О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

        гр.София, 15.07.2015 год.

 

Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                ВАЛЕРИЯ ДИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева ч.гр.дело № 5749 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕООД против постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015г. по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838.

Жалбоподателят поддържа, че е трето за изпълнението лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, тъй като не е страна по издадения изпълнителен лист, няма качеството и на ипотекарен длъжник в производството. Твърди, че е собственик на недвижим имот /подробно индивидуализиран в молбата/ на основание договор за покупко-продажба на търговско предприятие, сключен на 16.04.2014г. От посочената дата той е придобил владението върху имота. Независимо от изложеното, върху собствения на жалбоподателя имот била наложена възбрана през м.12.2014г. и било насочено принудително изпълнение и проведена публична продан. Излага, че е получил покана за доброволно изпълнение един ден преди приключване на публичната продан в нарушение на нормата на чл. 428 от ГПК, което препятствало възможността да предприеме действия по погасяване на присъденото вземане. С оглед изложеното се прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено издаденото постановление за възлагане на недвижими имот от 04.03.2015г.

Взискателят в производството - „Р.Б.” ЕАД излага съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че не е извършил процесуални нарушения.

С определение от 12.05.2015г. съдът е приел, че жалбоподателят има качеството на трето лице и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на така подадената жалба, приема следното:

Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими.

На първо място съдът следва да посочи, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва процесното постановление по следните съображения:

От приложените писмени доказателства – нотариален акт № 62, том II, рег. № 2020, дело № 241 от 17.06.2010г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение от 24.03.2014г. и договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г., се установява, че молителят е правоприемник на длъжника в изпълнителното производството, като придобиването е настъпило след като последният е учредил ипотека върху имота за свое задължение. Според нормата на чл. 429, ал. 3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има по изключение сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга на длъжника, когато изпълнението се насочи върху тази вещ. В такъв случай третото лице става длъжник по изпълнението. В същото положение /на ипотекарен длъжник/ се намира и приобретателят на имот, обременен с ипотека, ако изпълнителният процес се насочи върху този имот. В аспекта на изложеното жалбоподателят е активно легитимиран да обжалва изпълнителните действия по възлагане на имота.

В конкретния случай предмет на обжалване е постановление от 04.03.2015г. за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот. Разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК сочи, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата цена. Видно от тази норма е налице ограничена легитимация по отношение на субектите на обжалване, а също е ограничен и обхватът на обжалване – допустимо е такова само с доводи, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В първата хипотеза на чл. 435, ал. 3 от ГПК наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. По аргумент от противното, следва да се приеме, че основанията за оспорване на постановлението за наддаване поради ненадлежно извършено наддаване следва да визират случаи, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура - напр. наддавателните предложения не съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в съответното законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които не са имали право да наддават. Изложеното от жалбоподателя основание, на което оспорва издаденото постановление за възлагане не попада в нито една от посочените хипотези, а по същество представлява твърдение за извършено нарушение на законови разпоредби, уреждащи предходни на проданта действия на съдия-изпълнителя /насочване на изпълнение върху недвижим имот, който не е собственост на длъжника към момента на налагане на възбрана върху същия/, чиято незаконосъобразност обаче не е предвидена от законодателя като основание за отмяна на постановлението за възлагане.

На следващо място, не могат да се отнесат към нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 3 от ГПК и останалите възражения на жалбоподателя, свързани с твърдение за ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение.

С оглед изложеното съдът счита, че изложените в жалбата възражения са извън предметния обхват на нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Допустимостта на жалбата е обусловена от надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното производство, чието установяване би обусловило извод за незаконосъобразност на конкретно обжалваното изпълнително действие. В случай, че в жалбата не са изложени съображения, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, се налага извод за недопустимост на същата.

С оглед изложеното депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото – да се прекрати.

Определението на съда от 12.05.2015г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, подлежи на отмяна по реда на чл. 253 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

                                

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение от 12.05.2015г. в частта, с която делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Т.С.” ЕООД с вх. № 13609/13.03.2015г. по вх. регистър на ЧСИ М.Б. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015г. по изп. дело № 20148380410887 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838.

ПРЕКРАТЯВА  производството по ч.гр.дело № 5749/2015 год. по описа на СГС, ГО, ІV-Б с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                       

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.