№ 89
гр. Ловеч, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500072 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 714/24.01.2023 год. от М. Ц. А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***********, вх. А, ет. 9, ап. 35, чрез
пълномощника адв. Д. В. М., против решение № 5/05.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на РС-Ловеч, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан иска на М. Ц. А., че не дължи на "Изи Финанс"
ЕООД с ЕИК: *********, сумата в размер на 899.82 лева, представляваща
начислена неустойка на основание чл.3 от договора за кредит и се дължи, ако
в срок до пет дни от датата на сключване на договора не представи едно от
следните обезпечения: 1. банкова гаранция или две физически лица
поръчители, вследствие на сключен договор за заем от разстояние № 344887
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и неспазване на чл.22, вр. с чл.10а и чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК и се осъди ответникът да й заплати направените в
производството разноски. Със същото решение М. Ц. А. е осъдена да заплати
на "Изи Финанс" ЕООД сторените по делото разноски пред първата
инстанция в размер на 410.00 лв.
1
Във въззивната жалба излага съображения, че обжалваното решение
ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че три пъти РС - Ловеч на
основание чл.190 от ГПК е задължил ответната страна "Изи Финанс" ЕООД
да предостави договор за кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но от страна
на ответното дружество е последвал категоричен отказ да изпълни
разпореждането на съда. С молба от 11.10.2022 г. ответникът е представил
примерен екземпляр, но без да съдържа подпис или конкретни параметри, но
от чл.3 на същия се установява, че се начислява неустойка. Счита, че PC
Ловеч е следвало на основание чл.161 от ГПК да установи за безспорен факта
на сключване на процесния договор за кредит със съдържанието, посочено в
исковата молба, тъй като ответната страна с цялостното си поведение е
станала причина за непредоставянето на документ, който явно се съдържа у
нея.
На следващо място изтъква, че с определения от 02.08.2022 г.,
28.09.2022 г. и 27.10.2022 г., съдът е задължил ответното дружество да
заплати депозит в размер на 110 лв. за изготвяне на назначена по делото
съдебно-техническа експертиза, който не е бил заплатен от въззиваемия.
Счита, че от събраните по първоинстанционното дело писмени
доказателства и заключението на СТЕ по безспорен начин е установено
наличието на облигационна връзка между страните, породена от сключен
договор за заем от разстояние № 344887, неговите параметри и погасителен
план, както и начислена неустойка в размер на 899.82 лв. поради
непредоставено обезпечение.
Релевира доводи, че пред РС Ловеч е предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата в размер на 899.82 лв.,
незаконосъобразно търсена от ищеца като неустойка вследствие на сключен
Договор за заем от разстояние с № 344887, а не иск за нищожност на клауза
от договор или на самия договор. Затова ответната страна следва да докаже,
че вземането й е възникнало на годно правно основание, а не ищеца. В тази
връзка сочи и съдебна практика на Окръжен съд Ловеч по аналогичен случай.
С жалбата се прави доказателствено искане съдът да задължи ответната
страна „Изи Финанс" ЕООД да предостави съдържащ се у нея документ, а
именно договор за заем от разстояние с № 344887.
В заключение моли въззивната инстанция да отмени решение №
2
5/05.01.2023 г., постановено по гр.д № 2343/2021 г. по описа на Районен съд
Ловеч и да бъде постановен съдебен акт, с който да се уважи предявения
отрицателен установителен иск и се присъдят направените по делото
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от "Изи Финанс" ЕООД, чрез юрисконсулт А. С. Г., в който моли съда
да потвърди решението на ЛРС, тъй като е постановено на база събраните по
делото доказателства.
Счита, че Районен съд Ловеч е основал решението си на изготвена по
делото съдебно-техническа експертиза, която единствено може да установи
наличието на волеизявления за сключване на договор, респективно неговото
съдържание. По отношение направеното искане с правно основание чл.190
ГПК излага, че договорите на "Изи Финанс" ЕООД се сключват дистанционно
и те не носят подписи на страните. Твърди, че цялата преддоговорна
информация се намира на сайта на дружеството. За да се установи наличието
на валиден договор за кредит, е необходимо да се докажат волеизявленията за
неговото сключване след изследване сървъра на дружеството за изпълнение
на отделните стъпки, като последната е активиране на договора. Счита за
неоснователни твърденията, че "Изи Финанс" ЕООД е възпрепятствало
събирането на доказателства, тъй като вещото лице по назначената СТЕ е
отговорило на формулираните от ищеца въпроси, предоставен му е пълен
достъп до всички данни, но то не е установило завършване на процедурата по
сключване на договора за кредит. Цитира и съдебна практика по повод
прилагането на чл.161 и чл.190 от ГПК.
Не се оспорва, че определеният за внасяне депозит за изготвяне на
СТЕ не е бил заплатен, но сочи този факт като ирелевантен за решението на
първоинстанционния съд.
Моли съда да потвърди обжалваното решение ЛРС като правилно и
законосъобразно, като му присъди направените разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
В съдебно заседание въззивникът М. А. не се явява лично. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалния представител адв.Д. М., в
което поддържа подадената жалба и моли за присъждане на направените по
делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият "Изи Финанс" ЕООД редовно призовано за съдебното
заседание не се представлява. Постъпила е молба-становище от процесуалния
представител юрисконсулт А. Г., в която прави възражение относно
изготвения от въззивната инстанция доклад и моли съда да потвърди
обжалваното решение на ЛРС, като претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. Оспорва на основание чл.78, ал.5 от
3
ГПК претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за
неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната
жалба, като взе предвид становището на въззиваемия и събраните
доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Постъпилата от М. Ц. А. въззивна жалба е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирана страна – ищец в производството пред
районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от
закона преклузивен срок по ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Обжалваното решение № 5/05.01.2023 г. по гр.д. № 2343/2021 г. на
ЛРС е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят
единствено неговата правилност.
От приложените по делото доказателства се установява че
производството по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч е
образувано по постъпила искова молба от М. Ц. А. с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК срещу "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, за установяване, че
не дължи сумата в размер на 899. 82 лв., представляваща неустойка по
Договор за заем от разстояние с № 344887 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
неспазване на чл. 22, вр. с чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В срока за отговор ответникът е оспорил претенцията, като е
направил възражение, че между страните по делото не е налице договор за
кредит и такъв не се представя от ищцата, която носи доказателствената
тежест. Излага подробни доводи относно изложените в ИМ твърдения за
нищожност на клаузата за неустойка при липсващ договор и моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна. В случай, че съдът приеме,
че следва да прогласи нищожност на целия договор, да се приложи чл.23 от
ЗПК и А. бъде осъдена да заплати в цялост главницата по договора кредит.
За да отхвърли предявения иск, в мотивите на обжалваното решение
4
ЛРС е приел, че не може да се произнесе абстрактно по нищожността на
клауза за неустойка, изолирано от инкорпорирането й в конкретен договор, а
в случая ищецът не е доказал съдържанието, размера, и падежа на
неустоечната клауза да са налични по твърдения договор.
Районният съд многократно е задължавал ответника по иска на
основание чл.190 от ГПК да представи сключения между страните договор,
но същият е отказал с твърдения, че договорите, сключени от разстояние, не
се сключват на хартиен носител и не се доказват с прилагане на такъв
договор.
В изготвения от въззивния съд нов проект на доклад по делото с
правилната правна квалификация на предявения иск и с оглед събраните пред
районния съд доказателства, "Изи Финанс" ЕООД отново е задължено на
основание чл.190 от ГПК, във вр. с чл.10, ал.3 от ЗПФУР, да представи за
първото по делото заседание всички документи по чл.18 от ЗПФУР във
връзка със сключения договор за заем от разстояние с № 344887, както и
доказателства за превеждането на сумата 1800.00 лв. на каса на „Изи Пей“ на
името на ищцата М. Ц. А.. Ответното дружество е предупредено, че ако не
представи посочените доказателства, съдът на основание чл.161 от ГПК може
да приеме за доказани фактите, относно които страната създава пречки за
събирането им.
Основният спор по делото, въведен с отговора на исковата молба и на
въззивната жалба, се свежда до това възникнала ли е облигационна връзка
между страните въз основа на сключен между тях договор за кредит от
разстояние № 348033 по правилата на ЗПФУР. В конкретния случай следва да
се отчете и противоречивата позиция на "Изи Финанс" ЕООД, което в
отговора на ИМ отрича наличието на такъв договор, но от друга страна прави
искане, ако съдът прогласи нищожност на клаузата за неустойка, да се
приложи чл.23 от ЗПК и ищцата да заплати главницата по процесния договор.
Анализирайки всички представените по делото доказателства,
настоящата инстанция приема, че в случая между въззивника и въззиваемия е
бил сключен договор за заем при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно цитираната
разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Според определението, съдържащо се в чл. 8 от
5
ЗПФУР, ищецът е "доставчик" на финансовата услуга, а ответникът е
"потребител" на същата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от с.з. предвижда, че за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис. Нормата на чл.10, ал.3 от ЗПФУР предвижда, че потребителят има
право през цялото време на действие на договора да получи условията на
договора на хартиен носител, когато изрично заяви това.
Съгласно ЗПФУР, който регламентира начините и условията за
сключване на такъв вид договор, доставчикът на такава услуга има
задължението да предостави на потребителя, преди да бъде обвързан от
предложение или договор, информацията посочена в чл. 8 – чл. 10 от закона.
Въззивният състав счита, че в случая тази информация е била предоставена на
ищцата. Това се отнася както за информация на доставчика, така и за самата
финансова услуга и договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. От заключението на приетата като доказателство СТЕ, изготвена
след посещение на офиса на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД в гр.София се
установява, че процедурата по кандидатстване и сключване на договор за
заем от разстояние № 344887 от 29.06.2021 г. с М. Ц. А. е завършена. Вещото
лице посочва, че ищцата е предоставила личните си данни при регистрация за
кредит на сайта на дружеството. В сървъра на дружеството това се установява
от снимка 4 от заключението. Експертът потвърждава, че след подаване на
заявлението и одобряване на кредита, на посочения от ищцата мейл
**************@*****.*** са изпратени три прикачени файла –
преддоговорна информация, общи условия, договор и код за потвърждение,
който е изпратен на телефонния номер на клиента чрез SMS /снимка 5/. При
проверката вещото лице инж.К.Т. е констатирала, че на екрана в
информационната база на www.minizaem.bg са показани данни за кредита на
ищцата, които съдържан информация за клиента, брой вноски, вземанията по
отделните вноски, както и отбелязани плащания за всяка вноска. В случая по
„Договора за заем от разстояние № 344887 от 29.06.2021 г.“ на М. Ц. А. е
видно, че са платени две вноски: на 19.08.2021 г. – 299.37 лв., която е
следвало да бъде платена на 29.07.2021 г. и на 23.03.2022 г – 50.00 лв. От
заключението на СТЕ се установява, че на екрана на информационната база
има данни за: размера на кредита – 1800.00 лв.; дата на последна вноска –
6
19.06.2023 г.; срок на плащане – 720 дни и погасителен план. Вещото лице
пояснява, че приложените от ищцата имейли на л.5 и л.6 от делото са
изпратени от сайта на ответника ********@.******** и са т.нар. имейли без
отговор. Това е автоматично генерирано съобщение в домейна на фирмите,
който не е настроен да получава входяща поща. Имейлите без отговор се
използват за изпращане на реклами, разписки, потвърждения и др. известия,
чрез които се изисква определено действие от страна на получателя. Според
експерта от страна на ищцата е изпратен SMS с уникален код за сключване на
процесния договор за заем от разстояние № 344887, което става автоматично
и без намеса на оператор. В съдебното заседание на 28.09.2022 г. инж.Ксения
Тончева допълва, че има категорични данни, че парите са отпуснати. Не е
видяла договора на хартиен носител, тъй като е договор от разстояние, при
който клиентът въвежда данните си и следва стъпки, които са изпълнени
докрай.
Тези констатации на вещото лице се потвърждават и от останалите
събрани по делото доказателства. С ИМ ищцата е представила водената
между нея и ответното дружество електронна кореспонденция, като
приложените съобщения не са оспорени от ответника по предвидения в ГПК
ред, а единствено са изложени твърдения, че те не представляват документи.
От представените от ищцата имейл съобщения / л.5 и л.6 от делото на ЛРС/ от
сайта на ответника ********@.******** до посочения от нея адрес на
електронна поща **************@*****.*** от 29.06.2019 г. 10:33 ч. се
установява, че същата е уведомена, че е одобрена за заем в размер на 1 800.00
лв., като е посочено, че ще намери договора в личния си профил и има 7 дни
да го изтегли и запази на траен носител. В това съобщение е описано как да
потвърди договора, както и че ще бъде уведомена чрез SMS или e-mail за
извършения превод. Посочен е размер на главницата – 1800.00 лв., общата
сума, която следва да върне – 2 542.56 лв., както и сумата, дължима при
непредставяне на обезпечение – 3 442.38 лв. и падежа на последната вноска –
19.06.2023 г. На същият ден – 29.06.2021 г. 11:19 ч. до ищцата е изпратено
ново съобщение от ответното дружество, с което същата е уведомена, че
ответникът е превел сумата от 1800.00 лв. въз основа на сключения договор
за заем от разстояние № 344887 на каса на Изи Пей. Посочено е, че срокът на
договора е 720 дни, общата сума за връщане – 3442.38 лв., дата на последната
вноска – 19.06.2023 г. и приложен погасителен план. В подкрепа на този
7
извода за възникнали облигационни отношения между страните по този
договор е и посоченото в т.3 от представеното приложение 2 към чл.5, ал.2 от
ЗПК, в която е уредено, че парите ще бъдат получени от потребителя веднага
след подписването на договора по банков път или на каса на Изи Пей АД.
Пред настоящата инстанция въззивницата представи разписка от 29.06.2021 г.
за превеждане на сумата от 1800.00 лв. от страна на ответното дружество на
каса на Easy Pay, като не отрича факта, че е получила същата.
По делото е представен и приет като доказателство и Стандартен
европейски формуляр, приложение 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК във връзка със
сключения договор за заем от разстояние от 29.06.2021 г. В него се съдържат
всички съществени елементи на договора - общия размер на кредита и
условията за усвояването му; срока на договора за кредит; лихвения процент
по кредита, размера, броя и периодичността на погасителните вноски,
дължими от потребителя, общата сума, дължима от потребителя. В т.8 са
посочени изискваните обезпечения, като е посочено, че потребителят се
задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да
представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция в
полза на кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора, или 2. две физически лицапоръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е
в размер на 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с
"Изи Финанс"ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции
или ако имат- кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е
със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство. В т.5 е посочено, че дължимата сума е 2 542.56 лв., а при
непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 – 3 442.38 лв., като е изготвен
погасителен план и при двата варианта. Разликата между двете суми е 899.82
лв., т.е. исковата сума. Следва да бъде посочено, че с имейла от 29.06.2021 г.,
изпратен в 11:19 ч. от ответното дружество, погасителният план е изготвен с
оглед връщане на сума в размер на 3 442.38 лв. и сумата от 899. 82 лв. е
начислена в деня на отпускане на кредита.
8
Предявеният от ищцата иск е отрицателен установителен с правно
основание чл. 124 ГПК, а именно че не дължи сумата от 899. 82 лв. поради
нищожност на клаузата от договора, произтичаща от противоречието й с
добрите нрави по смисъла чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 ЗЗП. На база представените по делото писмени доказателства и като
приложи последицата на чл.161 от ГПК, съдебният състав формира правния
извод, че в сключения между страните договор за паричен заем от 29.06.2021
г. при условията на чл. 6 от ЗПФУР в размер на 1800.00 лв,. съществува и
клауза за неустойка при недпредставяне от страна на ищцата на едно от
предвидените обезпечения и нейният размер е 899.82 лв. Изхождайки от
предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем, както и
страните по него, съдът приема, че отношенията между тях се подчиняват на
общите разпоредби на договора за заем, както и на разпоредбите на ЗПК.
Безспорно ответникът е юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, а
ищцата - физическо лице, което при сключване на договора действа извън
рамките на своята професионална компетентност, което налага извод, че
процесният договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите
на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тези
изискванията, води до недействителност на договора за потребителски кредит
според императивна норма на чл. 22 от ЗПК. В случая ищцата твърди, че с
договора за заем от разстояние е уговорена неустойка при непредставяне на
поне едно от обезпеченията в петдневен срок от усвояване на заемната сума -
поръчители или банкова гаранция, която договорна неустойка е в общ размер
899.82 лв.. Съдът счита, че независимо, че не е представен процесния договор
за заем, от приложените документи се установява, че посочената сума в
размер на 899.82 лв. е уговорена като неустойка, като основанието й се
установява от представения Стандартен европейски формуляр, приложение 2
към чл.5, ал.2 от ЗПК, неразделно приложение към процесния договор. От
изпратеното съобщение от ответното дружество до ищцата на 29.06.2021 г. в
11:19 ч. е видно, че същата е уведомена, че е приведена сумата от 1 800.00 лв.
въз основа на сключения договор за заем от разстояние № 344887 на каса на
9
„Изи Пей“ и е посочено, че общата дължима сума е 3 442.38 лв., като е
приложен и погасителен план. Тази сумата включва и начислена неустойка в
размер на 899.82 лв., въпреки че не са били изтекли пет дни от сключване на
договора. От начина, по който е формулирано задължението на длъжника да
осигури банкова гаранция за общия размер на всички плащания по договора
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
или двама поръчители, към които са предявени завишени изисквания относно
тяхната платежоспособност в 5-дневен срок след сключване на договора, а не
преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните принципи в
гражданските и търговски правоотношения - този за справедливост, изискващ
закрила и защита на всеки признат от закона интерес.
На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза противоречи
и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да бъдат
накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия морал,
етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото.
Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са
се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите
условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с
правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар
и неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26,
ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е
санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които
накърняват добрите нрави. Видно от данните по делото на длъжника е
отпуснат кредит в размер на 1800.00 лева, а сумата за връщане при
непредставяне на обезпечение е увеличена с 899.82 лв., която е равна на
половината от отпуснатия кредит, което противоречи на добрите нрави и се
явява прекомерна. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице
нарушение и на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, с приемането на която
тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е
превърната в правна.
Наред с изложеното, уговорката за начисляване на неустойка при
непредставяне на обезпечение се явява нищожна и по смисъла на чл.143, ал.1
ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
10
потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са
изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е
примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на
чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
Въззивната инстанция счита, че предвидената неустойка в договора за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение излиза извън
обезпечителната и обезщетителна функция, която има една неустойка, няма и
санкционен характер, тъй като непредставянето на обезпечение не поражда
вреди за кредитора. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че
основната цел на тази клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличение на подлежащата
на връщане сума по договора и включването й в размера на погасителните
вноски, а не да гарантира точното изпълнение на задължението.
С оглед изложените съображения съдебният състав счита, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен. Това налага решението на ТРС да бъде отменено като неправилно и
вместо него постановено друго, с което същият бъде уважен.
При този изход на процеса обжалваното решение на РС Ловеч следва
да бъде отменено и в частта за разноските, като въззиваемият бъде осъден да
заплати на въззивника направените по делото разноски за платени ДТ за
двете инстанции в размер на общо 75.00 лв. /50.00 лв. за производството пред
ЛРС и 25.00 лв. пред ОС Ловеч/.
На основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА, "Изи Финанс" ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на адв.Д. В. М. от Адвокатска колегия
гр.Пловдив сумата 600.00 лв., за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата М. Ц. А. пред двете инстанции.
11
Решението е необжалваемо по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
тъй като цената на иска е под 5 000.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 5/05.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на РС-Ловеч и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Ц. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. *******, вх. А, ет. 9, ап. 35, че не дължи на
"Изи Финанс" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Балша“ № 17, партер, представлявано от управителя Б.Н.,
сумата 899.82 (осемстотин деветдесет и девет лв. и 82 ст.) лв.,
представляваща начислена неустойка по договор за заем от разстояние №
344887, сключен между страните на 29.06.2021г., поради противоречие на
клаузата със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Изи Финанс" ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Балша“
№ 17, партер, представлявано от управителя Б.Н., да заплати на М. Ц. А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. *******, вх. А, ет. 9, ап. 35,
направените по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 75.00
лв. (седемдесет и пет лева) лв., представляваща разноски за платени ДТ за
двете инстанции.
ОСЪЖДА "Изи Финанс" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Балша“ № 17, партер, представлявано от
управителя Б.Н., на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА, да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: гр.Пловдив,
ул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, сумата 600.00 ( шестстотин лева) лв., за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Ц. А..
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т.1 от ГПК
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13