РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3828 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявен от
„Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1113, ***,
представлявано от законните си представители ***, чрез пълномощника си юрк. А.К.Д., срещу С.П.Ж.
с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538 ТЗ да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 986.00
лева, представляваща част от задължение по запис на заповед в в общ размер на
1010,02, издаден от ответника на 13.12.2017 г. в гр. София, с падеж на
предявяване на 15.03.2018 г. в полза на ищеца, както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 09.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което у ищеца се
породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага, че на
13.12.2017 г. в гр.София е издаден запис на заповед, по който С.П.Ж. безусловно
и неотменяемо се е задължил да плати на „Б.Е.Д.К.“ ООД сумата в размер на
1010,02 лв. Сочи се, че записът на заповед, от който произтича вземането е с
дата на предявяване 15.03.2018 г. Твърди се, че ответникът не е заплатил
дължимата по Запис на заповед сума към „Б.Е.Д.К.“ ООД. Сочи се, че издаденият в полза на ищеца запис
на заповед е за сумата от 1010,02 лв., от която претендира сумата в размер на
986,00 лв. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 81/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание
чл.417 от ГПК изпълнителен лист и заповед за изпълнение №33/10.01.2019 г., с
която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето главница в размер на 986,00лв. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.01.2019г. до окончателното и изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приет като доказателство по
делото е запис на заповед, издаден на 13.12.2017г. за сумата от 1010,02лв от С.П.Ж.
в полза на поемателя „Б.е.Д.К.” ООД, предявен за плащане на 15.03.2018 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в
негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист; спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника,
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, размер и
длъжник, както и настъпилият техен падеж, в т.ч. валиден запис на заповед,
издаден от ответника на сочената дата и за сумата, предмет на установяване по делото,
както и настъпилият падеж на задължението.
При установяване
на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, всички свои
провоизключващи и погасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл. че е заплатил процесните суми.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца са издадени по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане въз
основа на издадена в негова полза от ответника запис на заповед, предявена му
за плащане на 15.03.2018 г.
Съобразно чл.535 ТЗ записът
на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на
издателя.
При извършена проверка, съдът констатира, че приложеният по делото запис
на заповед отговаря на изискванията за действителност.
Видно от представената ценна книга, падежът на задължението е определен
съобразно чл.487, ал.1, вр. с чл.486, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявяване в срок до пет
години от издаването на записа на заповед. Налице е отбелязване с подпис на
издателя, че менителничният ефект е предявен на 15.03.2018г., с което е
настъпил падежът на задължението.
Същевременно по делото не е въведено твърдение, поради което и не е
изследвано дали е налице каузално правоотношение между страните, вземането по
което да е гарантирано от записа на заповед. Наличието на кауза следва да се установява в
процеса само при въведено твърдение за нейното съществуване и в този случай да
я докаже ще е в тежест именно на страната, която цели да извлече изгодни за
себе си правни последици (например длъжникът твърди и доказва наведено
субективно менителнично възражение, че е изпълнил задължението си по каузалната
сделка, поради което не дължи по обезпечителното правоотношение).След като нито
една от страните не твърди наличието на каузално отношение, свързано с
менителничния документ, отношенията следва да се изследват само на базата на
абстрактния характер на сделката. Противно разсъждение би задължило кредитора
да търси доводи извън съдържанието на ценната книга, за да доказва своите
материални права, да търси основание за встъпването в една абстрактна по своя
характер сделка, което противоречи на законовата логика.
Горните фактически и правни констатации обуславят
извода, че процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане
в полза на ищеца срещу издателя, чиято изискуемост е настъпила на посочения
падеж - датата на предявяване.
Поради изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна, поради което и предявения иск следва да
бъде уважен.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75.00 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 125,00 лв. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че С.П.Ж. с ЕГН ********** *** дължи на
„Б.Е.Д.К.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1113, ***,
представлявано от законните си представители *** сума в размер на 986.00 лева, представляваща част от задължение по запис на
заповед в общ размер на 1010,02 лева, издаден от ответника на 13.12.2017 г. в
гр. София, с падеж на предявяване на 15.03.2018 г. в полза на ищеца, както и
законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
ведно със сторените в заповедното производство разноски, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.538 ТЗ.
ОСЪЖДА С.П.Ж.
с ЕГН ********** *** да заплати
на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1113, ***,
представлявано от законните си представители *** сумата от 75.00
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 81 по
описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Ж.
с ЕГН ********** *** да
заплати на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1113, ***,
представлявано от законните си представители *** сумата от 125,00
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: