Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

№ 326

 

 

ГР. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 10.07.2009 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: З.Л.

 

при секретаря Р. А., като разгледа докладваното от съдията Л. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ал.І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Н.Й.Т. сочи  в исковата си молба, депозирана чрез пълномощник – адв. П.П. от ВТАК, че предоставил в заем на ответника сумата 6 000 лева на 25.04.2006 г., за което била съставена разписка.  На 27.05.2008 г., му предоставил в заем  и сумата от 7 000 лв. Въпреки уговорените между страните срокове, сумите не били  изплатени на падежа, поради което длъжникът изпаднал в забава и дължал и  мораторни лихви, начислени върху всяка една от главниците.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от  6 000.00 лева и 7 000.00 лева или общо сумата от 13 000 лева,  предоставени  му в заем, ведно със законната лихва върху главниците, считано от  депозиране на исковата молба, до окончателоното им заплащане; мораторна лихва върху сумата 6 000.00 лева за периода 01.06.2006 г. до депозиране на исковата молба  в размер на 2 288.00 лева и мораторна лихва върху сумата 7 000.00 лева, за периода от 01.08.2008 г. до депозиране  на исковата молба, в размер на 527.69 лева, или мораторна лихва общо в размер на 2 815.69 лева, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Г.Д.. Със същия  заема становище, че не оспорва факта на получаването на паричната сума от 6000.00 лв. , предоставена му в заем от  ищеца, но заявява че паричната сума е платена, макар и след настъпване на  падежа. Отрича получаването на сумата от 7000.00 лв., като излага, че от представената разписка от 27.05.2008 г., не ставало ясно кой е предал тази сума и кого следва да се върне. Не отрича, че   разписката е съставена от него самия.

Моли  съда да постанови решение, с което да  отхвърли предявените  против него обективно съединени искове , като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като взе предвид изложеното в исковата молба, депозираният писмен отговор, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 и сл. ГПК, приема за установено следното:

За периода 2006-2008 г., ищецът и ответникът били в близки отношения помежду си, като Н.Т. и неговата съпруга – св. Тончева, станали кумове на  Н.Д. и неговата съпруга – св. Димитрова. Двете семейства се запознали още през 2003-2004 г.,  тъй като били съседи в с. Арбанаси. Поддържали близки отношения помежду си , имали си доверие, почти всекидневно си гостували. В тази връзка,  за да им помогнат,  ищецът и неговата съпруга им предоставяли в заем парични суми, които на уговорената  дата били връщани от  Д..

На 25.04.2006 г.,  за пореден път Т. предоставил в заем на  Д. сумата от 6000.00 лв., за което била попълнена  разписка, собственоръчно от Д. в дома на Т., на бланка на   фирма „Каолин”. Ищецът използвал такава бланка , тъй като имал множество подобни в дома си,  с оглед на обстоятелството, че бил търговски  представител на фирмата. Предмета на дейност на фирмата бил производство на  суровини, изнасяни  от ищеца от Република България за  Република Румъния. В разписката бил отбелязан срок за  връщане на сумата 31.05.2006 г.

Видно от банкови бележки (л. 21-22), св. Димитрова на  05.09.2006 г., на 07.09.2006 г. и на 11.09.2006 г. изтеглила от банковата си сметка  общо сумата от 4300 лв.

С разпита на св. И. се събраха доказателства, че около средата на м. септември 2006 г., същата е била с ответника, св. Димитрова и сина на ответника, като същите заедно отишли с автомобила на  Д. в района на „Електротехникум”, на бензиностанция „Лукоил” в гр. Горна Оряховица, за да предаде на лице, наречено от него Дончев или Т. , сумата от 4000 лв., предадена му от Димитрова, за да уредят отношенията помежду си.

През м. април 2007  г. , ответникът сключил брак със св. Димитрова, като свидетели на сключването му станали   ищеца и съпругата му.

На 27.05.2008 г., ищецът предоставил на ответника сумата от 7000 лв., която му била необходима за завършване на обект в с. Буйновци. В тази връзка собственоръчно от ответника Д. била попълнена разписка от  същата дата,  в дома на  ищеца Т., следобед  около 16.30 часа. Свидетели на предаването станали  св. Тончева- съпруга на  Т. и св. Димитрова- съпруга на Д., която  собственоръчно удостоверила и написала ,че парите са получени. Като срок за възстановяване на сумата бил записан 31.07.2008 г. Ответникът не престирал  на падежа.

По реда на  чл. 176 ал.І ГПК, ответникът беше призован да се яви в СЗ и да отговори на въпросите: Разписката, която е приложена по делото от 2008 г. защо се намира в Н.Т.? Получил ли е сумата 7000 лв. от Н.Т.? За кого е била изготвена тази разписка и получавана ли е сума от трето лице и кое?  Призовката е  получена от майката на ответника със задължение да я предаде, поради което  съдът прима, че съобщението е редовно връчено. В съдебно заседание ответникът не са яви да отговори на поставените му въпроси, а на същия  в съобщението му е разяснено, че в противен случай съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които  не се е явил да отговори. Изложените от пълномощника му факти, не представляват уважителна причина за ответника, тъй като съобразно правилата на ГПК, съобщението е редовно връчено  по реда на чл. 46 ГПК, както и не са представени доказателства в обратния смисъл- че Д. не е бил уведомен за задължението си  да се яви в съдебно заседание и да отговори лично на поставените му въпроси, поради налични уважителни причини.

Правни изводи:

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ал.І ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Безспорно се доказа съществуването на  договор за заем , сключен между ищеца и ответника на 25.04.2006 г. за сумата от 6000.00 лв., предадена и получена в  същия ден на и от Д.. Не се доказа в настоящото производство, че същият макар и след падежа, е  престирал на ищеца дължимата сума. Обстоятелството, че св. Димитрова е изтеглила от личната си сметка  парични суми, не доказва по безспорен начин обстоятелството, че тези суми са изтеглени за погасяване на задължението на Д. към Т. и че в тази връзка  са му платени на части, като втората част от дължимата  сума е  платена   в средата на м. септември 2006 г. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката , а приема същите като защитна версия в полза на ответника. С показанията на св. И., не се доказа по безспорен начин пред съда, че сумата от 4000 лв. , е платена на ищеца във връзка с даден от него заем на ответника  в размер от 6000 лв. на 25.04.2006 г., както и че  тази парична сума е изплатена точно на Н.Т..

Буди недоумение и факта, че въпреки създадените  близки отношения между семействата на ищеца и ответника от 2003 г. насам, както и създадените отношения между страните по повод на обстоятелството, че сем. Тончеви са станали кумове на сем. Димитрови, как св. Димитрова не знае каква е връзката между фирма „Каолин” и ищеца, както и поради какви причини  на фирмени бланки   са обективирани  разписките за предадените и получени суми, дата на предаване и  падежа на задължението.

Настоящата инстанция приема, с оглед признанието на фактите от ответника, че сумата е предадена и получена от ответника и на падежа – 31.05.2006 г., а и след него не е престирана на  кредитора. На основание чл. 84 ЗЗД, длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за изпълнение на задължението, т.е . след настъпване на падежа- 31.05.2006 г. От този момент насетне , длъжникът дължи обезщетение за причинените на кредитора вреди,  в размер на законната лихва от деня на забавата.

В този смисъл основателен се явява и  предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на лихва за забава, за периода от 01.06.2006 г. до 22.01.2009 г.  в размер на  2 288 лв. върху главницата  от 6000 лв., изчислен с помощта на Епи „on-line” калкулатори(л.11 и 12).

Основателен и доказан е и  предявеният иск  с правно основание чл. 240 ал.І ЗЗД за сумата от 7000 лв.,  предадени в заем от ищеца на ответника на  27.05.2008 г., с падеж 31.07.2008 г. С показанията на св. Тончева и  по реда на чл. 176 ал.ІІІ ГПК се доказа, че разписката от тази дата е била съставена в дома на Тончеви  в присъствието на страните по делото и техните съпруги, като сумата е била предадена на Д. от Т., със задължение да му я върне след изтичане на срока. Получаването на паричната сума е удостоверено с подписа на  св. Димитрова, а текста на разписката е изпълнен от  ответника Д.. Сумата , дадена в заем от Д. на Т., е била изтеглена  от първи в деня на предаването- 27.05.2008 г., който факта се потвърждава от показанията на св. Тончева и 3 бр.  нареждане- разписка от същата дата(л.36-38).

Предупреден за последиците на чл. 176 ал.ІІІ ГПК, ответникът, редовно призован, не се яви  в съдебно заседание, за да отговори лично на въпросите , поставени му от   пълномощника на ищеца, поради което на основание цитираната законова разпоредба, настоящата инстанция приема, че ответникът е получил сумата от 7000 лв. По отношение на другите два въпроса, съдът не може да приеме, че определени факти и  обстоятелства са доказани, тъй като същите не съдържат в себе си отговор, за който съдът следва да приеме, че поради  процесуалното бездействие на ответника, може да  се приложи разпоредбата на чл. 176 ал.ІІІ ЗЗД.

Отново съдът не дава вяра на показанията на св. Димитрова, депозирани във връзка   с главницата от 7000 лв., тъй като същата освен че даде нелогични отговори от една страна, но и от друга показанията бяха уклончиви и лишени от последователност по отношение на събитията и фактите.

Точно в обратния смисъл са показанията на св. Тончева, на които съдът дава вяра, досежно всички обстоятелства във връзка с предаването на паричните суми,  получаването им, обстоятелствата, случили се преди и след предаването, уговорките между страните , както и действията на ответника , след настъпване на  падежните дати.

На основание  изложеното основателен се явява и  предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на лихва за забава, за периода от 01.08.2008 г. до 22.01.2009 г.  в размер на  527.69 лв. върху главницата  от 7000 лв., изчислен с помощта на Епи „on-line” калкулатори(л.10).

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 13 000.00 лв., представляващи дължими такива по договори за заем от 25.04.2006 г. и от 27.05.2008 г.,  в размери съответно от 6000.00 лв. и от 7000.00 лв., законната лихва върху главниците, съответно за сумата от 527.69 лв. върху главницата от  7000.00 лв. за периода от 01.08.2008 г. до 22.01.2009 г.;сумата от 2 288 лв. върху главницата от  6000.00 лв., за периода от 01.06.2006 г. до 22.01.2009 г.  , както и направени по делото разноски  в размер на 667.62 лв. –внесени държавни такси по делото и 800.00 лв., платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения , съдът

 

 

 

Р       Е       Ш       И    :

 

 

ОСЪЖДА Н.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 240 ал.І ЗЗД , ДА ЗАПЛАТИ на  Н.  Й.Т.,***, ЕГН **********,***, адв. П.П., СУМАТА от 6000.00(шест хиляди лева), предоставен заем по договор от 25.04.2006 г., лихва за забава върху главницата, на основание чл. 86 ЗЗД, в размер на 2 288.00 лв.(две хиляди двеста осемдесет и осем лв.), за периода от 01.06.2006 г. до 22.01.2009 г., законната лихва върху главницата , считано от 22.01.2009 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Н.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 240 ал.І ЗЗД , ДА ЗАПЛАТИ на  Н.  Й.Т.,***, ЕГН **********,***, адв. П.П., СУМАТА от 7000.00(седем хиляди лева), предоставен заем по договор от 27.05.2008 г., лихва за забава върху главницата,на основание чл. 86 ЗЗД, в размер на 527.69 лв.(петстотин двадесет и седем лв. и 69 ст. ), за периода от 01.08.2008 г. до 22.01.2009 г., законната лихва върху главницата , считано от 22.01.2009 г. до окончателното й заплащане,  както и  направени по делото разноски в размер на  1467.62( хиляда четиристотин шестдесет и седем лв. и 62 ст.), от които 667.62( шестстотин шестдесет и  седем лв.и 62 ст.)-внесени държавни такси и 800.00(осемстотин) лв.- платено адвокатско възнаграждение.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС, в двуседмичен  срок, от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: