№ 216
гр. Кърджали, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200730 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на Н. С. Г. от ****, с ЕГН
**********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 01.05.2022 г.
Жалбоподателят Н. С. Г. твърди, че не е съгласен с издадения електронен фиш.
Намира същия за неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Представил е чрез пълномощник писмено становище по делото, в което моли
за отмяна на атакувания фиш, претендира и разноски. Сочи, че в електронния фиш не било
посочено за коя конкретно хипотеза на повторно нарушение се касае. Нарушените законови
разпоредби задължително следвало да бъдат посочени прецизно и конкретно. В случаите на
повторност на деянието трябвало в обстоятелствената част на електронния фиш да се посочи
и идентифицира съответният акт, с който нарушителят е санкциониран в рамките на една
година преди процесното деяние. В случая не били посочени задължителните реквизити в
съдържанието на електронния фиш, а това нарушавало правото на защита на
санкционираното лице. Не било посочено предходният електронен фиш дали е връчен и кога
е влязъл в сила, не ставало ясно и дали нарушението е извършено в населено или извън
населено място. Налице било погрешно посочване само на бланкетната санкционна норма
на чл.182, ал.4 от ЗДвП, вместо конкретната хипотеза на чл.182, ал.1, т.1-5 или ал.2, т.1-6 от
1
ЗДвП. Предвид допуснатото процесуално нарушение, обжалваният фиш се явявал
незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения
за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.05.2022 г. на път І-5, км.324+600м., обл.Кърджали, се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
ARH CAM S1 № 120cd09. Същият бил позициониран на път І-5, км.324+600м.,
обл.Кърджали, на разклона за с.Пчеларово, където действащото ограничение на скоростта
било 60 км/ч. В 09.55 часа на 01.05.2022 г. бил заснет движещ се в същия участък, в посока
от гр.Хасково към гр.Кърджали, лек автомобил „***“ рег.№ ***, със скорост 98 км/ч. при
ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от
заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било
вписано името на Н. С. Г. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В
описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 98
км/ч. - превишаване с 38 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 01.05.2022 г.,
09.55ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер,
датата и точния час на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за
собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „***“ рег.№ *** е
жалбоподателят Н. С. Г.; Списък от 24.01.2018 г. на служители от сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали за проведено обучение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта;
Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/25.11.2021 г., от който се установява техническата
годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 01.05.2022 г.; Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане и на пътния
2
знак; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, с който на Н. С. Г. е наложено
административно наказание за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП; справки от
АИС АНД, от които се установява, че Електронен фиш серия К № *** е със статус влязъл в
сила на 31.05.2021 г. и е платен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на
превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно
такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било
въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Установи се от доказателствата
по делото, че на процесната дата и час Н. Г. като водач на лек автомобил „***“ рег.№ *** се
е движил там с 98 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение извън населено
място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доказа се също, че
жалбоподателят е извършил деянието в едногодишен срок от наказването му за същото по
вид нарушение /чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП/ с Електронен фиш серия К № ***, влязъл
в сила на 31.05.2021 г. Това обуславя и квалификацията на процесното административно
нарушение като „повторно“ по смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Тъй като е отчетено
превишаване на допустимата скорост за движение с 38 км/ч., приложима е санкционната
разпоредба на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 600 лв. за водач, който в условията на повторност превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 31 до 40
км/ч. Установеното на инкриминираната дата деяние безспорно представлява повторно
нарушение и осъществява състава на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, но в издадения
електронен фиш като нарушен е посочен само текста на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Това налага
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да
приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира санкционната норма на деянието по
чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на
фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към състава на нарушението по
чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд
разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да
се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата
квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на
3
защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи
признаците от състава на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По
изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като приложената
санкционна норма се преквалифицира по чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП. Това няма да
доведе дори до промяна на санкцията, която се следва на същото основание и е в същия
размер.
Извън горепосоченото относно наложилата се преквалификация на нарушението,
съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на
мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, разположението на пътния
знак и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш. При съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Пълно описано е и самото деяние и
обстоятелствата, при които е извършено. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21,
ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 01.05.2022 г. в 09.55 часа на път І-5,
км.324+600м., разклона за с.Пчеларово, обл.Кърджали, посока от гр.Хасково към
гр.Кърджали, е превишена от МПС „***“ рег.№ *** разрешената скорост от 60 км/ч.
(ограничението е въведено с пътен знак В26) и с автоматизирано техническо средство №
120cd09 е отчетена скорост на движение 98 км/ч., при което е констатирано превишаване с
38 км/ч. Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/***. Това описание на нарушението напълно
отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по
него. За обосноваване на признака повторност е достатъчно да бъде посочен видът и
номерът на акта, с който е реализирано предходното наказване, както и че същият е влязъл в
сила, като в случая всичко това фигурира в атакувания фиш. Не би могло да се поставят
изисквания към съдържанието на електронния фиш, повече от предвидените в закона.
Безспорно се установява техническата годност на използваното техническо средство от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
и Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/25.11.2021 г. Посочената в електронния фиш
4
скорост е намалена с 3%, тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната
грешка на техническото средство, описана в цитирания протокол. Обосновано в
електронния фиш името на Н. С. Г. е посочено като нарушител в качеството на собственик,
на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал
по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в
кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното
нарушение, отразено в електронния фиш. Съдът не възприема като съществено и
неотстранимо нарушение посочването само на бланкетната санкционна норма на чл.182,
ал.4 от ЗДвП, вместо конкретната хипотеза на чл.182, ал.1, т.1-5 или ал.2, т.1-6 от ЗДвП.
Това може успешно да бъде преодоляно, чрез прецизиране на цифровата квалификация на
нарушението, за което вече бяха изложени съображения по-горе.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОДМВР-
Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на Н. С. Г. от ****, с ЕГН
**********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 01.05.2022 г., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма по чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА електронния
фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. С. Г. от ****, обл.София, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6