Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 25.04.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря СТЕФАНИ
КАЛОФЕРОВА като разгледа т.д.№ 2644
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 от ТЗ.
Подадена от кредитора-молител
„eВ.“, търговско дружество със седалище и адрес на управление
в Амстердам, Нидерландия, представлявано от Ж.Н.с посочения съдебен адрес в
България, който е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжник „Б.П.**“ ЕООД, ЕИК ********. В молбата твърди, че има изискуемо вземане
срещу ответника, произтичащо от договор сключен на 10.04.2018г. и дължимо
възнаграждение по договора по издадените три фактури, а именно фактура №
ВРА-0002/01.06.2018 г. за сумата в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) евро,
която към настоящия момент е частично платена - на 28.08.2018 г. е преведена
сума в размер на 1000 (хиляда) евро, като неизплатената част от фактурата е в
размер на 3500 (три хиляди и петстотин)
евро; фактура №
ВРА-0003/02.07.2018 г. за сумата в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) евро; фактура № ВРА-0004/01.08.2018 г. за сумата в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) евро, като
сочи, че му се дължи и лихва по същите, която е както следва: върху сумата по
фактура № ВРА-0002, считано от 17.06.2018 г. върху остатъчната сума в размер на
3500 евро се дължи мораторна лихва за забава, която за периода до 05.12.2018 г.
възлиза на 168.53 евро, върху сумата по втората фактура, считано от 18.07.2018
г. до 05.12.2018 г. лихвата възлиза на 176.60 евро и върху сумата по третата фактура
за периода от 17.08.2018 г. до 05.12.2018 г. лихвата е в размер на 139.03 евро.
Твърди, че падежът е настъпил и задължението не е изпълнено, което му давало
основание да счита, че е налице неплатежоспособност и презумпцията по чл. 608,
ал.2 от ТЗ, като сочи, че начална дата на неплатежоспособността следва да е
29.08.2018г., денят, следващ датата на частичното плащане по първата фактура. Предвид
горното претендира откриване на производство по несъстоятелност на длъжника,
като сочи основание неплатежоспособност, а при условията на евентуалност –
свръхзадълженост, назначавне на временен синдик и насрочване на ПСК, както и
присъждане на направените съдебно деловодни разноски. В допълнителна молба,
отговор от 18.02.2019г. оспорва доводите на ответника, като твърди, че именно
дружеството било страна по облигационното правоотношение, като твърди, че
плащанията, които се сочат от ответника са именно по описаната фактура. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът „Б.П.**“ ЕООД оспорва молбата по
съображения, подробно изложени в писмено становище от 17.01.2019г. и чрез
процесуалния си представител – адв. Х.. Поддържа, че няма правоотношение с
дружеството „eВ.“, а сключеният договор е с физическото лице Ж.Н.,
който има качеството на назначено, наето лице , ето защо между него и
дружеството молител не съществува вземане по търговска сделка. Освен това
поддържа, че не са дължими суми по договора, тъй като назначеното лице не е
изпълнило точно задълженията си по същия, а именно съгласно уговореното в чл. 3
възнаграждение се дължи при описаните условия, като от назначеното лице се е
изисквало постигане на приходи от 3 000 долара седмично за всеки партьор и минимум 20 партньора за
месеците април, май и юни, което не е изпълнено от назначеното лице. Сочи, че
то не е представило изискуемите 16 седмични отчета за напредъка на дейността
си, периодично е предупреждавано за незадоволителните си резултати. Поддържа,
че не дължи на наетото лице сумата от 12 500 евро, а и е извършил три плащания
по описаните платежни нареждания от 19.06.2018г. за 2000 долара, от
18.07.2018г. за 1 182 евро и от 24.08.2018г. за 1000 евро, като с писмо от
13.08.2018г. лицето е уведомено, че дейността му е предмет на цялостен одит,
поради което плащанията, включително и хонорарът ще бъдат коригирани. Твърди,
че няма финансови затруднения и не е налице нито една от презумпциите за
неплатежоспособност.
Съдът като
обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства,
включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира
за установено следното:
Към исковата
молба е представен договор на английски език, придружен от превод, който е
оспорен, като съгласно договора, който е за услуги на твърда цена, същият е
сключен от една страна от ответника, наричан Дружеството, и от друга страна от Ж.Н.,
наричан „назначеното лице“. Съгласно уговореното по чл. 1 дружеството наема
назначеното лице да осигурява и извършва услугите по документ А, а именно за
набиране и ръководене на афилиейт сътрудници с таргет 3000 щ.д. седмично по
генериран приход и минимум 20 афилийети всеки април, май и юни. Съгласно чл. 2
договорът е в сила до 31.07.2018г., като следва преразглеждане в края на спора,
като е уговорен и 30 дневен изпитателен срок. Договорът може да бъде прекратен
и с 30-дневно писмено предизвестие. В чл.3 е уговорено, че предвид на услугите,
оказани по-долу, дружеството изплаща възнаграждение от 4500 евро месечно за
услугите за период от часове, определени на 32 часа седмично, като се дължи и определена комисионна, плащана
нетно, върху генериран годишен доход. В б.“б“ е уговорено, че назначеното лице
предоставя на дружеството месечна фактура, изброяваща услугите, като тя е
платима в рамките на 15 календарни дни след получаването й от другестовото, а
комисионната и хоронарар се изплащат 15 дни след получаването им. В края на
договора той е подписан от ответното дружество, като е посочено, че е подписан
и от Ж.Н., индивидуализиран със звание Директор на „eВ.“,
Амстердам, Нидерландия. В оригинала на договора на всяка страница има поставен
печат на ответното дружество. Печат на „eВ.“ не е
поставен нито в края на договора, нито на друга страница.
На стр.14 и
следващите молителят е представил издадените фактури, които са с издател „eВ.“, Ж.Н.и с
получател – ответника, с основание консултантски услуги като афилиейт мениджър
съответно за месеците май – фактура №ВРА-0002, с дата 01.06.2018г. и дата на
падеж – 16.06.2018г. за сумата от 4500 евро за месец май 2018г.; фактура
№ВРА-003 от 02.07.2018г. с дата на падеж – 17.07.2018г. и за сумата от 4500
евро за месец юни 2018г. и фактура № ВРА-0004 от 01.08.2018г. с дата на падеж
-16.08.2018г. за сумата от 4500 евро за месец юли 2018г.
Представено
е писмо от 13.08.2018г. до Ж.Н., изходящо от ответника чрез К.К, в който се
цитира негово писмо относно трите описани фактури и се сочи, че договорът
приключва на 31-ри юли и ще бъде изключен от групата, тъй като имало забавяне
поради издателите, предприемащи пълен одит на всички транзакции. Същевременно в
писмото се сочи, че ще се препрати план за плащанията и начало на изплащанията
на салдото.
Представен е
документ за регистрация на дружеството в Амстердам, както и копие от документа
за самоличност на Ж.Н..
От ответника
са представени в табличен вид отчети за дейността, които не са подписани и с
конкретна дата, за да се установи от кого са съставени. Представени са доклади
за ефективността, от които се установяват направени кликове, проведени
разговори, както и сума на приход за месеците април – юли и общо за периода от
април до август,като е отчетен приход общо на името на Ж.Н.на стойност
12 153 щ.д.
От ответника
са представени и приети като неоспорени следните нареждания за превод на
парични средства, а именно от 19.06.2018г. за сумата от 2000 щ.д. с получател Ж.Н.и
основание – Ж.Н.890JUN18. Вторият платежен документ е от 18.07.2018г. и е за
сумата от 1 182,00 евро, като отново наредител е ответника, а получател –
лицето Ж.Н., а вписаното основание за превода е „пълно разплащане с фактура“.
Третият платежен документ е от 24.08.2018г., като е за превод на сумата от 1000
евро, с вписано основание – may1 8inv part pay. Това основание е вписано и в
представеното още с молбата на стр.16 и 17 от делото „изпълнение“ на кредитен
превод от 28.08.2018г.
Със
становището от 18.02.2019г. освен фактурата от 01.06.2018г. и изпълнението от
28.08.2018г., които са представени със самата молба, молителят е представил три
други документа, за които му е дадена възможност и указания да ги представи в
превод, което той не е изпълнил. Предвид горното и доколкото се касае за
документи на чужд език, представени без превод, въпреки указанията, съдът
следва да ги изключи от доказателствения материал по делото и няма да ги
обсъжда.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно
чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно
търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки за уважаване на молбата му, а именно: наличието на вземане срещу
ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но
съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на
отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се
предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в
сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало
изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. Неплатежоспособност се предполага и при
положение, че търговецът не е заявил за обявяване в ТР своите ГФО за последните
три години преди подаване на молбата. В тежест на длъжника е да обори
презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. В случая по делото не се твърди и не се установява да е
налице нито една от презумпциите за неплатежоспособност, поради което няма
разместване на доказателствената тежест и молителят –кредитор е този, който
следва да установи на първо място, че има изискуемо вземане срещу ответника,
което да е по търговска сделка, респ. от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, и на
второ място, да установи, че ответникът е в обективно състояние на
неплатежоспособност поради невъзможност да изпълнява задълженията си към своите
кредитори. Горното следва да се установи именно чрез икономическия анализ въз
основа на експертно заключение, каквато експертиза е поискана, съдът е
допуснал, включително и със служебно поставени задачи, но не е изслушана поради
процесуалното бездействие на страната. В случая молителят-кредитор въпреки
искането си за изслушване на експертиза по молбата, което е уважено и дадената
му възможност да представи документ за внесен депозит за изпълнението на
задачите на същата, не е представил такъв и процесуалното му бездействие е
довело до заличаване на допуснатата икономическа експертиза. Без изслушването
на заключение на вещо лице съдът не може да установи дали е налице състояние на
неплатежоспособност, още повече, че ответникът е новорегистрирано дружество, а
именно вписано в ТР през февруари 2018г. и до момента не е настъпил срок за
обявяване на неговите финансови отчети, който срок е 30 юни на следващата
година. Не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си и е представил
счетоводните документи на вещото лице, но то не е изготвило експертизата и не е
анализирало същите поради процесуалното поведение на молителя, който не е
внесъл необходимия депозит за изслушване на експертизата. Касае се за търговско
дело, по което страни са две търговски дружества и няма никакво основание при невнасяне
на депозит от страната, която е поискала и задължена за това, да бъде
изслушвана експертиза с възнаграждение от бюджета на съда. Молителят следва да
понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие, а именно с
оглед неизслушване на експертно заключение поради невнасяне на определения
депозит за вещото лице, съдът ще приеме, че по делото не се установява
обективно наличието на състояние на неплатежоспобност. Само на това основание
молбата следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на легитимацията на молителя като кредитор, следва да се има
предвид, че в тази първа фаза на производството по несъстоятелност, предмет на делото не е отделно вземане, а финансовото състояние на
длъжника, до което се разпростират обективните предели на силата на пресъдено
нещо /в този смисъл Решение № 70/25.08.2014 г. по т.д. № 3560/2013 г., I ТО;
Определение № 757 от 14.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3874/2013 г., II т. о.,
ТК/, определение № 39/01.02.2016г. по т.д.№458/2015г., ІІ
т.о. на ВКС и мн.др./. В случая вземането е спорно, тъй като от ответника се
оспорва съществуването на облигационно правоотношение между него и
дружеството-молител, като твърди, че сключеният договор е само с физическото
лице Ж.Н.. Съдът, тълкувайки договора и съдържанието му, намира, че не се
установи безспорно, че страна по договора е именно дружеството-молител като
чуждестранно юридическо лице. Видно от описанието на сключилите го страни,
договорът е сключен между „Б.П.**“ ЕООД от една страна и изрично посочване само на Ж.Н.в качеството
му на назначено лице /appointee/. Това, че в края на договора при подписването му, същият е подписан от Ж.Н.,
за който вече е посочено, че е директор на „eВ.“, не променя горния извод,
тъй като волята на страните е да се престират конкретно уговорените услуги от
назначеното лице и не се установява от съдържанието на договора това лице да е
търговското дружество. Следва да се отбележи, че договорът не е подпечатан от
името на „eВ.“ нито при
подписването му, нито на някоя от другите страници, както е сторено от страна
на ответното дружество. Напротив, на всяка страница от договора има подпис, но
той изхожда само от физическото лице видно от инициалите и не е видно този
подпис да ангажира дружеството. Независимо от горното, дори и да се приеме, че
страна е дружеството, с оглед данните за представени фактури, макар че поради
процесуалното поведение на кредитора-молител и невнасянето на депозита не се
установи осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника, то
горното не променя извода, че дори и да е налице процесното твърдяно вземане,
то не се установи обективното финансово състояние на ответника и невъзможността
му да заплати процесните суми. Твърденията на кредитора-молител за много други
неудовлетворени кредитори не са подкрепени с доказателства. Действително има частични плащания от страна на ответника,
но видно от нарежданията за превод на сумите вписаните основания не
съответстват по номер и дата на издадените фактури, а бенефициент по същите не
е дружеството-молител, а физическото лице Ж.Н.. Предвид на това с оглед
ангажираните доказателства и поради неизслушването на експертиза, причина за
което е процесуалното поведение на кредитора –молител, съдът намира, че молбата
му за откриване на производство по несъстоятелност се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, като такива се
явяват внесения депозит, като се съобрази, че частично сумата е освободена, а
именно сумата от 100 лв., и заплатеното адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което е представена фактура от 09.01.2019г. и извлечение –отчет
по сметка от Прокредит банк, от които е видно, че е заплатено като
възнаграждение сумата от 2400евро, представляваща адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС, като следва предвид характера на вземането за съдебни разноски да
се присъди левовата равностойност на сумата, която възлиза на 4693,99 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от „eВ.“, търговско
дружество със седалище и адрес на управление в Амстердам, Нидерландия, ул.“********,
данъчен номер *********B01************ ********, за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо длъжник „Б.П.**“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 от ГПК „eВ.“, търговско дружество със седалище и адрес на управление
в Амстердам, Нидерландия, ул.“********, данъчен номер **********,
представлявано от Ж.Н.с посочен адрес в България – гр. Варна, ул.“Генерал ********,
да заплати на „Б.П.**“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, сумата от
4 793,99 лв. / четири хиляди седемстотин деветдесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки/-съдебно-деловодни разноски за производството.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: