Р Е Ш Е Н И Е
№ 260938
гр. Перник, 05.08.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06122 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 19, ет. 2, чрез пълномощника юрк. Р.М.М., срещу Л.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 , чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и
чл. 10а ЗПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
5076,11 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2007
г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
11.05.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.05.2015 г. до изплащане на вземането, сумата 1085,61 лв. -
договорна лихва за периода от 08.12.2013 г. – 13.05.2015 г., сумата 129,90 лв.
– лихвена надбавка за забава за периода от 08.12.2013 г. – 13.05.2015 г., и
сумата 155,00 лв. – такси и разноски, за които вземания в полза на цедента „БАНКА ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 2383/14.05.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 02990 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник, и съединен
в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 732,04 лв. – наказателна лихва за забава по т. 19.1, Глава VII от Общите
условия към договора за периода от 21.10.2017 г. – 20.10.2020 г.
В исковата молба се излага, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2007 г., по силата на който заемодателят е отпуснал на
ответника кредит за текущо потребление в размер 10 000,00 лв., а
кредитополучателят се задължил да го върне в срок от 120 месеца от усвояването
на месечни вноски, включващи главница и лихва, като крайният срок на договора е
настъпил на 22.05.2017 г.
Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя на падежа, кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление
на 08.04.2015 г. За събиране на вземането си кредиторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 2990/2015 г.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист било образувано изп.д. 819/2015 г. по описа на ЧСИ А.В. с район на
действие Окръжен съд- Перник. Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени
на ищеца
с договор за продажба и прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от
11.05.2016 г., за което ответникът е уведомен по силата на изрично пълномощно
от цедента, а в условията на евентуалност следва да се счита уведомен с
получаване на препис от исковата молба. Тъй като производството
по изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД било образувано изп.д. 111/2020 г. по
описа на ЧСИ А.В.. Предвид връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за ищеца се породил правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, е
издадена Заповед № 2383/14.05.2015 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 02990 по описа за 2015 г. на Районен съд - Перник, срещу Л.А.Л., ЕГН **********, за сумата
5076,11 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
22.05.2007 г., сумата 1085,61 лв. - договорна лихва за периода от 08.12.2013 г.
– 13.05.2015 г., сумата 129,90 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
08.12.2013 г. – 13.05.2015 г., и сумата 155,00 лв. – такси и разноски, ведно
със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.05.2015 г. до изплащане на вземането, както и са присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника от съдебния
изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като е удостоверено от връчителя, че лицето
не живее на адреса.
С Определение №
260165/09.09.2020 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, връчено на заявителя на 21.09.2020 г., който
е представил доказателства за депозирана искова молба, подадена по пощата на 21.10.2020
г.
От приложения Договор за кредит за
текущо потребеление от
22.05.2007 г., се установява, че на посочената
дата между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит, по силата
на който кредиторът се е съгласил да предостави на кредитополучателя сумата 10000,00
лв., със срок за издължаване 120 месеца, с падеж 8-мо число на месеца, при годишен
лихвен процент 9.95% и годишен процент на разходите 11,15 %.
Видно от погасителния план, подписан от
страните, съдържащ падежите и размера на
месечните погасителни вноски, както и включената в съответната вноска лихва и
главницата, като първата вноска е с падеж 22.06.2007 г., а последната с падеж
22.05.2017 г.
Представени са общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, неподписани от ответника.
С нотариална покана, предадена на
нотариус М.М. на 30.03.2015 г., кредиторът е отправил изявление до длъжника, че
от датата на получаването й кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съглсано
извършеното удостоверяване от нотариус М.М. адресът е посетен на 06.04.2015 г.
и 08.04.2015 г., но получателят не е открит, залепено е уведомление, но към
30.04.2015 г. същият не се е явил да я получи.
От приложения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания се установява, че на 11.05.2016 г. заявителят „Банка
ДСК“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „ОТП Факторинг България“
ЕАД вземанията, посочени в
Приемо-предавателен протокол срещу покупна цена, като видно от представеното
извлечение, че в него са включени вземанията към ответника по договор от 22.05.2007
г. Извършената цесия е потвърдена изрично с иявление на цедента, приложено на
л. 28 от заповедното производство.
По делото е представено пълномощно,
изходящо от „Банка ДСК“ ЕАД, с което упълномощава цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми
от негово име длъжниците за сключения договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 11.05.2016 г г.
Представено
е уведомително писмо от 16.06.2016 г. за извършената цесия, изходящи от ищеца,
в качеството на пълномощник на цедента без данни за получаването им от кредитополучателя.
По
делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че кредитът е
усвоен на 22.05.2007 г. чрез превод по банкова сметка ***. Вещото лице посочва,
че по договора са извършени плащания в общ размер на сумата 11962,27 лв., след
отчитането на които непогасените вземания са, както следва: сумата 5076,11 лв. –
главница, сумата 1145,65 лв. – договорна лихва, сумата 155,00 лв. – такси, и
сумата 129,90 лв. – законна лихва за забава. В случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване
само на задълженията за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава
размерът на задълженията би бил, както следва: сумата 4684,88 лв. – главница,
сумата 1247,20 лв. – договорна лихва, и сумата 118,73 лв. – законна лихва за
забава. Вещото лице посочва, че лихвената надбавка за забава за периода
21.10.2017 г. – 20.10.2020 г. по т.19.1 от Общите условия върху главницата,
включена в месечните вноски от 2942,13
лв. с падежи от 22.05.2015 г. – 22.05.2017 г. е в размер 2232,77 лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.
430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 10а от ЗПК за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 2128/2020 г. на
РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, съединени в условията на евентуалност с
осъдителен иск с правно основание чл.
92 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал.
2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 10а от ЗПК, съдът намира следното:
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми
вземания по издадената в полза на цедента заповед за изпълнение по договор за
кредит за текущо потребление с твърдяното съдържание, сключен между ответника и
цедента, по силата на който за ответника е възникнало задължение за връщане на
заета сума в посочения размер заедно с уговореното възнаграждение за ползването
й, валидни клаузи за заплащане на такси в посочения размер, изпадането на
ответника в забава, които вземания са валидно прехвърлени в полза на ищеца от
предходния кредитор, както и че цесията е съобщена на длъжника от надлежната
страна.
От приложеното ч.гр.д. № 2990/2015
г. по описа на РС-Перник се установява, че в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу
ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за претендираната сума, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че същият не живее на адреса, и в законоустановения преклузивен
срок ищецът в качеството на цесионер е предявил иск за установяване на
вземанията за главница и договорна лихва, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което
приема, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който първият се е задължил в качеството на кредитор
да предостави на ответника в качеството на кредитополучател сумата 10000,00 лв. със задължение за връщането й за
срок от 120 месеца на месечни погасителни вноски съобразно подписания
погасителен план, заедно с възнаграждение в размер 9.95 % годишен лихвен
процент.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на 22.05.2007 г. сумата 10000,00 лева е усвоена по
разплащателна сметка на името на ответника, поради което съдът приема, че
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума.
По делото лиспат доказателства, че изявлението на кредитора, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника в по-ранен момент,
поради което съдът приема, че това е станало с получаване на препис от исковата
молба от ответника на 04.03.2021 г. Предвид обстоятелството, че към момента на
връчване на исковата молба на ответника всички вноски по кредита са падежирали,
следва, че в полза на кредитора е възникнало вземане за главница и
възнаградителна лихва до крайния срок на договора - 22.05.2017 г., съобразно
погасителния план.
Съгласно уговореното в т. 19.1 от Общите условия при
забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва от седмия ден
след падежната дата, определена в договора, остатъкът от кредита се олихвява с
договорната лихва /в случая 9.95%/, увеличена с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. Съдът намира, че с цитираната клауза се въвежда допълнително
плащание, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, поради
което посочената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, предвиждаща, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. С оглед изложеното, съдът приема посочената
клауза за нищожна.
Съгласно императивната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед
изложеното, съдът намира, че клаузите, предвиждащи заплащане на сумата 155,00
лв. – такси /включваща сумата 35,00 лв. – такса управление и сумата 120,00 лв.
– такса предсрочна изискуемост/, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК
поради заобикаляне на императивните норми на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че непогасените задължения по договора са
в посочените от вещото лице размери при отчитане на извършените плащания за
погасяване само на задълженията за главница, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава и възлизат на сумата 4684,88 лв. – главница, сумата 1247,20 лв.
– договорна възнаградителна лихва, и сумата 118,73 лв. – санкционираща лихва.
По делото не са наведени възражения срещу
действителността на сключения между цедента и цесионера договор за
покупко-продажба на вземания и не се констатират основания за нищожност, за които
съдът следи служебно, поради което намира, че вземанията по договора с ответника са валидно прехвърлени на ищеца в
настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на
препис от исковата молба, съдържаща уведомление от предишния кредитор и нарочно
пълномощно в полза на ищеца. От представеното по делото пълномощно се
установява, че цесионерът е надлежно упълномощен да съобщи цесията на длъжника.
Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания,
дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде
извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено,
тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да
бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената
цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за
цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за
длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото
вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени за сумата 4684,88 лв. – главница, сумата
1085,61 лв. – договорна възнаградителна лихва /съобразно отправеното искане/, и
сумата 118,73 лв. – санкционираща лихва, и отхвърлени за сумата над 4684,88 лв.
до пълния предявен размер 5076,11 лв. - главница, за сумата над 118,73 лв. до пълния предявен
размер 129,90 лв. – санкционираща лихва, както и за
сумата 155,00 лв. – такси.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет
парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 14.05.2015 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Предвид изложеното, съдът следва да се произнесе
по предяваения в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на
сумата 732,04 лв. – наказателна лихва за забава по т. 19.1 от Общите условия.
По изложените по горе съображения относно
противоречието на посочената клауза с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК и извода за нейната
нищожност, предявеният осъдителен иск също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
Съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК ищецът претемдира разноски само за исковото производство, поради
което такива за заповедното производство не следва да му бъдат присъдени.
Предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, на ищцовото дружество следва да бъде определено
юрисконосултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно – 100,00 лв. за исковото производство.
Предвид горното, съдът приема,
че ищецът е сторил следните разноски: 158,22 лв. – държавна такса, 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, и 250,00 лв. – депозит за вещо лице, т. е.
направените разноски са в общ размер на 508,22 лв., от които съобразно
уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 416,93 лв.
– разноски за производството.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, в качеството му на частен
правоприемник по договор за цесия от 11.05.2016 г. с „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, сумата 4684,88 лв. /четири
хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ –
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2007 г., сумата 1085,61 лв. /хиляда осемдесет и
пет лева и шестдесет и една стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за
периода от 08.12.2013 г. – 13.05.2015 г., и сумата 118,73 лв. /сто и осемнадесет лева и седемдесет и три
стотинки/ – санкционираща лихва за периода от 08.12.2013 г. – 13.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4684,88 лв. от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.05.2015 г., до изплащане на вземането, за които вземания в полза на цедента „БАНКА ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 2383/14.05.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 02990 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 4684,88 лв.
до 5076,11 лв. - главница, за сумата
над 118,73 лв. до 129,90 лв. – санкционираща
лихва, както и за сумата 155,00 лв. – такси.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2,
срещу Л.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 732,04 лв.
/седемстотин тридесет и два лева и четири стотинки/ – наказателна лихва за
забава по т. 19.1 от Общите условия към Договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2007 г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на
вземания от 11.05.2016 г.
ОСЪЖДА Л.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, сумата 416,93 лв. /четиристотин и
шестнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 2990 по описа за 2015 г. на Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА:В.А.