№ 5584
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502673 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 33011/01.02.2024 г. от
ответника в първоинстанционното производство Й. С. Р. чрез назначения
особен представител адв. К. срещу Решение № 1335 от 24.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 17829/2022 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, в частта с
която на осн. чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК е определен
размера на издръжката. Решението се обжалва за разликата над 233,25 лева до
уважения размер от 300 лева.
Във въззивната жалба са изложени съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Посочено е, че не са
събрани данни за нуждите на детето и възможността майката да участва в
издръжката за неговите потребности. Отправя се искане към въззивния съд за
отмяна на решението в атакуваната част, като бъде определен минимален
размер на дължимата от майката издръжка.
Отправено е доказателствено искане за изискване на актуални справки
от НАП за доходите на майката и бащата на детето Д. И. Б..
1
Моли, въззивния съд да задължи въззиваемата страна да представи
доказателства за внесен депозит за особен представител за въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. Б. чрез адв. Б. е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да
бъде потвърдено. Отправено е искане за освобождаване на въззиваемия И. Б.
от заплащане на разноски за особен представител, поради липсата на
финансова възможност. Прилага декларация за материално и гражданско
състояние.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение.
С определение № 4771/01.04.2024 год. постановено по настоящото дело,
съдебния състав на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК е освободил въззиваемия Б. от
заплащането на възнаграждение за особен представител и е насрочил делото
за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ
на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
2
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в
обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото в частта относно
размера на присъдената издръжка. Наведените доводи за неправилност на
решението в посочените части са неоснователни, след съвкупната преценка
на събраните и във въззивното производство доказателства.
С Решение № 1335 от 24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 17829/2022 г.
на СРС, ГО, 84-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. И. Б., ЕГН:********** е
предоставено на нейния баща И. И. Б., при когото е посочено то да живее,
определен е режим на лични отношения на майката Й. С. Р. с детето (всяка
първа и трета седмица от месеца в събота и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа,
без приспиване. Този режим на лични отношения не се прилага единствено
през летния сезон /месеците юни, юли или август/, по време на платения
годишен отпуск на бащата. Със същото съдебно решение, майката е осъдена
да заплаща на малолетната Д. месечна издръжка в размер на 300,00 лева,
считано от 04.04.2021 год. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката и е осъдил Й. С. Р. да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 432,00 лева върху определения размер на
издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за
раждане от 12.11.2015 г. се установява, че страните са родители на роденото на
06.11.2015 г. детето Д. И. Б..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански
брак, не съжителстват заедно от 2016 г. и понастоящем детето живее при
неговия баща.
От изготвения на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите
на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ - Лозенец се
установява, че основни грижи за детето понастоящем полага неговия баща,
подпомаган от роднини по бащина линия. Посочено е, че бащата се ползва от
подкрепата и на новата си партньорка, но не живеят заедно с нея, поради
3
липсата на достатъчно място в апартамента, обитаван от бащата и детето. В
дома им се поддържат добри хигиенно - битови условия. Детето и бащата спят
на едно легло в хола на жилището, тъй като спалнята по настоящем се обитава
от бабата по бащина линия. Бащата е уведомен, че с оглед възрастта на детето,
трябва да му осигури отделно легло. Малолетната има избран личен лекар,
притежава необходимите имунизации, посещава трети клас в 22 СУ „Георги С.
Раковски“. По време на социалното проучване бащата е информирал, че
работи във фирма „М.“ ЕООД, без сключен трудов договор, а месечното му
възнаграждение е около 2000 лева. Ангажираният социален служител е
направил извод за изградена емоционална връзка между детето и неговият
баща, но такава не е била установено между детето и неговата майка.
Посочено е, че контактите с майката са епизодични, а по данни на бащата И.
Б., тя отсъства от жИ.та на неговата дъщеря. Направен е извод, че е в интерес
на малолетната Д. да получава издръжка от неотглеждащият родител.
От приетите в хода на настоящото въззивно съдебно производство справки
от Национален осигурителен институт (НОИ) и от Национална агенция по
приходите (НАП) се установява, че в периода от м.07.2023 год. до м.06.2024
год. за бащата И. И. Б. и майката Й. С. Р. няма данни за декларирани
осигурителни доходи, за данни и за регистрирани действащи трудови
договори или за подадени по чл. 50 ЗДДФЛ декларации.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира следното:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143,
ал. 2 СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работа заплата. В момента размерът на
минималната работа заплата е 933 лв. определен с ПМС № 193/12.10.2023 г.,
т.е. 1/4 от него е сумата 233,25 лв. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно, а при действащата нормативна уредба съдът не
е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
4
В конкретния случай, бащата е единствения родител, който полага грижи
за малолетната Д.. Не е без значение и обстоятелството, че детето
понастоящем е на 9 годишна възраст, обучава се в държавно училище, има
необходимост от закупуване на учебни помагала, дрехи, храна, както и други
нужди от социално-битово естество. Установено е, че основно грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговия баща И. Б.,
които не посочва високи месечни доходи предвид заетостта му и факта, че
работи без да има постоянен трудов договор. Същевременно предвид
икономическите условия, засягащи битуването на цялото население в
страната, в посока увеличаване на средствата за поддържане на едно
домакинство дори на минимално равнище, а също и за посрещане на
основните лични нужди на всеки човек, доходите на бащата Б. са крайно
недостатъчни за задоволяването на неговите нужди и тези на детето, без
помощта на другия родител.
Действително в хода на делото за майката не се установи по категоричен
и безспорен начин дали работи и какви месечни доходи реализира. Видно от
справките от НАП и НОИ е, че същата няма регистрирани трудови доходи, но
настоящият въззивен състав отчита факта, че майката е в неизвестност към
момента, не е търсила детето Д., не е проявявала инициатива за заплаща
издръжка за нуждите на детето си. Не се установява и от доказателствата по
делото, че майката е във влошено здравословно състояние, което да не й дава
възможност да реализира доходи. В тази връзка неоснователни са доводите на
особения представител на въззивника Й. Р., че последната няма възможност да
заплаща издръжка в по-висок от минимално предвидения размер на издръжка.
Същата се намира в трудоспособна възраст – към момента е на 34 години, а по
делото не са били ангажирани доказателства, майката да не притежава каквато
и да било квалификация за работа, което да се явява пречка за реализирането
на доходи.
Съгласно задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/1970
г., се приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия за жИ.т на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Когато искът е доказан
5
по основание - установено е, че малолетната Д. се нуждае от издръжка, което в
случая е безспорно, както и че родителят не е възпрепятстван да реализира
доходи - което също е категорично установено, то съдът определя размера по
своя преценка, изхождайки от всички данни за възможностите на родителите.
В съответствие с така установената практика и при положение, че майката е в
работоспособна възраст и няма данни да е препятствана да реализира доходи
поради такова тежко заболяване, което да е довело до трайна и тежка
инвалидизация или други причини, също така не се установява пасив на
имущественото й състояние, предвид произтичащото от закона изискване
съдът се ръководи главно от интересите на детето. Тук следва да се отбележи
и тълкуването, дадено в т.11 от ППВС № 5/1970 г., според което не се
освобождават от задължението за издръжката лицата, които неоправдано не
работят, макар и да са трудоспособни. Безспорно в случая е, че не са налице
данни майката да има основателни причини да не работи. Фактът, че е
безработна, не я освобождава от възможността да си търси работа, макар и
почасова и да реализира доходи, от които да подпомага издръжката на детето
си.
Определения от първия съд издръжка в размер на 300 лева, е малко над
минимално предвидения такъв, които действително би могъл да засегне
жизнения стандарт на въззивника Р., но последната е човек, в трудоспособна
възраст и според съда е в състояние да реализира доходи и да организира
приходите си така, че да осигури както препитанието си, така и да подпомогне
отглеждането на своето дете. Още повече, че е освободена от полагането на
лична грижа за него. Ангажиментът по полагането на лична грижа за детето Д.
е поет изцяло от бащата И. Б..
Съпоставяйки нуждите на детето Д., с възможностите на родителите му и
събраните в тази насока доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, тъй като действително са
направени такива в размер на 800 лв., видно от Договор № 053601 за правна
защита и съдействие, сключен на 28.02.2024 год.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1335 от 24.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 17829/2022 г. на СРС, ГО, 84-ти състав.
ОСЪЖДА Й. С. Р., ЕГН **********, адрес: гр. София, ЖК „****, да
заплати на И. И. Б., ЕГН: **********, сума в размер на 800 лв.,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7