Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
2748/16.4.2019г.
гр.София, 16.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с..БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
При секретаря
И. Коцева и прокурора......................., като
разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№6631 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 05.02.2018 г. постановено по гр.д.№13884/2016г.
от СРС, 61 с-в е признато за по отношение на А.П.Т. съществуването
на вземането на "Т.С." ЕАД за сумите, както следва: на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ- сумата 1267,25лв., представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ж.к. *****, за
периода 01.05.201 Зг.- 30.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
20.05.2015г., до окончателното плащане на сумата.; на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД- сумата 108,88лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 30.06.2013г.- 04.05.2015г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.11.2015г. по ч.гр. д. №
27444/ 2015г. на Районен съд- София, като същия е осъден да заплати на „Т.С.”
сумата 27,52лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в направени в производството по ч.гр. д. № 27444/ 2015г. на
Районен съд- София разноски, изразяващи се в платена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 163,16лв., представляваща направени в
производството по ч.гр. д. № 27444/ 2015г. на Районен съд- София разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата 123,18лв. (сто двадесет и три лв.
18ст.), представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С решението също така са отхвърлени
предявените от "Т.С." срещу И.И.А. обективно съединени искове
за установяване вземането на „Т.С.“ ЕАД за сумата 1267,25лв., представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ж.к. *****,
за периода 01.05.2013г,- 30.04.2014г., на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и за сумата 108,88лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 30.06.2013г.- 04.05.2015г., на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
Срещу
решението на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените искове е постъпила
въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД. Жалбоподателя твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е неправилно, предвид на това, че представените от ответницата И.И.А. по делото
фискални бонове не касаят процесните вземания. Молят съда отмени решението на
СРС в обжалваната му част и вместо него постанови друго с което да уважи изцяло
предявените срещу искове. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата И.И.А. и А.П.Т. оспорват същата по съображения изложени в
писмен отговор.
Срещу така постановеното решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от А.П.Т.
Жалбоподателят твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е неправилно,
тъй като притежава само ¼ ид.ч.
от порцесния имот, както и че клиентската партида е открита не на негово име.
Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ’’Т.с.”
ЕООД не взима становище по жалбите.
СРС е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността и
допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд
анализирайки събраните по делото доказателства е формирал правилни фактически и правни изводи относно процесната
договорна връзка между страните т.е че
страните са потребители на топлинна енергия, предвид на това, че са
съсобственици на процесния топлоснабден
имот, но неправилно първоинстанциония съд е приел, че всеки от тях отговаря за
по ½ част от процесните
задължения, предвид на това, че от представените по делото писмени доказателства
се установява, че ½ ид.ч. от процесния имот е лична собственост на
ответницата т.е същата е придобита от нея преди сключване на граждански брак с
ответника. Следователно ответника притежава ¼ ид.част от процесния имот,
поради което и същия следва да отговаря за ¼ от процесните задължения
към ответното дружество. Настоящата
съдебна инстанция намира, че е неоснователно възражеинето на ответинка, че не е
потребител на топлинна енергия, предвид на това, че не е открита на негово име
клиентската партида. Понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент
на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на
ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. С оглед на това въззивният съд намира, че през процесния
период ответника е бил потребител на топлинна енергия, като притежател на
¼ ид.ч. от процесния недвижим
имот т.е същия отговаря за ¼
от размера на претендираните от ответника
парични задължения.
В изпълнение на доказателствената
си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно -
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Вещите лица по тези експертизи са формирали
своите констатации след проверка на наличните писмени доказателства, намиращи
се както по делото, така и при ищеца и третото лице – помагач, което е фирмата
за дялово разпределение по процесното правоотношение, с оглед представените по
делото писмени доказателства, проверка на месечните отчети на общия топломер в
сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център
по метрология) и който е преминал
съответните последващи метрологични проверки и същият е годно средство за
измерване на потребената в сградата етажна собственост топлинна енергия, поради
което и изводите в съдебно-техническата експертиза, основани на снетите от него
показания следва да се приемат за достоверни. Съдът като кредитира размера на
установените от СТЕ задължения на страните към ищеца намира, че предявения
срещу ответника искове следва да бъдат уважени съответно: иска с пр.осн. . 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр.149 ЗЕ за сумата от 633,62 лв.. и иска с пр.осн. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за сумата от 54,44лв. Като в
останалата им част до пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени по
отношение на ответника.като неоснователни.
Въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на ищеца, че представените
от ответницата И.И.А. по делото фискални бонове не касаят процесните вземания,
тъй като вписаните в тях суми отговарят на задълженията на страната посочени в
приложените по делото фактури, касещи процесния период.
Предвид изложеното решението на СРС по
отношение на ответника А.П.Т. следва да бъде отменено в частта, с която
предявения с пр.осн. . 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр.149 ЗЕ е уважен за сумата над 633,62 лв. до сумата
от 1267,25 лв. и предявения на осн.. . чл. 422
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е уважен за сумата над 54,44лв. до сумата от
108,88лв., като бъде постановено друго, с което предявените на посочените
основания искове бъдат отхвърлени за
посочените суми като неоснователни. Решението на СРС следва да бъде
отменено и в частите, с които А.П.Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД: сумата
над 13,75 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в направени в производството по ч.гр. д. № 27444/ 2015г. на
Районен съд- София разноски, изразяващи се в платена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата над
81,58лв., представляваща направени в производството по ч.гр. д. № 27444/ 2015г.
на Районен съд- София разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата над 6118лв. представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението на СРС
в останалата му обжалвана част, като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3, ГПК на въззивника-ответник следва да се присъдят разноските по делото направени пред
въззивната инстанция в размер на 25,72
лв.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от
05.02.2018 г. постановено по гр.д.№13884/2016г. от СРС, 61 с-в
в частта, с която предявения
срещу А.П.Т. иск с пр.осн. . 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр.149
ЗЕ е уважен за сумата над 633,62 лв. до
сумата от 1267,25 лв. и предявения срещу А.П.Т.
иск на осн.. . чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е уважен за сумата
над 54,44лв. до сумата от 108,88лв., както и
в частите, с които А.П.Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД: сумата над
13,75 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в направени в производството по ч.гр. д. № 27444/ 2015г. на
Районен съд- София разноски, изразяващи се в платена +представляваща направени
в производството по ч.гр. д. № 27444/ 2015г. на Районен съд- София разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
над 6118лв. представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***,
с ЕИК *****срещу А.П.Т.,***, an. 9, c ЕГН ********** искове
за признаване за установено, че А.П.Т., c ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ***** за
сумите, както следва: на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ- сумата над
633,62 лв. до сумата от 1267,25 лв, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, находящ се в гр. София, ж.к. *****, за периода 01.05.201
Зг.- 30.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.05.2015г., до
окончателното плащане на сумата; на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД- сумата над 54,44лв. до сумата
от 108,88лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2013г.-
04.05.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.11.2015г. по ч.гр. д. № 27444/ 2015г. на
Районен съд- София, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
05.02.2018г. постановено по гр.д.№13884/2016г. от СРС, 61 с-в
в останалата му обжалваната част.
ОСЪЖДА А.П.Т., ЕГН ********* да
заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 25, 72
лв. на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на подпомагаща страна ’’Т.с.”
ЕООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.