Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер                         10.03.2016 година              Град  Търговище

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд                                           наказателно отделение                            

На  девети март                                   две хиляди и шестнадесета година                                                

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: :       МИРОСЛАВ МИТЕВ

  ЙОРДАН ИВАНОВ

                                                                                               

 

Секретар  С.Ж.

Прокурор  СЯРОВ                         

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиевя

ВНОХД                             номер 32    по описа за 2016   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. От НПК.

Образувано е по жалба на подс.С.Г., чрез неговия защитник адв.А. против присъда №6 от 19.01.2016г. по НОХД №213/2015г. на Районен съд Омуртаг, с която за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК му е наложено наказание при условията на чл.58а,ал.1 от НК в размер на една година„лишаване от свобода”,което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален „строг” режим и „глоба“, в размер на 500лв.

Считайки присъдата за явно несправедлива досежно вида и размера на наложеното наказание “лишаване от свобода”, жалбоподателят моли съда да измени същата, като наложи по-леко наказание, при условията на чл.55 от НК.

Представителят на окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.

След преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл.313, ал.1 от НПК, съдът констатира следното:

Обосновано и законосъобразно първоинстанционния  съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Спор по установената от съда фактическа обстановка няма. Съдът е провел съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371,т.1 от НПК, при което подсъдимият е дал съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключение от досъдебното производство.

Единственото възражение на жалбоподателя е досежно вида и размера на определеното от съда наказание.Пледира се за приложението на чл.55 от НК.

Въззивната инстанция намира, че жалбата е   неоснователна. Видно от мотивите към присъдата, съдът е обсъдил всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Правилно съдът е отчел превес на отегчаващи отговорността такива: обстоятелството, че в  в рамките на една година от извършване на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК за което е наказан с пробация  е извършил и настоящото деяние, още една присъда за извършено престъпление по чл.343б от НК, наличието на множество наказателни постановление за извършени други нарушения на ЗДвП, данните за съдимост на подсъдимия. Правилно съдът е констатирал липсата както на многобройни, така и на изключително смегчаващо отговорността обстоятелство,   което изключва възможността за приложението на чл.55 от НК. Изложеното от защитата на подсъдимия влошено здравословно състояние на съпругата като основание за определяне на друго наказание,  освен че не е подкрепено с доказателства, е и неотносимо към определяне на наказанието.Направеното от подсъдимия самопризнание  и съдействие още на досъдебното производство не е от категорията на изключителните обстоятелства, променящи изводите на съда. Правилно съдът е съобразил завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, при което определения размер на наказанието от една година ”лишаване от свобода”-минималния предвиден в чл.343в,ал.2 от НК размер,  се явява дори занижен.  Доколкото обаче делото е образувано по жалба на подсъдимия, съдът не следва да взема отношение по този въпрос с оглед забраната за утежняване на неговото положение.

Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че съдът е бил длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК, в случаите по чл.373,ал.4 от НПК, съдът е длъжен ако постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Видно от съдебният протокол, искането на подсъдимия и определението на съда е съдебното следствие да бъде проведено по реда на чл.371,т.1 от НПК т.е. искане по т.2 на същия не е направено и няма произнасяне на съда в тази насока. Ето защо, единствената последица от направеното искане на подсъдимия и неговият защитник е  да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключение от досъдебното производство. Ето защо и направеното на досъдебното производство самопризнание е отчетено от съда само като смегчаващо отговорността обстоятелство.

  Правилно съдът е определил  наказанието да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален „строг” режим, на осн. чл.61,т.2 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС, имайки предвид изложеното по-горе.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съобразявайки изложеното, съдът счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №6 от 19.01.2016г. по НОХД №213/2015г. на Районен съд Омуртаг, с която за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на С.Г. е наложено наказание в размер на една година„лишаване от свобода”,което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален „строг” режим и „глоба“, в размер на 500лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:  1.    

                        

                           2.