№ 2105
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205796 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-006474 от 09.07.2021г. на
М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив с което на Г. Н. Д. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на
основание чл.177, ал.3,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.126 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
необоснованост и незаконосъобразност и се представят съображения по
същество на искането. Прави се искане за събирана гласни доказателства –
разпит на един свидетел в режим на довеждане.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично
участва в производството. Поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП.
Не поддържа искането си за събиране на допълнителни гласни доказателства -
разпит на свидетел. В пледоарията си поиска да се отмени НП поради
недоказване извършителство на посоченото в НП нарушение.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
1
представлява. С молба – становище преди даване ход на делото счита жалбата
за неоснователна и представя доводи за правилно и законосъобразно издадено
НП и моли съда да го потвърди. Прави се възражение и за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
На 08.06.2021г., при пътен възел с.Цалапица на Автомагистрала № А-1 (АМ
„Тракия“) на км.112+300, при изпълнение на служебните му задължения
свидетел К.Р. – полицейски служител, на длъжност **** спрял за проверка
водачът на специален автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****. Била установена
самоличността на жалбоподателя Д., който като водач на посоченото МПС
превозвал със специализираният автомобил друго МПС – товарен автомобил,
марка Мерцедес 814, без регистрационни табелки. По отношение на товара
водачът на автомобила пояснил на полицейските служители че МПС е
бракувано, със свалени номера и за това не може да представи документи за
регистрация и собственост, както и че го превозва за скраб. Полицейските
служители въз основа номера на рамата на товарния автомобил марка
Мерцедес 814 извършили справка относно неговата регистрация. Било е
установено че автомобила е с прекратена регистрация от 27.03.2017г. Срещу
жалбоподателят от свидетел Р. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА , бланков номер 974926 за
това, че на 08.06.2021г. около 11,20 часа п.в.Цалапица, в района на км.112
+300 на АМ“Тракия“ управлява сп.авт.Мерцедес с рег. т.**** собств.на
„Аутохефен“ ЕООД с булстат ********* като извършва следното: 1.
Превозва товар – МПС – т.а.Мерцедес 814 с рама **** като надвишава
допустимата максимална маса, отразена в свидетелството за регистрация а
именно 7490 кг. при собствено тегло 4550 кг. Превозвания товар е с маса 3500
кг.окомплектован с което виновно е нарушил чл.126 от Закона за движение
по пътищата. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след
неговото съставяне отказал да се запознае със неговото съдържание.
2
Жалбоподателят е отказал да подпише акта, надлежно удостоверено с подпис
на едно лице индивидуализирано с три имена и посочено населено място
гр.Съединение. На датата на съставянето на акта жалбоподателят лично
получил препис от него, което като действие е надлежно удостоверено с
разписка неразделна част от акта. В законоустановения срок жалбоподателят
подал писмено възражение срещу съставения му АУАН относно посоченото в
него нарушение. Възраженията на жалбоподателя не били приети като
основателни, след което АНО издал атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение, чието
описание е идентично с посоченото в АУАН, и нарушена правна норма на
чл.126 от ЗДвП. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя на
16.07.2021г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К. В. Р. посочи
че като полицейски служител, на длъжност **** по време на изпълнение на
служебните си задължения е извършил проверка на жалбоподателят, който
като водач на специализиран автомобил превозвал друго МПС, което посочил
че е за скраб. Свидетелят посочи че извършили справка за автомобилите и
установили, по документи че надвишава масата. Свидетелят посочи че не са
извършвали претегляне на автомобилите, както и че натоварения автомобил е
имал двигател и скоростна кутия, както и че няма как да знае дали има
хидравлика и скоростен лост. Поради не наличие на основание за критика
съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и логични, и
потвърждаващи се от приетите по делото писмени доказателства.
Така изложеното като установено от фактическа страна се основава от
приобщените материали по делото писмени такива като АУАН, НП, справки
за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, както и от
свидетелските показания в съдебно заседание, в кредитираните от съда части.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
3
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
4
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 312 и чл. 313 от НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон:
Наказателното постановление е издадено в срок но същото следва да бъде
отменено поради обстоятелството че АУАН и НП са издадени от
некомпетентен орган.
Съгласно разпоредбата на Чл.166. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ,
бр. 22 от 2007г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
контролира:
1.(изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза;
2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват
периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни
превозни средства;
3.(изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) състоянието на материалната база и
изпълнението на учебната документация в учебните центрове за подготовка
на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл.
152, ал. 1, т. 3;
4.(нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) състоянието на материалната база и спазването
на условията и реда за извършване на психологически изследвания от лицата
по чл. 153б, ал. 1;
5.(нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) съответствието с изискванията към
техническите служби по чл. 138б;
6. (нова – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., отм., бр. 105 от 2018 г.,
в сила от 1.01.2019 г.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) При изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията служби:
1. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат
право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на
5
обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи,
свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и
техническата изправност, обезопасяването на превозваните товари и
транспортната годност на пътните превозни средства;
2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от
закона случаи;
3. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., бр. 54 от 2010 г.) дават предписания във връзка
със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебната
документация в учебните центрове за подготовка на водачи на моторни
превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията за отнемане на
разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3;
4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) дават предписания във връзка с периодичната
проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при
необходимост правят предложения до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за отнемане на разрешението,
издадено по реда на чл. 148;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право да проверяват документите за
самоличност на пътниците, превозвани с моторни превозни средства,
предназначени за извършване на обществен превоз на пътници или за
извършване на превоз за собствена сметка;
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., доп., бр. 54 от 2010 г.) не допускат движение
на пътно превозно средство, предназначено за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка на пътници или товари, което има някоя
от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;
7. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право да спират учебните автомобили, с
които се провежда обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства, да проверяват
документите за самоличност на обучаващия и обучавания, както и
техническата изправност на превозното средство, с което се извършва
обучението;
8. (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г., доп., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата
или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на
6
превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на
обезопасяването на превозваните товари;
9. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) дават задължителни предписания във връзка
със състоянието на материалната база и спазването на условията и реда за
извършване на психологически изследвания;
10. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) дават задължителни предписания за
отстраняване на несъответствия с изискванията към техническите служби по
чл.138б;
11. (нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат право да
извършват повторни проверки на техническата изправност на пътните
превозни средства в контролно-техническите пунктове на лицата по чл. 148,
ал. 2 и на пътя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., отм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.,
доп., бр. 69 от 2008 г., изм. и доп., бр. 75 от 2009 г., изм., бр. 82 от 2009 г., в
сила от 16.10.2009 г.) Службите за контрол, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират
състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения,
средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване
и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция “Митници“ и на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция “Митници“ осъществява контрол
върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите,
влизащи или излизащи от страната.
Анализът на цитираните норми води до извода, че правомощията за
извършване на проверки за спазване на общата маса и осовото натоварване на
превозното средство са възложени единствено и само на длъжностните лица
на Агенция „Митници“ и Агенция “Пътна инфраструктура“. Cъс същите
компетенции с оглед разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП са и
длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
В случая АУАН с бланков номер 974926 от 08.06.2021г. е съставен от
полицейски служител на длъжност **** и издаденото въз основа на същия
7
НП № 21-1030-006474 от 09.07.2021г. е издаден от началник група в ОДМВР
- Пловдив които не са имали материална компетентност да установяват и
съответно да издават НП за извършено административно нарушение по чл.126
от ЗДвП. С оглед изложеното издаденото НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се дължи произнасяне по същество относно
нарушението.
В хода на настоящето производство страните не правят искане за присъждане
на разноски. Съобразено с изхода на делото, направените по делото разноски
в размер на 19 лева за пътни на свидетел следва да останат за сметка на
държавата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006474 от 09.07.2021г.
на М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив с което на Г. Н. Д. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на
основание чл.177, ал.3,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.126 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в НПК, по реда на Глава ХII от АПК пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобще-
нието от страните че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8