№ 2867
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211100115017 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Я. Д., с ЕГН:
********** и адрес:гр.София,ул.“*******, срещу И. Д. Д., с ЕГН: **********, В. К. Д., с
ЕГН:**********, и И. А. Г., с ЕГН:**********, всичките със съдебен адрес: гр.София,
*******, чрез адв. С., с която са предявени обективно и субективно съединени искове както
следва:
-иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожен
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт №131/17.05.2018г на пом. нотариус Н. С., с който В. К. Д.,
действаща лично за себе си и като пълномощник на Д. Д. Д., прехвърлят на сина си И. Д. Д.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.София ул.“*******, с
площ 120 кв.м., с идентификатор: 68134.102.103.1.10, заедно с 260/4000 идеални части от
дворното място с поземлен с идентификатор 68134.102.103 срещу задължението на сина им
И. Д. Д. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигури спокоен и
нормален живот, при стандарт на живот , какъвто прехвърлителите са водили преди
сделката, като прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия
имот.
-иск с правно основание чл.17 ЗЗД за признаване за установено между страните по
делото, че договорът, обективиран в Нотариален акт №131/17.05.2018г. на пом. нотариус Н.
С., е действителен договор за дарение, с който прехвърлителите са дарили на сина си
процесния имот
Ищецът твърди, че дядо му Д. Д. е бил в изключително влошено здравословно
състояние, когато е подписал пълномощно на 08.05.2018, с което е упълномощил бившата си
съпруга, да сключи сделка с ответника И. Д. Д.. Това пълномощно е подписано няколко дни
преди самата сделка, която”е извършена на 17.05.2018г., и която прикрива истински договор
за дарение. Твърди се, че същият не е оформен като договор за дарение за да не може да
бъде възстановена запазена част на наследниците.
Твърди, че този договор е втори договор за издръжка и гледане между същите страни,
1
след като вече има подписан такъв от юли 2014г., но с предмет- апартамент, находящ се в
гр.София на ул.“Луи Айер“.
Твърди, че изначално ответникът И. Д. Д. е неспособен да дава издръжка на
родителите си, от него никога не се е очаквало да дава каквато и да е било издръжка. Дори
да е помагал с някакви дребни неща на родителите си, той е извършил е изпълнил свой
нравствен дълг.
Пенсията, която е получавал наследодателят Д. Д., е надхвърляла многократно
доходите от заплатата на ответника И. Д..
В законоустановения срок ответникът В. К. Д. е подала отговор на исковата молба, с
който се оспорва същата, както и фактите, на които се основава, поради което се иска
отхвърлянето и като неоснователна. Твърди, че процесната сделка е извършена с ясното
съзнание за възмездността на действието, с оглед желанието на прехвърлителите да получат
необходимите им грижи и издръжка, както и с пълно осъзнаване на правните й последици.
Твърди, че ответникът И. Д. е полагал грижи не само за родителите си, но и за болния си
брат Я. Д., който е живял в дома на родителите си до смъртта му през 2014г. Излага
подробни данни за грижите, полагани от ответника И. Д., включително относно
здравословните проблеми на прехвърлителите.
В законоустановения срок ответниците И. Д. Д. и И. А. Г. са подали отговори на
исковата молба, с които се оспорва същата, както и фактите, на които се основава, поради
което се иска отхвърлянето и като неоснователна. Ответникът И. Д. твърди, че до 2002г. е
живял заедно с родителите в процесното жилище, а след сключването на граждански брак с
втория ответник И. Г. се изнесли да живеят в друго жилище. Независимо от местоживеенето
си, ответникът И. Д. обаче не е спирал да се грижи за родителите си, както и за болния си
брат Я. Д.. Освен обичайната помощ и нуждата от нормално човешко общуване и грижи,
след влошаване на здравословното състояние на двамата си родители, ответникът Д. поел
грижите за всеки от тях според нуждите им. Същият твърди, че е задоволявал всички
потребности, свързани със здравословното състояние на родителите и брат му.
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на исковете.
По основателността:
Не се спори по делото, а видно от приложените писмени доказателства, че
-ищецът Б. Я. Д. е син на Я. Д. Д., поч. на 05.06.2014г.
-наследодателят на страните Д. Д. Д., поч. на 01.04.2019г., и ответникът В. К. Д. са родители
на И. Д. Д. и Я. Д. Д.
-ответниците И. Д. Д. и И. А. Г. са сключили граждански брак на 09.02.2003г.
Не се спори по делото и относно това, че с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №131/17.05.2018г.
на пом. нотариус Н. С., В. К. Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на Д. Д.
Д., прехвърлят на сина си И. Д. Д. следния свой собствен недвижим имот: апартамент,
находящ се в гр.София ул.“*******, с площ 120 кв.м., с идентификатор: 68134.102.103.1.10,
заедно с 260/4000 идеални части от дворното място с поземлен с идентификатор
68134.102.103 срещу задължението на сина им И. Д. Д. да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, при стандарт на живот ,
какъвто прехвърлителите са водили преди сделката, като прехвърлителите са си запазили
2
пожизнено правото на ползване върху същия имот.
По делото е разпитана като свидетел пом. нотариус Н. П. С., която е изготвила
процесното пълномощно, с което Д. Д. Д. е упълномощил В. К. Д. да сключи процесния
договор за издръжка и гледане. Видно от същите показания свидетелката е посетила
упълномощителя лично в процесното жилище, поради двигателни затруднения на
упълномощителя, който е бил с ясно съзнание и здрав разум, като и е разказвал подробно за
спортните си успехи.
Видно от показанията на свидетелите И.ка А. К. и Н. И. Г., съседи от повече от 30
години на процесното жилище, ответникът И. Д. не е спирал да се грижи за родителите си,
както и за болния си брат Я. Д.. Освен обичайната помощ и нуждата от нормално човешко
общуване и грижи, след влошаване на здравословното състояние на двамата си родители,
ответникът Д. поел грижите за всеки от тях според нуждите им.
На ищеца е дадена двукратна възможност да ангажира гласни доказателства, но
такива не са събрани в съдебното производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз и в Решение
№ 60281 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., правната уредба на
симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Въпреки, че никъде в закона
не се говори за абсолютна или относителна симулация, това деление на видовете
симулативни актове трайно е проведено в доктрината и в съдебната практика, като се
приема, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици
страните не желаят да настъпят в действителност, а искат да създадат само привидни правни
последици на обвързаност, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин
различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията се определя като
относителна. Доколкото текстът на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД говори за привидни /симулативни/
договори изобщо, в съдебната практика се приема, че явната сделка е абсолютно нищожна и
не поражда правни последици, присъщи на сделките от съответния вид, а прикритото
съглашение (когато е налице относителна симулация) по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД поражда
действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. От процесуална
гледна точка, в трайната си практика ВКС провежда ясна разграничителна линия между
исковете за разкрИ.е на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и тези за обявяване на сделката за
нищожна поради привидност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 З., тъй като тези два иска имат различен
предмет - единият за установяване нищожността на явната сделка (чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД), а
другият - разкрИ.е и обвързващата сила на прикритата сделка (чл. 17, ал. 1 ЗЗД) и тази
разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават /в този смисъл са
решение № 107/23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г. на ВКС, решение № 420/31.12.2012 г. по
гр. д. № 187/2012 г. на III г. о. /
При иск за установяване на привидността, респективно нищожността на сделката
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че изразените съвпадащи
волеизявления на страните не съответстват на желаното от тях . В процесния случай
ищецът следва да докаже, че сключеният договор за издръжка и гледане е привиден и
прикрива дарение. По делото обаче да не са ангажирани годни доказателства, установяващи
твърдението на ищеца, съответно обосноваващи основателност на предявения иск.
РазкрИ.ето на симулацията е допустимо само с писмени доказателства, поради
забраната на чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК, или с гласни, но при условията на чл. 165, ал.2 от
ГПК. В случая липсва обратно писмо, разкриващо симулацията. Не са налице обаче и
3
писмени доказателства изходящи от противната страна на позоваващия се на
симулативността на договора или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които да правят вероятно твърдението на ищеца за привидност.
Ищецът претендира симулация поради което в негова тежест е да докаже, само че
действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е
отразена в него, като волята на страните по сделката следва да се установи към момента на
сключването й. Доколкото в случая ищецът е трето за сделката лице, то по отношение на
него са допустими всички доказателствени средства, включително и гласни такива. Ищецът
обаче не е ангажирал и никакви гласни доказателства
Предвид гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за воля, различна от тази, която е заявена в нотариалния акт от
страните. По делото не са представени нито писмени, нито гласни доказателства за волята
на страните по сделката, които да са относими към релевантния момент - сключване на
сделката.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените разноски за адвокатско възнаграждение както
следва:на ответниците И. Д. Д. и В. К. Д. суми от по 1800,00лв., а на ответника И. А. Г.-
сумата от 1500,00лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Б. Я. Д., с ЕГН:
********** и адрес:гр.София,ул.“*******, срещу И. Д. Д., с ЕГН: **********, В. К. Д., с
ЕГН:**********, и И. А. Г., с ЕГН:**********, всичките със съдебен адрес: гр.София,
*******, чрез адв. С., както следва:
-с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожен на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт №131/17.05.2018г. на пом. нотариус Н. С., с който В. К. Д.,
действаща лично за себе си и като пълномощник на Д. Д. Д., прехвърлят на сина си И. Д. Д.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.София ул.“*******, с
площ 120 кв.м., с идентификатор: 68134.102.103.1.10, заедно с 260/4000 идеални части от
дворното място с поземлен с идентификатор 68134.102.103 срещу задължението на сина им
И. Д. Д. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигури спокоен и
нормален живот, при стандарт на живот , какъвто прехвърлителите са водили преди
сделката, като прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия
имот.
-с правно основание чл.17 ЗЗД за признаване за установено между страните по
делото, че договорът, обективиран в Нотариален акт №131/17.05.2018г на пом. нотариус Н.
4
С., е действителен договор за дарение.
ОСЪЖДА Б. Я. Д., с ЕГН: ********** и адрес:гр.София,ул.“*******, да заплати на
И. Д. Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.София, *******, чрез адв. С., сумата от
1800,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Я. Д., с ЕГН: ********** и адрес:гр.София,ул.“*******, да заплати на
В. К. Д., с ЕГН:**********, и със съдебен адрес: гр.София, *******, чрез адв. С., сумата от
1800,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Я. Д., с ЕГН: ********** и адрес:гр.София,ул.“*******, да заплати на
И. А. Г., с ЕГН:**********, и със съдебен адрес: гр.София, *******, чрез адв. С., сумата от
1500,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5