РЕШЕНИЕ
гр. ***,
07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 24 януари Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело N 3869 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
и уточнителни молби вх. № 551/15.01.2019 г. и вх. № 2273/11.02.2019 г. от „Д.“
ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника му адв. А.Г., против „Й.К.“ ЕООД, ЕИК ***. Ищецът твърди, че на 01.10.2015 г. между „Д.“
ЕООД като възложител и „Й.К.“ ЕООД като изпълнител са сключени 2 бр. договори,
както следва:
-
Договор за консултантски услуги № 109/01.10.2015 г. с
предмет предоставяне на консултантски услуги, свързани с изготвяне на бизнес
план и заявление за подпомагане за проект на възложителя по мярка 8.6
„Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработка, мобилизирането и
търговията с горски продукти“, наричан Проект по Програма за развитие на
селските райони 2014 – 2020 /Програма с финансираща институция Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция/
-
Договор за консултантски услуги № 110/01.10.2015 г. с
предмет предоставяне на консултантски услуги по изготвянето на технологичен
проект за цех за производство на пелети със схема и описание на технологичния
процес, с описани характеристики, параметри на необходимото оборудване към
линията за пелети, сменния режим на работа, прогнозна дневна производителност,
схема с разположение на оборудването – за целите на подмярка 8.6 „Инвестиции в
технологии за лесовъдство и в преработка, мобилизирането и търговията с горски
продукти“, наричан Проект по Програма за развитие на селските райони 2014 –
2020 /Програма с финансираща институция Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция/.
Сочи се, че съгласно чл. 19 от Договор за
консултантски услуги № 109/01.10.2015 г. възложителят е заплатил авансово 50%
от договореното възнаграждение, а именно сумата от 3 600 лева с ДДС, за
което била издадена фактура № **********/07.10.2015 г. Заявява се, че съгласно
чл. 17 от Договор за консултантски услуги № 110/01.10.2015 г. възложителят е
заплатил авансово 50% от договореното възнаграждение, а именно сумата от
5 400 лева с ДДС, за което била издадена фактура № **********/07.10.2015
г. Съгласно чл. 13 от втория договор, възложителят се задължил да изготви
технологичния проект в срок от 45 дни след подписване на договора. Твърди се
още, че в проведен с изпълнителя около 15.11.2015 г. разговор, ищецът
установил, че изпълнението по двата договора не е започнало. Ето защо с
Нотариална покана рег. № 7277, том 2, акт № 193/30.11.2015 г. на нотариус В.В.,
„Д.“ ЕООД уведомило „Й.К.“ ЕООД, че работата по сключените договори е
невъзможна, поради което ги разваля и кани изпълнителя да му върне авансово
заплатените по двата договора суми в общ размер на 9 000 лева в 7-дневен
срок от получаване на поканата. Заявява, че сумата е платена на изпълнителя
като част от дължимото възнаграждение по двата договора, по които обаче е
налице пълно неизпълнение от страна на ответника, а отправеното през ноември
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество
е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва, че между „Д.“ ЕООД като възложител и „Й.К.“
ЕООД като изпълнител са сключени Договор за консултантски услуги №
109/01.10.2015 г. и Договор за консултантски услуги № 110/01.10.2015 г. с
описаните в исковата молба предмет и задължения. Оспорва съдържанието на двата
представени от ищеца договори, като заявява, че вероятно поради техническа
причина при копирането им съдържанието им се различава от действително
подписаните между страните два консултантски договора. Оспорва твърденията, че
договорите са развалени поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя –
ответното дружество. Излага твърдения, че „Й.К.“ ЕООД е изпълнило в срок
задълженията си по двата договора, но възложителят не се е явил да получи
изработеното. Сочи, че с писмо, изпратено на 27.11.2015 г. на ищцовото
дружество по посочената от него електронна поща, изпълнителят е уведомил
възложителя, че технологичният проект е готов и ще бъде изпратен и е поканен да
заплати остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 5 400 лева с ДДС, съгласно проформа – фактура №
***Заявява, че от ищеца не постъпило плащане на посочената сума, дори и след
получаване на покана за доброволно изпълнение от 10.12.2015 г. На следващо
място заявява, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД за разваляне на договорите намира
приложение, когато в договора не се съдържат клаузи, регламентиращи възможност
за едностранно разваляне на договора, а в раздел VII „Действие на договора.
Прекратяване“ на двата процесни договора били уговорени хипотезите, при които
договорите подлежат на едностранно прекратяване. Счита, че с изпратената
нотариалната покана не са настъпили последиците на разваляне на двата договора,
тъй като възложителят е получил дължимата престация и не му се дължи връщане на
даденото поради отпаднало основание. Иска се отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и присъждане на сторените в производството разноски. В
случай че бъде уважен искът за връщане на отпаднало основание на сумата от
4 500 лева, представляваща авансово платена част от възнаграждението по
Договор за консултантски услуги № 110/01.10.2015 г., прави възражение за
прихващане с дължимата на ответното дружество сума от 4 500 лева,
представляващ дължим остатък от уговореното по този договор възнаграждение, за
което е издадена проформа – фактура № ***Счита, че са налице условията за
извършване на компенсация – наличие на две насрещни задължения, идентичност на
субектите, еднородност и заместимост на насрещните престации.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а
и от представените по делото договори с № 109 и № 110 безспорно се установява, че на
01.10.2015 г. са сключили договори за консултантски услуги, по силата на които ответното дружество, в
качеството на консултант-изпълнител е поело задължение да предостави на ищица, в качеството на възложител,
консултантски услуги, както следва:
-по първия №109
- с предмет предоставяне
на консултантски услуги, свързани с изготвяне на бизнес план и заявление за
подпомагане за проект на възложителя по мярка 8.6 „Инвестиции в технологии за
лесовъдство и в преработка, мобилизирането и търговията с горски продукти“,
наричан Проект по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 /Програма
с финансираща институция Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция/,
-по втория
договор №
110/01.10.2015 г. с предмет предоставяне на консултантски услуги по изготвянето
на технологичен проект за цех за производство на пелети със схема и описание на
технологичния процес, с описани характеристики, параметри на необходимото
оборудване към линията за пелети, сменния режим на работа, прогнозна дневна
производителност, схема с разположение на оборудването – за целите на подмярка
8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработка, мобилизирането и
търговията с горски продукти“, наричан Проект по Програма за развитие на
селските райони 2014 – 2020 /Програма с финансираща институция Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция/.
Видно от разпоредбата на чл.15 от договор № 109 е, че консултант-изпълнителя
се е задължил да изготви бизнес план и заявление за подпомагане съгласно крайния
срок на съответната програма, но не по-рано от 5 работни дни след получаване от
възложителя на цялата необходма информация и документация и не по-рано от 7
работни дни след получаване на информация за окончателния размер, вид, обхват
на инвестиционните разходи, за които се кандидатства за финансиране.
Съгласно чл.17 изготвянето на
бизнес-план и заявление за подпомагане се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, подписан от двете страни. Уговорено е възнаграждение на
изпълнителя-ответник по иска за извършване на консултантските услуги в размер
на 5% от стойността на инвестиционните разходи, предвидени в Проекта и
дължимост: - 3000 лв. без ДДС при подписване на договора за консултантски
услуги и
- 3000 лв. без ДДС до 5 раб.дни преди входиране на
Проекта в съответното областно подразделение на ДФ „Земеделие” – Разплащаталена
агенция.
Съгласно чл.2 от договор № 110
коинсулатант-изпълнителят се задължава да изготви технологичния проект в
сроковете съгласно гл.IV от договора, която в текста на чл.13 предвижда
срок от 45 календарни дни след подписване на договора. Уговоренето по този
договор възнаграждение на изпълнетеля, дължимо от възложителя е в размер на
9000 лева, платимо както следва: - 4500 лв. без ДДС при подписване на договора
и
-4500 лв. без ДДС до 30 дни при предаване на работата с
приемо-предавателен протокол.
Представени са от ищеца фактура №
**********/07.10.2015г. за сумага от 3600 лв. с ДДС съгласно чл.19.1 от договор
№109/2015г. /л.20 от делото/ и фактура № **********/07.10.2015г. за сумага от
5400 лв. с ДДС с посочено основание „плащане съгласно чл.17.1 от договор № 110/2015г.”.
Представено е писмо от ищеца до „Й.К.“ ЕООД, представлявано от
управителя Д.И.Й, именовано нотариална покана, изпратено на 18.11.2015г.
чрез нотариус В.Василев, рег.№ 338 с район на действие РС ***, и получено на
30.11.2015г.. С него се заявява, че е налице стопанска непоносимост, като
обективно състояние и безвиновно основание за неизпъленние на договора,
състоящо се във факта, че „в средата на м.11.2015г. съседът, с когото граничи
имотът на възложителя по никакъв начин не е съгласен с изграждане на обекта
предмет на подписаните между страните договори”. В писмото се сочи, че при
констатирана стопанска непоносимост и след проявление на други юридически факти
се стига до прекратяване на сключените между възложителя и изпълнителя договори
по обективни причини, т.е. поради обективна невъзможност за изпълнение.
Отправена е покана до изпълнителя-ответник в 7 дневен срок от получаване на
нотариалната покана да възстанови изплатените от ищеца по двата договора общо
9000 лева.
Ответнъкът с писмо /л.94/,
изпратено по електронна поща на 27.11.2015г., уведомява ищеца, че съгласно
договор №110/01.10.2015г. е изготвен технологичен проект за цех за производство
на пелети със схема и описание на технологичния проект, с описани
характеристики, параметри, сменния режим на работа и пр., който проект ще бъде
изпратен на ищеца. Според отразеното в съобщението тава поражда задължение
съгласно чл.17, т.2 от договора за окончателно плащане за изготвянето му в
размер на 4500 лв. без ДДС или 5400 лв. с ДДС.
Представени са от ответника
Бизнес план по подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в
преработка, мобилизиране и търговия с горски продукти”, „Инвестиция в пеработка
на дървесина в пелети” за кандидат „Д.”
ЕООД, както и Проект за част: Технологична, фаза: Технически проект за обект:
Цех за пелети в гр.Я. с възложител: „Д.” ЕООД.
Издадена е от ответника фактура № **********/13.11.2015г.
за сумата 5400 лв. с ДДС, дължима от „Д.” ЕООД с основание за плащане чл.17,
т.2 от Договор № 110/2015г.
В с.з. пълномощникът на ответника заявява, че двата
процесни договора и фактура № **********/13.11.2015г. са подписани за
изпълнител продавач от Георги Йотов, бивш съпруг на законния представител на „Й.К.”
ЕООД Д.Й..
По делото не
са ангажирани други относими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр.
чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр. чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на валидно възникнало облигационно
отношение и извършено плащане по същото, а в тежест на ответника е да установи,
че е налице основание за задържане на полученото плащане, т.е. че той е
изпълнил своята насрещна престация по съществуващата договорна връзка, които
факти изключват правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи
връщане на даденото.
Процесните договори за консултантски услуги не са изрично уредени в закона, поради което
правната им
природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно
сключените между страните консултантски договори, ответника е поел задължение да предостави
на ищеца
консултантски услуги, свързани с изготвяне на бизнес план и заявление за
подпомагане, съответно предоставяне на консултантски услуги по изготвянето на технологичен
проект за цех за производство на пелети със схема и описание на технологичния
процес. От
предмета на договорите следва, че ответника дължи на възложителя престиране
на резултат от трудова /интелектуална/ дейност, а трудовия резултат е предмет
на договор за изработка. В този смисъл съдебната практика е единна и
непротиворечива, че договорът за консултантски услуги, представлява вид договор
за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от умствен труд /в този смисъл са решение № 12 от 31.05.2013 г. по т.д.№ 239/2012 г., I
т.о. на ВКС, решение № 71 от 06.06.2009 г. по т.д.№ 767/2008 г., II т.о. на ВКС
и решение № 5 от 15.03.2010 г. по т.д.№ 390/2009 г., I т.о. на ВКС/.
С договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение. При наличието на недостатъци в изработеното поръчващият
може да иска съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за
поправката или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят
изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл.265, ал.2 ЗЗД да
развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1 ЗЗД с
обезщетение за вредите от неизпълнението по чл.88, ал.1, изр.2-ро ЗЗД.
Установи се и страните не спорят, че са
сключили договор за консултантски услуги № 109 и договор за консултантски
услуги №110 и двата от 01.10.2015г., като ищецът е заплатил на ответника по двата договора сумата от общо 9000,00 лева, представляваща
възнаграждение при подписване на договорите. Спорен е въпроса дали договорите са прекратени или развалени и дали ответното дружество дължи връщане на изплатеното
възнаграждение по двата договора.
От коментираното писмо на ищеца до ответото дружество чрез нотариална покана, се установи отправяне на изявление за прекратяване на сключените между тях договори, поради стопанска
непоносимост, т.е. поради обективна невъзможност за изпълнение, състояща се в
липса на дадено съгласие от съсед на имота на възложителя за извършване на
дейностите, предмет на договорите. В исковата молба обаче се поддържа друго основание
за разваляне – неизпълнение в срок на поето задължение на ответника да изготви
технологичен проект на цех за производство на пелети и да предаде работата на
ищеца.
Следва да се отбележи, че волеизявлението на ищеца, отправено до ответника касае прекратяване на
сключения между тях договор, който правен институт има различни правни
последици от развалянето на договора. Прекратяването на договорите винаги
действа занапред, правоотношението между страните престава да съществува за в
бъдеще, а резултатите от действието на договора (това, което е извършено по
силата на договора) се запазват. Съгласно чл.88 ЗЗД развалянето на
договора за разлика от прекратяването на договор има обратно действие. Следва
да се има предвид още, че развалянето на договора не
настъпва с изтичане на срока, определен в изявлението, ако не са налице другите
предпоставки, които дават възможност договорът за изработка да бъде развален.
За разлика от едностранното предизвестие, което прекратява договора за в
бъдеще, при упражняване на правото за едностранно разваляне възниква ново
правно положение - задължение за
връщане на даденото от двете страни.
За възникване на потестативното право на поръчващия ищец да развали по см.
на чл.262, ал.2 от ЗЗД договора за изработка поради виновно неизпълнение на
задължението на изпълнителя да извърши уговорената работа в качествено,
количествено и времево отношение, следва да е налице действителен договор за
изработка, уговоренета работа да не е изпълнена в уговорения срок или дори
изпълнена, да е налице отклонение от пъръчката или недостатъци, които са
толкова съществени, че правят работата негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, както и кредиторът да е изпълнил точно своето
задължение, т.е. да е изправна страна по договора.
В случая по договор № 109 задължението на ответника-изпълнител да изготви бизнес план и
заявление за подпомагане съгласно крайния срок на съответната програма е
обусловено от изпълнение на насрещното задължение на възложителя да предостави
цялата необходма информация и документация и след получаване на информация за
окончателния размер, вид, обхват на инвестиционните разходи, за които се
кандидатства за финансиране. Сроковете за изпълнение на задължението на
ответника по този договор не са, както твърди ищецът 45 дни от сключване на
договора, а са посочени в чл.15 от същияа не по-рано от 5, респективно 7
работни дни след получаване на съответната информация.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна и е
изпълнил това си задължение по предоставяне на необходимата на ответника
информация за изпъление на договор №109, от който момент биха се броили срокове
за изпълнение на насрещното задължение на отвеника по консултантския договор. Доказателства
за предоставяне на такава информация от страна на ищеца не са представени и
събирани.
Както си посочи, развалянето на договор за изработка е изключение – само при недостатъци,
които са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение - чл.265, ал.2 ЗЗД. В
случая неизпълнението на задлжението на ответника не е в
резултат на негово поведение като изпълнител, а поради не представяне от
страна на възложителя – ищец на необходимата информация и документация, съгласно чл.15 от
договора. Поради това следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца и в негова полза не
съществува правото да развали този договор, респективно да иска връщане на
даденото на отпаднало основание. Затова изявлението по чл.87 ал.1 ЗЗД
не е породило ефекта на разваляне, поради което няма основание за уважаване на
иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД за връщане на даденото на
отпаднало основание и искът за осъждане на ответника да заплати сумата 3600 лв. с ДДС, дадена
на отпаднало основание по договор №109, като неоснователен следва да се
отхвърли.
В настоящия
казус спорния въпрос е налице ли е основателна причина по смисъла на чл.268 от ЗЗД поръчващия-ищец да се откаже от договорите, в който случай съгласно същия
при започнало изпълнение е длъжен да заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която би получил и може ли да иска
връщане на платеното за изпълнение на услугата.
Разпоредбата на чл. 268 ЗЗД предвижда специален ред на
прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на
изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има
право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини
за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе присъщото му
правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор да бъде заявен
изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на
изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката
основателните причини по смисъла на чл.
268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя,
но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя
да преустанови договорната връзка, каквото в случая е твърдяното на ищеца в
нотариаланта покана не даване на съгласие от съсед за изграждане на цех за
пелети.
В
конкретния случай, страните по двата договора са уговорили съответно в чл.17 и чл.15
удостоверяване на извършената работа с приемо-предавателен протокол, подписан
от двете страни, чието предназначение е да удостовери изпълнението на
задълженията. Такива съставени протоколи по двата договора не са представени по
делото. По първия с № 109, поради изложените по-горе съображения за
неустановеност на началната дата, от която текат сроковете за изпълнение на
работата от ответника, не може да се посочи и крайния срок за това изпълнение,
за да може да се извърши преценка във времево отношение ответникът в забава ли
е или не на изпълнение на задължението си.
По втория договор № 110 срокът за
изпълнение е ясно определен в същия – 45 дни от сключване на договора, което
означава, че изтича на 15.11.2015г. Приемо-предавателен протокол
удостоверяващ изпълнението не е представен по делото, от което следва извод, че
поръчаното не е изработено в уговорените срокове от ответника и за възложителя
не е възникнало задължението по чл.264 от ЗЗД да приеме извършената работа,
както и да плати възнаграждение.
По делото
липсват доказателства, че към датата на изпратената нотариална покана за
прекратяване на договор № 110 ответникът е бил започнал изпълнението му, за да
му се дължат направените разходи, съответно извършената работа и печалба, както
предвижда цитираната разпоредба на чл.268 от ЗЗД.
С оглед на това осъдителния иск
за сумата 5400 лв. с ДДС, дадена на отпаднало основание по договор №110 е
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Съдът
предвид уважаването на втория осъдителен иск по договор за консултантски услуги №
110/01.10.2015 г. дължи произнасяне по насрещното евентуално
възражение на ответника с правно основание чл.103 и сл. от ЗЗД за прихващане с дължима на ответното
дружество сума от 4 500 лева, представляващ остатък от уговореното по този
договор възнаграждение, за което е издадена проформа – фактура № ***Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа и ако възнаграждението е уговорено по
единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. За да възникне
основание за такова плащане в тежест на ищеца, е необходимо ответникът да е
изправна страна по договора, т.е. да е изпълнил задълженията си точно, което по
делото по развитите вече съображения не се установи. С оглед на това
възражението за прихващане между двете суми – дължимата от ответника като
дадена на отпаднало основание по договор № 110 и претендираната по проформа – фактура № ***сума, като остатък
за плащане от ищеца по договора, е неоснователно и недоказано и следва да се
отхвърли.
С оглед частичното уважаване на исковете се дължат на всяка
от страните разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Основателно е възражението на
пълномощника на ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1500 лв.,
което следва да се редуцира до сумата от 1000 лв. по смисъла на чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Й.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул.”***” № 5, представлявано от Д.И.Й да заплати на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.Б.,
общ.Я., с.А. на основание чл.55,
ал.1, предл.3-то от ЗЗД сумата 5400,00 лева с ДДС, преставляваща платено
възнаграждение по договор за консултантски услуги №110/01.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Д.” ЕООД, ЕИК *** против „Й.К.” ЕООД, ЕИК *** иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3-то от ЗЗД за заплащане на сумата 3600,00 лева с ДДС, преставляваща
платено възнаграждение по договор за консултантски услуги №109/01.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението с правно основание
чл.103 и сл. от ЗЗД на „Й.К.” ЕООД, ЕИК *** за прихващане с дължима на ответното дружество
сума от 4 500 лева, представляващ остатък от уговореното по договор за консултантски услуги №110/01.10.2015 г. възнаграждение,
за която е
издадена проформа – фактура № *** ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Й.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***”
№ 5 да заплати на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.Б.,
общ.Я., с.А. сумата 816.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.Б., общ.Я., с.А. да заплати на „Й.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ул.”***” № 5 сумата 400,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….