И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 63/20.12.2007 година, постановена по н.ч.х.д. № 67/2007 година по описа на Ардинския районен съд, Александър Митков Стефанов от с. Бял извор, общ. Ардино е признат за невиновен в това, че на 03.07.2007 година в с.Бял извор, общ. Ардино причинил на Ахмед Юсеин Хасан от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди, предявен от Ахмед Юсеин Хасан от с. Бял извор, общ. Ардино против Александър Митков Стефанов от с.с. за сумата от 2000 лева, като неоснователен и недоказан. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на тъжителя в първоинстанционното производство Ахмед Юсеин Хасан от с. Бял извор, общ. Ардино, който обжалва присъдата като необоснована и постановена при непълно обсъждане на събраните по делото доказателства. Нанесеният от подс. Стефанов побой бил видян от свидетеля Исмаил Исмаил Солак, който бил на една маса с тъжителя, но в съда заявил, че бил много пиян и не помни нищо за случая. Не били взети предвид и показанията на св. Шевкет Алиев Османов, който видял пострадалия на сутринта, когато отивал на лекар и на когото обяснил, че бил бит от подсъдимия. Жалбодателят моли въззивният съд да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и да му наложи справедливо наказание, както и да уважи изцяло предявения граждански иск. Претендира да му бъдат заплатени направените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез повереника си поддържа въззивната жалба. Ответникът по протеста и подсъдим Александър Митков Стефанов от с.Бял извор, общ. Ардино, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява защитникът му- адвокат, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, констатира следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Събраните доказателствени материали са обсъдени подробно, като съдът е изложил съображения кои от тях кредитира и кои отхвърля. Въз основа на логичния и внимателен анализ на доказателствата е достигнал до обоснования, правилен и единствено възможен извод, че обвинението срещу подс. Александър Митков Стефанов за причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК на тъжителя и жалбоподател в настоящото производство Ахмед Юсеин Хасан, е недоказано по несъмнен начин. Така, от фактическа страна по делото се установява следното: на 03.07.2007 година вечерта, около 21.00 часа, жалбодателят Хасан се намирал в заведението на Метин Солак в с.Бял извор, общ. Ардино, като седял на маса отвън. Покрай него минал подс. Стефанов, към когото, под въздействието на изпития алкохол, жалбодателят Хасан започнал да отправя обидни реплики, тъй като преди време подсъдимият го бил изгонил като посетител от заведението си. Подсъдимият не му обърнал внимание и го подминал. На 04.07.2007 година сутринта, при случайна среща между св. Шевки Османов и Хасан, последният му казал, че отива на лекар, тъй като предишната вечер бил пребит от подс. Стефанов. В съдебномедицинско удостоверение № 185/2007 година, издадено на 04.07.2007 година от д-р Николай Димитров Маринов- съдебен лекар, е вписано заключение, че при прегледа на Ахмед Юсеин Хасан се установили: оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както са съобщени от пострадалия. Било е причинено болка и страдание. Горната фактическа обстановка съдът възприема като дава вяра изцяло на обясненÞята на подсъдимия Александър Митков Стефанов, които са последователни, логични и безпротиворечиви, и кореспондират с показанията на свидетелите Исмаил Исмаил Солак, Нурхан Нуритин Халилходжа и Шевки Алиев Османов. При тези доказателства, изнесените в тъжбата твърдения на тъжителя Хасан за нанесен му побой от подсъдимия, вследствие на който е претърпял описаните в медицинското удостоверение телесни увреждания, остават изолирани от другите събрани по делото доказателство. Разпитаните по делото свидетели не сочат в показанията си факти, които да установяват, че на 03.07.2007 година подс. Стефанов е нанесъл на тъжителя Хасан побой както в момента, в който е минавал покрай заведението на Метин Солак, така и след това. Нещо повече, в показанията на свидетелите не се съдържа ни най-малко колебание или съмнение, което би могло да се възприеме в полза на тъжителя. Ето защо не може да бъде направен извод за наличието на причинна връзка между описаните в съдебномедицинско удостоверение № 185/2007 година телесни увреждания на Хасан с противоправно поведение на подс. Стефанов. Впрочем, повереникът на тъжителя в съдебните прения сам заявява, че от гласните доказателства не се установявало нанесеният на пострадалия побой, но такива се съдържали в представеното медицинско удостоверение, както и в самопризнанията на подсъдимия, направени в първоинстанционното съдебно следствие. Това становище е вярно частично, доколкото разпитаните свидетели не установяват на тъжителя да е нанасен побой, още по-малко- такъв да му е бил нанесен от подсъдимия. Що се отнася обаче до писменото доказателство, на което се позовава повереникът на жалбодателя, то същото остава изолирано от останалите събрани и обсъдени по делото доказателства и само по себе си не представлява доказателство за това има ли извършено деяние и авторството му, ако такова е извършено. Медицинското удостоверение е носител единствено на информацията, че Хасан е получил телесни повреждания, но без други доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че същите са причинени от виновно противоправно поведение на подсъдимия, не представлява достатъчно доказателство, за да бъде същият осъден. По отношение на последното твърдение, направено от повереника, че подсъдимият си признал, че бил нанесъл побой на тъжителя, то същото е голословно, като по делото не се констатира такова самопризнание било под формата на обяснение, било под някаква друга форма. Ето защо и с оглед на изложеното, правилен, обоснован и почиващ на доказателствата по делото е направеният от районния съд извод, до който въззивният съд стигна чрез самостоятелен анализ на доказателствените материали, а именно, че не се установява по несъмнен начин подсъдимият Стефанов на 03.07.2007 година в с.Бял извор, общ. Ардино да е причинил на Ахмед Юсеин Хасан от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Ето защо постановяването на оправдателна присъда за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал.1 от НК е бил единствено възможният, правилен и законосъобразен изход от делото. Противният извод би почивал на предположения, което е недопустимо в наказателния процес. Предвид изложеното, въззивната жалба на жалбодателя Хасан срещу първоинстанционната присъда е неоснователна. Последната като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/20.12.2007 година, постановена по н.ч.х.д. № 67/2007 година по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|