Решение по дело №1060/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.12.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19.11.		2020

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1060		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, е предявило срещу Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.          

Ищецът твърди, че на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово в посока гр. Самоков, ответникът управлявал лек автомобил „Волво В40“ с ДК№ СВ0050АВ след употреба на алкохол и, поради движение с несъобразена скорост, изгубил управление върху автомобила и ударил правомерно движещия се в насрещна пътна лента лек автомобил „Рено Туинго“ с ДК№ КН9690ВА, собствен на Б.М.Г., ЕГН: **********, и управляван от същия, като му причинил телесни повреди - счупване на лъчева кост на дясна предмишница. Съставен е Протокол за ПТП с пострадали лица, образувано е досъдебно производство срещу Е.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, предл. първо от НК. Изготвена е химическа експертиза на взетата от П. кръвна проба, която установява, че същият по време на инцидента е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,66 промила.

Автомобилът на ответника бил застрахован по договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“, полица № 11/11/116003180492, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и валидна към датата на ПТП. След подадена претенция от пострадалия Г., за събитието в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е образувана преписка по щета № 10018100101252Н. С пострадалия било сключено извънсъдебно споразумение за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания, резултат от травмите от ПТП, както и за обезщетяване на сторените разноски във връзка с лечението му. Така на 14.06.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило по претенцията на увреденото лице Б.М.Г. сума в размер на 25 000.00 лева за претърпените неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания.

С регресна покана от 18.07.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е предоставил на ответника 30-дневен дневен срок да заплати сумата от 25 000.00 лева. Тъй като сумата не била заплатена в срок, дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК, за което в PC-Дупница е образувано ч.гр.д. № 611/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.  

С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът да му дължи сума в размер на 25 000.00 лв., представляваща изплатено на пострадалия Б.М.Г. обезщенетие за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017г. и причинено от ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, който оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, както и правото на регрес на застрахователя срещу него, но счита, че размерът на изплатеното от ищеца на ответника застрахователно обезщетение по сключеното между тях споразумение, е прекомерно завишен. Счита, че иска е основателен до размер от 12 500.00 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно настъпило на 08.01.2017г. ПТП. Видно от приетите като доказателства по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от мл. автоконтрольор Александър Мутавчийски, с вх. № 348000-9223 по описа на РУ на МВР-Дупница, ведно със скица, Акт за установяване на административно нарушение бл. № 188412 от 08.11.2017г., както и от съдебна автотехническа експертиза по ДП № 758/2017г., изготвена от вещото лице инж. Лидия Ушанова, на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово в посока гр. Самоков, ответникът управлявал лек автомобил „Волво В40“ с ДК№ СВ0050АВ и, поради движение с несъобразена скорост, изгубил управление върху автомобила и ударил правомерно движещия се в насрещна пътна лента лек автомобил „Рено Туинго“ с ДК№ КН9690ВА, собствен на Б.М.Г., ЕГН: **********, и управляван от същия. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 520/14.11.2017г., по време на инцидента Е.А.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,66 промила. Видно от приетите като доказателства Медицинско свидетелство за пред съда № 192/09.11.2017г., издадено от д-р Сотир Каралийски, Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Владимир Карастоянов, комплексна съдебно-медицинска експертиза по ДП № 758/2017г. по описа на РУ на МВР-Дупница, вследствие на причиненото от ответника ПТП, пострадалият Б.М.Г. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на лигавичната повърхност на долната устна в ляво, луксация на втори долен зъб в ляво и вътреставно счупване на лъчевата кост на горния десен крайник. Образувано е досъдебно производство срещу Е.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, предл. първо от НК. Автомобилът на ответника бил застрахован по договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“, видно от приетата като доказателство полица № 11/11/116003180492, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и валидна към датата на ПТП. След подадена претенция от пострадалия Г., за събитието в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е образувана преписка по щета № 10018100101252Н. С пострадалия било сключено извънсъдебно споразумение за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания, резултат от травмите от ПТП, както и за обезщетяване на сторените разноски във връзка с лечението му. На 14.06.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило по претенцията на увреденото лице Б.М.Г. сума в размер на 25 000.00 лева за претърпените неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания, видно от приложеното платежно нареждане. С регресна покана от 18.07.2018 г. ищецът е предоставил на ответника 30-дневен дневен срок да заплати сумата от 25 000.00 лева.

Приложено е ч.гр.д. № 611/2020г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че вследствие на претърпяното на 08.11.2017г. ПТП, Б.М.Г. е получил следните травматични увреждания: фрактура на лъчевата кост /радиус/ на дясната предмишница-вътреставна, в долния й край-в областта на китковата става; разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна в ляво; луксация на втори долен ляв зъб, наложила медицинското му отстраняване-на фона на изразено предходно болестно увреждане на зъбоподдържащия апарат на зъба от хронично заболяване „парадонтоза“ 3-4 степен, обхващаща и останалите налични зъби. Не се установяват получени от пострадалия други травматични увреждания на зъби, няма данни и за нарушения на психическото здраве на пострадалия вследствие на инцидента. Вещото лице сочи, че обичайният срок за  пълно възстановяване на счупената кост и възстановяване функциите на крайника, при случаите показани за консервативно /неоперативно-както в процесния случай/ лечение, при най-благоприятно протичащ възстановителен процес, е около 2,5-3 месеца /35-45 дни гипсова имобилизация и последващо раздвижване/, а при по-забавено възстановяване-около 5-6 месеца до една година. През целия възстановителен период пострадалият търпи болки и страдания-по силни и интензивни в началото до средата на периода и постепенно затихващи и изчезващи към края му. Към настоящия момент пострадалият е напълно възстановен-липсват данни за усложнения или непълно възстановяване. Луксацията на втори долен ляв зъб, наложила последващото му изваждане, не подлежи на самостоятелно възстановяване, но в случая се касае за загуба на предварително значително увреден от болестен процес зъб, която загуба не води до практически значимо нарушаване на дъвкателната и говорната функция на пострадалия. Лечението е представлявало еднократното му медицинско отстраняване, няма данни за проведено друго хирургично или допълнително медикаментозно лечение на мекотъканната рана от екстракцията на зъба или на раната на долната устна. Възстановяването от мекотъканните наранявания в устната кухина е протекло за около три седмици, като в този период е търпял болки и страдания-по-интензивни в началото и постепенно затихващи и изчезващи в края му. По делото няма никакви данни за направени от пострадалия Г. финансови разходи във връзка с медицински прегледи и лечение по повод на инцидента.

По делото е разпитан като свидетел пострадалият от ПТП Б.М.Г., който дава показания, че вследствие на инцидента дясната му ръка била счупена в областта на китката, били му избити зъби. Ръката му била гипсирана в продължение на четири месеца. Обслужвал се сам, с помощта на съпругата си. Близо половин година след инцидента изпитвал болки в ръката при студено време. Осем месеца не работил заради счупването, но сега при работа не изпитва болки. При лечението в болницата не е заплащал нищо, понеже е здравно осигурен. Не знае колко е заплатил за лекарствата, които е приемал при лечението си.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 611/2020г. по описа на РС - Дупница. Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.1 от Кодекса на застраховането. Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с причинителя на увреждането, настъпване на застрахователното събитие, изплащане на застрахователно обезщетение на третото увредено лице, че при настъпване на ПТП застрахованият водач е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и размерът на претенциите си.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно настъпило на 08.01.2017г. ПТП поради противоправното и виновно поведение на ответника, изплатеното от ищеца на пострадалия застрахователно обезщетение, както и правото на регрес на застрахователя срещу ответника.

Спорен между страните е размерът на изплатеното от застрахователя на третото увредено лице обезщетение по сключеното между тях споразумение от 14.05.2018г. за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания.

На първо място, следва да посочи, че постигнатото между пострадалия и застрахователя споразумение за размера на обезщетението не обвързва нито делинквента, тъй като той не е страна по него, нито съда. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата чл. 52 от ЗЗД-по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Той не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и характера на болките и страданията, които пострадалият е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще или са напълно или частично възстановени. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички  неудобства-емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор-конкретният психо-емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

 От представените с исковата молба и приети като доказателства по делото медицински документи, както и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, се установява, че пострадалият Г. е получил вследствие на процесното ПТП разкъсно-контузна рана на лигавичната повърхност на долната устна в ляво, луксация на втори долен зъб в ляво и вътреставно счупване на лъчевата кост на горния десен крайник. Получената разкъсно-контузна рана на лигавичната повърхност на долната устна в ляво към момента е напълно възстановена, от нея пострадалият е изпитвал болки и страдания за период около три седмици, по интензивни в началото и затихващи в края му. Напълно възстановено към момента е и вътреставното счупване на лъчевата кост на горния десен крайник, вследствие на което пострадалият Г. е търпял болки, страдания и дискомфорт от неспособността да се обслужва сам, за период от около шест месеца, четири от които е бил с гипсова имобилизация. Болките и страданията му са били по-интензивни в началото на периода и затихващи в края на периода, търпял е дискомфорт докато ръката му е била гипсирана, вследствие неспособността да се обслужва без помощта на съпругата си. Самият пострадал дава показания, че за около осем месеца е останал без работа вследствие на инцидента, но към момента работи в сферата на строителството и не изпитва болки в ръката при работа. Необратимо е полученото увреждане на втори долен преден зъб в ляво, тъй като същият е изваден. Съдът не кредитира показанията на Г., че вследствие на инцидента му били избити и други зъби, тъй като същите се опровергават от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, от които е видно, че избития при инцидента зъб е само един. При обсъждането на това увреждане, следва да се има предвид и обстоятелството, че пострадалият е страдал от парадонтоза преди увреждането, което в даден момент е щяло да причини отпадане на зъбите му в цялост и избития при инцидента в частност.

Що се касае за свързаните с инцидента имуществени вреди, претърпени от пострадалия Г., за които се твърди от ищеца, че също са обезщетени с постигнатото между тях споразумение, то не се установи от събраните по делото доказателства действително да са налице такива. Както отбелязва и вещото лице по СМЕ, няма налични никакви медицински документи за действително направени от пострадалия Г. разходи във връзка с лечението му, а както споделя и самият той, не е плащал нищо за лечението си в болницата, понеже е здравно осигурен, а информация за цената на закупените от него лекарства не може да даде. С оглед на това, в тази част регресната претенция е останала недоказана.

Недоказана е претенцията, според настоящия състав, и в частта относно претърпени от пострадалия Г. психотравми вследствие на ПТП. Неминуемо той е преживял силен стрес при самия инцидент и вследствие на получените физически увреждания, търпял е душевен дискомфорт от гипсовата имобилизация на ръката си, но няма данни те да са се отразили трайно върху психическото му състояние. Не се установиха настъпили изключителни болки, неудобства или период на възстановяване по-дълъг от обичайния.

Предвид естеството на причинените на пострадалия Б.Г. неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая и най-вече, че същите са напълно възстановени за период от около шест месеца, с изключение на избития преден долен ляв зъб, който е безвъзвратно изгубен, съдът счита, че за тях се дължи обезщетение в размер на 13 000.00 лв., до който размер следва да бъде уважена предявената от застрахователя срещу делинквента регресна претенция. Така определеният размер на обезщетение представлява справедлива парична компенсация на претърпените от Б.Г. неимуществени вреди вследствие на ПТП и съответства на интензитета на нараняванията, възстановителния период и претърпените негативни усещания. За разликата над тази сума, до претендираните от ищеца 25 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Настоящият състав счита, че въпреки оскъдните данни за стандарта на живот на пострадалото лице, определеното обезщетение в размер на 13 000.00 лв. отговаря както на икономическите условия в страната, така и на възможността след увреждането пострадалият да възстанови, ако не и да повиши, стандарта си на живот.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Сторените от ищеца разноски в исковото производство са в размер на общо 800.00 лв. /500.00 лв.-държавна такса, 200.00 лв.-депозит за СМЕ и 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПр.Пом./. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 416.00 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 611/2020 г. по описа на ДРС в размер на 286.00 лв., отново съразмерно уважената част от иска.

Ответникът не претендира присъждане на разноски.

Така мотивиран, съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, че Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сума в размер на 13 000.00 (тринадесет хиляди) лева, представляваща изплатено от ищеца на пострадалия Б.М.Г. обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово, общ. Сапарева баня, в посока гр. Самоков, и причинено виновно от ответника, като за разликата над сумата от 13 000.00 (тринадесет хиляди) лева, до пълния предявен размер от 25 000.00 (двадесет и пет) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, сторените разноски по делото в размер на 416.00 (четиристотин и шестнадесет) лева, както и разноски по ч.гр.д. № 611/2020г. по описа на ДРС в размер на 286.00 (двеста осемдесет и шест) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: