бъдат
наложени наказания.
Подсъдимите в съдебно заседание, отричат извършителството на
деянието, оспорват се обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се
моли за оправдателна присъда.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец и е приет за
съвместно разглеждане в процеса предявения от него срещу двамата
подсъдими солидарно граждански иск за сумата от 4000лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинената лека
телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждане до
окончателното изплащане, както и срещу двамата подсъдими солидарно
граждански иск за сумата от 360лв., представляващи обезщетение за
претърпените имуществени вреди от причинената лека телесна повреда, ведно
със законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както
и за направените по делото разноски.
Гражданският ищец поддържа гражданския си иск и моли той да бъде
уважен изцяло, като основателен и обоснован.
Подсъдимите оспорват гражданския иск и молят той да бъде отхвърлен
изцяло, като недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 29.08.2020г. около 02,00ч. частната тъжителка пострадалата Ц. и
двамата подсъдими Х. и В. са били на сватбено тържество заедно с още много
други хора в гр.Б., ресторант „Мислен камък“. Възникнал скандал и побой
между някои от присъстващите гости. В множеството от лица включили се в
сбиването са участвали тъжителката Ц., и двамата подсъдими. Х. нанесъл на
пострадалата удар с дървен стол в задната част на главата. И. нанесъл удар с
юмрук в лицето на пострадалата Ц.. Боят в ресторанта продължил към
половин част. Пристигнала полиция. Пострадалата посетила ФСМП – Б., след
това и МБАЛ – В. за оказване на медицинска помощ. В следствие на
нанесените удари тъжителката е получила натъртвания, охлузвания, с които
са й причинени болка и страдание. Причинените на Ц. травми сочат на лека
1
телесна повреда без разстройство на здравето - ожулване на кожата на лявата
теменна област и кръвонасядания.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства:
показанията на свидетелите В. и М. И., писмените доказателства: съдебно
медицинска експертиза, изследване образна диагностика, съдебно
медицинско свидетелство, лист за преглед на пациент, амбулаторен лист, два
броя фискален бон, фактури два броя, постановление на РП-В., два броя
протоколи за предупреждение, справка за съдимост два броя и материалите
по преписка № 242000-3387/2020г. на РУ-Б., пр.пр.№ 2529/2020г. по описа на
РП-В.. Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират,
същите се допълват и взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава
вяра и ги кредитира. Всички тези доказателства общо в тяхната съвкупност и
по отделно всяко едно от тях установяват възприетите от съда факти и
обстоятелства. Свид.В. и свид.М.И. заявяват, че са видяли и лично възприели
случката. Били са преки и непосредствени свидетели на нанесените удари и
обидни думи от подсъдимите на пострадалата. Свидетелстват, че
пострадалата била съборена на земята от подсъдимата, която я е удряла с
юмруци и ритала с крака. Успяли с другите свидетели колеги да ги разтърват.
Свидетелите Б. И. и Л. И. също придобили преки и непосредствени
впечатления макар частично, лично не възприели ударите и обидните думи,
но е имало бой между много лица, нанасяне на удари в масово сбимане,
между които участващи били тъжителката и подсъдимите. Разтървали ги.
Този откъс от събитието не противоречи, но съвпада с разигралата се сцена в
общ план. Допълва в общ план разигралата се сцена.
Водим от горното съдът приема, че подсъдимият Х. е осъществил
състава на престъпното деяние по чл.130, ал.2 от НК, както от обективна, така
от субективна страна. От обективна страна той на 29.08.2020г. в гр.Б., обл.В.
причинил на М.Л.Ц. от гр.Б., обл.В., чрез нанасяне на удар със стол в областта
на главата, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето. От субективна страна той е извършил това при
форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните действия и
собственото поведение на извършителя, разкривайки личното отношение на
лицето към извършеното. За описаното престъпление е предвидена
наказателна отговорност лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева. На лице са условията на чл.78-А от НК по
отношение на Х., тъй като не е осъждан и спрямо него преди не е прилагана
тази разпоредба. Подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание. При
определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36
от НК Съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание в
минималния размер, а именно глоба от 1000лв. При индивидуализацията на
наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства.
2
Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието.
Подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, той
е с чисто съдебно минало, не е осъждан. Не се отклонява от органите на
съдебната власт и от наказателния процес. Разкрива добро процесуално
поведение.
Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия Х., което
е в смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се
третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия имат право в процеса и
може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не
съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна
и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението,
което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства.
Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би
довела до извод, че Х. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема
оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия. Свидетелите
В. и М.И. заявяват, че са видяли нанасянето на ударите от подсъдимите
съответно с юмрук и стол върху главата и лицето на пострадалата.
Свидетелите Л.И. и Б.И. заявяват, че са видели тъжителката и подсъдимите в
групово сбиване, макар и не ударите между тях. В останалата си част относно
времето, мястото, вида на телесната повреда, писмените доказателства
потвърждават случилото се.
Водим от горното съдът приема, че подсъдимият В. е осъществил
състава на престъпното деяние по чл.130, ал.2 от НК, както от обективна, така
от субективна страна. От обективна страна той на 29.08.2020г. в гр.Б., обл.В.
причинил на М.Л.Ц. от гр.Б., обл.В., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта
на лицето, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето. От субективна страна той е извършил това при
форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните действия и
собственото поведение на извършителя, разкривайки личното отношение на
лицето към извършеното. За описаното престъпление е предвидена
наказателна отговорност лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева. На лице са условията на чл.78-А от НК по
отношение на В., тъй като не е осъждан и спрямо него преди не е прилагана
тази разпоредба. Подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание. При
определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36
от НК Съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание в
минималния размер, а именно глоба от 1000лв. При индивидуализацията на
наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства.
Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието.
3
Подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, той
е с чисто съдебно минало, не е осъждан. Не се отклонява от органите на
съдебната власт и от наказателния процес. Разкрива добро процесуално
поведение.
Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия В., което
е в смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се
третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия имат право в процеса и
може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не
съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна
и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението,
което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства.
Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би
довела до извод, че В. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема
оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия. Свидетелите
В. и М.И. заявяват, че са видяли нанасянето на ударите със стол и юмрук от
единия от другия подсъдим върху главата и лицето на пострадалата.
Свидетелите Б.И. и Л.И. заявяват, че са видяли подсъдимите и тъжителката
да участват в масовото сбиване, макар и не ударите помежду им. В останалата
си част относно времето, мястото, вида на телесната повреда, писмените
доказателства потвърждават случилото се.
Подсъдимите Х. и В. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
тъжителката сумата в размер на 1200лв., обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането,
както сумата в размер на 360лв., обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и разноските
по делото в размер на 1150лв. за адвокатско възнаграждение, 12лв. за платена
д.т. В този размер гражданският иск се явява основателен и обоснован. В
останалата си част да пълния му размер гражданския иск следва да бъде
отхвърлен, като недоказан. До такива изводи се стига съобразно събраните по
делото писмени и гласни доказателствени материали, изложени и
коментирани по-горе, и изяснената фактическа страна.
Водим от горното съдът приема, че подсъдимият Х. не е осъществил
състава на престъпното деяние по чл.146, ал.1 от НК, както от обективна, така
от субективна страна. От обективна страна той на 29.08.2020г. в гр.Б., обл.В.
не е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Л.Ц. от гр.Б.,
обл.В., в нейно присъствие думите:“боклук, пустиняк и курва“. Следва да
бъде оправдан по това обвинение. От субективна страна той не е извършил
това.
Съдът възприема становището на защитата на подсъдимия Х., което е в
смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. То не
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
4
съответства на същите. Обвинението не намира основание в писмения и
гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава
голословно и неподкрепено. Твърдяното от защитата опровергава
обвинението, което не се подкрепя от наличните доказателства. Изяснените
обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до
извод, че Х. е виновен. Ето защо Съдът възприема оправдателната версия,
предложена от защитата на подсъдимия. Показанията на свидетелите В., Б.И.
и Л.И. не потвърждават казаните обидни думи от подсъдимия. В техните
свидетелски показания не се подкрепя той да е казал на
пътърпевшата:“боклук, пустиняк и курва“. Само свид.М.И. споделя това, но
то единствено не е достатъчно да се ангажира авторство и отговорност.
Водим от горното съдът приема, че подсъдимият В. не е осъществил
състава на престъпното деяние по чл.146, ал.1 от НК, както от обективна, така
от субективна страна. От обективна страна той на 29.08.2020г. в гр.Б., обл.В.
не е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Л.Ц. от гр.Б.,
обл.В., в нейно присъствие думите:“боклук, пустиняк и курва“. Следва да
бъде оправдан по това обвинение. От субективна страна той не е извършил
това.
Съдът възприема становището на защитата на подсъдимия В., което е в
смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. То не
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съответства на същите. Обвинението не намира основание в писмения и
гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава
голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата опровергава
обвинението, което не се подкрепя от наличните доказателства. Изяснените
обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до
извод, че В. е виновен. Ето защо Съдът възприема оправдателната версия,
предложена от защитата на подсъдимия. Свидетелските показания на В., Л.И.
и Б.И. не потвърждават казването на обидните думи от този подсъдим. В
показанията на тези свидетели не се подкрепя той да е казал на
потърпевшата:“боклук, пустиняк и курва“. Свид.М.И. само споделя това, но
единствено то не е достатъчно за да се ангажира авторството и отговорноста.
Подсъдимите Х. и В. следва да бъдат осъден да заплатят солидарно на
държавата сумата от 100,00лв. д.т. върху уважения размер на гр.искове и
100,00лв. разноски за явяване и участие на в.л. в с.з.
Водим от горното съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни