РЕШЕНИЕ
№ 4748
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110207836 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Ц. И. срещу Наказателно постановление (НП) №III-59 от
13.05.2019 г., издадено от началник на 08 РУ СДВР, с което на жалбоподателя на основание
чл. 257, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР.
В подадената жалба се посочва, че правното основание, на което е издадено
наказателното постановление е непълно, защото не е посочена конкретната правна
разпоредба, въз основа на която е издадено същото. Отделно от това, жалбоподателят счита,
че от съставения АУАН не става ясно на кого следва да се представят описаните документи,
както и защо точно жалбоподателят следва да изпълнява разпореждането, след като същият
не му е адресат и не се е подписвал да го е получавал. На следващо място, се излагат
твърдения, че 01.05.2021г. е неработен ден и поради тази причина няма как да се изпълни
разпореждането, което е било дадено до момента на проверката – сутринта на 02.05.2021 г.
При условията на алтернативност, жалбоподателят намира, че е налице основание за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява лично. Същият се
представлява от адв. И. И., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление. Посочва, че разпореждането е издадено на името на лицето В Й. Н и същата
е получила разпореждането, поради което не следва да се ангажира отговорността на
жалбоподателя. Моли за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.
38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като посочва, че правната помощ, която е оказана е
безплатна такава, тъй като е дъщеря на жалбоподателя.
Въззиваемата страна - 08 РУ СДВР /доколкото съдебното следствие по делото е
приключило преди влизане в сила на измененията в ЗАНН, обн. с ДВ бр. 109/2020 г./,
1
редовно призована, не изпраща представител, но е депозирала писмени бележки със
становище по подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2019г. в 15:10 часа свидетелят П. П. на длъжност „полицейски инспектор“ в
08 РУ на СДВР съставил на основание чл. 64 от ЗМВР писмено разпореждане на
полицейски орган. В разпореждането било вписано, че при наличие на отседнали гости в
обекта, попълнените адресни карти и специалната книга за записване на гостите,
всекидневно следва да бъде носени в 08 РУ- СДВР или в участък П, а също така, че при
посещение на съмнителни лица своевременно следва да бъдат уведомявани органите на
МВР. Разпореждането с рег. номер 3383р-12412/30.04.2019 г. било връчено на лицето В Й.
Н на дата 30.04.2019 г., като в него било посочено, че същата е на длъжност „рецепционист“
в хотел „- с. “ №, като тя получила екземпляр от същото срещу подпис.
На 02.05.2019 г. свидетелят П. П. и неговия колега И И. извършили проверка на хотел
„“, находящ се в с. П“ № и в хода на същата установили, че не е изпълнено даденото
писмено разпореждане с рег. номер 3383р-12412/30.04.2019 г., тъй като не в хотела не
водели редовен регистър на посетителите, не попълвали адресни карти и от връчването на
разпореждането до датата на проверката /т.е. един ден/ не носели книгата за настанените
гости в РУ. По време на проверката на място била отново рецепционистката В Н, като в
нейно присъствие бил съставен констативен протокол, в който е записано, че книгата за
гости на хотела не била носена в РУ в периода от 03.04.2019 г. до 02.05.2019 г., а за датите
27.04 и 01.05.2019 г. имало отседнали гости в хотела. Поради тази причина св. П. П.
съставил АУАН № 017729, III-59 от 02.05.2019 г., като в същият посочил, че в хотела има
отседнали гости, но въпреки това не е изпълнено даденото писмено разпореждане. Но актът
бил съставен не на рецепционистката Н, а срещу Й. Ц. И. – управител на хотела. Актът бил
съставен в присъствието на един свидетел и в присъствието на жалбоподателя И., който
получил екземпляр от същия срещу подпис. При съставянето на акта жалбоподателят И.
вписал, че има възражения, които ще депозира. Въпреки това обаче в законоустановения
срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не били подадени писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при сериозно разминаване в описанието на
нарушението от фактическа страна, но при същата правна квалификация, било издадено
процесното наказателно постановление (НП) №III-59 от 13.05.2019 г., от началника на 08 РУ
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР. Но при описание на вмененото с него
нарушение единствено е посочено, че Й. И. не изпълнява писменото полицейско
разпореждане да представя всекидневно регистъра за настанени туристи в хотела и
попълнените адресни карти, при наличието на такива.
Същото било връчено на жалбоподателя на 06.12.2019 г., което се установява от
отбелязване върху самото НП. Жалбата срещу него е подадена в 08 РУ СДВР на 12.12.2019
г. Но поради загубването на преписката след изпращането й до съда /отразено в доклад на л.
14 от делото/, делото е образувано в СРС едва на 04.06.2021 г., след което е разпределено на
настоящия докладчик.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля П. Г. П.,
както и писмените доказателствени средства - разпореждане на полицейски орган на
2
основание чл. 64 от ЗМВР с рег. номер 3383р-12412/30.04.2019г., констативен протокол,
Заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на министъра на МВР, удостоверение с рег.. № 513р-
15650 от 23.02.2018г. , Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на МВР.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй
като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. В разпита си пред съда свидетелят П. пресъздава лично установените от него
обстоятелства при проверката, включително и обстоятелството, че разпореждането,
съставено от него е било връчено на лицето В Н. Съдът намира, че твърдението на
свидетеля, че лицето Н е представила пълномощно, съгласно което разполага с
представителна власт по отношение на жалбоподателя, остава недоказано такова, предвид,
че не са налични такива доказателства по настоящото дело. Освен това и в самото
полицейско разпореждане като негов адресат е посоченото физическото лице Н, а не
дружеството, стопанисващо хотел или неговият управител.
В този смисъл, съдът намира, че показанията на цитирания свидетел се явяват логични,
непредубедени и достоверни в основната им част, поради което съдът ги взе предвид при
изграждане на вътрешното си убеждение.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са писмените
доказателства по делото, като от същите се установява фактическата обстановка, възприета
от настоящия съдебен състав. Именно от текста на писменото полицейско разпореждане се
установява какво е съдържанието на конкретното разпореждане, както и неговия адресат,
кога е връчено то и на кого. А от констативния протокол и останалите представени
документи се потвърждава установеното от свидетеля. Съдът кредитира и доказателствата за
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
съгласно представените удостоверения и Заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на министъра
на МВР и Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на МВР.
Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове. Но при издаването на акта и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до необходимост от отмяна на НП.
Прави впечатление разминаването между описанието на нарушението в акта и в НП. В
съставения на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е
посочено единствено, че жалбоподателят в качеството му на управител на хотел не е
организирал и представил регистъра на настанените туристи в 08 РУ- СДВР въпреки, че
имало настанени такива и му е било съставено разпореждане ежедневно да бъде
предоставян регистъра. Съдът намира, че описано по този начин нарушението не става ясно
дали даденото и нарушено разпореждане е устно или писмено такова, за да може да се
определи съответната правна норма, под която следва да бъде подведено поведението му. В
3
съставения акт поведението на жалбоподателя е квалифицирано по един крайно обобщен
начин, единствено с посочване на чл. 64 от ЗМВР. Съдът обаче намира, че същата съдържа 7
на брой алинеи, като в ал. 1 е предвидена възможността полицейските органи да издават
писмени разпореждания, а в ал. 2, да бъдат издавани устни такива. Следователно при
издаването на АУАН са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1,
т. 4 и 5 ЗАНН.
При словесното описание на нарушението в НП от друга страна е посочено в какво
точно се е изразявало полицейското разпореждане, по какъв начин е издадено то, но не и
какви са конкретните действия на жалбоподателя, с които според актосъставителя и
наказващия орган е нарушил полицейското разпореждане. Но макар в НП органът да е
отстранил част от допуснатите нарушения в акта, съобразно правомощията си по чл. 53, ал.
2 ЗАНН, той е допуснал нови такива. В НП не е посочено дали в хотела за инкриминираната
дата е имало настанени гости, което е поставено като условие за представяне на адресните
книги и карти в РУ съгласно текста на полицейското разпореждане. Освен това и в НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64 ЗМВР, без конкретизиране на алинея или
предложение. Но така дадената правна квалификация е твърде обща и поставя трудности
пред наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му се вменява. Това
представлява самостоятелно нарушение на чл. 57, ал.1, т. 6 ЗАНН и е поредното основание
за отмяна на обжалваното НП.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР. Разпоредбата в нейната първа алинея посочва право на
полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции, като е посочено и че разпорежданията се издават писмено. Видно от структурата
на цитираната разпоредба на чл.64 от ЗМВР същата се състои от седем алинеи, част от които
не съдържат дори и правила за поведение, а предвиждат правомощия за контролните
органи, визират реквизити на техните актове и не предполагат санкция за неизпълнение.
Следователно минималната конкретизация на нарушената правна разпоредба в НП е
следвало да бъде по чл. 64, ал. 1 ЗМВР.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира за основателно и
направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение и на
материалния закон, а именно, че същият не е годен субект на твърдяното нарушение и
неговата наказателна отговорност е ангажирана неправилно. Видно от приложеното по
делото разпореждане с рег. №3383р-12412 от 30.04.2019 г. същото е било издадено на В Й.
Н, като на същата е разпоредено „1. При наличие на отседнали гости в обекта попълнените
адресни карти и специалната книга за записване на гостите всекидневно да бъдат носени в
08 РУ- СДВР или Участък 2. При посещение на съмнителни лица своевременно да бъдат
уведомявани органите на МВР“. Предвид това за настоящата съдебна инстанция се явява
необяснимо обстоятелството защо е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя в
качеството му на управител на хотел „. Действително, в издаденото разпореждане е
посочено, че лицето В Н е рецепционист в посочения хотел, но това не би могло да оправдае
обстоятелството, че е ангажирана не нейната лична, персонална отговорност, а тази на
различно физическо лице – жалбоподателя И. в качеството му на управител на хотела.
Отделно следва да се има предвид, че не са представени и доказателства за заеманата
длъжност от жалбоподателя, следователно не е изяснено дали той е управител само на
обекта или на дружеството, стопанисващо хотела.
В хода на проведеното съдебно следствие не бяха представени доказателства за
наличие на пълномощно, с което жалбоподателят И. да е упълномощавал лицето В Н да
получава от негово име документи, нито да го представлява в хода на административно-
наказателното производство. Тежестта на доказване в административно наказателното
4
производство лежи върху наказващият орган, който следва да докаже твърденията,
изложени от него в издаваното наказателно постановление, като в този смисъл остана
недоказано твърдението на св. П. за представено подобно пълномощно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че това е още едно самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление, доколкото неправомерно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Й. И. за нарушаване на писмено полицейско разпореждане,
което е издадено на друго лице и няма данни да е узнато от него. По делото няма
доказателства И. да е получавал или изобщо да е бил наясно с посоченото задължение,
вменено чрез полицейското разпореждане, всекидневно да представя регистъра за настанени
туристи в хотела и попълнените адресни карти, за да може същият да бъде определен като
субект на нарушението по чл. 64 от ЗМВР. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
полицейското разпореждане е връчено на Н на 30.04.2019 г., като 01.05.2019 г. по принцип е
почивен ден, а АУАН е съставен рано сутринта на 02.05.2019 г. Следователно се поставя
под въпрос и фактическата възможност то да бъде надлежно изпълнено, дори и при наличие
на настанени в хотела гости.
Посочените процесуални нарушения в АУАН и НП са съществени такива и са
ограничили правото на жалбоподателя да разбере за какво именно нарушение е
санкциониран, а също така са неотстраними в хода на съдебното производство, поради което
налагат отмяната на обжалваното наказателно постановление. Като допълнителни основания
за отмяна на НП произтичат и от неправилното приложение на материалния закон.
Само за пълнота, съдът намира за нужно да отбележи и че санкционната разпоредба на
чл. 257, ал. 1 от ЗМВР предвижда отговорност Който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв Който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв Който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв Който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв Който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв Който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лвза лице, което не изпълни разпореждане на
полицейски орган, ако същото не съставлява престъпление, като е предвидено наказание
„глоба“ в размер от 100 лв. до 500 лв. В процесния случай на наказаното лице е наложено
административно наказание „глоба“ в максималния размер от 500 лв., без изобщо да са
изложени някакви мотиви относно налагането на наказание над законоустановения
минимум. Съдът намира, че по делото няма доказателства за налични предишни нарушения
на жалбоподателя, както и няма доказателства за обстоятелствата, които отегчават неговата
отговорност. В този смисъл съдът намира, че като не е изложил мотиви относно размера на
наложеното наказание, наказващият орган е допуснал още едно нарушение на
процесуалните правила.
Във връзка с всичко гореизложено съдът намира, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана неправилно и НП подлежи на отмяна като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
С оглед достигнатия извод за отмяна на обжалваното НП, се явява основателна и
претенцията на адв. И. за присъждане на разноски за адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2
Закона за адвокатурата. По делото са приложени доказателства /договор за правна защита, в който
е заявено, че адв. И. е дъщеря на жалбоподателя/, от който се установява, че защитата е
5
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Имената на процесуалния представител подкрепят
този извод, поради което не се налага нарочна справка за родствени връзки.
Предвид това възнаграждението безвъзмездния труд на адвоката по оказаната защита
следва да бъде определено съобразно чл. 8, ал. 1 във вр с чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет (в сила към момента на обявяване на делото за решаване) в
предвидения минимален размер от 300 лева, доколкото делото не разкрива някаква
фактическа или правна сложност. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА тази сума следва да бъде
присъдена директно на процесуалния представител, а не на страната, която не е реализирала
разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №III-59 от 13.05.2019 г., издадено от началник
на 08 РУ СДВР, с което на жалбоподателя Й. Ц. И. на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. И. Й. И. с личен адв. номер ********** сумата от
300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6