О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 15.07.2015 год.
Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в, в закрито
заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ВАЛЕРИЯ ДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева ч.гр.дело
№ 5749 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Т.С.” ЕООД против постановление за възлагане на недвижим имот от
04.03.2015г. по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на частен съдебен
изпълнител М.Б., с рег. № 838.
Жалбоподателят
поддържа, че е трето за изпълнението лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК,
тъй като не е страна по издадения изпълнителен лист, няма качеството и на ипотекарен
длъжник в производството. Твърди, че е собственик на недвижим имот /подробно
индивидуализиран в молбата/ на основание договор за покупко-продажба на
търговско предприятие, сключен на 16.04.2014г. От посочената дата той е
придобил владението върху имота. Независимо от изложеното, върху собствения на
жалбоподателя имот била наложена възбрана през м.12.2014г. и било насочено
принудително изпълнение и проведена публична продан. Излага, че е получил
покана за доброволно изпълнение един ден преди приключване на публичната продан
в нарушение на нормата на чл. 428 от ГПК, което препятствало възможността да
предприеме действия по погасяване на присъденото вземане. С оглед изложеното се
прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено издаденото
постановление за възлагане на недвижими имот от 04.03.2015г.
Взискателят в
производството - „Р.Б.” ЕАД излага съображения за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че не е извършил
процесуални нарушения.
С определение от
12.05.2015г. съдът е приел, че жалбоподателят има качеството на трето лице и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Софийски градски
съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на така
подадената жалба, приема следното:
Подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в нормата на
чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими.
На първо място
съдът следва да посочи, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва
процесното постановление по следните съображения:
От приложените
писмени доказателства – нотариален акт № 62, том II, рег. № 2020, дело № 241 от
17.06.2010г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти,
нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение
от 24.03.2014г. и договор за покупко-продажба на търговско предприятие от
16.04.2014г., се установява, че молителят е правоприемник на длъжника в
изпълнителното производството, като придобиването е настъпило след като последният
е учредил ипотека върху имота за свое задължение. Според нормата на чл. 429,
ал. 3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има по изключение сила и срещу
третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга на
длъжника, когато изпълнението се насочи върху тази вещ. В такъв случай третото
лице става длъжник по изпълнението. В същото положение /на ипотекарен длъжник/ се
намира и приобретателят на имот, обременен с ипотека, ако изпълнителният процес
се насочи върху този имот. В аспекта на изложеното жалбоподателят е активно
легитимиран да обжалва изпълнителните действия по възлагане на имота.
В конкретния случай
предмет на обжалване е постановление от 04.03.2015г. за възлагане на изнесен на
публична продан недвижим имот. Разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК сочи, че
постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до
последния ден на проданта, от взискател, участвал като наддавач, без да дължи
задатък, както и от длъжника, поради това, че
наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата цена. Видно от тази норма е налице ограничена
легитимация по отношение на субектите на обжалване, а също е ограничен и
обхватът на обжалване – допустимо е такова само с доводи, че наддаването не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена.
В
първата хипотеза на
чл. 435, ал. 3 от ГПК наддаването е надлежно, когато са спазени
изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. По аргумент от противното, следва да
се приеме, че основанията за оспорване на постановлението за наддаване поради
ненадлежно извършено наддаване следва да визират случаи, при които е нарушена
предвидената в посочените разпоредби процедура - напр. наддавателните
предложения не съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е
внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е
било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в
съответното законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които
не са имали право да наддават. Изложеното от жалбоподателя основание, на което
оспорва издаденото постановление за възлагане не попада в нито една от
посочените хипотези, а по същество представлява твърдение за извършено
нарушение на законови разпоредби, уреждащи предходни на проданта действия на
съдия-изпълнителя
/насочване на изпълнение върху недвижим имот, който не е собственост на
длъжника към момента на налагане на възбрана върху същия/, чиято незаконосъобразност
обаче не е предвидена от законодателя като основание за отмяна на
постановлението за възлагане.
На следващо място,
не могат да се отнесат към нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 3 от ГПК и
останалите възражения на жалбоподателя, свързани с твърдение за ненадлежно
връчване на покана за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното
съдът счита, че изложените в жалбата възражения са извън предметния обхват на
нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Допустимостта на жалбата е обусловена от
надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното
производство, чието установяване би обусловило извод за незаконосъобразност на
конкретно обжалваното изпълнително действие. В случай, че в жалбата не са
изложени съображения, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, се
налага извод за недопустимост на същата.
С оглед изложеното депозираната
жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а
производството по делото – да се прекрати.
Определението на
съда от 12.05.2015г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, подлежи на отмяна по реда на чл. 253 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение
от 12.05.2015г. в частта, с която делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Т.С.” ЕООД с вх. № 13609/13.03.2015г. по вх. регистър на ЧСИ М.Б.
срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2015г. по изп. дело №
20148380410887 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.гр.дело № 5749/2015 год. по описа на СГС, ГО, ІV-Б с-в.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.