Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 06.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и девети
октомври година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4182 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са преки искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
По
изложените в искова молба обстоятелства ищецът С.К.И. ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. В. О. -САК, е предявил иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******,.
да заплати сумата от 40 000 лв., частично
от глобална сума 80 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 07.09.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се още сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба,
че на 07.09.2017г., около 12:00 часа в гр.София по ул. „Петър Панайотов" с
посока на движение от Северен парк към бул."Рожен" ищецът С.К.И.
управлявал мотопед марка „Джилера", модел „ЕЦ 1" с per. № ***. По
същото време на бул. „Рожен", М.Е. Г.управлявал лек автомобил марка
„Нисан" модел „Терано 2" с рег.№ ***. В района на №1, водачът Г.предприел
внезапно маневра „обратен завой" без да се увери, че в близост няма
приближаващи автомобили, навлязъл в лентата на движение на мотопеда управляван
от ищеца, препречвайки пътя му, в опасната му зона за спиране и станал причина
за настъпване на пътно- транспортно произшествие с движещия се в направо
мотопед управляван от ищеца С.К.И..
Твърди, че водачът М.Е. Г.нарушил правилата за движение по пътищата и
станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на
ищеца С.К. А.следните телесни увреждания: Фрактура на лява лъчева кост на
ръката; Фрактура на дясна тибия на десен крак. Твърди се, че след ПТП ищецът С.К.И. е откаран
и приет по спешност за лечение във ВМА, където е извършена мануална репозиция
на фрактурата на подбедрицата и крайникът бил имобилизиран с дорзална гипсова
лонгета.
В исковата молба се поддържа,
че ищецът И. е търпял значителни болки и страдания по време на ПТП и след това
в продължителния процес на оздравяване. Изключително трудно преодолявал стреса,
предизвикан от ПТП - страхува се да излиза навън, не спи спокойно след
инцидента. От пътно-транспортното произшествие до настоящия момент ищецът
изпитва силни болки в десния долен крайник и лявата гривна става.
Изложени са съображения, че
за лек автомобил марка „Нисан", модел „Терано 2" с per. № *******има
сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" към датата на процесното ПТП, сключен със З. „Л.И." АД,
с полица №BG/22/117000648319, валидна от 27.02.2017г. до 26.02.2018г.
Сочи още, че във връзка с
обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени вреди е депозирана до
ответното дружество молба с вх.№13725/22.11.2017г., но до настоящия момент не е
изплатено обезщетение на ищеца.
В срока по чл. 367 ГПК
е постъпил отговор на ИМ от ответното З. „Л.И.” АД, в който предявния иск е
оспорен по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Ответникът поддържа,
че ПТП е настъпило изцяло по вина на С.К.И., като твърди, че същия е нарушил
чл.20 от ЗДвП, като водач на мотопеда е следвало да се движи в дясно на пътното
платно за движение и да се съобразява с посоката на движение на останалите
участници в движението. Оспорва иска по размер, като е навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Наведено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил
разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, като твърди, че
водачът на мотопеда се движил с несъобразена скорост, не е използвал най –
дясната свободна лента и не е контролирал непрекъснато управляваното МПС. Не
оспорва наличието на валидно сключена застрахова „Гражданска отговорност“ с полица № 22114003174402.
В указания законоустановен срок по реда на
чл. 372 от ГПК от ищеца е депозирана допълнителна искова молба, с която оспорва
възраженията в писмения отговор и поддържа изложеното в ИМ.
В
срока по чл.373 ГПК не е депозиран допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв.В. О. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
В съдебно
заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Йорданова оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните
по делото доказателства, по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Видно от
неоспорения Протокол за ПТП № К -630/07.09.2017г., съставен от дежурен
при Отдел „ПП“ – СДВР и протокол за
оглед на местопроизшествие, на 07.09.2017г., около 12:00 часа в гр.София по
ул. „Петър Панайотов" в района на Северен парк настъпило ПТП между л.а. “
„Нисан Терано 2" с рег.№ ***, управляван от
М.Е.Г. и мотоциклет
„Джилера",
модел „ЕЦ 1" с per. № ***, с водач С.К.И., при което пострадал водача на
мотопед – С.И., като получил счупване на лява лъчева кост на ръката и фрактура
на тибията на десен крак. В раздел „обстоятелство и причини за ПТП”, е отразено, че мотоциклет „Джилера" се
движел с посока Северен парк към бул.“Рожен“ и участвал в ПТП, след като л.а. „Нисан Терано 2“ предприел маневра
завиване в обратна посока пред него./л.5
от делото/
По повод на
описаното ПТП било образувано ДП ЗМ № 11324/2017г.
по описа на СДВР, пр.пр.№ 30362/ 2017г на СРП. Същото е образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предл. 2-ро във вр. чл.342,
ал.1 НК. /уведомително
писмо от СВДР до СРП на л.29 от делото/ С постановление за привличане на
обвиняем от 15.11.2017г., разследващия орган е привлекъл в качеството на
обвиняем М.Е.Г., за това, че на 07.09.2017г.,
около 12:00 часа в гр.София по ул. „Петър Панайотов" в района на №1, при
управление „Нисан Терано 2" с рег.№ ***, предприел маневра „завиване в
обратна посока“ и нарушил правилата за движение по пътищата – чл.38, ал.2 от ЗДвП: „При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се
пътни превозни следства“, като реализирал ПТП с насрещно движещия се мотоциклет
„Джилера", модел „ЕЦ 1" с per. № ***, с водач С.К.И. и по
непредпазливост причинил на С.И. средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на лъчева кост на лява ръка, наложило поставяне на гипсова
имобилизация, довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник
за срок повече от 30 дни и счепване на голям пищял на десен крак, наложило
поставяне гипсова имобилизация, довело до трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник за срок повече от 30 дни./л.39 от делото/
От приетата епикриза по ИЗ: 29765 / 2017г. на
ВМА - София, Клиника по ортопедия и травматология, се установява, че ищецът С.К.И.
на 32 г., е постъпил в клиниката на 07.09.2017 г., по спешност след претърпяно
ПТП , с диагноза – счупване голям пищял на десен крак в горната част, счупване
лява лъчева кост вътреставно. В раздел „Обективно състояние” в епикризата е отразено:
Дясно коляно и проксимална подбедрица- екскориации по предната част , с болка и
оток в проксимална подбедрица. Лява гривнена става - оточна и с палпаторна
болка в дистална лъчева кост. Екскориации воларно на китката. На 08.09.2017
г. под инфилтрационна анестезия на ищеца
е направена манипулация – мануална репозиция и гипсова имобилизаци на двете
счупвания. Проведена е антитромботична профилактика с фраксипарин.
На 11.09.2017 г. ищецът е изписан с препоръка да ходи с помощни средства, без
да натоварва долния крайник, да продължи проведената антитромботична
профилактика./л.7 от делото/
От неоспореното заключение на САТЕ
изготвена от вещото лице инж. М.С.
–М., се установява, следния най–вероятен
механизъм на ПТП, а именно: на
07.09.2017 г. в гр. София в района на ул. „Петър Панайотов“ №1, върху тротоара
от страната на СБ „Илиянци“ е бил паркиран л. а. „Нисан“ с per. № *******.
Същият е бил разположен перпендикулярно на платното за движение с предната си
част към СБ „Илиянци“. Около 12,00 часа на същата дата водачът на л. а. „Нисан“, М.Г., потегля на заден ход, за да излезе на ул.
„Петър Панайотов“ и позиционира автомобила си в покой върху лентата за движение
и успоредно на нея с предната част, насочена към „Северен парк“. В следващия
момент водачът предприема маневра „завиване в обратна посока“ с цел да продължи
движението си в посока от „Северен парк“ към бул. „Рожен“. Поради
недостатъчната широчина на пътното платно спрямо геометричните параметри на л.
а. „Нисан“, на същият му се е наложило да извърши маневрата на етапи. В същото
време в посока от „Северен парк“ към бул. „Рожен“, съвпадаща с посоката на
огледа, се движел мотопед „Джилера“ със скорост около 36,47 km/h, управляван от
С.И.. Поради навлизане на лекия автомобил в лентата за движение на мотопеда,
водачът С.И. предприема аварийно спиране, като при задействане на спирачната уредба
мотопедът губи устойчивост и пада върху пътната лента. Първоначално мотопед
„Джилера“ и водачът му са се плъзгали заедно транслационно, след което са
продължили да се плъзгат самостоятелно по пътната настилка. Вещото пояснява, че
ПТП е реализирано в район, в който двете ленти за движение са отделени една от
друга с „площ, забранена за движение на пътни превозни средства“. В
предоставените материали липсват данни за съприкосновение между двете превозни
средства. Вследствие падането на мотопеда и водача върху пътната настилка,
както и последвалото плъзгане, С.И. е получил описаните травми. В заключението
на АТЕ е обоснован извод, че от техническа гледна точка причините за настъпване
на процесното ПТП се заключават в това, че водачът на лек автомобил „Нисан“ е
предприел маневра „завиване в обратна посока“ на място, където тази маневра не
е разрешена, поради наличната хоризонтална маркировка („площ, забранена за
движение на пътни превозни средства“), както и в предпримане на маневра
„завиване в обратна посока“ на място, където широчината на пътното платно е
недостатъчна спрямо габаритните размери на автомобила, което възпрепятства
извършването на тази маневра своевременно и безопасно за останалите участници в
движението. Вещото лице сочи, че водачът
на лекия л. а. „Нисан“ е предприел маневра „завиване в обратна посока“ като не
се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на приближаващия
мотопед. По отношение на скоростта на ППС, вещото лице инж. М. обосновава, че скоростта на л. а. „Нисан“ при
извършване на маневрата „завиване в обратна посока“ е била около 10 km/h. Към
момента, в който мотопедът се е установил в крайното си положение, л. а.
„Нисан“ вече е бил в покой, а скоростта на мотопед „Джилера“ към момента на
падането му върху пътната настилка (в началото на следата от задиране) е 36,47
km/h.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж. М.С. –М., като обективно
и компетентно дадено.
Свид. М.Е.Г., сочи в показанията си в о.с.з. на
29.10.2019г., че преди процесното ПТП
бил паркирал колата си, тръгнал да излиза от паркомястото,
където бил паркирал и поради това, че се налагало да продължи в обратна посока
на движение, направил обратен завой. В
момента, в който вече бил предприел маневрата, видял мотопедиста, който паднал.
Мотопедът не се ударил в лекия автомобил, а спрял пред него. Мотопедът занесъл,
а водачът се претърколил. Мотопедът спря пред предната броня на автомобила Г..
Свидетелят сочи, че във връзка с
това ПТП му било наложено административно наказание след дело, протекло пред
СРС.
От
приетото неоспорено заключение на медицинската експертиза на вещото лице д-р Б.Б. – специалист ортопед травматолог, се установява, че след претърпяното на 07.09.2017г. ПТП С.К.И. е получил следните травматични увреждания: счупване
на десния голям пищял в горна трета; счупване на лявата лъчева кост,
вътреставно на типично място; екскориации по дясното коляно и лява длан. Вещото
лице д-р Б. пояснява, че счупването в горната трета на десен голям пищял са
следствие директен удар от твърд предмет / пътна настилка /. Сочи се, че след
ПТП пострадалия е постъпил на лечени във ВМА – София на 07.09.2017 г. с
диагноза : Счупване на горния край на десен голям пигцял. Вътреставно счупване
на лява лъчева кост на типично място. Придружаващи: Хипертония 2 cm. Анамнеза -
постъпва по спешност след ПТП - моторист. Оплаква се болки в десно коляно и
лява китка. Обективно: Дясно коляно и проксимална подбедрица- екскориации по
предната част , с болка и оток в проксимална подбедрица. Лява гривнена става -
оточна и с палпаторна болка в дистална лъчева кост. Екскориации воларно на
китката. Ре.гр. - счупване на десен голям пищял в
горната трета и на лява лъчева кост вътреставно на типично място. На 08.09.2017
г. под инфилтрационна анестезия е направена репозиция и гипсова имобилизаци на двете счупвания.
Ищецът бил изписан се на 11.09.2017 г. с препоръка да не натоварва
десния крак за 30 дни. Обоснован е извод, че счупването в горната трета на
десен голям пищял са следствие директен удар от твърд предмет /пътна настилка/,
като счупването на лявата лъчева кост е следствие на подобен механизъм, а
екскориациите са следствие на плъзгане на коляното и дланта по пътната
настилка. Обосновано е, че е възможно посочените трраматични увреди е да бъдат
получени от водач на мотопедпри ПТП. Относно лечението в.л. сочи, че е
проведено болнично лечение за 4 дни, при което е направено наместване на
счупванията и гипсова имобилизация, но в медицинската
документация няма информация за продължителността на домашно-амбулаторното
лечение. Сочи се, че съгласно общоприетите срокове и лечение при подобед тип
травми окончателния срок на лечение и възстановяване при счупването в горния
край на голям пищял е в рамките на 4-5 месеца. Срокът при счупването на
лъчевата кост е за срок от 2-2,5 м.
Съдът възприема заключението на СМЕ, като обективно и корспондиращо на
приетите писмени доказателства.
За
установяване на неимуществените вреди на ищцовата страна е допуснат един
свидетел.
Свидетелката А.П.И./25 г., съпруга на ищеца/, сочи в показанията си, че съпругът и пострадал в пътна
катастрофа, станала на 7 септември 2017 г. Сочи, че го видяла в болницата. По
това време синът им бил кърмаче на 3 месеца и трябвало да намери човек, който
да гледа детето, за да отиде тя в
болницата при С.. Свидетелкана си спомня, че съпругът и не и казал в какво
състояние е, защото се страхувал да не спре кърмата и. В болницата го заварила на
легло, с поставен гипс на лявата ръка и гипс на десния крак. Престоя му в
болницата продължил около три дни. След лечението в болницата се прибрал вкъщи.
В къщи ползвал две патерици и свидетелката му помагала да се къпе, да ходи до
тоалетна. Свидетелката И.сочи, че изцяло поела грижите за обслежването му. Преди да пострада
съпругът и, той помагал в грижите за бебето им,
но след инцидента нямаше как да участва в грижите. Един месец бил с гипс
на ръката. Малко повече време – около месец и половина-два бил с гипс на крака.
След това ходел на рехабилитация, пак с придружител. Придружавал го кумът им.
Свидетелката И., сочи, че след катастрофата, съпругът и не бил същият човек.
Много му било мъчно, че не може да помага в отглеждането на детето и че не може
да го прегърне. С времето се опитвал да навакса. Сочи, че и сега, когато се
разваля времето, той все още има болки в ръката и кракът.
Показанията
на свидетелка Александирна
П. И., съдът преценява, по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото
почиват на преки
лични впечатления
и кореспондират на приетата СМЕ.
По делото е прието за безспорно, че между ответника „З.Л.И.” АД, и водачът на увреждащото МПС “Нисан" модел „Терано 2" с рег.№ ***, е налице договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица № 2211400317440 с покритие от 27.02.2017г. до 26.02.2018г., действаща към датата на застрахователното събитие, като това се установява от представената справка от ИЦ на ГФ за задължителна застраховка „ГО” . /л.66 от делото/
С молба вх.№13725 от 22.11.2017г. С.К.И. заявил пред ответника претенция
във връзка с обезщетяване на ищеца за
причинените му неимуществени вреди от ПТП на 07.09.2017г./л.8 от
делото/
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.8 от22.11.2017 г. и
липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал.
1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно
и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/.настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./претърпените неимуществени
вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи
по делото настъпването на пътно¬транспортно произшествие на
07.09.2017г. Съвкупния анализ на приетите
неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на правилата
на чл. 38, ал.2 от Закона за
движението по пътищата: „ При завиване в обратна посока водачът пропуска
насрещно движещите се пътни превозни следства“, като
реализирал ПТП с насрещно движещия се мотоциклетист. Деянието му е виновно, при форма
на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение
е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
Предвид на горното,
съдът приема за безспорно установени
в производството елементите
от фактическия състав за пораждане
на деликтната отговорност по смисъла на чл.
45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради
изложеното, се налага изода, че е извършено
противоправно деяние от водача на
лек автомобил “Нисан Терано 2" с рег.№ ***.
По отношение на
останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество: не е спорно между страните,
че „З.Л.И.“АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете
с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ са доказани по основание.
Установени са по делото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. Съдържанието на понятието
"неимуществени вреди", в което според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време./в
този см. Решение № 124 от
11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК, / При
определяне размерът на неимуществените
вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС,
съобрази броя и тежестта на травмите-.
счупване на десен голям пищял в горната трета и
на лява лъчева кост вътреставно на типично място., силата, продължителността на
болките и страданията - срок на лечение и възстановяване при счупването в
горния край на голям пищял е в рамките на 4-5 месеца, а срокът при счупването
на лъчевата кост е за срок от 2-2,5 месеца, извършената операция - репозиция и
гипсова имобилизация на двете счупвания,
наложилото раздвижване с патерици, на
фона на придружаващи заболявания - артериална хипертония 2 степен, обстоятелството,
че ищецът продължава да изпитва болки в
областта на счупванията при промяна на времето.
Съдът съобрази и свързаните с периода на възстановяване интензивни болки,
страдания и неудобства от битово и хигиенно естество, зависимостта от чужда
помощ в ежедневното обслужване, отражението на всичко това върху личния
и семеен живот на ищеца, който по същото време имал дете на 3 месеца, в грижите за което не можел да участва, поради
обездвижването. Последно било съпроводено с допълнителни терзания и
разочарование за ищеца, за което свидетелстват кредитираните от съда показания
на свид.И..
Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при
причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай –
арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания.
Затова с оглед определяне справедливия размер
на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените
травматични увреди, СГС намира, че същото би следвало да бъде определено общо
на 40000 лв., които към 2017 г. са
адекватни на присъжданите обезщетения с оглед икономическата конюнктура.
По възражението за съпричиняване по
см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед
наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса
налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия, като участник в движението по пътищата - мотоциклетист и в
нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
От
заключението на приетата неоспорена АТЕ
с вещо лице инж.М., се установи, че от техническа гледна точка причините
за процесното ПТП се заключават в това, че водачът на лек автомобил
„Нисан“ е предприел маневра „завиване в обратна посока“ на място, където тази
маневра не е разрешена, поради наличната хоризонтална маркировка („площ,
забранена за движение на пътни превозни средства“), както и в предпримане на
маневра „завиване в обратна посока“ на място, където широчината на пътното
платно е недостатъчна спрямо габаритните размери на автомобила, което
възпрепятства извършването на тази маневра своевременно и безопасно за
останалите участници в движението. Вещото лице
сочи, че водачът на лекия л. а. „Нисан“ е предприел маневра „завиване в
обратна посока“ като не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на
движение на приближаващия мотопед. Ответникът, който съгл. чл.154, ал.1 ГПК носи доказателствена
тежест не установи С.И. като водач на
мотопед „Джилера“ да е имал техническа възможност да предотврати произшествието
и обектиивно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид изложеното не са
налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, поради което прекият иск е основателен в предявения размер.
Върху
главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както се претендира в исковата
молба, считано от 27.03.2018 г. датата на завеждане на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на процеса в разноски
се дължат на ищеца съобразно уважената. Ищецът
е освободен от д.т. и разноски и не е сторил такива.
Видно от договор за правна защита и съдействие
от 24.10.2019г. адвокат В. О. осъществява безплатно процесуално представителство
на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което
и на основание чл. 38, ал.2 от същия закон, ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска.
При материален интерес от 40000 лв., дължимото
минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1730 лв. От
тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата от 1730 лв., която е
съответна на уважената част от иска .
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 1600 лв., пропорционално
на уважената част от иска, както и 400 лв. разноски за АТЕ и СМЕ платени от бюджета.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Зазстрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.К.И. ЕГН **********, сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, на основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.09.2017г. от водача на л. а. „Нисан Терано“ с per. № *******,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска 27.03.2018г. до окончателното
изплащане, частично от глобална сума 80
000 лева.
ОСЪЖДА „Зазстрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати на адв. В.О. -САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1730
лева за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА„Зазстрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати по сметка на СГС, сумата 1600
лева, държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, както и 400лв.
разноски за АТЕ и СМЕ платени от
бюджета.
Присъдените на ищцата
суми, могат да се платят по сметка, посочена на л.73 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: