Р Е Ш
Е Н И Е
№ 638
гр. Хасково, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм.дело № 544 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ЛЕССИСТЕМА“
ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя А. И. Д., подадена чрез адв. Д.А., против Уведомително писмо №
РДГ06-2266 от 19.04.2023 г. на Директор на Регионална дирекция по горите –
Кърджали, обективиращо отказ за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т.
1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
нищожен, постановен в нарушение на материалния закон и при наличие на
съществени процесуални нарушения, необоснован и несъответстващ на целта на
закона. Уведомителното писмо не било издадено в императивно предписаната от
закона форма - заповед и същото било издадено от некомпетентен орган.
Оспореният акт бил немотивиран, липсвала нужната по закон конкретизация и точно
и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването му, както и разпоредените
последици. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала изискването за
форма на административния акт, а също и правото на защита на адресата и правела
невъзможен съдебния контрол за законност. Изложената в уведомителното писмо
фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна, като не
били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано
издаване на акта и приложението на закона. Оспореният акт бил издаден при
неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в същия не отговаряло на
действителното фактическо положение, като органът изисквал документи, които не били
сред изчерпателно изброените и незаконосъобразно изискал представяне на
допълнителни документи, както и такива, които в случая не били необходими.
Заявителят представил всички изискуеми съгласно чл. 58, ал. 1 от наредбата
документи. Искането за представяне на изискуемите по нормативен акт документи
за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване
по чл. 58, ал. 1, т. 3 от наредбата било очевидно несъстоятелно, тъй като
такива се издавали само за строежи, а било очевидно, че процесният имот, за
който се искало издаване на производствена марка, бил незастроен (незастроена
част от имота), тъй като предмет на договора за наем и на заявлението била само
незастроената част от имота, но не и сградите в него, които заявителят очевидно
не ползвал и не заявявал като част от обекта. В тази връзка в нарушение на
административно-процесуалните правила не била направена проверка на място, не бил
изготвен и връчен констативен протокол и не били дадени указания на заявителя
за нередност в заявлението, а директно, в противоречие със закона, било
постановено уведомително писмо за отказ, като указанията били дадени с
оспорения акт, а не преди неговото издаване.
С оглед гореизложеното, се моли съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността или да отмени обжалваното уведомително
писмо и да осъди ответника да заплати на оспорващия разноските по делото.
Ответникът - Директор на Регионална
дирекция по горите – Кърджали, депозира по делото, чрез процесуален
представител, писмен отговор на подадената жалба, в който заявява, че обжалваното
уведомително писмо е правилно и законосъобразно. Цитира текста на чл. 58, ал. 1
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
и посочва, че към подаденото от жалбоподателя заявление с peг. №
РДГ06-1668/20.03.2023 г. не бил приложен документ по чл. 53, ал. 2, т. 3 от
НКОГТ, а именно документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за
разрешаване на неговото ползване, издадени от съответната общинска
администрация по местонахождението на имота, на основание чл. 56 и/или чл. 177
от Закона за устройство на територията. Жалбоподателят следвало да представи
към подаденото заявление документ, издаден от община Л. на основание чл. 56,
ал. 2 от ЗУТ, в който изрично да е упоменато, че в конкретния имот може да се
извършват дейности, свързани с продажба на дървесина. За преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности се издавало разрешение
за поставяне, въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния
архитект на общината. По изложените съображения, се моли да бъде потвърден отказа
на Директора на РДГ - Кърджали за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3,
т. 1 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, обективиран в писмо peг. № РДГ06-2267/19.04.2023 г., като бъде
отхвърлена подадената жалба.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
В деловодството на Регионална дирекция
по горите (РДГ) – Кърджали е постъпило Заявление (л. 16), заведено с рег.№ РДГ06-1668/20.03.2023
г., подадено от „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, ЕИК : *********, гр.Х., представлявано от
управителя А. И. Д., за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии за
изработване на производствени марки. Със същото е било заявено искане за
издаване на удостоверение за изработване на производствена марка за обект,
находящ се в с. Г. Д., община Л., поземлен имот № 268, кв. 24. Към заявлението
са приложени удостоверение от 20.03.2023 г., издадено от В. М. Х., управител на
„Вент“ ООД гр.Х., с което се удостоверява, че изградената система за
видеонаблюдение в с. Г.
Д. отговаря на изискванията на чл. 14а, ал. 1 от НКОГТ (л. 17). Приложен е и
Договор за наем от 15.02.2023 г. (л. 18), сключен за срок от седем години, по
силата на който Я. К. Я., в качеството на наемодател и собственик на поземлен
имот с идентификатор V-268 в кв. 24 в с. Г. Д., обл. Х., е отдал под наем на „ЛЕССИСТЕМА“
ООД част от имота. Приложена е и Скица № 98/21.02.2023 г. на посочения недвижим
имот (л. 20).
С Уведомително писмо рег.№
РДГ06-2266/19.04.2023 г. (л. 15), адресирано до управителя на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД гр.Х., дружеството е уведомено, че след
извършен преглед на представените към заявлението документи било установено, че
липсва документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на
неговото ползване, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Посочено е, че
изискваният документ се издава от съответната общинска администрация по
местонахождение на имота, на основание чл. 56, във връзка с чл. 55 и/или чл. 177
от Закона за устройство на територията, като в него изрично трябва да бъде
упоменато, че в конкретния имот могат да се извършват дейности, свързани с
продажба на дървесина. Заявено е, че след изменението (ДВ бр.89 от 2019 г.) в
Наредба № 1 за КОГТ, документът за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за
разрешаване на неговото ползване се прилага задължително като част от
изискуемите документи при подаване на заявлението за издаване на удостоверение
за изработване на производствена марка. В тази връзка и на основание чл. 58,
ал. 3, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, е отказано издаването на Удостоверение по чл. 58, ал. 3, т.
1 от НКОГТ за изработване на производствена марка по постъпилото заявление.
Липсват данни за датата на връчване на
уведомителното писмо на неговия адресат. Жалбата срещу същото е депозирана чрез
Системата за сигурно електронно връчване на 02.05.2023 г. в Административен съд
– Хасково.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Доколкото по делото няма безспорни
доказателства за надлежното връчване на оспорения акт на законния представител
на търговеца или на негов пълномощник, като в акта липсва и посочен срок за
обжалване и пред кой орган подлежи на обжалване, то съдът намира, че срокът за
обжалването на процесното писмо, съобразно чл. 140, ал. 1 от АПК, е два месеца.
В този смисъл жалбата, като подадена в срок – уведомителното писмо е от дата 19.04.2023
г., а жалбата е постъпила в деловодството на съда на 02.05.2023 г., от надлежна
страна и срещу подлежащ на оспорване акт, макар и обективиран в писмо, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Постановеният отказ в оспореното писмо
има белезите на административен акт, доколкото обективира волеизявление на
административен орган във връзка с подадено до него искане за извършване на
административна услуга – издаване на удостоверение, в което да се посочи
серията и поредния номер на производствената горска марка, която заявителят ще
ползва. Извършването на административна услуга е приравнено на издаване на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който
следва да отговаря на изискванията за компетентност на издателя му, съдържание
и форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, като редът за неговото обжалване, съгласно
разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, е този за обжалване на административните
актове.
Съдът намира, че обжалваният отказ по
чл. 58, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии е издаден от компетентен орган – Директорът на Регионална
дирекция по горите. Съгласно посочената разпоредба, именно Директорът на РГД
или оправомощено от него лице може да издаде мотивиран отказ по заявлението за
вписване в регистъра на производствените марки. В случая писмото е подписано от
инж. Митко Младенов, който видно от Трудов договор № К-1383/04.10.2022 г. (л.
23), изпълнява длъжността Директор на РДГ - Кърджали, поради което и
възражението от жалбоподателя в тази насока следва да бъде счетено за
неоснователно. В акта – макар и в резюме, са изложени фактическите и правни
основания за издаването му. Оспореното писмо е издадено в предвидената от
закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59 от АПК.
От друга страна, настоящата инстанция
намира, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на оспорения административен акт, изразили
се в следното:
Съгласно чл. 58 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата), за
вписване в регистъра на производствените марки, собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина,
подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект (ал. 1), като към
заявлението се прилагат (ал. 2):
1. документ за собственост или за
ползване на обекта;
2. данни за адрес, номер по действащ
план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор
на имота по кадастрална карта;
3. изискуемите по нормативен акт документи
за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото
ползване;
4. когато в един имот са разположени
повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект
следва да са обозначени с трайни знаци;
5. документите по чл. 14а, ал. 2 и чл.
14б, ал. 3 и 4.
В разпоредбата на чл. 58, ал. 7 от Наредбата,
от своя страна, е предвидено, че „Преди издаване на удостоверението съответната
РДГ извършва проверка на документите
и обстоятелствата по ал. 2, т. 4 и 5, както и относно функционирането на
системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя
констативен протокол“. Езиковото, от една страна, а от друга, логическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 58, ал. 7 от Наредбата (в контекста на
измененията на текста с редакцията на ДВ, бр. 89 от 2019 г., с която се създава
нова т. 4 и съответно предишната т. 4 става т. 5), налага извода, че преди издаване
на удостоверението съответната
регионална дирекция следва да извърши проверка на всички представени документи и
всички обстоятелства, визирани в ал. 2 (а не само на тези по т. 4 и 5), както и относно функционирането на
системите по чл. 14а и 14б, за което следва да бъде съставен констативен
протокол. В случая осъществяване на предвидената в чл. 58, ал. 7 от Наредбата проверка
и съответно съставяне на констативен протокол не е налице. Издаването на такъв констативен протокол обаче е
задължителна част от процедурата по постановяване на отказ със съдържание като
оспорения и предпоставка за това и установената липса в случая представлява
нарушение на императивния характер на разпоредбата на чл. 58, ал. 7 от
Наредбата, съответно съставлява съществено нарушение на административно производствените
правила.
На следващо място, настоящата инстанция
намира, че отказът е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК. При
липса на специална уредба относно административното производство по вписване в
регистъра на производствените марки, приложими са общите правила по АПК. В този
смисъл след получаване на заявлението, административният орган е следвало на
основание чл. 30, ал. 2 от АПК при преценка, че искането не удовлетворява
изисквания на приложимите нормативни актове, да уведоми заявителя да отстрани
недостатъците (чрез точното, ясно и изчерпателното им посочване), в тридневен
срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството. Вместо да стори това, органът директно е
уведомил заявителя за липса в приложените към заявлението документи на документ
за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване,
с което е обосновал отказа си за издаване на позитивен акт. Допуснатото
нарушение е от категорията на съществените, защото допусната от заявителя
нередовност на искането задължава административния орган да предприеме
действията по чл. 30 от АПК, като при евентуалното отстраняване на
нередовностите от заявителя би се стигнало до издаване на акт с друго
съдържание. Това задължение за административния орган е предпоставено и от
принципа на служебното начало, важащ в административното производство - чл. 9 от АПК.
Посочените съществени нарушения на
процесуални правила представляват самостоятелно основание за отмяна на
оспорения отказ.
Тъй като в случая произнасянето на съда
е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК и естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
Директора на РДГ – Кърджали за ново произнасяне по Заявление рег.№
РДГ06-1668/20.03.2023 г., подадено от „ЛЕССИСТЕМА“ ООД.
Предвид
факта, че процесуалният представител на жалбоподателя е поискал заплащане на
разноски, и с оглед изхода на производството, такива следва да бъдат присъдени
по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, като РДГ - Кърджали бъде осъдена да заплати
на оспорващия сумата от 50 лева - платена държавна такса (л. 33) и 1 000 лева –
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
27.04.2023 г.(л. 32 гръб).
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо № РДГ06-2266 от 19.04.2023 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали, обективиращо отказ за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
ВРЪЩА преписката на Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали за ново произнасяне по Заявление рег.№ РДГ06-1668/20.03.2023 г., подадено от „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, ЕИК : *********, гр. Х. съобразно мотивите в настоящия акт.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на „ЛЕССИСТЕМА“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А. И. Д., направените по делото разноски в размер на 1 050 лв.(хиляда и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: