Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.03.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и осми февруари
две хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 14044 по
описа за 2018г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн. чл.
45 и чл. 49, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът
- Р.Н.Д.-Н., твърди,
че, съгласно
константната
практика на
ВКС, възлагането
на работа по
смисъла на
чл. 49 от ЗЗД следвало
да се третира
като
натоварване
на едно лице
с
извършването
на действия,
които спадат
към областта,
в която
възлагащият
упражнява собствена
деятелност -
в случая в
областта на
предоставянето
и
разпространяването
на
информация
чрез печатно
издание, в
интерес на
възложителя
и
рефлектиращи
пряко върху
неговата
имуществена
сфера
(решение Р- 340-1998г.
на пет членен
състав на ВКС
по гр.д. № 178/1997г.).
На
01.10.2016г. ищцата
прочела
статия с
посочен автор
- С.Б., във
вестник
„Уикенд" (брой
1-7.Х.2016г.), издаван
от „Н.М.Г." АД,
ЕИК ******,
съдържаща
интервю с
кипърският
гражданин Х. К.,
постоянно
пребиваващ в
Република
България.
Заглавието
на
публикацията
било: „Кипърският
бизнесмен Х. К.:
„Р.Д. открадна
фирмата ми с
над 4 милиона
евро!"", и
подзаглавие „Телевизионната
водеща и зет
и В.Г.слагат
ръка върху
солидна
инвестиция,
гръмна
международен
скандал",
публикувани
на
заглавната
(първа)
страница на
вестника,
заедно с нейна
снимка в цял
ръст, като
целият текст
на статията бил
публикуван
на 14-та и 15-та
страница от
вестника. Там на две страници
в обичайната
рубрика на
вестника с
гриф
„Разследване"
били
публикувани
същото
гореописано
заглавие и
подзаглавие, както
и нейна
снимка в цял
ръст, без
нейно знание
и съгласие.
За
подсилване
на внушението
към
читателите,
снимката била
придружена с провокативен
текст под нея
- „Телевизионната
водеща и зет
и В.Г.слагат
ръка върху
солидна
инвестиция",
„През 2012г.
заедно
построяват
соларен парк
в с.Кошарево. 4
г. по-късно го
изключват от
компанията,
без да го
уведомят", „Завлеченият
чужденец се
жалва в
Брюксел, пише
до С.Ц.и ВСС".
Счита,
че
публикацията,
разпространявайки
сред
неограничен
кръг от хора
клеветнически
и неистински
твърдения по неин
адрес,
накърнявала
доброто щ име,
репутацията щ
на юрист,
телевизионен
водещ и
продуцент.
Позовавайки
се на в.
„Уикенд",
множество
интернет
сайтове
възпроизвеждат
съдържанието
на статията
като новина,
която
свободно и
неограничено
се
разпространявала
в
новинарския
поток и до
настоящия
момент все
още
присъствала
и била
откриваема в
интернет пространството,
дори при
най-елементарно
търсене на
публикации
за „Р.Д."
Такива
публикации
се появили
още същия ден
в сайтовете www.vsichkinovini.com, www.e-novinar.com, www.novinite711.com;www.hotarena.net;www.slava.bg. Само в
един от
изброените
сайтове- www.blitz.bg
материалът,
цитиращ
статията на
в. „Уикенд"
имал 16 500
прочитания
до настоящия
момент.
С.Б.,
в качеството
си на автор
на
процесната
статия,
направила обидни
и позорящи
морални
квалификации
относно
личността щ,
описвайки
действията, в
които ищцата
била
посочена
като
участник, с
унизителни и
обидни от гледна
точка на
морала и
личното
достойнство изрази
- например: „наглата
история
около
фирмата"; „дръзката
афера"; „скандал
в стил „Гнили
ябълки"; „скандал
ала „Гнили
ябълки"; „пладнешки
грабеж"; „историята
с
откраднатата
фирма".
Изреждането
не е
изчерпателно.
Ответникът
К. бил
разгласил
неверни и
позорящи за
ищцата
обстоятелства.
Ищцата
описва
прехвърлянето
на дяловете
по отношение
на „С.Е.С.“ ЕООД,
като се
излагат
съждения, че
то не било
собственост
на ответника
– К., а и няма как
да е било
присвоено
незаконно.
Стойността
на
дружеството
била много
по-ниска.
Излагат
се още
множество
фактически и
правни
доводи.
След
като прочела
статията
ищцата се почувствала
много зле.
Публичният щ
образ, тъй
като била и
публична
личност, бил
опетнен.
С
оглед
изложеното,
моли да се
осъдят ответниците
при
условията на
солидарност
да щ заплатят
сумата от 30 000
лева, ведно
със законната
лихва.
Претендира
разноски.
Ответникът
– Х.К., оспорва
иска:
-
не бил дал
интервюто;
-
ищцата не
била понесла
чак толкова
тежко публикацията;
-
оспорва
медицинската
документация;
и
-
интернет
статиите
били
недопустимо
доказателство.
Претендира
разноски.
Ответникът
- С.И.Б.,
оспорва иска:
-
искът бил
нередовен,
тъй
ответницата
не била
пасивно
легитимирана
– тя не била
автор на
статията;
освен това
негативните
емоции били
следствие от
съдържанието
на интeрвюто;
-
интернет
статиите
били
недопустимо
доказателство.
Ответникът
- „Н.М.Г." ЕАД, не
се ангажира
със
становище.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
По
делото е
представено
копие от
статията. В
началната
страница има
реклама за
тираж от 324 000
броя и
отметка, че
това е
най-големият
български
вестник (л. 20).
Неприятните
за ищцата
изрази,
описани в исковата
молба,
действително
са част от съдържанието
щ. Издател на вестника
е New media group (л. 26).
Последвали
са и
публикации,
също с негативно,
от гледна
точка на
ищцата,
съдържание (л.
27-41).
Съдържанието
на материала
не е оформено
като въпроси
и отговори, а
като
цялостно становище
на журналиста,
вследствие
получена от
засегнато
лице
информация.
Това
означава, че
доводът за
пасивната
процесуална
легитимация,
съобразно и
посоченото в
„от правна
страна“, е
неоснователен.
Печатните
материали са
доказателство
единствено
за
съществуването
на публикацията,
но не и за
нейната
достоверност
- Решение № 651 от
23.07.1985г., II г.о. на ВКС;
също: Определение
№ 299 от 18.03.2009г. по
гр.д. № 355/2009г., г.к.,
ІІІ г.о. на ВКС.
От тази
гледна точка
те са
допустимо
доказателство,
като няма
значение
дали са
материализирани
на хартия или
в електронен
вариант. Ако
ответниците
считат, че те са
манипулирани
(евентуално
от ищеца),
следва да го
установят.
Такива
доказателства
не бяха
ангажирани
(чл. 154 от ГПК).
Установява
се обаче, че е
имало
съществен медиен
интерес.
От болнични
листове от 03.10.2016г.
и 18.11.2016г. е видно,
че именно във
връзка с
публикацията,
ищцата се е
почувствала
разтревожена
и притеснена
(бр. 39 от края на
м.09.2016г.).
Предписани
са щ
лекарства – л. 47
Има и трети
болничен
лист от 2017г. –
този
документ е ирелевантнен.
По арг. от чл. 18
и чл. 24, ал. 3 от
Наредбата за
медицинската
експертиза,
съдът намира,
че
болничните листове
са официални
документи по
смисъла на
чл. 179 от ГПК.
Доказателствената
тежест да се
опровергаят
техните констатации
е върху
ответниците.
"С.Е.С."
ООД, ****, е било
собственост
на Т.Т. до
2012г., когато е
закупено от
"Енергийни
колектори",
ЕИК/ПИК ******,
Държава:
БЪЛГАРИЯ и „Г.Е.Б."
ЕООД, ЕИК/ПИК ******,
до 2022г.
собственост
на първия
ответник.
Ищцата
няма участия
в търговски
дружества (справки
от ТР).
Допусната
е СПЕ
(определение
от 15.02.2022г.), но възнаграждението
за в.л.-а не е
заплатено от
страна на
ищцата
(приложимо е
правилото на
чл. 161 от ГПК).
от правна
страна:
Всеки
е длъжен да
поправи
вредите,
които виновно
е причинил
другиму (чл. 45
от ЗЗД), като
това се
отнася и до
ЮЛ, ако е възложена
работа
(обикновено
договор за изработка
или трудов
договор) - чл. 49
от ЗЗД. Така и Решение
№ 340 от 15.07.1998г. на
ВКС по гр.д. №
178/97г., 5-членен с-в,
докладчик зам.-председателят
на ВКС
Благовест
Пунев: издателят
на печатно
издание
отговаря за неимуществени
вреди,
причинени от
авторите на
статиите,
публикувани
в това
издание съдържащи
обидни и
клеветнически
квалификации
по отношение
на
визираните в
тях лица. Отговорността
произтича от
качеството
му на
работодател,
тъй като се
касае до
извършване
на действия в
негов
интерес,
които спадат
към областта,
в която той
упражнява
собствена
дейност и
резултатът,
от които ще
рефлектира в
неговото
имущество,
независимо
от това дали
авторите на
публикациите
се намират с
него в
трудово-договорни
отношения или
са свободно
практикуващи
журналисти.
Ищцата
безспорно е
медийна
личност.
Съдържанието
на статията
действително
е доста
обидно и клеветническо
спрямо ищеца
(няма ангажирани
доказателства
относно
достоверността
на фактите,
изложени в
материала –
чл. 154 от ГПК).
Предполага
се
добросъвестно
поведение.
Процесуалната
легитимация
се определя от
твърденията
на ищеца в
исковата
молба, който
заявява, че
именно той е
носителят на
накърненото
от ответника
чрез
възникналия
между тях
правен спор
материалното
право - Решение
№ 5/06.06.2011 г., по гр.д. №
47/2010 г., на III г.о.,
постановено
по реда на чл. 290 ГПК, за
разлика от
материалната
легитимация,
която се
определя от
доказването
на иска и обуславя
неговата
основателност
и по която
съдът се
произнася
със
съдебното
решение; също: Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по
гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК.
Ако не
бе оспорено
авторството
на статията,
журналистът би
носил
отговорност
за
съдържанието
щ, тъй като
негативните
квалификации
са негово (или
искът е
редовен, а
доводът за
обратното неоснователен).
Г-жа Д.,
въпреки
изричните
указания в
доклада, не
установи, че
именно г-жа Б.
е автор на
материала. Не
бе
установено,
че и г-н К. е дал
интервю – т.е.
фактологията,
залегнала в
статията.
Така,
по отношение
на
ответниците
ФЛ-а не е доказана
пасивната
материална
легитимация.
Дружеството,
чиято
собственост
е изданието,
носи отговорност
за
негативните
емоции,
изпитани от ищцата.
Съгласно
Р. № 673 от 15.11.2010г. на
ВКС, ІV г.о., по
гр.д. № 1916/2009г.: … има
ли
разгласяване
чрез медиите
…; Р. №
281 от 04.10. 2011г. На ВКС,
ІІІ г.о., по гр.д.
№ 1684/2010г.: ... до
затруднения
да си намери
работа по специалността,
до
ограничаване
на социалните
контакти, до
негативни
изживявания
за опозореност ...
обвинението
в тежко
престъпление
и неговото публично
разгласяване
обичайно
води до стрес
и промяна в
начина на
живот ...;
също Решение
№ 395 от 18.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 159/2011
г., III г. о., ГК, докладчик
съдията О.К.; и Решение
№ 233 от 18.05.2012 г. на
ВКС по гр.д. №
104/2012г., IV г.о., ГК.
Ако
пострадалият
е
публична
личност, това
има
отношение
към размера
на обезщетението
(Решение № 12 от
30.04.2020г. на ВКС по
гр.д. № 1513/2019г., III г.о.,
ГК и Решение
№ 59 от 12.05.2016г. по
гр.д. № 3340/2015г., г.к.,
ІІІ г.о. на ВКС).
Ищцата
е положила
усилие да се
снабди с медицински
документи,
установяващи
стреса, който
е изживяла,
но
същевременно
не ангажира
доказателства
в това
производство
(свидетелски
показания и
най-вече
експертно
становище).
Според
Решение
№ 32 от 19.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2269/2014
г., IV г. о., ГК: … Размерът на
дължимото
обезщетение
за неимуществени
вреди според
законовия
критерий за
справедливост
се определя
според вида и
тежестта на
причинените
телесни и психични
увреждания –
това са
фактите и
обстоятелствата,
които имат
пряко
значение за
размера на предявения
иск –
продължителността
и интензитета
на
претърпените
физически и
душевни
болки, други
страдания и
неудобства,
стигнало ли
се е до
разстройство
на здравето (заболяване),
а ако
увреждането
е трайно – медицинската
прогноза за
неговото
развитие. Не
е в тежест на
пострадалия
да докаже
отделните си
негативни
изживявания.
Доказани ли са
увреждащите
действия и
бездействия,
искът е
установен в
своето
основание и
съдът е
длъжен да
определи
неговия
размер по своя
преценка или
като вземе
заключението
на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
Така,
на основание
чл. 52 от ЗЗД,
решаващият
орган намира,
че сумата от 2 000 лева
би следвало
да обезщети
ищеца. За
горницата до
пълния
предявен
размер искът
е
неоснователен.
по
разноските:
На
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК
ответникът
ЮЛ дължи и
разноски, съобразно
уважената
част от иска – 80
лева.
Първият
ответник
претендира
разноски, но няма
доказателства
да е сторил
такива – л. 68 и л. 105.
Въобще не е
договорено
възнаграждение.
На втория
ответник се
дължат
разноски от
страна на
ищеца на
основание чл.
78, ал. 4 от ГПК – 1 500
лева.
Никоя от
страните не
представя
списък по чл. 80
от ГПК.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.
49 от ЗЗД, „Н.М.Г."***,
п.к. ****, ул. „******(чл. 50,
ал. 2 от ГПК), да
заплати на Р.Н.Д.-Н., ЕГН **********,***,
оф. 1, чрез
адв. П.М.,
- сумата
от 2 000 (две
хиляди) лева,
обезщетение
за
претърпените
от нея негативни
емоции,
вследствие
на обидното и
клеветническо
съдържание
на статията „Кипърският
бизнесмен Х. К.:
„Р.Д. открадна
фирмата ми с
над 4 милиона
евро!"", и
подзаглавие „Телевизионната
водеща и зет
и В.Г.слагат
ръка върху
солидна
инвестиция,
гръмна
международен
скандал",
публикувана
в „Уикенд" (брой
1-7.Х.2016г.), ведно
със
законната
лихва,
считано от
22.10.2018г. до
окончателното
щ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за
горницата до
пълния
предявен
размер от 30 000 (тридесет
хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК
-
сумата от 80 (осемдесет)
лева,
сторени
деловодни
разноски,
съобразно уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Н.Д.-Н.,
ЕГН **********,***, оф.
1, чрез адв. П.М.,
срещу Х.К.,
гражданин на
Р. Кипър, ЛНЧ: **********,
л.к. №*******, изд. на
11.09.2012г. с
постоянен
адрес:***, съд.адр.: гр.
София, бул. „******,
чрез адв.
Е. Д., e-mail: ******,
и С.И.Б., ЕГН
**********,***, съд.адр.:
гр. София, бул.
„******, чрез адв.
Л. А., иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, за
заплащане
при
условията на
солидарност
на сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лева, обезщетение
за
претърпените
от нея
негативни емоции,
вследствие
на обидното и
клеветническо
съдържание
на статията „Кипърският
бизнесмен Х. К.:
„Р.Д. открадна
фирмата ми с
над 4 милиона
евро!"", и
подзаглавие „Телевизионната
водеща и зет
и В.Г.слагат
ръка върху
солидна
инвестиция,
гръмна
международен
скандал",
публикувана
в „Уикенд" (брой
1-7.Х.2016г.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 4 от ГПК, Р.Н.Д.-Н., ЕГН **********,***,
оф. 1, чрез
адв. П.М., да
заплати на С.И.Б., ЕГН **********,***,
съд.адр.: гр.
София, бул. „******,
чрез адв. Л.
А., сумата от 1 500
(хиляда и
петстотин)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: