Присъда по дело №230/2009 на Районен съд - Стара Загора

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

Номер                    09.04.2009г.      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд –Стара Загора             Втори наказателен състав

На девети април                            Година: 2009

в публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: В.Г.

 

                      Съдебни заседатели: 1.Г.А.              

                                          2.В.З.

                   

Секретар: Марианна Тенева

Прокурор: Д.Х.

 

като разгледа докладваното от съдията Веселина Георгиева наказателно общ характер дело номер 230 по описа за 2009 година, въз основа на закона и данните по делото:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.М. – роден на 06.09.1974г. в гр. Стара Загора, живущ ***, ул. „Загорка” №35, вх.Б, ап.30, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ като „експерт безопасност и здраве при работа” в „Енергоремонт – Гълъбово” АД, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода пролетта на 2006 година- м. август 2008 година в гр. Стара Загора, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил през пролетта на 2006 година у С.И. *** Загора заблуждение, че е адвокат по професия и че ще заведе и води от нейно име / като нейн процесуален представител/ и за нейна сметка гражданско дело за прекратяване на граждански брак между нея и съпруга й, а в последствие, че ще прекрати образуваното гражданско дело по нейно искане, и поддържал това заблуждение у И. *** 2007 година, като с това причинил на последната имотна вреда в размер на 560,00 лева, както и възбудил у И.Т.П.- П. и П.Т.П.,*** Загора, заблуждение, че е адвокат по професия и че ще регистрира от тяхно име и за тяхна сметка в Търговския регистър спортно дружество и поддържал това заблуждение у последните до началото на м. август 2008 година, като с това причинил на И.Т.П.- П. имотна вреда в размер на 2000,00 лева, като общия размер на причинените имотни вреди е в размер на 2560,00 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на “Лишаване от свобода”, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА досежно обвинението за причиняване на имотна вреда на И.Т.П.- П. за разликата над 2000 лева до 2110 лева.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.М. с п.с. да заплати на Иванка Тилева Петкова- Параскеваиду ***„Братя Жекови” №42, ЕГН ********** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01. август 2008г., до окончателното й изплащане, като

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Иванка Тилева Петкова- Параскеваиду против подсъдимия И.Д.М. *** иск в останалата му част над 2000 лева до претендираните 2110 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.М. с п.с. да заплати  в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорски районен съд сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                    

 

 

   Съдебни заседатели: 1.                 

 

 

               2.

 

                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И  към присъда №189/26.09.2005г. по НОХД №1058/ 2005г. по описа на Старозагорския районен съд:

 

Внесен е обвинителен акт против подсъдимия Александър Илиев Иванов за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 30.08.2003г. в гр. Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ламби Кузев Шабанов и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1 от НК.

 

Представителят на Районна прокуратура - Стара Загора поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години. Относно гражданският иск, заема становище, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

В настоящото наказателно производство при условията на чл.60 и сл. от НПК съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от Ламби Кузев Шабанов против подсъдимия за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Предвид предявеният граждански иск съдът конституира Ламби Кузев Шабанов, като граждански ищец.

 Подсъдимият Александър Илиев Иванов дава обяснения,  признава се за виновен, като не заема становище относно вида и размера на наказанието, което да му бъде наложено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка :

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

      

На 28.08.2003г. подсъдимият тръгнал от Черноморието за град София с лекия си автомобил. Около обяд пристигнал в град Стара Загора. Тъй като не разполагал с парични средства решил да се сдобие с такива, като заложи златната си гривна в някой заложна къща. Непознат мъж го насочил към заложната къща на свидетелят Шабанов. Двамата се договорили подсъдимият да заложи златната си гривна в стопанисваната от него заложна къща, но това да стане по- късно, тъй като в момента свидетелят Шабанов нямал пари. На по- следващия ден- 30.08.2003г. подсъдимият отново се отбил в заложната къща на свидетелят Шабанов и му дал златната си гривна. Свидетелят Шабанов я претеглил на везната, проверил химическият й състав и установил, че гривната е златна и е с тегло 22,2 грама. Докато свидетелят Шабанов съставял договора за залог подсъдимия Иванов взел гривната  и незабелязано я подменил с друга гривна, от жълт метал, която носел в себе си и не била златна. След това подсъдимият подписал договора, взел от свидетелят Шабанов сумата от двеста лева и си тръгнал. Когато свидетелят Шабанов взел гривната, за да я прибере разбрал, че тя е различна от тази, която преди малко бил претеглил. След като я огледал и претеглил отново установил, че не е златна. За случилото се уведомил веднага органите на РПУ град Стара Загора.

С Протокол за доброволно предаване от 30.08.2003г. свидетелят Шабанов предал на органите на РПУ Стара Загора гривна от жълт метал, с тегло около 14 грама, както и договора за залог сключен с подсъдимия.

     Видно от заключението на съдебно – физико – химическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и добросъвестно изготвено, предадената на свидетеля Шабанов гривна не е златна, а е от жълт метал и е с тегло 12.82 гр.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ламби Кузев Шабанов, дадени в хода на съдебното следствие, заключението на споменатата експертиза, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК. Тези доказателства кореспондират с обясненията на подсъдимия, не си противоречат помежду си и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимия е извършил престъплението, в което е обвинен.

    

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:       

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Александър Илиев Иванов е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.209, ал.1 от НК, като с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ламби Кузев Шабанов и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 лева.

Подсъдимият е осъществил  изпълнителното деяние под формата на въвеждане на заблуждение. Той е създал у свидетеля Шабанов невярна представа за действителността – че за обезпечаване връщането на заетата сума от 200 лева учредява залог върху златна гривна с тегло 22.2 грама, каквато вещ не е предал, а е подменил с гривна от жълт метал. Това възбуждане и поддържане на заблуждение у свидетеля Шабанов го е мотивирал да престира паричната сума от 200 лева. 

С деянието си подсъдимия е причинил имотна вреда на пострадалия- приемайки паричната сума от 200 лева той е намалили активите на имущественото на св. Шабанов и е увеличил активите на своето имущество.

 От обективираните действия на подсъдимия се налага извода, че същият е имал за цел да набави за себе си имотна облага – да получи парични средства и е реализирал тази си цел.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимият се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл. Подсъдимият Александър Илиев Иванов е предвиждал, че в резултат на неговите действия ще се формира невярна представа за действителността у свидетеля Шабанов, в следствие което той ще извърши акт на разпореждане- ще даде определена парична сума. Същият е съзнавал, че в резултат на това ще бъде причинена имотна вреда на свидетеля Шабанов, а самият той ще получи за себе си имотна облага. А това означава, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.

 

ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, направените пълни самопризнания, както и изразеното критично отношение и съжаление за извършеното.

Водим от горното съдът приема, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на една година “лишаване от свобода”.

По делото не се събраха доказателства даващи основание да се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и минималното наказание предвидено в закона да се окаже несъразмерно тежко, поради което и с оглед постигане целите на чл. 36 НК съдът не приложи чл. 55 НК.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК- подсъдимия не е осъждан и за постигне целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е необходимо да изтърпи наложеното наказание, поради което отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

При условията на чл. 53, ал.1, б. “а” от НК съдът отне в полза на Държавата вещта, послужила за извършване на престъплението- гривна, която разпореди да бъде унищожена, като вещ на незначителна стойност.

 

 

ІV. ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯт ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди.

По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на подсъдимия Иванов. Същият е причинил на гражданският ищец Шабанов имуществени вреди в размер на 200  лева. Предявеният иск за заплащане на тяхната равностойност е основателен и доказан и съдът го уважи изцяло, като осъди подсъдимия да заплати на гражданският ищец сумата от 200 лева.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД съдът присъди законната лихва върху уваженият иск, считано от датата на причиняване на увреждането – 30.08.2003г. до окончателното й изплащане.

На основание т.10, раздел А от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, съдът възложи в тежест на подсъдимия дължимата държавна такса в размер на 10 лева, изчислена върху уваженият граждански иск, както и направените от гражданския ищец разноски, възлизащи на 40 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник.

 

     ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимия и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

                                                  Районен съдия: