РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА
ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от
съдия ЦАНКОВА КАНД 233 / 2019 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 280 от 18.08.2019 г., постановено по НАХД № 233
/
Недоволна от така постановеното решение е останала Регионална дирекция по горите – Ловеч, която чрез юрк. С.Т. е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Сочи се, че неправилно РС е приел за допуснато съществено процесуално нарушение – различното посочване в АУАН и НП на състава на административното нарушение, като се позова на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Допълнително се сочи, че разрешителното за индивидуален лов е представено на актосъставителя след съставяне и връчване на АУАН, като е било за друг ловностопански район – на с. Ъглен, а не на с. Драгана, където нарушителят е заварен да ловува на 26.12.2018 г. Касаторът сочи, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а административното нарушение е доказано, поради което намира наказателното постановление за законосъобразно. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебното заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба Ц.И.С. в писмен отговор чрез адв. А.М. и в съдебно заседание лично и чрез А.М. намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, поради което дава заключение решението на РС да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна, но по различни съображения.
С решение № 280 от 18.08.2019 г., постановено по НАХД № 233
/
Районният съд е отменил наказателното постановление с мотиви, че „фактическата обстановка не се потвърди изцяло от събраните в хода на съденото следствие гласни и писмени доказателства“, както и поради неправилна квалификация на административното нарушение в АУАН и НП.
Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
„Безспорно е, че жалбоподателят Ц.С. се е движел пеша извън населено
място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – факт, който и самия той не
отрича. Твърдението, че е търсел изгубените няколко дена преди това ловни
кучета и че те се ориентират и привличат по шума от произведени изстрели, дори
и безспорно доказано, не може да игнорира факта, че от формална, законова
страна той е извършвал дейност по ловуване по смисъла на чл.43 ал.3 т. 1 от
ЗЛОД. За категорично установено съдът приема и обстоятелството, че тези
действия жалбоподателят е извършил в местността „Слановското”, която попада в
землището на с.Драгана, област Ловеч, а не в местност в землището на с.Ъглен,
каквито твърдения са наведени в жалбата. В тази връзка съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите З. и А., които са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи помежду си, а и не бяха установени данни за наличието на причини
за предубеденост на същите спрямо жалбоподателя и които да навеждат на съмнения
относно обективността им. От значение също така е и факта, че двамата са дългогодишни
служители в системата на РДГ и като такива познават добре района на дирекцията,
в частност и землищата на селата Ъглен и Драгана. А и самият жалбоподател, във възражението си в
акта е посочил, че е търсел кучетата си в землището на Драгана и е бил на
От приложените в хода на съдебното следствие писмени доказателства обаче, не се потвърди констатацията, че С. е бил без издадено разрешително за лов. Същият е имал редовно издадено разрешително за индивидуален лов № 335332 от 01.12.2018 г. /л.48/, което е било със срок на валидност до 31.12.2018 г. и предназначено за ловуване на дребен дивеч, което е представил след съставянето на АУАН – обстоятелство, което потвърждават в показанията си и свидетелите З. и А.. Разрешителното е било издадено на основание разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ППЗЛОД, съгласно която груповото и индивидуално ловуване на дребен дивеч се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за национални празници, а на водоплаващ дивеч след 1 януари и в сряда. Жалбоподателят е бил установен да ловува на 26.12.2018 г., който ден, съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от КТ, заедно с 25.12. е официален празник – Рождество Христово. Това обстоятелство /наличието на разрешително за индивидуален лов/, обаче не е било съобразено в издаденото наказателно постановление, а то в случая е от съществено значение за правилната квалификация на нарушението.“
Според касационната инстанция приетата по-горе фактическа обстановка е правилно установена от РС въз основа на посочените по-горе писмени и гласни доказателства, които РС правилно е кредитирал, но първоинстанционният съд не е съобразил посоченото по-горе от самия него, че разрешително за индивидуален лов № 335332 от 01.12.2018 г. / на л.48 от делото на РС/, което е било със срок на валидност до 31.12.2018 г., се отнася до ловностопански район на с. Ъглен. При това положение безспорно установено е по делото, че наказаният С. е имал билет за лов № 181308, членска карта № Б0015155, както и издадено разрешително за индивидуален лов № 335332 от 01.12.2018 г., което е било валидно, включително към датата на административното нарушение – 26.12.2018 г., но се е отнасяло за друго землище, друг ловностопански район – на с. Ъглен, а наказаният С. е бил установен в землището на с. Драгана в местността „Слановското”.
Според касационната инстанция допуснатата нередовност в АУАН относно техническа грешка при изписване на „чл. 157, ал. 1“ от ЗЛОД, вместо чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД не се отразява на законосъобразността на АУАН, което е било отчетено и от РС. Правилно наказателното постановление е било издадено при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
При издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, вкл. и относно квалификацията на административното нарушение. Правилно РС е посочил, че съставът на административното нарушение се съдържа и в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, като според касационната инстанция не е съществено процесуално нарушение непосочването на кое конкретно предложение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е нарушено, поради което констатацията на РС, че е нарушено третото предложение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД с нищо не опорочава правната квалификация на административното нарушение, посочена в наказателното постановление само като - чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД.
Независимо от горното, като краен резултат решението на ЛРС, с което е отменено наказателното постановление, следа да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на НП, в същото е описано,
че: „нарушителят носи Билет за лов № 181308, членска карта Б0015155, но е без
издадено Разрешително за лов. Няма убит дивеч“. Безспорно е установено по
делото, че след издаване на АУАН С. е представил и разрешително за индивидуален
лов № 335332 от 01.12.2018 г. /на л.48 от делото на РС/, което е било със срок
на валидност до 31.12.2018 г. и се отнася до ловностопански район на с. Ъглен.
При това положение според касационната инстанция отклонението с около
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.
Предвид сочените по-горе съображения и като съобрази от една
страна мястото на административното нарушение и отклонението само с около
Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС преценката за „маловажност на случая” по 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, а когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Ето защо наказателно постановление № 1853 от 19.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч следва да бъде отменено поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, макар и по различни съображения.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 18.08.2019 г., постановено по
НАХД № 233 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: