РЕШЕНИЕ
№ 3798
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110203400 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. Т. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Н Р“ №, ет., ап., чрез адв.П. В. от САК, против наказателно
постановление №21-4332-015538/23.07.2021 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са
наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП; и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП.
С подадената жалба се оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Иска се неговата отмяна.
По отношение на първото вменено нарушение се излагат доводи, че
1
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП е обща, бланкетна и предвижда четири
хипотези, но в процесното НП не е посочено конкретното предложение на
цитираната норма, а освен това, задължението за съобразяване на
поведението с пътните знаци е конкретизирано в съотвения подзаконов
нормативен акт – Наредба №18/23.07.2001 г. на МРРБ за сигнализация на
пътищата с пътни знаци. Твърди се, че горното съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило жалбоподателя да
разбере вменетото му нарушение и да организира защитата си. Навеждат се
доводи, че съществено нарушение на процесуалните правила е допуснато и
при фактическото описание на първото нарушение, доколкото в НП са
посочени алтернативно пътните знаци, с които се твърди, че жалбоподателят
не е съобразил своето поведение, което самостоятелно води до неяснота на
обвинителната теза, съответно - предмета на доказване в настоящото
производство.
По отношение на второто вменено нарушение се излагат доводи, че
жалбоподатеят е санкциониран като водач на МПС, а нормата на чл.6, т.2 от
ЗДвП създава задължения за участниците в движението. Твърди се, че на
посочените дата, час и място, жалбоподателят не е имал качеството водач или
участник в движението, доколкото нито е управлявал МПС, нито е водил
организирана група пешеходци, не е карал впрегнати или други животни и не
се е намирал на пътя, съобразно дадените дефиниции на понятията водач и
участник в движението в параграф 6, т.25 и т.26 от ЗДвП. С оглед на горното
се сочи, че жалбоподателят е неправилно санкциониран на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП и за второто вменено му нарушение. Отделно от горното се
оспорва и размера на наложените две административни наказания за второто
нарушение, определени над предвидения минимум в закона, но в процесното
НП липсват мотиви в тази му част, а последното също съставлява съществено
процесуално нарушение.
По отношение на третото вменено нарушение се излагат доводи, че
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП е бланкетна, а нормата на чл.157,
ал.6 от ЗДвП не предвижда задължение за водач на МПС, а предписва
заместващо действие на АУАН, при отнемане на контролния талон. Сочи се,
че правилната правна квалификация на неизпълената разпоредба, ако се
приеме, че разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП приравнява АУАН на
2
контролен талон, би била нормата, която въвежда задължение за водача да
носи такъв, при управление на МПС, а именно: разпоредбата на чл.100, т.1,
пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.П. В. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени процесното НП на
посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че от
показанията на разпитаните свидетели се установявало, че процесният АУАН
е съставен против жалбоподателя не заради извършени нарушения от негова
страна, а поради превишаване правата на полицейските служители, след
съгласуване между тях, доколкото последните не си спомнят конкретика за
случая, съответно за броя на констатираните нарушения. Позовава се и на
обстоятелството, че свидетелите излагали факти за протест, но протести е
имало през лятото на 2020 г., а не на посочената в АУАН дата, поради което
свидетелските показания не следва да бъдат кредитират в частта, в която се
твърди, че МПС-то е било паркирано на забране място. Отделно от горното,
защитата навежда доводи, че на посоченото в АУАН и НП място на
извършване на нарушението има паркинг, който не попада в забранена зона. В
горния смисъл се позовава на лична справка в Гугъл, от която се виждало, че
има места за паркиране пред президенството, които обхващат и паркинга пред
БНБ.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за
които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Началник Сектор при
СДВВР, ОПП-СДВР, надлежно призована, не се представлява и не взема
становище по направените възражения от жалбоподателя и по същество на
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на
01.03.2022 г., съгласно вписаната дата на разписката в НП, а жалбата против
него е депозирана в деловодството на АНО на 04.03.2022 г., видно от
3
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в
закона срок, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частимно основателна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
За времето от 19:00 часа на 15.07.2021 г. до 07:00 часа на 16.07.2021 г.,
полицейските служители П. С. и Е. С., изпълнявали служебните си
задължения в гр.София, по маршрут „Централна градска част“, свързани с
осигуряване на масово мероприятие /протест/, провеждащо се пред
Президентството на Република България. На 15.07.2021 г., свидетелите С. и С.
осигурявали мероприятието по конкретно зададен маршрут - от бул.“Цар
Освободител“ до сградата на БНБ, означен като зона на действие на пътен
знак В-27 „Забранени са престоят и паркирането“. В 19:58 часа, свидетелите
забелязали лек автомобил „Ф“, с рег.№, който спрял непосредствено до тях и
паркирал в зоната на действие на посочения по-горе пътен знак. Свидетелката
С. разпоредила на водача да премести автомобила на пл.“Батенберг“, където
престоят и паркирането били разрешени, но последния категорично отказал
да изпълни дадените му устно разпореждания от полицейския служител.
Полицейските служители поискали документите за самоличност на водача на
процесното МПС, от които установили неговата самоличност, а именно:
жалбоподателят Г. Т. П..
Въз основа на направените констатации в хода на извършената
проверка на водача на процесното МПС, компетентно длужностно лице –
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР: П. Г. С., в присъствието на един
свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акта: Е. В. С., съставил АУАН, Серия АА, бл.№950509 на 15.07.2021 г.,
против Г. Т. П., в който отразил три административни нарушения, както
следва:
-Затова, че на 15.07.2021 г., в 19:58 часа, в гр.София, на бул.“Цар
Освободител“ до БНБ, към ул.“Съборна“, паркира личния си лек автомобил
„Ф“, с рег.№, в зоната на действие на пътен знак В-27, което квалифицирал
като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП;
4
-На водача е издадено от мл.автоконтрольор Е. С. устно полицейско
разпореждане да премести автомобила на пл.“Александър Батемберг“, където
е разрешено, но същият категорично отказва да изпълни разпореждането,
което квалифицирал като нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП;
-Водачът представя АУАН с изтекъл срок, съставен на 07.02.2021 г.,
което квалифицирал като нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Актосъставителят посочил че, като доказателство за извършените
нарушения е иззет АУАН, Серия АА, №833655.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 15.07.2021 г., със отбелязване, че
нарушителят има възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не
представил писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения
срок.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал
процесното НП, с което наложил на жалбоподателя административни
наказания за три нарушения, както следва:
По пункт 1-ви: на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП -
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП;
По пункт 2-ри: на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – кумулативно
две администртивни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от
ЗДвП;
По пункт 3-ти: на основание чл.185 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и С.; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
два броя докладни записки; справка картон на водач Г. Т. П.; Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., издадени от
министъра на вътрешните работи.
5
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от
тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди, в кръга на техните
функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Изложената фактическа обстановка по отношение на първото вменено
нарушение се установява от събраните по делото доказателства. Разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП, вменява в задължение на участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От
показанията на свидетелите С. и С. се установява по безспорен и несъмнен
начин, че на посочените в АУАН дата, час и място, при изпълнение на
служебните си задължения, жалбоподателят спрял и паркирал личния си
автомобил на място, което не само, че не е обособен паркинг, но е и място
забранено за паркиране и престой, обозначено като такова с нарочно поставен
пътен знак В-27, като същевременно с това е и защрихована зона със
съответна маркировка за паркиране само на служебни автомобили на МВР, с
оглед обезпечаване на масово мероприятие – протест. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите С. и С., като обективни, последователни
и кореспондиращи на направените констатации в съставения АУАН. Освен
това, по делото няма данни, които да дават основание на съда да приеме, че
свидетелите са предубени пряко или косвено от изхода на делото, съответно
за тяхно неправомерно поведение, в каквото и да се изразява то, включително
и в превишаване на права, изразяващо се в съставяне на АУАН за нарушения,
които реално не са констатирани от тях, в какъвто смисъл направените
възражения от защитата се явяват напълно несъстоятелни. Напротив, от
събраните доказателства по делото става ясно, че именно жалбоподателят е
имал грубо държане спрямо органите на реда, а на процесните дата, час и
място полицейските служители са се намирали на посоченото в АУАН място,
с цел да осигурят определен маршрут, във връзка с провежданото масово
мероприятие на този ден. Дали точно на този ден е имало протест, тъй като
6
такива били провеждани през 2020 г., а не през 2021 г., в какъвто смисъл
защитата релевира неоснователно възражение, съдът намира, че това
обстоятелство е без правно значение за извършеното деяние. Страните не
оспорват обстоятелството, че пътен знак В-27 - „Забранени са престоят и
паркирането“, съгласно ППЗДвП, въвежда безусловна забрана за престой и
паркиране, които забрани жалбоподателят съзнателно е нарушил с
поведението си, изразяващо се в навлизане, спиране и паркиране на личния си
автомобил точно в зоната на действие на пътен знак В-27.
Неоснователно се явява направеното възражение в жалбата, че правната
норма на чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна и препраща към друг подзаконов
нормативен акт. Правилно приложената санкционна разпоредба на чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП, освен наказание, предвижда и състав на административно
нарушение, изразяващо се именно в неправилно паркиране, който съдът
намира, че в настоящия случай е осъществен от обективна и субективна
страна от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.183, ал.2 от ЗДвП предвижда да
се налага наказание глоба в твърд размер на 20 лева на водач, който е
паркирал неправилно, в какъвто размер е наложената с процесното НП,
поради което не следва да се обсъжда възможността за изменение на
санкционния акт, чрез намаляване на нейния размер.
Неоснователно се явява и направеното възражение в жалбата, че в
процесното НП са посочени алтернативно два пътни знака: В-27 и В-28.
Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП е, че се визира паркиране в
зоната на действие само и единствено на пътен знак В-27. Останалото
изложение, след направеното описание на нарушението, съставлява буквален
препис на текста от разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, което от своя страна не
съставлява част от задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН, както на
АУАН, така и на НП, поради което не е от естество да ограничи правото на
защита на санкционираното лице, до степен да не може да разбере с кой
точно забранителен пътен знак не е съобразил поведението си, като водач на
МПС.
С оглед на гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено
в тази му част, като правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
7
Изложената фактическа обстановка по отношение и на второто вменено
нарушение се установява от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на
посочените дата, час и място, т.е. не оспорва качеството си на водач на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП, участниците в движението са
длъжни да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от
светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение. От показанията на свидетелите С. и С. се установява по безспорен
начин, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят съзнателно не е
изпълнил издадено от свидетелката С. устно полицейско разпореждане да
премести личния си автомобил на пл.“Александър Батемберг“, където
паркирането е разрешено. Жалбоподателят е направил това, но след съставяне
на процесния АУАН. Няма никакво съмнение, че на процесните дата, час и
място, полицейските служители от ОПП-СДВР са изпълнявали служебните си
задължения, във връзка с осигуряване безопасността на провежданото масово
мероприятие – протест, и в качеството си на полицай – младши
автоконтрольор при ОПП СДВР, свидетелката С. е имала права да дава на
участниците в движението по процесния маршрут, включително и устни
разпореждания, по силата на цитираната разпоредба, а последните, какъвто е
бил и жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е бил длъжен да ги
изпълни. И в тази насока показанията на свидетелите са обективни,
последователни и кореспондират на отразените констатации в съставения
АУАН, като няма ангажирани доказателства от насрещната страна, които да
оборват осъществяването и на така описаното второ нарушение от страна на
жалбоподателя. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП. Тази норма предвижда налагане на наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева
на виновния водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, т.е. освен санкция, посочената правна
норма урежда и състав на административно нарушение, осъществено от водач
на МПС. С оглед на горното неоснователно се явява направеното възражение
в жалбата, че жалбоподателят не е бил нито участник в движението, нито
водач на МПС. В настоящия случай, устното разпореждане от полицай е
дадено, във връзка с първото извършено нарушение от жалбоподателя –
8
паркиране на управляван от него лек автомобил в зоната на действие на пътен
знак В-27, и е било насочено към своевременното му преустановяване именно
от водача на МПС-то. Водачите на ППС, по силата на параграф 6, т.26 от
ЗДвП са включени приоритетно в легалната дефиниция на по-широкото
понятие „участник в движението“. Предвид горното, несъстоятелно се явява и
релевираното в жалбата възражение, че жалбоподателят не е имал, нито
качеството на водач, нито на участник в движението, доколкото е безспорно
установено, че същият е извършил описаните в първия и втория пункт на НП
нарушения, във връзка и при управление на личния си лек автомобил.
Същевременно, жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал
процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. по същество
последният не оспорва качеството си на водач на МПС, а като такъв – и на
участник в движението по процесния маршрут, обезпечен от органите на
МВР.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя в максимален размер
първото от кумулативно предвидените в закона две административни
наказания, а именно: глоба в размер на 200 лева, а наказанието лишаване от
право да управлява МПС към средния размер на предвиденото в закона – за
срок от 3 месеца, при вземане предвид данните от справката картон, че
същият е правоспособен водач, но и състемен нарушител на установените в
закона правила за движение по пътищата. Съобразил е и по-виската степен на
обществена опасност на дееца, с оглед предприетото от него поведение,
довело до съзнателно и цЕ.сочено извършване на две административни
нарушения на правилата за движение. Действителено,
административнонаказващият орган не е изложил мотиви, относно размера на
наложените наказания, но горното не съставлява съществено по тежест
процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл релевираното възражение
в жалбата, също се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено
в тази му част, като правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, съдът намира следното:
Направеното описание на третото вменено на жалбоподателя
9
нарушение в АУАН и НП се свежда само до едно изречение: „Водачът
представя АУАН с изтекъл срок, съставен на 07.02.2021 г.“, от което въобще
не става ясно защо водачът е следвало да управлява с АУАН, независимо
дали е валиден или с изтекъл срок, кога е започнал да тече и за какво се
отнася този срок. Разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда, че при
съставяне на акт за нарушение по този закон, контролният талон се отнема и
се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3. АУАН
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. От правния
анализ на вменената като нарушена разпоредба на чл.157, ал.6 от ЗДвП се
налага извод, че сама по себе си същата не урежда състав на административно
нарушение – конкретно деяние, изразяващо се в действие или бездействие на
лице, което да е извършено виновно и да нарушава обществените отношения
и реда на държавно управление. Позовавайки се само и единствено на
посочената правна норма, без да направи описание на конкретното нарушение
и обстоятелствата, при които е извършено, административно-наказващият
орган освен, че е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
но и неправилно е приложил материалния закон, санкционирайки
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено в
тази му част, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Макар че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на извършените две
административни нарушения се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че всяко от осъществените деяния представлява
маловажен случай. С настоящото НП на жалбоподателя са наложени
административни наказания за две нарушения на ЗДвП, извършени по време
и на място, където се е провеждало масово мероприятие – протест. което
говори за значително завишена обществената опасност, както на дееца, така и
на деянията.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено в частта по пункт 1-ви и 2-ри, като правилно и
законосъобразно издадено, а в частта по пункт 3-ти – отменено, като
неправилно и незаконосъобразно издадено.
10
По разноските:
С оглед изхода на делото /частична отмяна на процесното НП/, и на
основание чл.63д от ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на
разноски, които се присъждат по реда на чл.143 от АПК, според ал.1 на който,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.. Жалбоподателят се представлява от адвокат в
настоящото производство и претендира разноски, представляващи заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, което съгласно
договор за правна помощ и съдействие е заплатено, във връзка с цялостно
обжалване на процесното НП. Процесното НП е отменено само в една от
трите му санкционни части, с която е наложена глоба в размер на 20 лева, а в
другите му две части, с които са наложени глоби в размер на 20 и 200 лева – е
потвърдено. Приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., препращаща към
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1, тъй като се взема предвид размера на
наложената санкция - в случая сборът от санкциите е 240 лева, и следователно
минималното възнаграждение е 300 лева. Тъй като се оспорват три наложени
администратавни наказания, една от които съдът е отменил, то следва да
присъди в полза на жалбоподателя 1/3 от 300 лева, а именно: сумата от 100
лева, като за разликата до 450 лева, претенцията на жалбоподателя следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-015538/23.07.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
ОПП-СДВР, в частта, с което на Г. Т. П., ЕГН ********** , с адрес гр.С,
ул.“Н Р“ №, ет., ап., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
11
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.6, т.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-015538/23.07.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
ОПП-СДВР, в частта, с което на Г. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“Н Р“ №, ет., ап., на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИИТЕ РАБОТИ , към МВР, да заплати на Г. Т. П., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“Н Р“ №, ет., ап. , сумата от 100 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, като за
разликата до 450 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на разноски,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12