Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № 77
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 493695 от 24.09.2018 г., постановено по гр.д. № 61972/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца следните
суми: 92.84 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2012 г. –
м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 08.04.2015 г. до окончателното изплащане на
същата; 16.47 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.03.2012 г. до 12.03.2015
г.; 8.08 лв. – главница,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот, както и сумата от 1.70
лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2012 г. до 12.03.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19526/2015 г. по описа на СРС, 59 състав.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.”
ООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че от приложените по делото доказателства не се
установявало правото на собственост на наследодателя на ответниците върху
топлоснабдения имот, както и че от представените по делото писмени
доказателства не се установявало качеството на ответниците на бивш собственик и
настъпилото правоприемство. Счита, че от представените по делото доказателства,
а именно копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот в сграда
ЖСК „Панорама 2“, ж.к. „*******, както и вписаната в Агенцията по вписванията
възбрана на процесния недвижим имот били достатъчни документи, имайки предвид,
че в случая не било възможно да бъдат представени други. Като официални
свидетелстващи документи те притежавали материална доказателствена сила, която задължавала
съда да смята до доказване на противното, че удостоверените факти действително
били осъществени. Ето защо, моли обжалваното решение на СРС да бъде отменено.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците
по жалбата В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц., чрез адв. И.А., поддържат, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което молят да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците, респ. техния наследодател, като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците, респ. от техния наследодател на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Въззивният
съд не споделя мотивите на СРС, че по делото не е представен документ,
удостоверяващ качеството на потребител на топлинна енергия на наследодателя на
ответниците.
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Несъмнено
е от данните по делото, че М.З.Ц. е била собственик на процесния апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, което обстоятелство се установява от
Нотариален акт за собственост на недвижим имот в сграда на ЖСК „Панорама 2“ от 28.05.2007
г. Доколкото М.Ц. е починала в хода на процеса, исковете са били насочени към
наследниците й В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц. – ответници по делото. Отделно от това,
по делото е представено и заявление – декларация за откриване на партида,
подадена от М.З.Ц. през 2008 г., от което се установява, че посоченото лице е
подало искане да бъде открита партида на негово име за процесния имот, като е
декларирала, че ще го използва за жилищни нужди. Ето защо,
въз основа на гореизброените доказателства по делото следва да се приеме, че
М.З.Ц. e била потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е било необходимо
сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно
посоченото лице, респ. наследниците й - ответниците В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц. са
задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за
битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. В този смисъл
доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците, респ. техния наследодател М.З.Ц. са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че през
исковия период са съществували договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и наследодателя на ответниците с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД.
Установено
е въз основа на събраните по делото писмени доказателства – индивидуални
справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по допуснатата
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва
да бъде кредитирано, че начисляваните суми за топлоенергия за абонатен № 404895, за процесния период м.02.2012 г. – м.04.2014 г. в технически аспект /методология,
алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на
действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени
обстоятелствата, че: сградата,
в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия
период; ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер в ЕС, който
преминавал периодично метрологичен контрол; ищецът е отчислявал за своя сметка
технологични разходи на абонатната станция; дяловото разпределение, извършено
от третото лице-помагач за ЕС и процесния имот, било в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уреди в
сградата и имота.
По
отношение на сумата за дялово разпределение следва да се отбележи, че същата е
отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички
дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово
разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ
/редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне
на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. По отношение на размера
на цената на услугата за дялово разпределение няма оплакване от ответниците, и
въззивният съд не може да го преразглежда.
Своевременно
релевираните от ответниците в отговорите на исковата молба възражения за
погасителна давност са частично основателни.
По
отношение на процесните вземания за главници за доставена топлинна енергия
намира приложение специалната 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. “в”
от ЗЗД, според която разпоредба с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на ОСГКТК на
ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от
ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество за стойността на доставената топлинна
енергия съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните
за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
частност, задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД месечните суми за топлинна
енергия и изравнителните вноски са били дължими в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 08.04.2015 г. /арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК/, съдът приема, че
вземанията на ищеца единствено за м.02.2012 г. са погасени по давност.
Следователно
ищецът се легитимира като кредитор на вземания за доставена топлинна енергия
само за останалата част от исковия период, а именно от м.03.2012 г. до м.04.2014
г., чийто размер съдът определя съобразно доказателствата по делото и по реда
на чл. 162 от ГПК на 84.98 лв. за всеки от тримата ответниците или общо 254.94 лв.
Вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата,
когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато
главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 от ЗЗД. Вън от тези
случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
силата на чл. 111, б. ”в” от ГПК.
В
частност, по изложените вече по-горе съображения, претендираните от ищеца
главници за м.02.2012 г. са погасени по давност. Следователно по правилото на
чл. 119 от ЗЗД погасени по давност се явяват и вземанията за лихви върху
погасените по давност главни задължения. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано на 08.04.2015 г. и ищецът
се легитимира като кредитор на вземания за главници за доставена топлинна
енергия в общ размер на 254.94 лв. за периода от м.03.2012 г. до м.04.2014 г., следва
да се приеме, че претенциите за обезщетения за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
основание за периода от 30.04.2012 г., когато е станало изискуемо главното
вземане за м.03.2012 г. до 12.03.2015 г., чиито размер съдът определя съобразно
доказателствата по делото и по реда на чл. 162 от ГПК на 14.16 лв. за всеки от
тримата ответници или общо 42.48 лв.
Относно
претендираните суми за главница за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия следва да се приеме, че това вземане не е погасено по давност,
доколкото не се установява да е уговорено като срочно задължение, респ. не се
установява спрямо него да е настъпила погасителна давност.
Неоснователна
е претенцията за забава върху главницата на цената за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, тъй като ищецът не е представил
доказателства за това, че задължението за заплащане на услугата дялово
разпределение е било уговорено като срочно, както и за това, че е поканил
ответниците за заплащането му до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ето
защо обжалваното решение се явява частично неправилно и следва да се отмени в
частта, с която са отхвърлени исковете за главници за доставената топлинна енергия
до размера от по 84.98 лв. за всеки от тримата ответници или общо за сумата от
254.94 лв., който се отнася за периода от м.03.2012 г. до м.04.2014 г.
включително и в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетения за забава
в размер на законната лихва до размера от по 14.16 лв. за всеки от тримата
ответници или общо за сумата от 42.48 лв., който се отнася за периода от м.03.2012
г. до 12.03.2015 г. включително, които искове за посочените размери следва да бъдат
уважени. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските на ответниците с оглед уважената част от исковете за горницата над 29.93
лева до пълния присъден размер от 300 лева /за всеки един от ответниците/.
В
частта, в която исковете за главница за доставена топлинна енергия за сумата
над 254.94 лв. до претендираната 278.53 лв., за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над 42.48 лв. до претендираните 49.42
лв. и за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 5.12 лв. са отхвърлени, както и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на всеки един от ответниците разноски за първоинстанционното
производство за сумата от 29.93 лева, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
Предвид
изхода от спора, право на разноски имат и двете страни.
В
заповедното производство, заявителят „Т.С.“ ЕАД е сторил разноски в размер на
25 лева – държавна такса, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено
в размер на 50 лева, тоест общо 75 лева. С оглед уважената част от исковете,
следва да му бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 67.51
лева.
В
първоинстанционното производство, ищецът „Т.С.“ ЕАД е сторил разноски за
държавна такса, СТЕ, ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер от общо 1575
лева. С оглед уважената част от исковете, следва да му бъдат присъдени разноски
в първоинстанционното производство в размер на 1417.85 лева.
Във
въззивното производство жалбоподателят „Т.С.“ ЕАД е сторил разноски за държавна
такса в размер на 300 лв. С оглед уважената част от исковете, на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 270.06 лева.
Във
въззивното производство ответниците по жалбата са сторили разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лева /по 300 лв. за всеки от
тримата/, видно от представените договори за правна защита и съдействие от
19.11.2019 г., в които е отбелязано, че същото е платено в брой при
подписването на договорите. В подадена на 19.11.2019 г. молба процесуалният
представител на жалбоподателя е релевирал възражение за прекомерност на
претендираното от ответниците по жалбата адвокатско възнаграждение, което
възражение е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е
в минималния размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед отхвърлената
част от исковете, на всеки от ответниците по жалбата следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 29.93 лева.
С
оглед цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 493695 от 24.09.2018 г., постановено по гр.д. № 61972/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, в частта му, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. ГПК от „Т.С.” ЕАД против В.С.Ц., Я.В.С. и И.В.Ц.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от
по 84.98 лв. за всеки от ответниците
/общо 254.94 лв./ – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода
от м.03.2012 г. – м.04.2014 г. включително и искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от по 14.16 лв. за всеки от ответниците /общо 42.48 лв./ – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от м.03.2012 г.
до 12.03.2015 г. включително, и за сумата от по 8.08 лв. за всеки от ответниците /общо 24.24 лв./, представляваща
сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до
м.04.2014 г., както и в частта му, с която „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на В.С.Ц.,
Я.В.С. и И.В.Ц. разноски по исковото производство за разликата над 29.93 лв.
/за всеки от ответниците/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу В.С.Ц., ЕГН **********, Я.В.С., ЕГН **********
и И.В.Ц., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от тримата ответници
дължи на ищеца следните суми: по 84.98
лв. /общо 254.94 лв./ – главница, представляваща неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.03.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 19526/2015 г.
по описа на СРС, ГО, 59 с-в – 08.04.2015 г. до окончателното й изплащане; по 14.16 лв. /общо 42.48 лв./ – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от м.03.2012 г. до 12.03.2015
г. включително, както и по 8.08 лв. /общо
24.24 лв./, представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.04.2015 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 493695 от 24.09.2018 г., постановено по гр.д. № 61972/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
В.С.Ц., ЕГН **********, Я.В.С., ЕГН ********** и И.В.Ц., ЕГН **********, да
заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство
в размер на 1417.85 лева и направените разноски в заповедното производство по
ч. гр. дело № 19526/2015 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, в размер на 67.51
лева, както и направените разноски във въззивното производство в размер на 270.06
лева.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
В.С.Ц.,
ЕГН **********, Я.В.С., ЕГН ********** и И.В.Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 29.93 лева за всеки един от тримата ответници.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.”
ООД
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/