№ 138
гр. Тетевен, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100928 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от В.Т. И. от гр. Я. ,чрез адв. Д.В. М. против „М.“АД –
София.
В исковата молба се твърди ,че ищцата е страна по Договор за потребителски
кредит № 112438 / 29.09.2020 г., сключен с „М.“ АД. Съгласно Договор за потребителски
кредит № 112438 и Приложение №1 към него, ищцата трябвало да върне сумата по кредита
която се явява сума от 1 235.72 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при ГПР 49.65%,
годишен лихвен процент- 41.00 %. С Договора за потребителски кредит № 112438 ,
ответницата трябвало да заплати неустойка в размер на 828.00 лева, подробно описана в
Погасителния план към договора, като по този начин общото задължение по договора за
паричен заем е в размер на 2063.72 лева.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл10 от Договор за потребителски
кредит № 112438 / 29.09.2020 г., спрямо която ищцата трябва да заплати неустойка в размер
на 828.00 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията и за това били следните: Твърди ,че основният
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало
дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ,
но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал. 1 предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на добрите нрави".Твърди се
,че клаузата за неустойка в чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 112438 е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП,
тъй като сумата, която се претендирала чрез нея в размер на 828.00 лева е в размер на почти
размер на от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа
на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по
1
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. С процесната клауза по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №
112438 в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. Твърди ,че основната цел на така уговорените
клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница. Наред с това, счита че клаузата по чл. 10 от Договор за
потребителски кредит № 112438 предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК ,според
който всяка клауза в договор за потребителски кредит; имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи
посочени в чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 112438 се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като , чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, както и ,че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от
Закона за защита на потребителите. Моли съда да приеме, че клаузата на чл. 10 от Договор
за потребителски кредит № 112438 сключен между ищцата и ответната страна,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 828.00 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл.
19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност
моли да бъде прогласена.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника „М.“АД , в
който се твърди ,че липсва правен интерес от страна на ищеца за водене на такъв. Всеки
разполага с процесуалната възможност да сезира съда с искане за защита на свои лични или
имуществени права, но заявяването им чрез иск за тяхното установяване е допустимо само
при наличието на правен интерес по отношение на конкретния ответник, който със своето
поведение оспорва именно правото, чието установяване се иска. Твърди ,че не се сочели
доказателства относно това дали твърдяната за нищожна клауза е произвела действие,
респективно кредиторът да е начислил сумата и потърсил същата от кредитополучателя.
Видно от погасителния план, са формирани две суми, които длъжникът би дължал на
кредитора - съотвтени в хипотеза на начислена неустойка и такава, при която същата не е
начислена. Но този факт сам по себе си не означавал, че същата е начислена — само давала
възможност на кредитора да я начисли, при определени обстоятелства.Доколкото наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и с
оглед гореизложеното, счита предявения срещу „М.“ АД иск за недопустим, поради което
моли настоящото производство да бъде прекратено и претендира разноски.
По отношение основателността на иска: считат предявения иск за неоснователен, тъй
като относно оспорванията на ищеца във връзка с годишния процент на разходите по
договора за кредит в чл. 9 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 49.65 % и се изчислява съгласно Закона за потребителския кредит. Ищецът е
навел твърдения за наличие на нищожни уговорки поради нарушение на чл. 19 от ЗПК,
съгласно действащото законодатеслтво, единствено е уреден максималният размер на
годишният процент на разходите по сключените договори за потребителски кредит и
същият не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задлжения, определена с постановление на Министерски съвет. Доколкото в годишния
процент на разходите по процесния договор за кредит се включват всички разходи по
кредита (включително и уговорената договорна лихва), то счита, че не надвишава така
нормативно определен максимален размер. Размерът на ГПР, както е записано в чл. 9 от
договора за кредит, се изчислявал съгласно чл. 19 ал. 2 от Закона за потребителския кредит,
а именно: по формула, съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Следвало да бъде обърнато внимание, че нито
2
законът, нито съдебната практика поставят изисквания кредиторът да разписва подробно
методиката на формиране на годишния процент на разходите. Достъчно е размерът да бъде
конкретизиран и да предоставя информация на потребителя начина на формиране, както е и
в настоящия случай. Относно твърдението на ищеца, че уговорената неустойка е нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави, твърди ,че неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената й цел, за която е уговорена излиза извън рамките на присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тъй като съгласно чл. 10 от
Договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължал неустойка с обезщетителен
характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в
чл.20, ал.2 отдоговора . Същата се дължала, поради неосигуряването от страна на
кредитополучателя на обезпечение на кредита с поръчителство на едно физическо лице,
което да отговаря на поставените в общите условия изисквания. Като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
(чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговаряли предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението, тъй като
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави .Уговорената такава между двете страни била в размер,
който е изцяло бил съобразен със законовите изисквания и е изчислен съгласно условията в
договора. Освен това, договорената неустойка не водела до неравноправие на страните,
защото чрез нея кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане, без да поставя в
неравноправно положение кредитополучателя, който като страна по договора, изразила
своята воля за съгласие, се задължава да върне съответната сума. Счита ,че при положение,
че присъщ за неустойката е предварително определен в договора размер на вредите от
неизпълнение на конкретно договорно задължение, без да е необходимо те да се доказват, е
допустимо отнапред да се уговори и начин за разсроченото й плащане в случай на такова
неизпълнение. От уговорка за разсрочено плащане на неустойката не можело да се направи
извод, че страните отнапред са приели, че задължението, чието неизпълнение е скрепено с
неустоечна клауза, няма да бъде изпълнено и че поради това в действителност с тази клауза
се уговарял размер на годишната договорна лихва, който да води до надвишаване на
максимално допустимия ГПР съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК при
заобикаляне на тази разпоредба. Уговорената в чл. 10 от договора неустойка била за
неизпълнение на конкретно договорно задължение, а именно - осигуряване на достатъчно
обезпечение на задължението да върне главницата и договорната лихва. Поради което с
оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тя не се включва в ГПР по кредита и нейният
размер не води до увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка за
неустойка.
Твърди се ,че възможността за обявяване на неустойката за нищожна, поради
накърняване на добрите нрави би било допустимо единствено, ако тя е уговорена в много
голям размер /например 3 или 5 % на просрочен ден/ и да нямало краен срок за
изчислението й, което категорично не било налице в настоящия случай.
В законово установеният срок ответника е предявил насрещен иск с правно основание
чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД . С който предявява претенция срещу ищеца по първоначалния
иск да върне на ответника полученото по сключения договор за кредит, а именно 815.85
лева - непогасен остатък от главница, 49.92 лева - договорна лихва, както и законна лихва
върху главницата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди ,че от текста на депозираната искова молба ставало ясно, че ишецът не оспорвал
факта на сключване на процесния договор за кредит от 29.09.2020 год. както и усвояването
на преведената сума . Кредитополучателят В. Т. ИВ. била кандидатствала за кредит
посредством интернет страницата www.kinti.bg, на която същата е създала свой
потребителски профил. Кредиторът е изпратил електронно съобщение до
3
кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за
електронната търговия, е запознал Кредитополучателя с условията по договора и е
предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, както и Общия условия за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица от „М.“ АД. След като искането било одобрено от Кредитора, последният
изпращал електронно съобщение до кредитополучателя с Договор за потребителски кредит
№112438/29.09.2020г. и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към
съобщението файл. В съобщението било указано да въведе номера на договора в
потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди,
че се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора. Съгласно чл.29 от
Общите условия, страните били уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши“,
Кредитополучателят подписва всички страници на Договора за потребителски кредит,
заедно с Общите условия и приложенията към Договора. Последният се счита за сключен
след получаването на изявлението на Кредитополучателя за сключване на договора
/въвеждайки номера на договора в потребителския си профил на интернет страницата
www.kinti.bg/ и потвърждение от страна на „М.“ АД, на основание чл.33 от Общите
условия.На 29.09.2020 г. Кредитодателят е извършил преводно нареждане на отпуснатата
парична сума, а Кредитополучателят я е усвоил, на каса на „Изипей“, на 02.10.2020г. в
14.39ч. За погасяване на задължението, от страна на Кредитополучателя били извършени
извършени следните плащания в общ размер от 380 лева, за което представям разписки за
плащания в полза на „М.“ АД: 14.06.2021г. - 50 лв.; 27.05.2021г. - 50 лв. ;19.01.2021г.-
100лв. ;02.11. 2020г.- 180 лв. Твърди ,че доколкото кредитополучателят е преустановил
изпълнението на задълженията си по Договора, е налице е неизпълнение по смисъла на
договор за потребителски кредит №112438/29,09.2020г. изразяващо се в непогасяване на
всички дължими суми по кредита, съгласно уговорения в чл. 6 от Договора и погасителен
план към него краен срок за погасяване на кредита -29.09.2021 г.. с оглед на което
задължението на ищцата по ДОГОВОР за потребителски кредит №112438/29.09.2020г.. е
станало изискуемо на 30.09.2021 г.. поради настъпил падеж. Моли съда да има предвид, че с
извършените вноски, представляваното от ответника дружество е погасило част от
главницата , както и лихви.
Моли съдът да уважи предявеният иск и да осъдите В. Т. ИВ., ЕГН: ********** да
заплати на „М.“ АД сумата в размер на - 815.85 лева - непогасен остатък от главница, 49.92
лева - договорна лихва, както и законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, дължими на основание сключен договор за
потребителски кредит с настъпил краен срок, претендира разноски.
В условията на евентуалност е предявен иск с основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД : С който
моли да бъде осъдена В.И. да заплати на “М." АД непогасеният остатък от усвоената от
нея сума в размер на 620 лева. ведно със законна лихва върху нея. считано от дата на
предявяване на настоящия иск. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски , като уточняват, че сумата представлява разликата между
усвоената сума в размер на 1000 лева и постъпилите плащания в размер на 380 лева.
В законово установеният срок е постъпил отговор по насрещния иск , в който ищеца
по първоначалния и ответник по насрещния иск в който се твърди че исковата молба е
редовна и допустима ,но изцяло неоснователна и недоказана. Твърди ,че Договор за
потребителски кредит № 112438 / 29.09.2020 г. има белезите на такъв по смисъла на чл.9 от
ЗПК и за него е приложима общата закрила касаещо неравноправно договаряне ., както и
нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи на потребителските договори, позовава се начл.22,11 ал.1 т.10 чл.146 ал.1 от ЗЗП ,
както и на чл.19 ал.1 , чл.24 от ЗПК . Оспорва клаузата за възнаградителна лихва с
допълнителния аргумент ,че противоречала на добрите нрави , прави анализ на уговорената
в договора неустойка , т.е фактически не се касаело за дължима неустойка ,а за вземане
което се площало заедно с вноските за главница и лихва , което вземане представлявало
допълнителна печалба за кредитора освен лихвата . Моли да се отхвърли исковата
4
претенция претендира разноски .
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори ,а и от приетите по делото писмени доказателства е безспорно , че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №112438/29.09.2020г., с който „М.“
АД предоставя потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1000.00 лева
/хиляда лева/ със срок на издължаване 12 /дванадесет/ месеца. Видно от чл.3 от договора
страните са били и страни и по договор № 108414/30.07.2020г, по който М.“ АД е
предоставил на В. Т. ИВ. сумата от 500 лева , като непогасената сума по този договор е
била 142,02лева , която се погасява заедно и в деня на отпускане на кредита по настоящия
договор за потребителски кредит №112438/29.09.2020г., порди което след прихващане на
задълението сумата ,която е отпусната на ищцата е в размер на 857,98 лева , видно от
представената по делото разписка от „Изи пей“ в оригинал №0700011700083496/02.10.2020г.
В договор за потребителски кредит №112438/29.09.2020г. е уговорено фиксиран
годишен лихвен процент 41%, годишен процент на разходите 49,65% . В чл.10 от договора е
уговорена неустойка в случай ,че не се представи обезпечение при условията на чл.20 от
договора , която е в размер на 6,90лв +0,230% от усвоения размер на кредита , за първия ден
на забава и 0,230% от усвоеният размер на кредита за всеки следващ ден за който кредитът
не е обезпечен. Видно от чл.20 от договора , кредитополучателят се задължава в срок от три
работни дни от сключването му да обезпечи кредита с с поръчителство на едно физическо
лице одобрено от кредитора , което да отговаря на следните условия да има брутен
осигурителен доход 1400лв, да работи по трудов договор най-малко 6 месеца трудов стаж
при последния работодател , да няма активни позиции в Централния кредитен регистър с
просрочие 30 дни , да не е страна по кредит сключен с „М.“АД , като вземането по
настоящия договор се счита за обезпечено от сключването на договора за поръчителство.
Видно от погасителния план към договора който е със срок от 29.10.2020г. до 29.09.2021г,
като неустойката при необезпечения кредит е 69 лв на месец или общо 828 лева .
От своя страна ищцата е заплатила на ответника по договор за потребителски
кредит №112438/29.09.2020г. следните суми видно от представените разписки : на
02.11.2020г сумата от 180 лева/л.79/ , разписка № 2000000230605299/02.11.2020г ; на
19.01.2021 сумата от 100 лева /л.81/, разписка № 2000000240934739/19.01.2021г.; на
27.05.2020г. сумата от 50лева /л.82/, разписка № 2000000256430794/27.05.2021г , на
14.06.2021г сумата от 50 лева /л.80/, извлечение от банка ДСК . Тоест ищцата е заплатила
на ответника по договора общо сумата от 380 лева .
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Предявен е от ищцата иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП за сумата от 828 лева и
насрещен иск от ответника с правно основание чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД .
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите
с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор
за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
в релевантната за периода редакция, в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по
търг.дело №3026/2015г.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие
с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
5
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора
/възнаградителната лихва по договора/. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. От съдържанието на чл.10 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка е в размер на 6,90лв +0,230% от усвоения размер на кредита , за
първия ден на забава и 0,230% от усвоеният размер на кредита за всеки следващ ден за
който кредитът не е обезпечен. Общия и размер е 828 лева ,т.е около това което
потребителя следва да върне като главница, както и надвишава и договорната лихва по
кредита . Предвидено е още предварително в чл.12 от договора , че начислената неустойка
се изаплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно погасителния план
Съдът намира, че договорената клауза за неустойка изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката.
Съдът намира, че уговорената в чл. 10 от договора неустойка за неизпълнение на
задължение, свързано с обезпечаване вземането на кредитора се явява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби
/ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него,
ако няма законни основания за предпочитане. Въвеждането в договора на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение представлява поставянето на потребителя –
ответник в неравностойно положение, налагащо по – големи от допустимите по закон
неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за една от договарящите страни във
връзка с изпълнението на самия договор, но договарянето на неустойка за неизпълнение на
условия за обезпечаване на вземането на кредитора само по себе си не може да бъде
оправдано от закона, който дава достатъчно други гаранции за реализиране на вземанията на
кредитора.
6
Тази разпоредба е нищожна и поради това, че така се стига до кумулирана неустойка -
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това следва
да се подчертае, че тези вреди са само причинени и предварително предвидени от кредитора,
тъй като характера на поставеното условие за обезпечаване на вземането следва да е
налично към момента на договарянето, а не при едно бъдещо несигурно събитие, и при
отсъствието на това условие кредитът (заемът) не би бил предоставен. В случая кредиторът
не е изпълнил задължението си за предварителна оценка финансовата обезпеченост на
вземането си към момента на предоставяне на заема и поради това не може да черпи права
за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-
2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Кредиторът, поставяйки това условие, след получаването
на заема заемателят в тридневен срок да осигури на поръчител е игнорирал разпоредбата на
чл. 138, ал.1 от ЗЗД, че всъщност договорът за поръчителство е между поръчителя и
кредитора, който договор е в писмена форма. С посоченото в чл. 20 от договора за кредит ,
се иска отговорност от длъжника –ищец действия на трети лица, каквато отговорност
съгласно договора те не могат да носят. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се
предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата
в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/
клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията
за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съдът намира,
че така договорената неустойка по чл. 10 от договора по кредит е нищожна .
Предвид гореизложеното исковата претенция следва да се уважи , като съдът
приема ,че клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 112438 сключен между
ищцата и ответната страна, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 828.00 лева,
е нищожна.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД
: Видно от договора за кредит № 112438 от 29.09.2020г. ,че на ищцата и е отпусната сума от
1000лева като фактически същата следва да дължи само главницата от 1000лева и
договорната лихва , като за 12 месеца месечна вноска главница и договорна лихва е
102,98лева , което е видно от погасителния план към договора и се равнява общо за 12
месеца на сумата от 1235,76лева , от която 1000лв глвница съобразно погасителния план и
235,76 лева договорна лихва .
С насрения иск се претендира сумата от 815,85 лева главница и сумата от 49,92лева
договоран лихва .
Предвид факта ,че уговорката за неустойка е нищожна съобразно чл.76 от ЗЗД приема
,че се погасят най напред лихвите ,а след това и главницата .
Общо дълимата лихва за периода 29.10.2020г до 29.09.2021г е в размер на 235,76
лева , като се претендира част от сумата ,а именно 49,92 лева . Тоест от заплатената от
ищцата по договора общо сума от 380лева се приспадне претендираната лихва от 49,92
лева, като остатъка от сумата се равнява на 330,08 лева. Съдът приема ,че сумата от 49,92
лева претендирана договорана лихва е заплатена и следва в тази част искът да се отхвърли .
Остатъкът от 330,08 лева от заплатената сума от ищцата по договора следва да се
приспадне от дължимата главница от 1000лева , което от своя страна е 669,92 лева дължима
от ищцата главница по договора . Ищецът по насрещния иск претендира сумата от
815,85лв., като настоящия състав приема ,че задължението на ищцата е в размер на 669,92
лева главница , поради което до пълния претендиран размер от 815,85 лева искът следва да
7
се отхвърли ,а именно за сумата от 145,93 лева .
По отношение на претендираната законна лихва по чл.86 от ЗЗД врху главницата
същата следва да се уважи съобразно правилата на чл.84 от ЗЗД от датата на подаване на
насрещния иск 23.12.2021г до изплащане на задължението , като отхвърля за периода от
30.10.2020г. до подаване на иска 23.12.2021г.
По разноските : Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от
ЗА следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата
адв. Д.М. сумата от 300 лева възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на
ищцата по иска с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с
чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП , както и да му се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от насрещния иск с правно основание чл.79 вр. с чл.86 от ЗЗД в размер на
232,13лева или обща сума в размер на 532,13 лева.
Следва на осн. чл.78 ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата
от 50лв за държавна такса .
По насрещния иск на ответника съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК ответника по делото има
право на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.37 от Закона за правната помощ ,
тоест заплащането на правната помощ следва да е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В случая нормативния акт уреждащ размера на юрисконсултското възнаграждение е
Наредбата за заплащане на правната помощ . Видно от чл.25 ал.1 от НЗПП за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая
процесното дело представлява правна трудност, по делото е изготвен отговор по иска ,
подаден е насрещен иск , становище на страна , поради което съдът счита ,че правилно и
справедливо ответника по насрещния иск В.Т. И. да бъде осъдена да се заплати от ищеца
по насрещния иск юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева ,както и разноски
за държавна такса върху уважената част от иска ,а именно 77,38 лева
Така мотивиран Тетевенският районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,чл.19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП клаузата на чл.10 от Договор
за потребителски кредит №112438/29.09.2020г., в която е уговорена неустойка в случай
,че не се представи обезпечение при условията на чл.20 от договора , която е в размер на
6,90лв +0,230% от усвоения размер на кредита , за първия ден на забава и 0,230% от
усвоеният размер на кредита за всеки следващ ден за който кредитът не е обезпечен , която
е в общ размер на 828 лева , сключен между ищцата В. Т. ИВ. с ЕГН ххххххххххх с
постоянен адрес гр. Я. , обл. ххххххххххх и ответника „М.“ АД, ЕИК ххххххххххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххххххххххх представлявано от изпълнителния
директор В.С.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78 ал.1 от ГПК „М.“ АД, ЕИК ххххххххххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххххххххххх представлявано от изпълнителния директор В.С. да
заплати на В. Т. ИВ. с ЕГН ххххххххххх с постоянен адрес гр. Я. , обл. ххххххххххх сумата
от 50 лв. разноски за държавна такса .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, „М.“ АД, ЕИК
ххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. ххххххххххх представлявано от
изпълнителния директор В.С., ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Д.В. М. от А.К. Пловдив с ЕГН
**********,БУЛСТАТ **********,адрес на кантората гххххххххххх сумата от 532,13 лева
- възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на В. Т. ИВ. по гр.д. №
8
928/2021г на Р.С.Тетевен.
Банкова сметка по която могат да бъдат преведени разноските на адвокат М. по
делото ххххххххххх ххххххххххх, ххххххххххх .
ОСЪЖДА на осн. чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД В. Т. ИВ. с ЕГН ххххххххххх с
постоянен адрес гр. Я. , обл. ххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ НА „М.“ АД, ЕИК ххххххххххх,
със седалище и адрес на управление гр. ххххххххххх представлявано от изпълнителния
директор В.С.сумата от 669,92 лева дълима от ищцата главница по договор за
потребителски кредит №112438/29.09.2020г. в едно със законната лихва начиная от дата
23.12.2021г./ датата на подаване на насрещния иск до изплащане на задължението/ , като до
пълната претендираната сума от 815,85 лева отхвърля ,а именно за сумата от 145,93 лева ,
както отхвърля и за сумата от 49,92 лева договорна лихва.
ОСЪЖДА В. Т. ИВ. с ЕГН ххххххххххх с постоянен адрес гр. Я. , обл. ххххххххххх
ДА ЗАПЛАТИ НА „М.“ АД, ЕИК ххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххххххххххх представлявано от изпълнителния директор В.С. сумата от 300 лева
юрисконсултско възнаградение и сумата от 77,38 лева разноски за държавна такса по
насрената искова претенция .
Банкова сметка на ответника по делото „М.“ АД-
хххххххххххххххххххххх, ххххххххххх ,“ххххххххххх
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О.С.-Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9