№ 412
гр. Велико Търново, 07.11.2018г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 816/2018г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от С.Х.С. ***, чрез адв. К.А. от ВТАК,
против Заповед № ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на
Служба „Военна полиция“, с която на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242,
т. 1 от ЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
В
жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното
изпълнение на Заповед № ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба „Военна
полиция“, с която на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ
на С.С. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
В
искането за спиране са изложени доводи, че предварителното изпълнение на
обжалвания ИАА би му причинила значителна и труднопреодолима вреда, тъй като
касационното обжалване се насрочвало във ВАС за след повече от две години; в
продължение на шест месеца щели да се правят удръжки в размер на 168.16лв. от
месечното му възнаграждение или общо от около две минимални работни заплати;
съществувала възможност дисциплинарно-наказващия орган да наложи следващо по
степен наказание, което да доведе до трудно поправими вреди – невъзможност за
кариерно развитие, дисциплинарно уволнение и т. н.; ниска годишна атестация,
неравностойно и дискриминационно положение спрямо своите колеги, при
кандидатстване за заемане на каквато и да е длъжност; евентуално лишаване на С.
от ДМС /бонуси/ в края на календарната година.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна. Заповедта е връчена
на С.С. на 30.10.2018г., видно от отбелязването на гърба на същата, което прави
допустимо искането за спиране. Искането за спиране по същество е неоснователно.
Със
Заповед № ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба
„Военна полиция“ на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ
на С.С. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 250, ал. 2 от ЗОВСРБ, Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от
деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, а разпоредбата на чл. 251,
изречение последно от ЗОВСРБ гласи, че обжалването не спира
изпълнението. Специалният закон не предвижда основанията за спиране
изпълнението на тези заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на
жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 251
от ЗОВСРБ се прилага нормата на чл.
166, ал. 2, вр. ал.
4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране,
преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените
посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси.
Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства и последиците
от тях е за адресата на дисциплинарното наказание.
Следователно,
за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и
докаже както настъпването на нови обстоятелства, така и вида и вероятността за
настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали
те са значителни или трудно поправими. В случая е налице само твърдение, което
не е подкрепено с никакви доказателства.
Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл.
166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото
на защита на жалбоподателят мярка - спиране на допуснатото от закона предварително
изпълнение на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната
законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Разпоредбата на чл.
166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от
настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от
невлязъл в сила административен акт. Респ. оспорващият следва да установи, че
от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или
трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен интерес,
противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието
на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и предвид
наличните по делото доказателства, то прилагането на заповедта не създава
сочените непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да
бъде спряно. Такива данни по делото не са събрани, жалбоподателят не е
ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока. Липсата
на установено от адресата на акта конкретно ново обстоятелство е достатъчно
основание за отхвърляне на искането му за спиране на предварителното
изпълнение, поради което изложените в искането за спиране доводи за характера
на твърдените вреди не следва да се обсъждат.
За да бъде спряно по силата на закона предварителното изпълнение на
заповедта, жалбоподателят следва да противопостави свое право, което ще бъде
засегнато от процесната заповед по начин, че да доведе до причиняване за него
на значителна или трудно поправима вреда. Недопустимо е спирането на
предварителното изпълнение на заповед да бъде обусловено от предположението на
жалбоподателя, че той може да извърши евентуално нарушение на военната
дисциплина или, че предварителното изпълнение на процесната заповед би
предпоставило и при най-малко нарушение на дисциплината от негова страна, той
да понесе най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение и т.н.
Доводите за съществуването на реална възможност за нанасяне на значителни и
трудно поправими вреди, не обуславят такава възможност тъй като по своето
същество те представляват само и единствено предположения по своя характер и не
са подкрепени с доказателства по делото. В този смисъл Определение № 7453 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 4439/2016 г., V о. Неоснователни са и аргументите на
жалбоподателя за неотчитане на вероятната възможност от издаване на бъдещи
незаконосъобразни заповеди в периода на действие на предварителното изпълнение
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай на бъдещо
противоправно поведение от негова страна. Още по малко като основание за
спиране може да служи насрочването на делата за касационна проверка от ВАС за
след повече от две години, нито удръжки в размер на 168.16лв. месечно, тъй като
няма данни за размера на получаваното от него месечно възнаграждение, нито от колко
членове се състои семейството му.
По гореизложените съображения искането на С.Х.С. за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед №
ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба „Военна полиция“, следва да бъде
отхвърлено.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание, тъй като жалбата
е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, адресат на оспорения
административен акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл.
150 и чл. 151 от АПК и допустимост по чл. 159
от АПК.
Доколкото
жалбата е подадена директно до съда, то на административния орган следва да се
дадат указания за комплектуване административната преписка и прилагане на
списък на страните в производството, с оглед на задължението му по чл.
152, ал. 2 и ал.
3 АПК.
Съдът
намира, че на основание чл.
163, ал.3 АПК следва да се дадат указания на страните за изясняване на
обстоятелства от значение за делото във връзка с разпределението на
доказателствената тежест съобразно чл. 170 АПК- административния орган и лицата, за които оспореният административен акт
е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Жалбоподателят следва да установи съществуването
на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Воден от горното, и на основание чл.
166, ал. 3 от АПК,
Административен съд –Велико Търново, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Х.С. ***,
чрез адв. К.А. от ВТАК, за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на Заповед
№ ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба „Военна полиция“, с която на
основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ му е наложено
дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
КОНСТИТУИРА
на основание чл. 154, ал. 1 от АПК като ЖАЛБОПОДАТЕЛ С.Х.С. ***,
чрез адв. К.А. от ВТАК.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 154, ал. 1 от АПК като ОТВЕТНИК Директора на Служба „Военна полиция“ гр.
София.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в тридневен срок от получаване на съобщението, с
оглед на задължението му по чл.
152, ал. 2 и ал.
3 АПК да комплектува административната преписка, включително всички изрично
посочени документи в доказателственото искане в жалбата от т. 1 до т. 16 и приложи
списък на страните в производството.
УКАЗВА на ответника, на
основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че върху него лежи доказателствената тежест за
установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
НАСРОЧВА
делото, на основание чл. 157, ал. 1 от АПК, в открито съдебно заседание на 11.12.2018г. от 09.45ч., за която дата да се призоват конституираните
страни.
На ответника ведно с призовката с препис от жалбата и
приложенията към нея, да се изпрати съобщение задължението му по чл.
152, ал. 2 и ал.
3 АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: