Мотиви
към присъда №47/7.3.2019г. по Н0ХД №5874/2018 по описа на БРС, 17-ти
наказателен състав:
Бургаска районна прокуратура (БРП) е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 399/2017г. по описа на 05
РУП, гр.Бургас, ДП № 2896/2017 г. по описа на БРП, като е повдигнала обвинение
срещу:
П.П.В.,
ЕГН **********, роден на ***г***, постоянен адрес:***3, българин, български
гражданин, средно образование, разведен, не осъждан, за това, че на
24.05.2017г. в гр. Бургас ж-к „Лазур", във входа на бл.***, по хулигански подбуди, причинил
на Т.Х. ***, лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота вследствие на нанасяне на удари с твърд предмет по
главата и тялото, довели до лекостепенно мозъчно сътресение и разкъсно -
контузии рани по лицето - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.130,
ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения БРП поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия В.. Намира, че деянието е
доказано по категоричен начин. Прави подробен анализ на събраните
доказателства. Предлага на подсъдимия В. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което да се отложи за изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подсъдимия – адв.К.
считат, че деянието не е доказано по един безспорен начин. Оспорва
съставомерността и прави собствен анализ на събрания доказателствен материал.
Твърди, че са събирани неотносими доказателства, а други, които касаят предмета
на доказване не са събрани. Посочва, че присъдата не може да почива на
предположения и моли за постановяване на оправдателна присъда по така
повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за преквалификация на
деянието в такова по чл.132 ал.1 или ал.2 НК, като намира, че няма пречка за
повторно прилагане на института на чл.78а НК.
Подсъдимия се присъединяват към
становището на своя защитник, дават обяснения, като излага собствена версия,
различна от изложената в обвинителния акт. Твърди, че е бил провокиран от
пострадалия Х., който се опитал да го нападне и за да се защити се наложило да
го удари. В последната си дума заявяват, че не е виновен и моли да бъде
оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. П.В. и свидетелката Й. З. имали сключен граждански брак,
който бил прекратен през 2016г. От брака си имали две деца, като със съдебно
решение родителските права за децата били предоставени на майката Й. Златева, а
относно бащата П.В. бил определен режим на лични контакти.
На 24.05.2017г., двете малолетни
деца – М. на 1Зг.
и К. – на 11г.
били при баща си П.В., който живеел в бл.*** в ж-к
„Лазур". Около 21:00 часа на същата дата, В. бил навън, заедно с децата
си, които си играели качени на покрива на един гараж в близост до бл.72 в ж-к
„Лазур", в който блок живеел пострадалият Т.Х.. По това време пострадалият
Х. се прибирал от магазина и забелязал децата качените на покрива на постройката,
както и подс.В., който се намирал в близост до тях и разговарял по телефона си.
Преминавайки покрай децата, св.Х. им направил забележка да слязат от покрива,
тъй като било тъмно и опасно, за да не се наранят и продължил към входа на бл.***, в който живеел. Внезапно чул,
че подс.В. се обърнал към него. Св.Х. попитал В. дали е баща на някое от децата,
но последният не му отговори, след което Х. продължил към входа на блока. В
момента, в който Х. влизал В. го застигнал и го ударил в гръб в областта на
ребрата от ляво. Тогава св.Х. се обърнал към В. и той отново го ударил два пъти
в областта на лявата скула и от дясно на брадичката. Ударите били нанесени от подс.В.
с юмрук, на който бил поставен метален предмет тип „бокс". От ударите
пострадалият Х. получил сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани по лицето
и оток на челото. След като нанесъл ударите на пострадалия Х., подс.В. излязъл
от входа и тогава се разминал със свидетеля К.К., който живеел в същия блок. В.
се отправил към децата, които били в близост, взел ги със себе си и си тръгнал.
През това време св.К. влязъл във входа, от който бил излязъл В. и забелязал
кръв по стъпалата. Тръгнал по стълбите нагоре и чул разговора между св.Х. и
майка му - св. Д.Х., в който той й обяснява, че бил нападнат в гръб. Когато се
качил до втория етаж, където се намирало жилището на Х., св.К. видял, че той
имал по лицето си кръв и следи от удари и разбрал, че е бил нападнат от мъжа, с
който се е разминал малко по-рано до входа на блока. Св.Х. излязла навън да
догони нападателя, но той вече се бил отдалечил.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на разпитаните в хода на досъдебното и съдебното производства свидетели – Т.Х.,
Д.Х., К. К., Н.Н., от
писмените доказателства по делото - справка за съдимост на подсъдимия, съдебно
медицинско удостоверение № 154/2017 г. и №51/2018г., лист за преглед на
пациент, епикриза, протокол за разпознаване на лица и предмети – 2бр., писмо от
НАП – Бургас, 2 бр. съдебни решения на БРС, заповед за защита, протокол от с.з.
на БРС, наказателно постановление на община Бургас.
При анализа на доказателствения
материал съдът съобрази следното:
От показанията на пострадалия Х. става
ясен начинът, по който подс.В. го напада. Х. подробно обяснява, че от преди
този случай не се е познавал с подсъдимия и не е имал контакти с него. С голяма
подробност и степен на достоверност описва действията на подсъдимия, както и
механизма на нанасяне на телесните увреждания. Пострадалото лице разпознава
своя нападател видно от протоколите за разпознаване на лица, съдържащи се в ДП
– стр. 44 и стр.46 и посочва В., като лицето което го е ударил първоначално в гръб,
след това на два пъти в областта на лицето на инкриминираната дата. Свидетелят Х.
е с ясни спомени, като неговите показания съвпадат и с показанията на св.К. и Х.,
на които той в последствие преразказва случката. Св.К., който живее в същата
сграда не е пряк очевидец на възникналия конфликт, но той влиза в хода на блока
непосредствено след инцидента, възприема подсъдимия, както и кървавите петна по
земята и чува св.Х. да обяснява на майка си - св.Х. какво се е случило. Св.К.
посочва, че отивайки към входа на блока се е разминал с подсъдимия В., който
вървял забързано и успява да го разпознае видно от протоколите за разпознаване
на лица, съдържащи се в ДП – стр. 47 и стр.49. Показанията на пострадалия
съвпадат и с показанията на полицейския служител Н., който е провел беседа с
присъстващите деца, както и със св.Х., Х. и К.. От разпита на св.Х. – майка на
пострадалия става ясно какво е било състоянието на сина и непосредствено след
нанасянето на ударите от страна на подсъдимия В.. Свидетелката ясно посочва какви
са били телесните увреждания на сина й, като тези нейни показания се подкрепят
от показанията на св.К. и Н.. В тази връзка версията на подсъдимия, че е бил
провокиран от пострадалия, както и че същият се е опитал да го нападне остана
изолирана и неподкрепена с други доказателства, поради което съдът я приема за
защитна теза.
Вещото лице по СМЕ е заявило, че
механизмът на нараняванията у пострадалия, най-добре отговаря на механизма
посочен от него. Вещото лице посочва, че нараняванията в областта на главата на
Х. са причинени от удар с твърд и тъп предмет. По тази причина съдът прие, че
именно с носения у подс.В. метален бокс, същият е причинил телесните повреди на
постр.Х.. В подкрепа на тази теза е и приложеното в ДП и влязло в сила
наказателно постановление на Община Бургас, от което е видно, че на подсъдимия
е наложено административно наказание – глоба, за това, че е носил в себе си
хладно оръжие на обществено място, представляващо бокс от бял метал. По тази
причина и съдът прие за достоверен механизма на нараняванията причинени на Х.,
така както прокурора ги е описал подробно в обвинителния акт.
По правото:
Съдът намира, че обвиняемия е осъществил
състава на престъпление по чл. 131,
ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК. Мотивите за това са следните:
Телесна повреда, извършена по
хулигански подбуди, ще бъде налице, когато деецът цели чрез увреждането на
здравето на лицето да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и към човешката личност. Отсъстват лични отношения между извършителя
и пострадалия като вражда, завист и други подобни, като на инкриминираната дата
пострадалият за първи път вижда обвиняемите.
От обективна страна телесната
повреда се предхожда и се съпровожда от хулигански действия, които именно
подтикват подсъдимия да посегне на здравето на пострадалия. Това поведение е в
разрез с общоприетите морални норми за човешко поведение и общуване и за него
липсва провокиращ фактор от страна на пострадалия. Агресията на подсъдимия
обаче не спира дотук, а прераства във физическа такава. С поведението си В.
демонстрира "превъзходство", т.е. че за него телесната
неприкосновеност на пострадалия и неговото достойнство са без значение. Той не
се притеснява, че поведението му ще бъде възприето от неограничен кръг лица и
ще ги скандализира (доколкото събитията се развиват на публично място и биха
могли да станат достояние на неограничен кръг лица). Това негово поведение не е
изолирано, тъй като видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е бил
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за друго сходно
престъпление – причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице - детска учителка. Настоящият съдебен състав
счита, че посочения квалифициран състав, респ. „хулигански подбуди” са налице.
Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията
„хулигански подбуди”- едно деяние е такова, когато е предшествувано или
съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши,
или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към
обществото, пренебрежие към правилата на обществото и човешката личност – вж.
ППВС № 2/16.12.1957г. т.19. В настоящия
случай безспорно изброените хипотези са налице. Телесната повреда е понятие с медицинско
и правно съдържание. В медицината с понятието "телесна повреда" се
означава всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите и органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи
фактори от външната среда. В медицински аспект понятието "телесна
повреда" съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и
функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния
вредоносен фактор. Правното понятие "телесна повреда" съдържа в себе
си освен медико-биологичната характеристика на увреждането, така и социалния,
общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в
съответен вид и форма/. Правното понятие "телесна повреда" е
по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за
телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и
нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по време на
посегателството. Към леките телесни повреди се отнасят тези, които са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК.
Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по
делото е, че в конкретния случай се касае временно разстройство на здравето
неопасно за живота и същото покрива признаците визирани в чл.130 ал.1 НК.
Следва да се проследят и
действията на В. след нанасянето на ударите в областта на лицето на пострадалия
- той си тръгва без да се интересува от състоянието на Х.. По този начин подсъдимият
показва явно неуважение към личността на пострадалия и така и неуважение към
обществото, което приема за висша ценност телесната неприкосновеност на
личността. Изпълнителното деяние, а именно ударите, които нанасят на
пострадалия, в резултат на които на последния са причинени телесните
увреждания, е част от непристойните действия. Ето защо следва да се приеме, че
с действията си от обективна страна П.В. е причинил на Х. по хулигански подбуди
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето
неопасно за живота вследствие на нанасяне на удари с твърд предмет по главата и
тялото, довели до лекостепенно мозъчно сътресение и разкъсно - контузии рани по
лицето - престъпление
по чл. 131, ал. 1,т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че
нанасяйки удари на пострадалия, ще му причини разстройство на здравето, но
въпреки това е предприел такова поведение и е искал настъпването на този
резултат, за да му покаже, че така разрешава споровете.
Поради факта, че пострадалият не е
предизвикал силно раздразнение у дееца с насилие, с тежка обида, с клевета или
с друго противозаконно действие, то деянието не може да се преквалифицира като
такова по чл. 132 от НК, в каквато насока са възраженията на защитата. Такова
поведение от страна на Х. не се доказа, поради което съдът намира, че съставът,
по който е повдигнато обвинение на подсъдимия изцяло съответства на фактите
установени в хода на съдебното следствие.
По наказанието:
При определяне на наказанието
на подс.В. за посоченото престъпление, съдът съобрази поотделно смекчаващи
вината обстоятелства - чисто съдебно минало и отегчаващи вината обстоятелства –
подбудите на подсъдимия и поведението му след нанесения побой. Подсъдимият е и
на зряла възраст, на която следва да е изградил волеви задръжки за
осъществяване на престъпна деятелност, каквито обаче в случая очевидно не са
формирани. Ето защо, съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 НК
спрямо него. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, което следва да се
отчита като значително преобладаване на смекчаващите обстоятелства, както и с
оглед постигане на целите на наказанието, съдът наложи на подс.В., на
основание чл. 131, ал. 1,т.12,
вр.чл.130, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК, лишаване от свобода за срок от една
година. Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години, тъй като няма пречка за прилагане
на този институт, тъй като подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще
постигне целите на наказанието визирани от законодателя в нормата на чл.36 от НК, като по този начин същият ще се превъзпита.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на ОДМВР-Бургас разноските, направени в хода на досъдебното производство в
размер на 70,38 лева, и в полза на държавата по сметка на БРС разноските,
направени в хода на съдебното производство в размер на 40 лева.
Съдът, на основание чл.53 от НК, отне в полза на
държавата приложеният като ВД метален бокс, който след влизане на присъдата в
сила следва да бъде унищожен като вещ без стойност.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
За изготвянето на мотивите да
се уведомят писмено страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с
оригинала: Д.М.