№ 261
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500259 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно за проверка на валидността, допустимостта и
правилността на Решение № 2194 от 31.12.2021 г. постановено по гр.д. № 13864 по опис на
ВОС за 2021 г. и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. № 2938 от 18.01.2022 г.,
подадена от П. Н. Д., който е останал недоволен от обжалвани съдебен акт, с което е бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ЕВ. В. Г., отстранен е
от съвместно обитаваното жилище за срок от срок от шест месеца и му е забранено да
приближава на по-малко от 100 метра жилището на Е.В. Д.а за същия срок.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Въззивваемата страна, чрез пр. представител поддържа оспорването на жалбата като
неоснователно.
От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл. 269 от ГПК се
установява, че обжалваното решение постановено в производство по спорна съдебна
администрация е валидно.
По неговата допустимост, въззивният съд съобрази, че между страните няма спор
относно твърдението на молителката, че страните са в пряка родствена връзка, която
обосновава процесуалната им легитимация.
По правилността и обосноваността на обжалваното съдебно решение, съдът
намира следното: Първоинстанционното производство е образувано възоснова на молба, в
която се излага, че страните обитават общо жилище. На 17.09.2021г. около 21:30 -22:00ч.,
при възникнал скандал между двамата на стълбищната площадка пред входа на
апартамента, /******/, ответникът ударил молителката два пъти с юмрук в областта на
лицето и гръдния кош, вследствие на което същата получила кръвотечение от носа,
травматичен оток на дясното око, синкаво-червеникаво кръвонасядане с диаметър 3,5 см. по
предната повърхност на лява гръдна половина, както и бледо синкаво кръвонасядане с
1
диаметър около 5 см. Молителката позвънила на тел. 112 от мобилния си телефон.
Отменникът избягал преди пристигане на служители на МВР. Постила съдебен лекар При
пристигането си на място органите на полицията констатирали състоянието на молителката,
като впоследствие същата посетила съдебен лекар, който установил описаните , който
констатирал посочените в молбата травматични увреждания. Молителката твърди, че след
инцидента живее в непрекъснат страх.
Ответникът по молбата е оспорил всички фактически твърдения, включително и
квалификацията за осъществен акт на домашно насилие. В съдебно заседание пред
първоинстнационния съд, ответникът се е явил лично и е поддържал оспорването.
Първоинстанционният съд, възоснова на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
медицинско удостоверение № 1041/2021г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е приел, че
горепосочените констатации относно вида на получените от ЕВ. В. Г. травматични
увреждания и механизма на получаването им, са съответни на фактическите твърдения
изложени в молбата, с която е сезиран. В подкрепа на тази констатация е и заключението на
вещото лице по приетата като доказателство СМЕ. Възоснова на гласни доказателства -
показанията на свидетеля М. И. М., съдът е приел за доказан и факта, че към 22,00ч. през
септември месец, около 17-ти, 18-ти, Е.Г. потърсила помощ , че двамата са посетили веднага
Съдебна медицина в Окръжна болница, но когато пристигнали, установили, че е заключено.
Според показанията на същия свидетел, ЕВ. В. Г. чу е споделила за нанесените от сина й
удари. Потърсили са лекарска помощ при очевидна нужда. В заключение, съдът е приел,
твърдения в молбата за доказани. С официален писмен документ с вх. № 34946 от
06.10.2021г. от МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР“, с приложени два броя
аудиофайлове, се установява, че на 17.09.2021г. в РЦ 112-Варна са регистрирани две
обаждания от мобилния телефон на молителката, съответно в 21:42 ч. и в 21:43 ч. От
възпроизведеното съдържание, съдът е приел, че ЕВ. В. Г. е позвънила на спешния телефон
с искане на адреса, на който живее да бъде изпратена полиция, поради това, че е била
ударена от сина си П. Н. Д.
Възоснова на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод за
осъществен акт на домашно насилие, неговата жертва и извършител.
Възоснова на писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, първоинстнационният съд е обосновал подробни правни изводи и е постановил
обжалваното решение.
Настоящият въззивен съд, изцяло препраща към мотивите на обжалвания съдебен
акт, тъй като същите са подробни и съответни на събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че
ответникът е извършил актове на домашно насилие. Наложените са обосновани по вид и
размер и са съответни на факта, че ответникът е пълнолетен, поради което няма основание
да бъдат променяни.
Обжалваното решение е правилно и обосновано.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника и в полза на въззиваемата,
следва да бъдат присъдени разноски. Претендират се разноски в минимален размер на 300
лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2194 от 31.12.2021 г. постановено по гр.дело №
13864 по опис на ВРС за 2021 г.
ОСЪЖДА П. Н. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ****** да заплати на ЕВ.
В. Г. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща направените по делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
2
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3