№ 561
гр. Перник, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200814 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5413422, с който на В. К.
А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от
същия закон, извършено на 09.11.2021г., в 13:03 часа в гр. Перник, кв. Бела
вода, на път І-6, км 75+000, срещу кметството, тъй като в населено място при
общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч, е заснет управлявания
лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 90
км/ч, при което превишението е 40 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят В. К. А., чрез
пълномощника си адв. В. К. от ПАК, моли процесния фиш да бъде отменен,
тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се представлява от процесуалния си представител адв. В. К., която
поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения и за недоказаност на нарушението. Възразява срещу
годността и доказателствената стойност на изготвената снимка от
техническото средство, като лансира теза за необходимостта от ангажиране на
доказателства дали използвания софтуер разполага с издаден лиценз.
1
Изразява съмнения дали техническото средство, което е извършило
заснемането, е тъждествено със средството, за което е приложен протокол за
проверка за техническа изправност. Навежда твърдения за съставянето на два
електронни фиша за едно и също нарушение.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в предвидения
срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 09.11.2021г. в 13:03 часа на път І-6, км 75+000, в кв. Бела вода в гр.
Перник, срещу кметството с посока към гр. София преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил
„Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 93 км/ч при общо
разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 10.11.2021г. с рег. № 1158р-
10714. В същия било удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото
населено място, периода от време, през който същото е работело - от 12:50
часа до 15:00 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч,
както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава
за населено място.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на В. К. А., ЕГН **********, срещу който е
издаден процесния ЕФ. В обжалвания фиш, след приспадане на толеранса от
минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 90 км/ч,
която било посочена като установена скорост на движение на процесния
автомобил, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 40 км/ч, поради което и за нарушаване на чл.21, ал.1 от
2
ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
за лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № *******, разпечатка от
показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - снимка № 11743D0/0429973 от 09.11.2021г., протокол с рег. №
1158р-10714 от 10.11.2021г. за използване на автоматизираното техническо
средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с
приложение за техническите и метрологични характеристика на същата,
писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. на Българския институт по
метрология, Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди” на Български институт по метрология за техническата
изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г.
на директора на ОД на МВР Перник, разпечатка на ЕФ серия К, № 5417272,
ведно със снимка № 11743D0/0430021 от 09.11.2021г. на нарушение заснето в
13:10 часа и писмо изх. № 11-00-186 от 15.06.2022г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на
движението в процесния участък.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с
рег. № ******* е собственост на В. К. А., ЕГН **********, като същата
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от
показанията на автоматизираната система, а именно снимка №
11743D0/0429973 от 09.11.2021г., документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено. От страна на А. не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване
по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на
правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са
налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
3
именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – на път І-6, км 75+000, намиращ се в района на гр. Перник, при
което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0429973 на
което е заснето процесното пътно превозно средство.
Не могат да бъдат споделени наведените възражения, че от
приложените документи относно техническата годност на средството са
измерване не може да се изведе еднозначен извод, че същите са релевантни
към това, заснело процесното нарушение, тъй като не е спорно, че при
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият
орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програма, генерираща снимковия материал. И доколкото по
делото са приети доказателства относно вида и съответствието с
нормативните изисквания за сертифициране и годност на преносимата
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, за
което е издадено Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по
метрология и Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди” на Български институт по метрология, то не може да
се поставя под съмнение, че същото е било и технически годно съгласно чл.
38 от Закона за измерванията. Вярно е, че заявител на последващата проверка
е „Сектрон” ООД, но това е вносител на средства за измерване, а не е органа,
който я извършва. Съгласно Закона за измерванията лицата, които
произвеждат или внасят средства за измерване, са длъжни да ги заяват и
представят в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за извършване на проверка, което в случая е сторено.
Съмненията относно това дали именно това техническо средство е било
предоставено на органите на МВР са неотносими към настоящия случай,
предвид ясното вписване в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. и в обжалвания ЕФ на номера на средството за измерване,
който е идентичен с този, посочен в Протокола за проверка № 01-С-ИСИС от
05.02.2021г.
Несподеляеми са и възраженията срещу годността и доказателствената
стойност на изготвената от процесното техническо средство снимка, поради
4
липса на доказателства дали използвания софтуер разполага с издаден лиценз.
Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. В случая са спазени всички законово
регламентирани изисквания, за да се ползва процесната снимка с №
11743D0/0429973 с посочената доказателствена стойност. Същевременно
нито ЗДвП, нито подзаконовата нормативна уредба поставят изисквания
използваният софтуер да притежава конкретен лиценз. АНО няма задължение
да представя данни за това какъв софтуер се използва за генериране на
информацията и обработката на данните от АТСС, тъй като процесната
преносима сиситема за контрол скоростта на МПС е одобрен тип средство за
измерване, което следва да се използва съгласно инструкциите за
експлоатация на производителя.
Предвид изложеното съдът намира, че административнонаказващият
орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на
нарушението с годно за използване техническо средство.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола - път І-6, км 75+000, намиращ се в района на кв. Бела
вода в гр. Перник, но и посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, която е от гр. Радомир към гр.София, режимът на
измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи
автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 12:50 часа до
15:00 часа. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през
който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните
номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на
ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като
възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 13:03 часа е
именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола
изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е важала
общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била налице
сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост.
Общото ограничение от 50 км/ч по несъмнен начин се доказват и от
писмо изх. № 11-00-186 от 15.06.2022г. на Областно пътно управление
Перник, удостоверяващо, че км 75+000 на път І-6, попада в рамките на
населено място, което категорично потвърждава и визираната от наказващият
орган правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
5
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0429973 скорост от 93 км/ч, с която се
е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 90 км/ч, след което е конкретизирана и разликата между
засечената и разрешената скорост - 40 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ
изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие
или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и
липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно пътното превозно
средство, визирано в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство
е изключено.
Доказана е идентичността между мястото на нарушението, посочено в
приложеното по административнонаказателната преписка изображение №
11743D0/0429973 от 09.11.2021г., където е конкретизирана локацията, която е
отразена в издадения ЕФ като място на нарушението и която е вписана и в
изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Този протокол е официален удостоверителен документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като с оглед
кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че полицейския
служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима
система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е
включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са
определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020 г. да осъществяват дейност
по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и некоректни
са възраженията за неосъществен контрол по отношение на установеното
6
нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Направените възражения, свързани с обстоятелствата, че в рамките на
кратък период от време, на същия пътен участък е било установено
идентично нарушение на жалбоподателя – управление на същия автомобил с
установена скорост от 91 км/ч, за което му е наложено административно
наказание с ЕФ серия К № 5417272, и наведените в тази насока съмнения за
недоказаност на нарушението, за което лицето е санкционирано с ЕФ, който
е предмет на съдебен контрол по настоящето производство, съдът намира за
изцяло неоснователни по следните съображения:
В хода на съдебното производство служебно е изискана и приложена
по делото разпечатка на ЕФ серия К № 5417272, ведно със снимка на
нарушението с № 11743D0/0430021. Вярно е, че при съпоставка на
нарушенията предмет на двата ЕФ се установява, че на А. са вменени две
нарушения извършени на едно и също място, но същите са осъществени по
различно време и различна обстановка. С обжалвания по настоящето
производство ЕФ серия К, № 5413422 жалбоподателят е наказан за скорост от
90 км/ч, установена в 13:03 часа, а с ЕФ серия К № 5417272 за скорост от 41
км/ч, засечена в 13:10 часа, т.е. не се касае за тъждество на фактите, които са
предявени на жалбоподателя по двата ЕФ. В този ред на мисли съдът
подчертава, че неслучайно в ЕФ при описание на нарушението се посочва
точното време на извършването му до час и минута, тъй като предвид
характера на самото нарушение – превишаване на скорост над разрешената
при управление на МПС, часовете на нарушението са от съществено
значение, защото с едно и също МПС, на една и съща дата и място, могат да
се извършат неопределен брой нарушения, щом са извършени в различно
време.
Едновременно с изложеното следва да бъде отбелязано, че изготвеният
снимков материал във връзка с който са издадени двата ЕФ категорично
доказва, че нарушенията са извършени при различна обстановка, тъй като на
снимковото изображение с № 11743D0/0429973 е заснет в 13:03 отдалечаващ
се трафик на пътнопотока, който не е идентичен с този, който е визуализиран
отчетливо в снимка № 11743D0/0430021, създадена в 13:10 часа. На първия
снимков материал ясно и недвусмислено са заснети две моторни превозни
средства, които категорично се различават по марка и модел със заснетото
едно такова в изготвената снимка в 13:10 часа.
Изложеното очевидно установява, че двата ЕФ касаят съвършено
различни административни нарушения, извършени от едно и също лице, на
едно и също място, но по различно време и с различно установена скорост на
движение, поради което и няма как да се приеме, че издаването на
обжалвания ЕФ серия К, № 5413422 е незаконосъобразно. В този смисъл не се
и касае за нарушаване принципа на „ne bis in idem” („не два пъти за едно и
също нещо”), тъй като ЕФ, който е предмет на съдебен контрол в настоящето
7
производство касае нарушение, извършено по различно време с различна
стойност на измерената скорост, при различни обстоятелства на пътния
трафик, т.е. налице са съществени разминавания от фактическа страна на
установените в 13:03 часа и в 13:10 часа на 09.11.2021г. нарушения, което
води и до ангажиране на отговорността на А. не за едно и също, а за две
отделни деяния.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 40 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на В. А. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП (за превишаване от 31 до 40 kм/ч) като му е
наложено административно наказание глоба в предвидения абсолютен
размер от 400 лв (четиристотин лева), поради което и същият не може да бъде
редуциран по силата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5413422, с който на В.
К. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
8
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1
от същия закон, извършено на 09.11.2021г., в 13:03 часа в гр. Перник, кв. Бела
вода, на път І-6, км 75+000, срещу кметството, тъй като в населено място при
общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч, е заснет управлявания
лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 90
км/ч, при което превишението е 40 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9