РЕШЕНИЕ
№ 57/07.01.2020
г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 19303 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *
срещу К.Л.Р.
ЕГН **********, с адрес ***, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено дължимостта
на сумите по издадена в негова полза Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – В., 40
с-в, за следните парични вземания: сумата 9543.11
лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен заем № * г., сключен между К.Л.Р. и „У.К.Ф.“ ЕАД и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от * г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 20.12.2016 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД; сумата 584.77 лева
възнаградителна лихва от 07.03.2017 г. до 18.10.2017 г.; сумата 479.41 лева обезщетение за забава от
07.03.2017 г. до 01.08.2018 г.; и законната
лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до изплащане на вземането.
В условие на евентуалност са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на същите суми, както следва: сумата
9543.11 лева - главница, от която 7062,83 лева е
предсрочно изискуема главница към 28.12.2018 г., дължима по Договор за
потребителски паричен заем № * г., сключен между К.Л.Р. и „У. К.
Ф.“ ЕАД и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.10.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 20.12.2016 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД; сумата 584.77 лева възнаградителна лихва от
07.03.2017 г. до 18.10.2017 г.; сумата 479.41
лева обезщетение за забава от 07.03.2017 г. до 01.08.2018 г.; и законната лихва върху главницата от
31.05.2018 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с Приложение № 1 от 18.10.2017 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от * г. „У. К. Ф.“ цедирало
вземанията си към ответника на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕООД. Ищецът
се позовава на възможността ответника да бъде уведомена за извършената цесия с
исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от
същата. Тъй като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
процесната заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Твърди се,
че по силата на Договор за потребителски паричен заем № * г., сключен между К.Л.Р. и „У. К.
Ф.“ ЕАД е предоставен на ответника в заем сумата от 10300 лв., от която 10000
лв. чиста стойност на кредита и 300 лв. такса за разглеждане на кредита. Сочи,
че сумата от 10000лв. е преведена на * г. на кредитополучателя, която следвало
да бъде върната, ведно с уговорената лихва в срок до 07.08.2022 г. на 72 броя
анюитетни месечни вноски или същите в размер на 208,12 лв. всяка, последната в
размер на 207,81 лв., с падеж на първата
07.09.2016 г. Уточнява, че застрахователната премия не е включена в
главницата. Договорена била
възнаградителна лихва в размер на сбора на тримесечния SIFOBOR плюс фиксирана
надбавка от 10,86 % или ГЛП в размер на 10,99 %, което възлизало на сумата от
3833,29 лв. Позовава се на чл. 12, ал. 1 от ОУ към договора, съгласно която
разпоредба кредотополучателят дължал обезщетение за забава върху дължимите суми
или в размер на 479,41лв. за периода от 07.09.2017 г. до исковата молба.
Посочва се, че ответникът извършил плащания по кредита в общ размер от 1562,78 лв.,
които били разпределени за погасяването на задължения за възнаградителна лихва
в размер на 664,05лв., за главница 756,89лв., и за застрахователна премия
141,84лв. Излага, че на основание чл. 12,ал.2, б. „а“ от ОУ към договора
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В евентуалност заявява, че с исковата
молба обявява кредита за предсрочно изискуем за непадежирали вноски към
28.12.2018 г., представляваща сумата от 7062.83 лв. Сочи, че падежиралата главница за периода от
07.03.2017г. до 18.06.2018 г. възлиза на сумата от 1835,75лв. Моли за уважаване
на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба,
чрез процесуалния му представител, с която поддържа исковата молба и
обективираното е нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Настоява, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, по
което ответникът е неизправна страна. Намира предявения иск за основателен в
пълен размер, като подчертава, че претендираната лихва е в законноустановения
размер и е индивидуално договорена между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения особен представител адв. А., с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.
Намира уговорките касаещи договорната лихва за неравноправна по смисъла на чл.
143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не била индивидуално договорена между
страните, противоречаща на принципа на добросъвестността и уговорена в ущърб на
потребителя. При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за потребителски паричен заем № * г., сключен между К.Л.Р. –
кредитополучател и „У. К. Ф.“ ЕАД, се установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне на
сумата от 10000лв, като е договорено здължаване на 72 броя месечни вноски в
размер на всяка една от тях в размер на 208,12 лв., първа от която дължима на
07.09.2016 г. Договорен е ГЛП 10,99%, ГПР 15,29 %, при пазарен лихвен индекс от
0,13 % -тримесечен Софибор, фиксирана надбавка 10,86%.
Съобразно подписаноте от страните Общи условия в чл. 6 подробно е
договерена методиката на изчисляване на годишния лихвен процент, както и
компонентите, от които се състои, като е уговорено, че същият не може да се
изменя едностранно. Общите условия са подписани от двете страни и съставляват
неразделна част от сключения договор.
Видно от чл. 12 от ОУ, при забава плащането на две последователни
погасителни вноски по кредита и не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано
от датата на падежа на погасителната вноска.
Представен е по делото погасителен план, подписан от страните, с който са
договорени размерът и падежът на всяка погасителна вноска в т.ч. главница,
лихва и застрахователна премия.
От представения Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от * г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, се установява, че на * г. вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД
спрямо К.Р. е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Видно от приложеното
уведомление с изх. № * г. на ЧСИ П.И. с рег. № * на НК, цесионерът
А. З. С. Н. В. е отправила уведомление до ответника за обявяване предсрочната
изискуемост на сключения договор и последният е уведомен за извършената цесия.
За
установяване връчването на поканата по делото е представена разписка, съгласно
която поканата е връчена на К.Р. при условията на чл. 47 от ГПК. На 04.06.2018
г. е залепено уведомеление и е прието,че обявлението за предсрочна изискуемост
е редовно връчено.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по сметка на ответника на
16.08.2016 г. е постъпила сумата от 10000лв. Заключава се, че вноската с падеж
07.04.2016 г. е частично погасена, след което не е извършвано погасяване. Съобразно
заключението непогасената главица възлиза на сумата 9543,11лв., на непогасената
договорна лихва 584,77лв., лихвата до 01.04.2018 г. 479,32лева, а до датата на
заявлението 802,73лв.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № * г. по описа на
Районен съд – В. е видно, че въз основа на подадено заявление от А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *
срещу К.Л.Р.
ЕГН ******, е издадена заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК за процесните суми,
като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Въз основа
на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното
си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са
допустими
с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното . гр.
д. № * г. по описа на Районен съд
– В..
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: наличието на действително правоотношение по
договор за паричен заем от 16.08.2016 г., по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; наличие на валидно сключен
договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията;осъществяването на
всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на
ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение с характеристиките на договор за кредит. Ищецът е изправна
страна по същия, доколкото от изслушаната в о.с.з. се установи, че към датата
на подписване на договора по сметка на кредитополучателя – ответник е преведена
сумата, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането
на дължимите от ответната страна погасителни вноски съобразно постигнатите
между страните уговорки също категорично се установи по делото – приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
В
тази връзка ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита при условията
на т. 12 от ОУ, а именно при допусната
забава в плащанията на две месечни
вноски.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания след 07.04.2016 г., поради което ответникът е изпаднал
в забава плащане на повече от две месечни вноски, съответно е доказано
настъпването на уговореното между страните обективно условие за отнемане
преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъденото по-горе
уведомление, която е надлежно връчена на длъжника на 18.06.2018 г. по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК преди датата на подаване
на заявлението в съда – 01.08.2018 г.
От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е
настъпила от датата на връчване на уведомлението, когато длъжникът е редовно
уведомен за промяната в договора. Към тази дата са настъпили и правните
последици на изменението, като цялата неизплатена главница е станала изискуема.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата възлиза в размер
на претендираната сума от 9543,11 лв., поради което установителният иск за
главница следва да бъде изцяло уважен.
До датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи и падежиралата
възнаградителна лихва по кредита, а след това уговореното възнаграждение за
ползване на предоставените средства не се дължи, предвид упражнения избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок и
преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника (в този
смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС).
Спорният по делото въпрос е относно действителността на клаузата на
претендираната възнаградителна лихва.
Възражението за нищожност на лихвата на основание чл. 146 от ЗЗП, поради
неравноправност на претендирата договорна лихва е неоснователно. Видно от приобщените по делото доказателства
лихвата е индивидуално договорена между страните, удостоверено с подписа на
кредитополучателя.
Съобразно постигнатите
с договора за потребителски кредит уговорки между страните, ответникът е поел
задължение да заплати лихва за ползване на предоставените парични суми,
съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от
23.07.2014 г. годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. За страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или
неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на
законната лихва.
В случая, уговореният
лихвен процент и годишен процент на разходите от формирана от сбора на
тримесечния Софибор плюс фиксирана надбавка от 10,86
% или уговорения в размер на 10,99 % са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този размер (петкратния размер на законната лихва от 10%),
поради което и релевираните доводи за нищожност на претендираната възнаградителна
лихва са неоснователни. Още повече, видно от представения договор се касае за
необезпечено вземане, с единствен длъжник по него ответникът, което предполага
и по-висок риск за кредитора за събираемостта на вземането му при
неплатежоспособност на длъжника.
Не са ангажирани доказателства
ответникът да е заплатил уговореното възнаграждение на кредитора. В случая
ищецът претендира възнаградителна лихва за периода от
07.03.2017 г. до 18.10.2017 г. Съобразно заключението същата възлиза в размер
на 584,77 лв., поради което искът в този размер следва да бъде уважен.
С оглед установената от експертното заключение забава на ответника при
изпълнение на паричните му задължения по кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, което за периода от 07.03.2017 г. до 01.08.2018 г. възлиза на сумата от
479.41 лева, поради което искът следва да бъде уважен в този размер.
В заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Доколкото съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди сезирането на заповедния
съд със заявлението по чл. 410 ГПК и с оглед изводът за основателност на
главните установителни искове, предявените в
условията на евентуално осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 1219,57 лв., от които 269,57 лв. за заплатена държавна такса, 200
лв. за депозит за вещо лице, 600 лв. за депозит за особен представител и 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 262,15 лв.
(212,12 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), които следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът К.Л.Р., ЕГН **********,***, дължи
на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, офис – сграда Л., ет. *, следните
суми: сумата 9543.11
лева /девет
хиляди петстотин четиридесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща главница, дължима по
Договор за потребителски паричен заем № * г., сключен между К.Л.Р. и „У. К.
Ф.“ ЕАД и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
* г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
20.12.2016 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД; сумата 584.77 лева /петстотин осемдесет и
четири лева/, представляваща възнаградителна
лихва от 07.03.2017 г. до 18.10.2017 г.; сумата 479.41 лева /четиристотин седемдесет и девет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава от 07.03.2017 г. до 01.08.2018 г.; и законната лихва върху главницата от
31.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – В., 40
с-в.
ОСЪЖДА К.Л.Р., ЕГН **********,***, да
заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Л., ет. *, сумата от 1219,57 лв. /хиляда двеста и
деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА
К.Л.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, офис – сграда Л., ет. *, сумата от 262,15 лв.
(двеста
шестдесет и два лева и петнадесет стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: