№ 324
гр. ****, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:**** П.а
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** П.а Административно наказателно дело
№ 20231420200931 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН и е образувано по жалба от И. П.
Г. ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление №23-0967-001515/08.08.2023г,
издадено от началник група към ОД МВР-****, сектор „Пътна полиция” гр.****, за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба
от 50.00 лева. и за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева,и на
основание Наредба № 1з-2539/17.12.2012г.на МВР са отнети общо 18 контролни точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно, поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага се, че
в АУАН е отразена фактическа обстановка, която не отговаря на действителната такава –
лекият автомобил при извършената проверка не бил в движение,което не било отразено в
акта. Поддържа,че в конкретния случай не е налице субективния елемент при
административното нарушение. Освен това твърди ,че АНО не е обсъдил приложението на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Румен
Антов, поддържа жалбата,така както е подадена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и
не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е
представена административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Не
се претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
1
под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № GA 1026165/27.07.2023г., затова че в град
****, в ж.к."Сениче" до блок номер 74 управлява лек автомобил **** с регистрационен
номер ****, като използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му
без участието на ръцете,и без да използва обезопасителен колан с който автомобилът е
оборудван.
Констатирано е, че водачът е извършил следните две нарушения: - 1/използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което
виновно е нарушил чл.104а от ЗДвП и 2 / не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а ал. 1 от ЗДвП
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от
50.00 лева и за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Я. Й. – актосъставител и Д. Д. -свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, както и на св. **** Г.. От показанията на свидетелите-полицейски
служители се установява, че докато управлявал автомобила си, движейки се по пътното
платно в ж.к.“Сениче, гр.****, до блок 74 жалбоподателят е използвал мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, и е бил без поставен
обезопасителен колан ,с какъвто автомобилът бил оборудван,за което бил и спрян от
проверяващите. Според двамата свидетели жалбоподателят обяснил причините за
допуснатите нарушения. Подписал акта без възражения. Съдът дава вяра на показанията на
двамата свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са
незаинтересован от изхода на делото. Показанията им са последователни и
безпротиворечиви,взаимно се допълват, и се подкрепят и от останалите доказателства по
делото.
Св.**** Г.-брат на жалбоподателя, твърди, че отразеното в акта не отговаря на
действителността, тъй като жалбоподателят И. Г. не е говорел по телефон, и е бил с
поставен колан,както и свидетеля, но автомобилът според него е бил спрян, а не в
движение. Съдът не дава вяра на показанията на св.**** Г., като отчита заинтересоваността
му от изхода на делото, предвид близките му отношения с жалбоподателя- негов брат, и
2
желанието да му услужи .Показанията му са изолирани и не се подкрепят и от останалите
доказателства по делото.Съдът ги намира и за житейски неправдоподобни и
преднамерени.Свидетелят не установява защо л.а.,управляван от брат му е бил спрял точно
на мястото,на което е проверен жалбоподателя.Направеният от съда извод за
неправдоподобност на показанията на този свидетел се подкрепя и от безспорния факт,че
жалбоподателят не е правил никакви възражения във връзка с отразеното в съставения акт,
нито при съставянето му,нито в законоустановения 3 дневен срок след съставянето му.
По делото са приети следните относими писмени доказателства: Жалба вх №967000-
13209/15.09.2023г., АУАН серия GA № 1026165 от 27.07.2023г., НП № 23-0967-
001515/08.08.2023г.,Справка за нарушител/водач, заверено копие на Заповед peг.№8121з-
1632/02.12 2021г
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - ****, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган,
съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Спазена е разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление
съдържа всички минимално изискуеми реквизити. Нарушенията са описани точно и ясно,
ведно с обстоятелствата, при които са извършени, а при издаването на административния акт
е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанията за нарушенията са диференцирани правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
нарушения. Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП: Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП
забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От показанията на
свидетелите – полицейските служители на които съдът дава вяра, безспорно се установява,
че причина да спрат за проверка жалбоподателя е факта,че забелязали жалбоподателя да
управлява автомобила си и да използва мобилен телефон, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете, в нарушение на нормата на чл.104а от ЗДвП.
Полицейските служители са категорични, че са спрели водача-жалбоподател, именно защото
в движение са го забелязали да говори по телефона и е без предпазен колан.При описаната
3
фактическа обстановка, водачът е бил длъжен да се въздържа от използване на мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Налице е задължение за
бездействие, което при описаните по-горе време, място и обстановка жалбоподателя не е
изпълнил. От субективна страна нарушението по чл. 104а от ЗДвП е извършено виновно, с
пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателят е бил наясно
със забраната при управление на МПС да използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо ползването му без участието на ръцете, въпреки което не е съобразил
поведението си с нея.
По отношение на нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП: В разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Настоящият състав приема, че
деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е
подведено под санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по
пътищата.Установено е, че на 27.07.2023 г., около 10:25ч. полицейските служители са
спрели за проверка жалбоподателя и поради факта,че са забелязали, че докато управлява
лекия автомобил ,освен,че говори по телефон,няма и поставен предпазен колан.
Съдът не намира противоречие в показанията на двамата свидетели-полицейски
служители. И двамата възпроизвеждат една и съща фактическа обстановка.От показанията
на свидетелите и от писмените доказателства по делото се установява,както вече се
изложи,че жалбоподателят не е правил възражения, нито при съставянето на акта, нито в по-
късен момент,което предполага съгласие от негова страна с отразеното в акта към момента
на съставянето му,и ангажираното в хода на делото становище в обратна насока от
пълномощника му е защитна позиция,а не отражение на обективната действителност. От
субективна страна и второто нарушение е извършено виновно, с пряк умисъл, доколкото
като правоспособен водач на МПС жалбоподателят е бил наясно с императивното изискване
на закона при управление на МПС да използва обезопасителен колан.
Нарушенията, за които е ангажирана отговорността му, според съда не е от
категорията на маловажните, тъй като обществената им опасност по никакъв начин не е по-
ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а се касае за
формални нарушения, чието осъществяване не е обусловено от настъпването на
съставомерен резултат.Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като в
нея е предвидено, че определени лица могат да не използват обезопасителни колани. По
делото обаче не са представени доказателства и не се твърди, че жалбоподателят попада
сред категорията лица, които могат да не използват обезопасителни колани. Правилно
наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП
е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението си за използване на
обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.
Наложените санкции са в императивно предвиденият в закона размер от 50.00 лева.
В заключение според съда доказателствената сила на редовно съставения АУАН
срещу наказаното лице,въведена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП не е оборена от събраните
по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна,
тъй като извършването на двете административни нарушения от обективна и субективна
страна от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и
доказано, спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на
4
АУАН и НП, поради което съдебният състав намира, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0967-001515/08.08.2023г,
издадено от началник група в ОД МВР-****, сектор „Пътна полиция” ****, с което на И. П.
Г.,от с.****,обл.**** за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДвП му е наложена глоба от 50.00 лева. и за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50.00 лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд **** по
реда на ra.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5