О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260201
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на единадесети март
през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Симеон М.
Членове:
като
разгледа докладваното от
съдия М. дело по несъстоятелност
№ 159
по описа за 2016 година.
С
определение № 45/ 10.01.2020г. съдът е назначил за постоянен синдик Ц.М..
Постъпи молба вх.№ 260630/ 08.02.2022г.
от „Инвестбанк“ АД и „Сий резидънс“ ЕООД в качеството им на кредитори в
производството с посочено правно основание чл.657 ал.1, т. и чл.657 ал.2 от ТЗ
с искане, съдът да отстрани определения постоянен синдик поради възникнало
съмнение за неговата безпристрастност, предвид извършени негови действия, с
които уврежда интересите на кредиторите и длъжника. С молба вх.№ 261034/ 04.03.2022г.
са направени нови твърдения, както и е изразено становище по повод
постановеното определение на съда № 260133/ 11.02.2022г.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид извършените процесуални действия, представените по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното.
Постъпилата
молба действително е с правно основание чл.657 ал.2 и чл.657 ал.1, т.4 от ТЗ, след
като изискванията на чл.655 и 655а от ТЗ се отнасят за синдика по време на
цялото производство.
Препис
от постъпилата молба вх.№ 260630/ 08.02.2022г., беше връчен на на синдика за
писмено становище, каквото постъпи в срок.
В молба
вх.№ 260630/ 08.02.2022г. се твърди, че синдикът умишлено е въвел съда в
заблуждение относно извършените процесуални действия по т.д.№ 59/2019г. по
описа на ОС-Бургас и в.т.д.№ 2021001000129/2021г. (по-нататък за краткост т.д.№
129/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас), като сам е изготвил и подписал
отговор на въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение, а
едва след това е поискал разрешение за изплащане на възнаграждение за
упълномощаване на адвокатска кантора за защита интересите в производството, с
което е ощетил масата на несъстоятелността със сумата от 92 099 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Проследени са действията на Цв.М. пред
Апелативен съд – Бургас, като според жалбоподателите към момента на даденото
разрешение, пред въззивният съд е можело единствено адвокат да се яви в
насроченото съдебно заседание. Направен е извод, че синдикът недобросъвестно е
упражнил правата си по чл.658 т.15 от ТЗ. Това поставяло под въпрос и дали М.
притежава необходимата квалификация като синдик.
Цв.М.
не изпълнявал и задълженията си. Въпреки разпоредбата на чл.720 от ТЗ, че
когато се наберат достатъчно парични средства, се извършва разпределение,
синдикът не е извършил такова въпреки наличните към 19.11.2019г. 208 000
лв. Направено е тълкуване на нормите на чл.647, чл.694 от ТЗ относно правото на
„Сий резидънс“ ЕООД да се позовава на чл.657 ал.2 от ТЗ, като алтернативно се
твърди, че искането е отправено от „Инвестбанк“ АД. От друга страна, „Реди
старт“ ООД като правоприемник на „Надя 62“ ЕООД, не се легитимира като кредитор
в производството по смисъла на чл.693 от ТЗ, тъй като против него е подаден иск
с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ. Предлага се като синдик да бъде назначен
адв.Милен Козарев, който е приложил заверени съгласия по чл.655 и чл.656 ал.2
от ТЗ.
В
молба вх.№ 261034/ 04.03.2022г., „Инвестбанк“ АД счита, че на синдика не следва
да се дава право на отговор/ становище, тъй като същото било без значение, а
съдът е длъжен единствено да провери дали са налице предпоставките в закона за
освобождаването на синдика. Направен е и коментар на постановеното от съда
определение № 260133/ 11.02.2022г., с което е оставено без уважение искането на
банката, да не се одобряват направени от синдика разходи пред Апелативен съд –
Бургас и ВКС.
Постъпилото
становище от синдика вх.№ 261155/ 09.03.2022г., съдържа доводи за
неоснователност на молбата. Цв.М. счита искането по чл.657 ал.1, т.4 от ТЗ за
недопустимо, тъй като молителите не притежават повече от половината от
вземанията на кредиторите. Искането за освобождаването си на основание чл.657
ал.2 от ТЗ твърди, че е неоснователно, тъй като не са налице нито една от
изложените причини, а твърденията в молбата не почиват на фактите.
По
отношение искането с правно основание чл.657 ал.1, т.4 от ТЗ
С
такова право разполага кредитор с вземане, представляващо повече от половината
от всички вземания. Двамата молители не притежават това качество. Списъците на
приетите вземания са одобрени с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ: № 1494/
06.12.2019 г. и определение от 27.12.2019г., обявени в Търговския регистър. Вземането
на „Сий резидънс“ ООД е прието в размер от 7 892 967.14 (седем
милиона осемстотин деветдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и седем лв.
четиринадесет ст.), а на „Инвестбанк“ АД в размер на 1 061 648.28 (един
милион шестдесет и една хиляди шестстотин
четиридесет и осем лв. двадесет и осем ст.), като сборът съпоставен с общите
задължения на длъжника, е много по-малко от половината. Следователно не е
изпълнена хипотезата на чл.657 ал.1, т.4 от ТЗ и дружествата не разполагат с право
да искат освобождаване на синдика на това основание.
По
отношение искането с правно основание чл.657 ал.2 от ТЗ
Събраните
по делото писмени приложения и развоят на образуваните дела от и срещу отделни
кредитори, обосновават извода, че липсват каквито и да било доказателства за
извършени от синдика Ц.М. действия, които да изпълват състава на чл.657 ал.2 от ТЗ.
На
първо място, съдът е длъжен да предостави възможност на синдика да се защити,
след като се твърди, че е некомпетентен, няма нужната квалификация, извършва
действия в ущърб на длъжника и останалите кредитори. Това е свързано и с
тежките последици за синдика при уважаване на молбата, видно от чл.655 ал.2,
т.8 от ТЗ. Затова и възражението, че съдът изобщо не трябвало да чака становище
на синдика, не почива на законова норма. Впрочем въпреки постановеното от съда
отстраняване на назначен предходен синдик също по молба на банката и длъжника,
определението беше отменено от състав на Апелативен съд – Бургас, в което бяха
изложени и мотиви относно завишените критерии за отстраняване на синдик.
Част
от твърденията в молбите са взаимоизключващи се – от една страна се твърди, че М.
е подал възражение против въззивна жалба от „Инвестбанк“ АД по т.д.№ 59/2019г.
по описа на ОС-Бургас, за което има необходимата правна квалификация, но от
друга е юридически некомпетентен след
като е решил, че има нужда да наеме юридическа кантора с опит в подобни дела,
която да защитава интересите на останалите кредитори и длъжника по образуваното
т.д.№ 129/2020г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Кое от двете твърдения би
подкрепило твърденията на банката?
Второ,
правомощието на синдика по чл.658 ал.1, т.15 от ТЗ предполага преценка, по
какъв начин да защити интересите на длъжника и ВСИЧКИ кредитори – Цв.М. е
избрал да наеме адвокатска кантора за процесуално представителството по т.д.№
59/2019г. на ОС-Бургас и т.д.№ 129/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
за което е получил нарочно разрешение от съда на основание чл.660 ал.2 от ТЗ (напр.
определение № 261414/ 28.07.2021г. за процесуално представителство по т.д.№
129/2021г.). Извършеното проследяване на действията на синдика по цит.търговско
дело пред Апелативен съд – Бургас, не водят до извод за „упражняване на процесуални
права с цел облагодетелстване, изразено в получаване на разноски в обем и
защита, за която синдикът знаел, че няма как да бъде осъществена от
упълномощеното лице“. Справка по делото показва, че освен участие в съдебни
заседания, упълномощената адвокатска кантора е изготвила писмена защита, както
и писмено становище от един от адвокатите. Настоящият съдебен състав не счита
за приемливо и правно обосновано да гадае, какво би станало, ако делото беше
решено без участието на упълномощен адвокат в съдебно заседание и без тези
писмени становища, като едва след това да „ревизира“ вече извършени процесуални
действия от страна на синдика.
Трето, събраните
по нарочната сметка на синдика суми действително подлежат на разпределяне
съобразно чл.720 от ТЗ, но дали същите са „достатъчни“, преценява синдикът.
Предвид висящността на производствата по т.д.№ 59/2019г. и 699/2019г. все по
описа на ОС-Бургас с претенции с правно основание чл.647 и чл.694 от ТЗ за
няколко милиона, липсата на частично разпределение на сумата от 200 000
лв. вероятно е оправдано. Но същото не представлява неизпълнение на
задълженията на Цв.М. като синдик, което да изпълва нормата на чл.657 ал.2 от ТЗ.
Четвърто,
какъв е материалният интерес по заведеното т.д.№ 59/2019г. за нуждите на
настоящото производство, съдът е установил в определение № 261414/ 28.07.2021г.:
8 047 838.87 лв., изчислил е минималният размер на възнаграждението на
92 009 лв., за която и сума е дал разрешение. Сумата от 8 047 838,87
евро или 15 739 963,26 лв., всъщност е общата стойност на трите
атакувани договора – това е ясно от постановеното решение № 260030/
03.02.2021г. по цит.дело на ОС-Бургас. Банката е заявила сумата от
8 047 838.87 лв. като стойност на материалния интерес, позовавайки се
на исковата молба на „Надя 62“ ЕООД, поради което и съдът се е наложило да
изменя първоначално постановеното решение в частта за дължимите от „Инвестбанк“
АД, „ТОТЕМ-1“
ООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* и Т. К. Т.с ЕГН **********,
разноски.
В края следва да се напомни, че именно
действията на Т.Тенева като управител на „Тотем 1“ ООД доведоха до изпадането
му в несъстоятелност, предвид сключените през 2015г. договори за встъпване в
чужд дълг пред „Инвестбанк“ АД, без да е налице каквото и да е обуславящо
правоотношение между дружеството и третото задължено към банката лице, като последиците
от това са отразени и в определение на съда № 1494/ 16.12.2019г., изменено с
определение № 1565/ 27.12.2019г. относно поредността на удовлетворяване на
кредиторите, като тези по трите атакувани договора за встъпване в дълг с
вземания в общ размер на 8 047 838,87 евро са с такава по чл.722 ал.1,
т.11 от ТЗ. Самата Т.Тенева е подсъдима по НОХД № 642/2021г. по описа на
ОС-Бургас с обвинение за извършени престъпления по чл.220 ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.26 от НК относно сключените 3 бр. договори за встъпване в дълг.
„Инвестбанк“ АД е страна по образуваното т.д.№ 59/2019г. по описа на ОС-Бургас,
по което същите тези договори са обявени за недействителни по отношение на банката,
кредиторите и длъжника в настоящото производство. Това решение е потвърдено във
въззивното производство пред Апелативен съд – Бургас по повод образуваното
в.т.д.№ 2021001000129/2021г. Явно е противоречието между интересите на банката
и останалите кредитори в настоящото производство. Т.е. липсата на осигурено
надлежно процесуално представителство от страна на синдика по цит.дела, пряко
би увредило интересите на останалите кредитори и би облагодетелствало
единствено „Инвестбанк“ АД и „Сий резидънс“ ЕООД. Това налагаше в молбата да се
изложат обосновани доводи за извършени действия от страна на синдика в ущърб на
длъжника и останалите кредитори. Такива липсват. Предвид и множеството подадени
сигнали от страна на „Инвестбанк“ АД и управителката на „Тотем – 1“ ООД против
съдията-докладчик до Инспектората при ВСС, се затвърждава убеждението, че
настоящата молба цели защита единствено частните интереси на банката, без оглед
останалите кредитори и длъжника. Всичко изложено налага извода за
неоснователност на подадените молби за отстраняване на синдика Ц.М.и замяната
му с адв. Милен Козарев.
Предвид
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 260630/ 08.02.2022г. от „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********
и „Сий резидънс“ ЕООД с ЕИК ********* и молба вх.№ 261034/ 04.03.2022г. от
„Инвестбанк“ АД в качеството им на кредитори в производството с посочено правно
основание чл.657 ал.1, т. и чл.657 ал.2 от ТЗ с искане, съдът да отстрани
определения постоянен синдик Ц.М. поради възникнало съмнение за неговата
безпристрастност, предвид извършени негови действия, с които уврежда интересите
на кредиторите, като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен
срок от съобщаването.
Определението
да се впише в нарочната книга по чл.634в ал.1 от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: