Р Е Ш Е Н И
Е
N
гр. Русе, 13.03.2020 г.
Административен съд - Русе, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на 13 февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ……………… ДИАНА
МИХАЙЛОВА ………….. и с участието на
прокурора ……………………………………… като
разгледа докладваното от
съдията Райчева ………… адм.д.
дело N 13 …………..
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на акционерно
дружество с фирма „Главболгарстрой“ АД, чрез представляващия го, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 19-0453-000145 от 27.12.2019
година, издадена от Началник РУ Сливо поле към ОД на МВР Русе.
С жалбата заповедта е оспорена с твърдение
за незаконосъобразност, поради нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответсвие с целта на закона. Конкретизира се върху факта, че в
обжалваната заповед не са изложени мотиви, че правото на собственост върху
превозното средство е на търговско
дружество, а не е на физическото лице, на което е бил съставен АУАН, което е в
нарушение на материално правните разпоредби. Искането е заповедта да бъде
отменена с присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Началникът на РУ Сливо
поле към ОДм на МВР Русе, в придружително писмо, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки основателността на
жалбата с оглед събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Производството е допустимо, тъй като е
депозирана жалба от нарочно упълномощен служител-юрисконсулт в дружеството,
адресат на административен акт, с който се засягат негови права и законни
интереси, подадена в изискуемия от процесуалния закон 14-дневен срок от деня на
връчването й – 30.12.2019 г. на упълномощено лице Ж.Трендафилов.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0453-000145 от 27.12.2019 година, издадена от
Началник РУ Сливо поле към ОД на МВР Русе е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“,
като са отнети СРМПС и два броя регистрационни табели на МПС.
Фактическо основание за издаване на
заповедта са констатациите по Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) против М.И.Х., за който е установено, че на 22.12.2019 година, около 09.10
ч. в с. Борисово, общ. Сливо поле, на Бетонов възел, управлява специализиран
автомобил „Мерцедес 3236Б Акрос“ с рег.№ СА 4128 АС - бетоновоз, собственост на
дружеството-жалбоподател - "Главболгарстрой" АД, с представляващи Д.Щ.
и М. П., без да притежава съответно свидетелство за управление (СУМПС) - лишен
от право да управлява МПС по административен ред – иззето СУМПС на 07.11.2019 г. от сектор ПП –
Разград.
Принудителната административна мярка е
наложена на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ , предл. 2 от Закона за движение по
пътищата, т.е. приложена е за собственик, чието ППС се управлява от неправоспособен
водач.
По делото са събрани доказателства за
правото на собственост върху специализирания автомобил-бетоновоз, управляван от
водача М.И.Х.. Съгласно представеното от оспорващата страна заверено копие на свидетелство
за регистрация част І, превозното средство е собственост на "Главболгарстрой"
АД – факт, който не се оспорва в производството.
Съдът намира оспорената заповед за
издадена от компетентен орган, съгласно описаната в нея Заповед №
336з-1120/23.06.2017 г. на директорът на ОД на МВР – Русе, изменена със заповед
№ 336з-571/2018 г., служебно известна на съда (от приложените към адм.д.№ 21/2020
г. три броя заповед на директора на ОД на МВР-Русе), с която са оправомощени
лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП, включително и от вида на процесната, а и този факт не се спори
от дружеството-жалбоподател.
Съгласно чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
аадминистративните нарушения се налагат принудителни административни мерки на
собственик на пътно превозно средство, който управлява моторно превозно
средство в изрично посочени в нормата хипотези, както и в случая, когато
превозното средство е управлявано от трето лице, което не притежава съответното
свидетелство за управление.
Констатираният с Акта за установяване на
административно нарушение факт на управление на моторното превозно средство от
лице, което не притежава валидно свидетелство за управление към времето на
проверката на 22.12.2019 година, не е оборен. Нарушението, послужило като
основание за налагане на принудителната административна мярка е категорично
установено. В производството не се сочат данни и доказателства в тяхна
подкрепа, че са оборени констатациите в АУАН и съгласно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП се ползват с доказателствена сила.
Нормата на чл. 171, т.2а ЗДвП определя като субект на принудителните
административни мерки в предвидените в него хипотези собственика на моторното
превозно средство. При безспорния факт, установен категорично и от
представените доказателства, че правото на собственост върху управлявания от Х.
на 22.12.2019 г. година специализиран автомобил принадлежи на търговското дружество
„Главболгарстрой“ АД, принудителната административна мярка за прекратяване на
регистрацията следва да бъде наложена именно на юридическото лице, както е
разпоредено в процесния случай.
Настоящият състав, съобразявайки
непротиворечивата съдебна практика, счита, че съставянето на АУАН против собственик,
чието МПС е управлявано от неправоспособен водач (във всички изброени хипотези
от нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП), не е формулирано от законодателя в
действащата нормативна уредба като условие за издаване на принудителната
административна мярка спрямо този собственик. Т.е възприето е законодателно решение, което
игнорира поведението на собственика – дали е допуснал или предоставил
управлението на собствения си автомобил на лице, чието свидетелство за
правоуправление е било отнето.
Субект на принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената
заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за
управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по
чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата
елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно
средство от лице, което не притежава свидетелство за управление, и адресатът на
мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство. По делото няма спор, че оспорващото
дружество е собственик на моторно превозно средство, което на 22.12.2019 г. е управлявано от водач с отнето по административен ред СУМПС. В случая, и
двата елемента на фактическия състав са осъществени, поради което са налице
основанията, изчерпателно изброени в закона, за налагане на този вид държавна
принуда.
Компетентността на административния орган да приложи принудителната
мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е разписана в условията на обвързана компетентност – т.е. винаги, когато органът установи визираните в разпоредбата факти е
длъжен да приложи принудителната мярка. При условията на оперативна
самостоятелност е единствено срокът на мярката, защото нормата предвижда срок за мярката от шест месеца до една година, като
не е регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил това на
преценката на органа.
В настоящия случай, срокът е определен на минимума по закон – 6 месеца.
В
случая е налице съответствие с целта на закона – прогласена в чл.1, ал.2 ЗДвП,
доразвита в чл.171 от с.з. – опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.
Неоснователни
са възраженията в жалбата във връзка с неучастието на дружеството в
административнонаказателното производство по установяване на нарушението от
посочения водач Х., тъй като липсват данни за отправено искане за обезщетение
за причинени имуществени вреди.
По изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в
отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при спазване на материалния закон и съответствие с целта му. Ето защо подадената
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова
следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма
възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското
възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници. Съдът намира,
че в конкретния случай казусът, разглеждан в производството по адм. дело №
13/2020 г., не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради
което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100
(сто) лева.
Предвид нормата на чл.172, ал.5, изр.2 ЗДвП, настоящото решение е окончателно.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалба на Главболгарстрой“ АД със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Дамяница 3-5, ЕИК ********* против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0453-000145 от 27.12.2019
година, издадена от Началник РУ Сливо поле към ОД на МВР Русе.
ОСЪЖДА „Главболгарстрой“ АД със
седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ул. Дамяница 3-5, ЕИК *********, да заплати на ОД на
МВР-Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: