Решение по дело №2359/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.156 от ДОПК

Жалбоподателят "Контест" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [улица], сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано от управителя Н. С., чрез адв. П. В., оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001623006223-091-001/31.05.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [област], изменен с Решение № 357/09.08.2024 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ - [област] при ЦУ на НАП, в частта с която на жалбоподателя са определени публични задължения за данък добавена стойност в размер на 44 866.72 лв.

В жалбата се твърди, че РА в тази част е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно прилагане на материалноправните норми, регламентиращи вътреобщностните доставки /ВОД/. В тази насока се оспорват изводите на органите по приходите за липса на реално осъществен ВОД за данъчен период м. [община] 2023 г. за Нидерландия. Изтъква се, че са представени всички надлежни доказателства изискващи се съобразно нормата на чл.45 ППЗДДС. Предвид изложеното се иска отмяна в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се представлява. Депозирано е становище от процесуалния представител, с което се поддържа жалбата и се претендират разноски по делото. Подробни доводи се излагат в представените писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директор дирекция "ОДОП" - [област] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Д., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето по аргументи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - [област], в настоящия състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623006223-020-001/24.10.2024 г. от компетентния за това орган - началник сектор при ТД на НАП - [област] (л.182, т.1), насочено към установяване на публични задължения - за данък добавена стойност за периода 01.04.2023 г. - 30.09.2023 г. на жалбоподателя, със срок за приключване на ревизията три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 30.10.2023 г. (л.184, т.1). Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623006223-020-002/22.01.2024 г. (л.179, т.1) и ЗИЗВР № Р-16001623006223-020-003/22.02.2024 г. (л.176, т.1) на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 29.03.2024 г., като сочените актове също са редовно връчени на данъчно-задълженото лице по електронен път (л.181; л. 178, т.).

В срока по чл.117 ал.1 ДОПКот проверяващите органи по приходите е съставен и ревизионен доклад /РД/ № Р-16001623006223-092-001/12.04.2024 г. (л.72, т.1). В срок е депозирано възражение от 30.05.2024 г. (л.7972, т.30) против така съставения ревизионен доклад. Въз основа на ревизионния доклад, не възприемайки съображенията на данъчно задълженото лице, изложени в депозираното възражение, в срока по чл.119 ал.2 ДОПК компетентният орган е издал и оспореният пред настоящата инстанция ревизионен акт /РА/ № Р-16001623006223-091-001/31.05.2024 г. (л.14, т.1).

С оглед компетентността на органа издал процесния РА, по делото са приложени: - Заповед № № РД-09-518/22.03.2024 г. (л.35, т.1), Заповед № РД-09-192/06.02.2024 г. (л.37, т.1), Заповед № РД-09-2109/13.11.2023 г. (л.40, т.1), Заповед № РД-09-1525/31.08.2023 г. (л.42, т.1), Заповед № РД-09-783/13.05.2022 г. (л.44, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.45, т.1), Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.47, т.1), Заповед № РД-09-849/10.05.2021 г. (л.51, т.1), Заповед № РД-09-2202/07.12.2022 г. (л.56, т.1), Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.58, т.1), издадени от директора на ТД на НАП - [област], с която на органите издали заповедите за възлагане са делегирани съответните правомощия по чл.112 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че процесният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени констатациии, отразени в издадения РД, който представлява мотиви и е неразделна част от РА, където от органите по приходите е прието, че извършваната основна дейност през ревизирания период е търговия с кафе, захарни и шоколадови изделия в собствен обект в [населено място], [община], [област]. В хода на ревизионното производство са предприети подробно описани в констативната част на РД процесуални действия на стр.4-62 (л.73-гръб – л.102-гръб, т.1). На основание чл.37 ал.2 и 3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, на ревизираното дружество са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, в отговор на които, са изпратени документи, справки и писмени обяснения. На основание чл.57 от с. к. са изискани и представени документи и писмени обяснения от трети лица. Извършени са насрещни проверки, на основание чл.45 от ДОПК. С протоколи по чл.50 от кодекса е извършено присъединяване на доказателства от информационните масиви на НАП, както и от извършена проверки за прихващане/възстановяване, ведно с приложени справки, документи и обяснения.

В хода на ревизията е установено, че „Контест“ ООД е декларирало в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС извършена вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки, по фактура № 2204/12.03.2023 г. (л. 418, т.2) на стойност 224 333.62 лв., издадена на „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01, с предмет на доставка шоколадови изделия „Киндер Буено“, „Киндер сюрприз“ и стикери. Извършената проверка във [Наименование]системата относно валидиране на [Наименование]номера е установила, че номерът на посочения контрагент е валиден. По отношение на процесната ВОД ревизираното лице разполага с международна товарителница – ЧМР (част I, предназначена за изпращача, и част II, предназначена за получателя) с подпис и печат на получател; потвърждение; инвойс; пакетажен лист; стокови разписки; банкови извлечения за получени плащания; счетоводна справка „Салда по персонални сметки на клиенти от чужбина“.

От органите по приходите е изискана информация за преминаване на превозните средства с вписани регистрационни номера в международната товарителница и потвърждение от АПИ относно данни от контролни точки на републиканската мрежа, както и от ОД на МВР – [област] относно преминаване на ГКПП на Р [държава]. В представената от дружеството „Контест“ ООД международна товарителница (ЧМР) по процесната фактура е установено, че превозвач на стоката с получател по доставката „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01 е дружество „[Наименование]“ с [Наименование]Посочен е автомобил с регистрационен номер 64BJ7/[рег. номер]. „Контест“ ООД е декларирало, че транспортът по осъществената ВОД на стоки е за сметка на купувача и, съответно, не разполага с фактура за документиране на извършения транспорт от дружеството, посочено като превозвач. В ЧМР-то е посочена дата и място на товарене на стоката, както следва: - 12.09.2023 г., [населено място], [област]. Изискана е и е предоставена информация по заявка № Р-16001623006223/02.11.2023 г. за извършена проверка в АПИ за налични записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Р [държава]“, получени от автоматични устройства за записване на пътния трафик и от автоматичните преброителни пунктове и стационарните мобилни контролни точки на националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ. За автомобилна композиция 64BJ7/[рег. номер] е установено, че е засечен от камера на АПИ на 12.09.2 в посока от Труд към Г. И. и обратно, от Г. И. към Труд.

В хода на ревизионното производство е връчено искане за представяне на документи от контролни органи № Р-16001623006223-032-001/03.11.2023 г. от ОД на МВР – [област] относно напускане и влизане на автомобили на територията на Р [държава]. Получен е отговор вх. № 13-00-1364/20.11.2023 г. От представената от този орган справка за автомобилна композиция 64BJ7/[рег. номер] е установено, че за автомобил с рег. № 64BJ7 фигурират следните данни за напускане на страната през ГКПП [област] – Дунав мост на 13.09.2023 г., само влекач, без посоченото ремарке с рег. № [рег. номер]. Следващите регистрирани данни за преминаване на автомобил с рег. № 64BJ7 е за излизане от Р [държава] през ГКПП [област] – Дунав мост на 26.09.2023 г. За ремарке с рег. № [рег. номер] липсват данни за преминаване на посочените дати. Във върнатото ЧМР, екземпляр за изпращача, в кл.24 – получател на стоката, е поставен подпис и печат на цитирания контрагент – нидерландското дружество „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01, и е посочена дата на получаване на стоката – 15.09.2023 г.

В представената международна товарителница към фактула № 2204/12.09.2023 г., издадена на „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01, в кл. 4 „Разтоварен пункт“ е посочено „[Наименование]“ с [Наименование], [Наименование], (DC ([Наименование])), [Наименование], [Наименование], [Наименование], и в кл. 24 „Стоките получени“ е наличен запис „[Наименование], но в представеното потвърждение е посочено, че стоките по фактура № 2204/12.09.2023 г. са получени от „[Наименование].“ На 15.09.2023 г. във [Наименование], [Наименование]и е посочен адресът на „[Наименование]“ - [Наименование], (DC ([Наименование])), [Наименование], [Наименование], [Наименование]В този смисъл органът по приходите е формирал извод, че еналице разминаване в представените документи за доказване на ВОД относно получателя на стоките по фактури № 2204/12.09.2023 и те не могат да бъдат ценени като безспорни. Предвид това, ревизиращият екип е формирал крайния си извод, а именно, в случая, доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като представената международна товарителница и потвърждение за получаване от „[Наименование].“ – Нидерландия, съдържа противоречиви данни и не съдържа реквизитите, въз основа на които да се приеме за безспорно установено изпращане или транспортиране на стоки от територията на друга държава-членка.

За да потвърди РА, решаващият орган е анализирал отново събраните по административната преписка доказателства, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения и като е съобразил тълкуването на чл.138 параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 201/88/ЕС на Съвета от 07 декември 2010 г., дадено в решение по дело С-273/11 [Наименование] – [Наименование], че правото на освобождаване на ВОД може да бъде отказано, при условие, че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или, че е знаем или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама, е приел, че с РА правомерно е начислен ДДС в размер на 44 866.72 лв. по фактура № 2204/12.09.2023 г. на основание чл.66 ал.1 във връзка с чл.17 ал.2 от ЗДДС и чл.45 т.2 б.“а“ от ППЗДДС.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства и декларации, представени в с. з. на 03.12.2025; удостоверение с рег. № 328200-1548/22.01.2025 г., издадено от ГД „Гранична полиция“ – МВР и удостоверение вх. № 1525/29.01.2025 г. от ГД „Гранична полиция“ – МВР, които са едни и същи. Други доказателства не се представят.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните в производството писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Безспорно е установено, че в хода на ревизионното производство, са представени фактура №2204/12.09.2023г. на стойност 224333.62 лева, издадена за доставката, с получател регистрирано лице по ЗДДС в друга държава-членка на ЕС: [Наименование] [интернет адрес]Нидерландия с [Наименование]; писмено потвърждение и/или ЧМР с подпис и печат на получателя, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на друга държава-членка; пакетажен лист; стокова разписка и банково извлечение за получено плащане.

Законът предвижда удостоверяването на ВОД доставки да става с точно определени документи, които трябва да бъдат преценени не самостоятелно, а в съвкупност с всички събрани такива, поради което и правилно е констатирано, че по разглежданите фактури не е налице ВОД.

Съгласно чл.7 ал.1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а съгласно чл.53 ал.1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38 ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона съгласно чл.53 ал.2 ЗДДС.

Или иначе казано, за да се осъществи ВОД, следва да са налице следните условия - доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка, стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка, възмездност на доставката.

Съгласно чл.45 т.1 ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; протокол по чл.117 ал.2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7 ал.4 от закона; документ по чл.168 ал.8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона, и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка в хипотезите на б."а", б."б" или б."в".

Съгласно чл.45 т.2 б.а и б.б ППЗДДС, документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, са в зависимост от това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Като такива там са посочени: - когато стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка, като такива се приемат транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че доставката е получена на територията на друга държава членка; - когато транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка, пристигането на стоката на територията на друга държава членка се доказва с транспортен документ, който удостоверява, че те са получени на тази територия.

Това означава, че писменото потвърждение на получателя или на упълномощеното от него лице се приемат като доказателство за пристигането на стоките на територията на друга държава членка само за доставки, при които превозът им е задължение на получателя им. Такива са доставките, осъществявани по договори, сключени по условията на термин от категория "Е" или "F" от международните правила за условия на доставка, или при свободно договорени условия, при които превозът се организира и заплаща от купувача. Следователно, писменото потвърждение на получателя или на упълномощено от него лице, се приема като доказателство, че е извършена ВОД, само когато превозът на стоките е задължение на получателя им. За да изпълни тази си функция, то следва да бъде съставено съгласно изискванията на чл.42 т.2 б.а ППЗДДС. В съответствие с тях, в него трябва изрично да бъдат посочени видът и количеството на стоката, датата и мястото на нейното получаване, видът, марката и регистрационният номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Писмен документ, съдържащ тази информация, има доказателствена стойност, независимо от това по какъв начин е изпратен - по факса, по електронен път или по друг начин, който е обичаен за търговската кореспонденция.

От своя страна, чл.9 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /КДМАПС/, указва, че товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а чл.6 т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки ([Наименование]), указва какви данни трябва да съдържа товарителницата, а именно: а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки - тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция. В т.2 са определени специфични условия за определени случаи, а в т.3 е указано, че могат да се включат и други характеристики на товарите.

В случая няма спор, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, както и посочените получатели са регистрирани по ДДС в друга държава-членка лица. Налице е и възмездност на доставката - всички фактури е платени по банков път, както и са отчетени приходи от продажба на стоки.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е декларирал ВОД към „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01 по фактура № 2204/12.09.2023 г.; че процесната фактура е включена в дневника за продажба на жалбоподателя, както и във [Наименование]декларация; че във фактурите е вписан идентификационния номер по ДДС на получателя.

За удостоверяване на ВОД жалбоподателят представя: - декларация от фирма посредник (Аруша ЕООД, ЕИК *********, притежаващо – ремарке с рег. № [рег. номер]), наела превозвача [Наименование]с [Наименование], разполагащо с влекач с рег. № 64BJ7; фактурата на български език, инвойс, 2 бр. стокови разписки, пакетажен лист, ЧМР и декларация от 06.12.2023 г. от „[Наименование].“ И двете, с подпис и печат на получателя на доставката, както и писмени обяснения, че е достатъчно основание да се приеме, че е извършена ВОД на стоки по смисъла на ЗДДС и да се приложи нулева ставка за облагане с ДДС. Органите по приходите не са приели, че от страна на РЛ са представени надлежни доказателства за удостоверяване на ВОД, като според тях липсват категорични доказателства, че стоката е напуснала територията на Р [държава]. Констатацията е изградена на база анализа, че са налице разминавания в мястото на получаване на стоката, посочено в ЧМР и на това, посочено в потвърждението за получаването й. Отделно от това, не са установени данни процесната автомобилна композиция от нидерландски влекач и български прицеп да е напуснала територията на страната. Предвид това и предвид липсата на посочване в транспортните документи на място на получаване на товара, то от тях е формиран извод за липса на категорични доказателства, че стоките по изследваните ВОД са получени именно от нидерландското дружество.

Несъответствията се констатират по отношение липсата на реквизити, посочени в чл.45 т.2 от ППЗДДС, а именно – липсват имена на лицата предали и получили стоката, и в какво качество е сторено това. В хода на ревизията са представени 2 бр. ЧМР, касаещи процесната доставка, като в двете за превозвач са вписани камион и ремарке с регистрационни номера 64BJ7/[рег. номер]. С жалбата отново са представени 2 бр. ЧМР, с вписан същия номер на автомобилната композиция, но в кл. 7 „Последователни превозвачи“ на второто ЧМР, е вписан и рег. № ВН 03 69 ЕК. На едното ЧМР липсва подпис и печат в кл. 24 „Стоките получени“, а на другото ЧМР има дата 15.09.2023 [Наименование], подпис и печат, който не се чете. Към жалбата е приложена декларация от „Аруша“ ЕООД, в която е посочено, че са наели подизпълнителна фирма [Наименование]с [Наименование], която е натоварила шоколадови изделия върху 33 палета, като стоките са превозени от камион и ремарке с рег. № 64BJ7/[рег. номер]. Отбелязано е, че влекачът с рег. № 64BJ7 е собственост на [Наименование]с [Наименование]В същата декларация е посочено, че поради техническа повреда и отказ на хладилния агрегат на ремарке с рег. № [рег. номер], се е наложило да претоварят стоката в тяхната база в [населено място], в друго ремарке с рег. № [рег. номер], също собственост на „Аруша“ ЕООД.

Предвид факта, че управителят на „Аруша“ ЕООД е декларирал, че дружеството е наело подизпълнителна фирма - [Наименование]с [Наименование], съдът намира за правилен извода на ревизиращия екип, че основният изпълнител на транспорта е „Аруша“ ЕООД, което дружество обаче, не е включило в дневник за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м.09.2023 г. и м.10.2023 г. фактура с предмет на доставка – транспортна услуга, нито към [Наименование]с [Наименование]., нито към „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01. Горното се подкрепя и от факта, че в дневниците за продажби на „Аруша“ ЕООД няма други контрагенти с ДДС номера в Нидерландия, за които по никой начин не е доказано, че са обвързани с дружествата „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01 или [Наименование]с [Наименование]., което редовно пътува до Нидерландия. Предвид и обстоятелството, че направеното допълнително вписване на рег. № [рег. номер] в кл. 7 „Последователни превозвачи“ на приложеното към жалбата ЧМР, противоречи на горе изложените факти- т.е. налага се извода, че действителният превозвач е „Аруша“ ЕООД, което дружество пък не представя никакви доказателства за извършения транспорт, вкл., акто се посочи по-горе фактура.

Отделно от това, от представените ЧМР се констатира, че в нито едно от тях няма посочена превозна цена в кл.17.

От представените с жалбата доказателства, се потвърждава установеното от органа по приходите по отношение разминаването в мястото на получаване на стоките по фактури, потвърждения и това записано в ЧМР. Каза се, в едното в кл. 4 „Разтоварен пункт“ са посочени фирма и адрес: „[Наименование]“ с [Наименование], [Наименование], (DC ([Наименование])), [Наименование], [Наименование], [Наименование], като в кл.24 на едното от ЧМР, представени с жалбата, не е вписано нищо, докато в другото е вписан за получател на стоката: „[Наименование]“, [Наименование], 15.09.2023, подпис и печат, без да е посочено лицето приело стоката. Т. е. в случая не може да се установи кой е точно получателят на стоките.

Отделно от това, от приобщените към делото доказателства, представени от АПИ, категорично се установява, че ремаркетата с рег. № [рег. номер] и рег. № [рег. номер] не са преминали границата на страната, а само влекачът с нидерландската регистрация е установен да напуска територията на страта. Действително, от представените справки на ГД „Гранична полиция“ се установява, че по същото време 13.09.2023 г в.03:34 ч. , когато влекач с рег. № 64BJ7 е напуснал територията на страна през ГКПП [област] – Дунав мост, и МПС – ремарке с рег. № [рег. номер], което е вписано като последователен превозвач, е напуснало територията на страна през ГКПП [област] – Дунав мост на 13.09.2023 г. в 03:34 ч.

Горното обстоятелство обаче не може да бъде прието като категорично доказателство относно транспортирането на стоката от територията на Р [държава] на територията на друга държава-членка, тъй като при включване в транспорта на последващ превозвач КДМАПС регламентира изрично посочени условия.

Така според чл.8 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) по време на приемането на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери:а) точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им; б) видимото състояние на стоката и опаковката й (т.1). Когато превозвачът не разполага с необходимите средства за проверка на данните, посочени в параграф 1, буква "а" от този член, той вписва в товарителницата възражения, които трябва да бъдат мотивирани. Той трябва да мотивира също така всички възражения, които прави по повод видимото състояние на стоката и нейната опаковка. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата (т.2). Изпращачът има право да изисква от превозвача да провери брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката. Той може да изисква също и проверка на съдържанието на колетите. Превозвачът може да поиска заплащането на разноските по проверката. Резултатът от проверката се вписва в товарителницата (т.3).

Съгласно чл.9 т.1 от КДМАПС товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно т.2 при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата. От своя страна, чл.35 от Конвенцията указва, че превозвачът, приемащ стоката от предшествуващия го превозвач, издава на същия датирана и подписана разписка. Той трябва да впише името и адреса си на втория екземпляр на товарителницата. При нужда, той вписва в този екземпляр, а също и в разписката възражения, аналогични на тези, предвидени в член 8 , параграф 2, както и, че разпоредбите на член 9 се прилагат в отношенията между последователните превозвачи. Нито в ревизионното, нито в настоящото съдебно производство са представени такива доказателства, а именно: разписка по смисъла на чл.35 т.1 от Конвенцията. В този смисъл изводът на органите по приходите, че липсват категорични доказателства, че стоките по процесната фактура са пристигнали в държавата Нидерландия, в която е регистриран клиентът на „Контест“ ООД, е законосъобразен.

Съгласно съдебната практика, съответна на тълкуването на цитираната правна уредба, следва и извода, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки: когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или, когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11. В разглеждания случай, от една страна, спорен е всъщност въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Нидерландия/, доколкото ревизираното лице разполага с фактури за доставката. След като не се спори, че транспортът по процесната фактура за продажба на шоколадови изделия е извършен от получателя, то съобразно цитираното правило на чл.45 т.2 б.а ППЗДДС доставчикът следва да разполага с "транспортен документ", в който се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество или писмено потвърждение. В този смисъл възприетото от приходната администрация, че това изискване на закона не е изпълнено и оспорващият не притежава нито редовно съставен транспортен документ за получаване на стоките, нито надлежно съставено потвърдително писмо, се споделя и от съда като законосъобразно направен извод. Тези констатации на органите по приходите не се обориха в настоящото съдебно производство, поради което и направените възражения от жалбоподателят се явяват неоснователни и необосновани. Следва да се отбележи,че в т.42 от решение на СЕС дело С-409/04г., член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, като се вземе предвид терминът "изпратен(и)", употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Тоест, кумулативно се изисква не са само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на същата, което в случая не е установено. Съгласно и т.31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя, и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. В тежест на доставчика е да представи обективни доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, вкл. и при ВОД.

Съгласно чл.17 ал.2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стоки, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая, това място е в Нидерландия, и след като не се доказа ВОД и стоките не са налични в дружеството /което и не се спори между страните/, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която е приложима ставка по чл.66 ал.1 т.11 ЗДДС, приложена и в обжалвания РА. Начисляването на данъка е в тежест на лицето, от което той е изискуем съобразно чл.86 ал.1 ЗДДС. В този смисъл неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че от страна на ревизираното дружество са представени всички задължително изискуеми по ЗДДС доказателства. Вътреобщностна доставка, каза се, е налице, когато едно данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС на територията на [държава], извърши доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава членка на ЕС. ЗДДС е специален закон, поради което и сделки от рода на процесните следва да бъдат разглеждани само и единствено съгласно разпоредбите му. Предвид липсата на информация за място на получаване на стоките, липсата на лицето получило стоките, констатираните разминавания в информацията за превозвачите, съдът намира, че липсват доказателства стоката по процесната фактура №2204/12.09.2023г на стойност 224333.62 лева, да са напуснали територията на страната. Като документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборима презумпция) получаването на стоката от превозвача, товарителницата не представлява доказателство за прехвърляне на собствеността от доставчика "Контест“ ООД към получателя на стоката – „[Наименование].“ - Нидерландия с [Наименование]NL857072791В01. От представените по делото международни товарителници не може да бъде установено по безспорен начин получаването на стоките. В товарителниците, с които би следвало да се доказва извършен транспорт до съответната държава, е посочен превозвач, който е наел подизпълнител, за който няма данни да има връзка, както с получателя на стоката, така и с подизпълнителя, не е посочена превозна цена (цена на транспорта), налице е разминаване в транспортните средства. На следващо място, липсват всички реквизити на ЧМР – място на получаване на стоката и име на лицето, получило стоката. Констатирани са и разлики в ЧМР по отношение на превозвачите – първоначален и последващ, подробно описани по-горе в настоящото изложение. Практически липсват каквото и да било доказателства за това, процесното дружество изобщо да е получило подобна стока – шоколадови изделия.

Така констатираните и неопровергани от дружеството-жалбоподател разминавания, несъответствия в страната на получаване на стоката и липсата на конкретно определени реквизити в транспортните документи водят до единствения възможен извод, че са нарушени изискванията на системата за ДДС при осъществяване на търговия на територията на общността. В случая, обаче, е налице и безспорният факт, с оглед представената информация от Агенция пътна инфраструктура, която по никакъв начин не е оборена и не са представени доказателства в обратния смисъл, независимо предоставената информация от ГД „Гранична полиция“, предвид разминаванията в превозните средства, както и липсата на заплатен транспорт към „Аруша“ ЕООД, че стоката е превозена в посока Нидерландия.

От друга страна, без значение дали доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена собствеността на стоката от доставчика на получателя, като при доставките на територията на страната това доказване се извършва съгласно чл.24 ал.2 ЗЗД, а при ВОД – с доказване, че стоката е достигнала до нейния получател на територията на друга държава членка. Само от процесната товарителница и потвърдителното писмо (декларация), за която се посочи по-горе не разполага с изискуемите по чл.45 от ППЗДДС реквизити, не се установява по безспорен начин получаването на стоките от посочения във фактурата получател.

Или иначе казано, при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да установи по безспорен начин, че стоките – шоколадови изделия, са достигнали до местоназначението си в Нидерландия, такива доказателства не се събраха. Всички тези факти подкрепят извода на органите по приходите, че не се установява стоката в съответното ЧМР да е транспортирана до територията на друга държава членка и да е пристигнала в другата държава.

Съгласно т.42 от решение на Съда на ЕС по дело С-409/04 терминът "изпратен(и)", употребен в чл.28а &[Наименование];3 ал.1 и чл.28в б."а" ал.1 от Шеста директива, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Т. е., кумулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и установяване на факта на нейното получаване, което в настоящия случай не е доказано.

Същото разрешение съществува и в т.31 от решението на Съда на ЕС по дело С-273/11, според която освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

В тежест на доставчика е да представи безспорни доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя. В практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства, както вече се посочи, не са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.

Задължението за лихви като акцесорно задължение следва съдбата на главното задължение. Доколкото в настоящия случай е доказано главното задължение, доказано се явява и задължението за лихви за забава.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 4 239.44 (четири хиляди двеста тридесет и девет и 0.44) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 ДОПК Административен съд [област], ХХVIII състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Контест" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [улица], сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано от управителя Н. С., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001623006223-091-001/31.05.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [област], изменен с Решение № 357/09.08.2024 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ - [област] при ЦУ на НАП, в частта с която на жалбоподателя са определени публични задължения за данък добавена стойност в размер на 44 866.72 лева.

ОСЪЖДА "Контест" ООД, ЕИК *********, със седалище [населено място], да заплати на Национална агенция за приходите – [област] сумата от 4 239.44 (четири хиляди двеста тридесет и девет и 0.44) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.