О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
Гр. Перник, 27.05.2020 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов к.а.н.д. № 809 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка
с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по молба на „****“
ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния представител юрисконсулт Я.И. с искане за
допълване на Решение № 42 от 04.02.2020 година, постановено по КАНД № 809 по
описа на Административен съд – Перник за 2019 година, в частта за разноските. В
искането се твърди, че в писмена защита с вх. № 309 от 27.01.2020 година,
представена по КАНД № 809/2019 година е поискано присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, по което искане съдът не се е произнесъл.
Насрещната
страна – ****, надлежно уведомени по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК за исканото
допълване чрез съобщаването му на 15.05.2020 година, в едноседмичния срок по
чл. 248, ал. 2 от ГПК, депозира отговор чрез процесуален представител
юрисконсулт А.Д.. Застъпва се становище за неоснователност на искането поради неприложимост
на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.) към
момента на подаване на жалбата срещу наказателното постановление и образуване
на АНД № 1343 по описа
на Районен съд Перник за 2019 година. Алтернативно се застъпва становище за
прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а доводите се
основават в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), като се
твърди липса на фактическа и правна сложност на делото, която да е основание за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден размер.
Настоящият
съдебен състав, след преценка на искането и запознаване със становището на
насрещната страна, намира следното:
Искането
е процесуално допустимо, като подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна.
Разгледано
по същество искането е основателно, а съображенията за това са следните:
Със
Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността и общините за вреди (ЗИДЗОДОВ) (обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019
г.) § 9 от ПЗР, е създадена нова ал. 3 в чл. 63 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. ЗИДЗОДОВ е влязъл в сила на 02.12.2019 година.
Искането е направено на 27.01.2020 година, след влизане в сила на разпоредбата чл.
63, ал. 3 от ЗАНН. Предвид това доводите на насрещната страна не се приемат за
основателни. Цитираната норма на ЗАНН е процесуална, има действие занапред и се
прилага от момента на влизането й в сила, поради което на страните, съобразно
изхода на делото, се следва присъждане на разноски в съдебните производства по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С
Решение № 42 от 04.02.2020 година, постановено по КАНД № 809/2019 година, образувано
по жалба на ***, Административен съд – Перник, тричленен състав, е оставил в
сила обжалваното пред него Решение № 701 от 14.11.2019 година на Районен съд
Перник, постановено по АНД № 1343 по описа съда за 2019 година.
С
решението, постановено по КАНД № 809/2019 година, съобразно изхода на делото, съдът
е пропуснал да се произнесе по искането на ответника в касационното
производство за присъждане на разноски, направено в писмени бележки с вх. №
309/27.01.2020 година, от юрисконсулт Я.И. – пълномощник на ответника по делото
(лист 16 от делото), в
което е формулирана претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева. Искането е своевременно
направено преди последното по делото заседание, до приключване на устните
състезания.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че искането за допълване на
решението в частта му за разноските е основателно и следва да бъде уважено.
Съгласно
чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 27е от НЗПП,
във връзка с чл. 37 от ЗПП, в която разпоредба е предвидено възнаграждение за
защита в производства по ЗАНН в размер от 80 до 120 лева.
Ответникът
по делото е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
максималния размер на 120.00 (сто и двадесет) лева. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът намира същото за основателно
– размерът на поисканото възнаграждение е прекомерен, тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност, като по същото е проведено едно
съдебно заседание, в което процесуален представител на ответника не се е явил, като
действията на процесуалния представител на ответника се състоят в депозиран отговор
по касационната жалба, именуван писмени бележки. Предвид тези обстоятелства възнаграждението за защита
в производството пред настоящата инстанция следва да бъде определено в размер
на 80.00 (осемдесет) лева, които разноски ще бъдат присъдени в полза на
юридическото лице, което е било представлявано от юрисконсулт пред касационния
съд, а именно – ****.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 248,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с
чл. 27е от НПП , настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
О П Р Е
Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение
№ 42 от 04.02.2020 година, постановено по КАНД № 809 по описа на Административен
съд – Перник за 2019 година със следния диспозитив:
ОСЪЖДА Комисия за защита
на потребителите, с административен адрес гр. София, ****, представлявана от
председателя Д.М., да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, с представител А.И.Д., сторените
в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80.00 (осемдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/