№ 719
гр. Пловдив , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203022 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Д. У., действащ чрез пълномощника си адв.
И.Т. против Електронен фиш Серия К, № 4517831, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 ЗДвП глоба в размер на 800,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ
и моли за неговата отмяна. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски, прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 26004/20.05.2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив /л. 15/ и към датата на съдебното заседание
същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 19.02.2021 г. в 11,54
часа в град Пловдив, „Асеновградско шосе“ до №1 в посока север, е
извършено нарушение за скорост с МПС ***, Лек Автомобил, с рег. № ***,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1
№ 11743са, при ограничение на скоростта в населено място – 50 км. / ч.,
установена стойност на скоростта 86 км/ч. и превишаване на разрешената
скорост с 36 км/ ч.
Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за
което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 800,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
2
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е А. Д. У..
Въпреки гореизложеното обаче и при съблюдаване на основните принципи в
административно-наказателния процес за законоустановеност на
нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав
намира, че процесният електронен фиш е издаден при съществено нарушение
на процесуалните правила.
Видно от описанието от фактическа страна на нарушението,
административно-наказващият орган е посочил, че нарушителят се е движил
със скорост от 86 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км./ч. Същевременно обаче, санкционната разпоредба,
която е посочена в обжалвания електронен фиш, е тази по чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
В аспект на горното, за да се приложи санкцията по чл. 182, ал. 4 ЗДвП в
санкционния акт трябва да са посочени следните обстоятелства:
доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи
съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай на
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31
до 40 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП);
описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който
3
определя тази квалификация.
В случая, във фиша е посочено единствено, че се касае за превишение
на скоростта от 36 км/ч., тоест такова, попадащо в санкционна норма на
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че предназначението
на санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с посочването на две
числа, които да опишат границите за индивидуализиране на имущественото
наказание. В случая с прилагането на неотносима към казуса санкционна
норма е нарушен принципа за законоустановеност на административното
наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.
Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова
деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя
страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от
хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на
санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото
наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това
наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на
законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на
жалбоподателя.
Без значение е и причината поради която се е стигнало до неправилно
посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа
грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на
санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на
какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук
неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен
обем защитата си.
Административнонаказателното производство е строго формално, но тази
завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното развитие
на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй като
при налагането на административно наказание държавата упражнява
репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително
определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика
разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с
правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи
необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо
4
извършеното административно нарушение санкционна норма. Вместо това е
допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, и наложената санкция. Недопустимо е обаче извличането по
тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания
да се изисква сам да направи това предвиждане. Посоченото обуславя извод
за наличие на съществено процесуално нарушение, което опорочава
издаденият ЕФ, влече неговата незаконосъобразност и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4517831, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на А. Д. У. ЕГН ********** е наложена на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП глоба в размер на 800,00 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5