Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка П., като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 123 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 172 от
28.12.2017 г., постановено по гр.д.№
603/2017 г. РС-Пирдоп е отхвърлил като неоснователни обективно кумулативно
предявените от ищцата П.И.П. против Детска градина „Б.“ – с. А., представлявано
от директора Г.Л., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.
3 КТ: за признаване на незаконно и
отмяна на уволнение, осъществено със Заповед № 106/03.07.2017 г. на кмета на
община Антон, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ е констатирано
прекратяване на трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на
предишната длъжност, заемана от ищцата – „Директор“ на ДГ „Б.“ – с. А.; за
присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението в
размер на 5 247 лева за времето от 03.07.2017 г. до 03.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 5247 лева до окончателното й изплащане. ДГ
„Б.“ – с. А. е осъдена да заплати на ищцата П.И.П. сумата от 87,82 лева,
представляваща невъзстановени разходи за транспорт на педагогически специалист
за периода от месец февруари 2017 г. до месец юни 2017 г. и отхвърлен иска по
чл. 219, ал. 5 от ЗУПО във вр. Наредба № 1/16.01.2017
г. на МОН до пълния предявен размер от 310, 08 лева. С постановеното решение П.И.П.
е осъдена да заплати на ДГ „Б.“ – с. А.
сумата от 1000, 00 лева разноски за адвокатска защита.Недоволна от така
постановеното решение ищцата в първоинстанционното
производство П.И.П. го обжалва в частта, в която са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено
в противоречие с материалните и процесуалните правила на закона. На първо място
счита за неправилен извода на съда, че нарушаването на реквизита на заповедта
за прекратяване на трудовия договор, а именно посочване на друг трудов договор
е техническа грешка от формално естество. Липсата на надлежно прекратяване на
договора води до липса на прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че
в случая е налице трудов спор, имащ за предмет незаконно уволнение, в следствие
на проведен конкурс за заемане на длъжността, която процедура е елемент от
фактическия състав на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. Сочи, че в
обхвата на проверката, която следва да бъде извършена, влиза и състава на
комисията, участваща в неговото провеждане и дали членовете й отговарят на
законовите изисквания за член на такава комисия. В случая се доказало незаконен
състав на комисия, което опорочавало целия конкурс. На следващо място твърди,
че протокол от 08.09.2016 г., цитиран в мотивите на първоинстанционното
решение, е издаден при нарушения на предписаната процедура по издаване, което
се потвърждавало от събраните свидетелски показания. Изводите на съда относно
провеждането на заседанието за избор на представители на ОС към ДГ „Б.“ с. А.,
не кореспондират със свидетелските показания. В хода на производството се
доказало, че въпросното събрание за избор на членове на Обществения съвет
въобще не се е провело, въпреки представения от ответника протокол от неговото
провеждане, който протокол бил оттеглен от процесуалния представител на
ответника, но взет предвид при решаването на спора. На следващо място твърди,
че съдът не взел предвид, че процедурата по избор на членове на комисия при
конкурс за заемане на длъжността „директор на детска градина“ е ясно определен
от законовите разпоредби. Присъствието на лица, които не са надлежно избрани за
членове на комисията, води до извод за незаконен състав на комисията и до
незаконосъобразност на целия конкурс.Излага съображения, че не са взети предвид
свидетелските показания на св. Тереза Стоянова, от които се доказвало наличие
на манипулация. В представената в конкурсната документация трудова
характеристика е посочен значително по-малък период на изискуемия трудов и
професионален стаж, който следва да имат кандидатите за длъжността, а именно 3
г., а съгласно чл. 213, ал. 2 от ЗПОУ стажът следва да е минимум 5 години,
което води отново до незаконосъобразност на проведената процедура по провеждане
на конкурса. По същество искането е да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивника,
чрез пълн. адв. А.,
поддържа жалбата.
Въззиваемата
ДГ „Б.“ с. А., чрез пълн. адв.
Д. в депозирания отговор, оспорва жалбата. Твърди, че конкурсната процедура е
спазена и двамата кандидати са имали равни възможности за участие и защитени
права на всеки етап от конкурса. Не се установявало каквото и да било нарушение
на императивните норми при провеждане на конкурса. Обстоятелствата относно
състава на Обществения съвет са подробно разгледани и преценени от първоинстанционния съд, като в състава на комисията са
назначени лица, които имат правоспособността, опита и заинтересоваността да се
назначи най-добрият кандидат за конкурсната длъжност. По същество моли да бъде
потвърдено изцяло решението на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание, чрез пълн.адв.Д., оспорва жалбата и
поддържа отговора.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС- Пирдоп е образувано по
предявени от П.И.П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ и чл. 219, ал. 5 от Закона за училищното и предучилищното образование /ЗУПО/
вр. Наредба № 1/16.01.2017 г. за условията и реда за
възстановяване на транспортните разходи или разходи за наем на педагогическите
специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното
образование..
Ответникът Ц. ”Б.” е депозирала отговор, в който е
оспорила предявените искове.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ са
неоснователни и недоказани.
По
отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 325, т. 8 КТ - поради постъпване на работа на работника или служителя,
който е спечелил конкурс. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с некомпетентност на определената комисия за провеждане на
конкурса, присъствието на лица, които не са надлежно избрани за членове на
комисията и липсата на надлежно прекратяване на договора.
За да е налице законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, т. 8 КТ, следва да са налице следните
предпоставки: да е проведен конкурс за обявената за заемане чрез конкурс
длъжност, който да е приключил успешно, т.е. да има кандидат, спечелил
конкурса, както и лицето, което е спечелило конкурса, да е постъпило на работа.
Последното обстоятелство налага и прекратяването на трудовото правоотношение,
възникнало от трудов договор. В производството по иска за отмяна на уволнението
съдът следва да извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на
общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане последиците от
провеждането му.
В разглеждания случай ищцата е заемала длъжността „директор“
на Детска градина „Б.“, с. А., въз основа на сключен на основание чл. 68, ал.
1, т. 4 КТ срочен трудов договор. След възникване на правоотношението е предвидено
тази длъжност да бъде заемана въз основа на конкурс - по силата на
императивната норма на чл. 217, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищно
образование /ЗУПО/, трудовият договор с директор на детска градина следва да се
сключи въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ. Следва да се посочи, че когато длъжността е
обявена за конкурсна от закон, времетраенето на трудовото правоотношение,
възникнало по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ е до сбъдване на предвиденото в закона
условие - успешно провеждане на нов конкурс и определяне на дата за встъпване в
длъжност на лицето, спечелило конкурса.
Конкурсът е бил разгласен по правилата, предвидени в
чл. 91, ал. 1, изр. 1 КТ - обстоятелство, което ищцата не оспорва. Спазена е и
процедурата по чл. 93, ал. 1 КТ по допускане на кандидатите. Членовете на
комисията, която е провела конкурса, са назначени със заповед № 92/02.06.2017
г. на кмета на община Антон и вкл. председател – адв.
Ц.Х.П.-юрист и членове: Т. Ц. С.-представител на обществения съвет на ДГ „Б.“,
Н.Н.С. - представител на обществения съвет на ДГ „Б.“, М.Н.Ф.-експерт,
професионално направление: педагогика, специалност: предучилищна педагогика,
присъдена професионална квалификация: детска учител, П.М.И.- експерт,
професионално направление: педагогика, специалност: предучилищна педагогика,
присъдена професионална квалификация: детска учител и технически секретар Т.Г.Д. Поради постъпило уведомление от Н.Н.С. /член
на комисията/, че не може да участва в заседанието, със заповед №
101/23.06.2017 г. на кмета на Община Антон, същият е заменен с резервния член Ц.С.М.–
представител на обществения съвет на ДГ „Б.“. С писмо изх. № 86-1/11.05.2017 г.
на кмета на Община Антон до Обществения съвет към ДГ „Б.“ /г-жа Ю.К.,
председател; Н.С. –член; Ц.М.-член; Т.С.-член; М.В.-член/ е направено
предложение съвета да определи представители, които да участват в провеждане на
конкурса за заемане на длъжността. Видно от протокол от 22.05.2017 г. е
проведено заседание на обществения съвет и за представители при провеждане на
конкурса за заемане на длъжността „Директор“ на ДГ „Б.“ са избрани Т.Ц.С.и Н.Н.С.,
а за резервен член – Ц.С.М. От изложеното следва, че напълно законосъобразно
кметът на Общината е включил избраните лица от обществения съвет за участие при
провеждане на конкурса, което е отразено в издадената заповед №92/02.06.2017 г.
Не е предмет на проверка, както правилно е посочил първоинстанционния
съд, как изначално е сформиран обществения съвет. Кметът на общината е изпълнил
задължението си да включи членове на обществения съвет, като няма задължение да
следи за провеждане събрание на съвета. С
участието на представители на обществения съвет е спазено изискването на чл.
217, ал. 5 ЗПУО.
Законът не поставя изисквания за ценз на членовете на
комисията - работодателят е оставен да прецени с какви умения и знания трябва
да разполагат членовете на комисията, като единствено условие е в комисията да
бъдат включени съответни специалисти - чл. 94 КТ. В комисията са били включени
такива, съобразно чл. 94, изр. 2 КТ- М.Ф. и П.И. – детски учителки, поради
което следва да се приеме, че определеният състав на конкурсната комисия е
позволявал нормалното провеждане на конкурса и адекватно оценяване на
кандидатите. Това е и достатъчно за извода, че са спазени изискванията на
закона, като съдът не може да проверява компетентността на лицата, назначени от
работодателя /в този смисъл Решение № 637 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр.дело №
883/2010 г. на ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Неоснователни са и наведените възражения, че по време
на провеждане на конкурса са участвали и други лица, които не са членове на
комисията. Действително от свидетелските показания се установява, че при
провеждане на конкурса са присъствали адв. Р.Д. ***,
но същите не са взели участие при оценяването на кандидатите.
В заповед № 56 от 23.03.2017 г. на кмета на община
Антон е посочено като изискване за заемане на длъжността не по-малко от 5
години учителски стаж по смисъла на чл.213, ал. 2 от ЗПУО, което изискване е
проверявано от комисията, поради което посоченото в длъжностната
характеристика, изискване за 3 годишен стаж, не може да обоснове
незаконосъобразност само по себе си. От друга страна в конкурса не е допуснато
да участва лице с по-малък стаж от 5 години, поради което изискването не е
нарушено. Другата кандидатка Г.Л., видно от приложената трудова книжка, има
учителски стаж много повече от 5 години. Ето защо оплакването на ищцата в тази
посока се явява неоснователно.
Относно възражението, че в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е посочен трудов договор № 73/17.10.2014 г., а на
ищцата е от 07.10.2014 г., следва да се посочи, че по категоричен начин става
ясно, че се прекратява трудовото правоотношение именно на П.И.П., заемаща
длъжността „директор“ на ДГ „Б.“ – с. А. В заповедта индивидуализацията е в
достатъчна степен извършена, поради което не може да възникне съмнение, че
волята на кмета на община Антон е била различна от изразената.
Решението на комисията по провеждане на конкурса не е
предмет на съдебна проверка, тъй като нейната преценка за професионалната
подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на
длъжността, е въпрос на целесъобразност - в този смисъл Решение № 796 от
22.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2002 г., III г. о./. Съдът не може да
сравнява кандидатите, а е властен единствено да провери дали комисията в
работата си се е ръководила от утвърдените правила, дали е осигурила равна
възможност за участие на кандидатите и дали са спазени общите изисквания в
закона.
В случая ищцата не е била лишена от възможността да
кандидатства за заемането на длъжността заедно с другата кандидатка и съответно
е била допусната до участие в конкурса. Начинът за неговото провеждане е
установен в Заповедта от 23.03.2017 г. на кмета на общината – допускане по
документи, писмен тест, интервю, което предполага лично участие на кандидата и
непосредствено общуване с членовете на комисията, за да бъде преценена
годността на всеки един от кандидатите за изпълнение на длъжността, с което
следва да се приеме, че е изпълнено изискването, установено в нормата на чл.
91, ал. 2, т. 2 КТ. Назначената комисия е работила по утвърдените правила -
видно от съставения протокол от 23.06.2017 г.
След като другата кандидатка Г.С.Л. отговаря на
изискванията за заемане на длъжността и е оценена най-високо след законно
проведена процедура, то следва да се приеме, че доводът на ищцата за
незаконност на конкурса е неоснователен.
Доказано е също така по делото, че спечелилото
конкурса лице е постъпило на работа, т.е. че фактически е започнало да
упражнява трудовите функции на процесната длъжност.
В този смисъл процесната
заповед за уволнение се явява законосъобразна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, неоснователни се явяват и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща и към неговите мотиви.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивника
П.И.П. няма право на разноски, като на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
Детска градина „Б.“ – с. А. сумата от 800 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172 от 28.12.2017 г. постановено по гр.д.№
603 по описа на РС Пирдоп за 2017 г. в частта, в която са отхвърлени като
неоснователни обективно кумулативно предявените от ищцата П.И.П. против Детска
градина „Б.“ – с. А., представлявано от директора Г. Л., искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3
КТ: за признаване на незаконно и отмяна на уволнение, осъществено със
Заповед № 106/03.07.2017 г. на кмета на община Антон, с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 8 от КТ е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение
между страните; за възстановяване на предишната длъжност, заемана от ищцата –
„Д.“ на ДГ „Б.“ – с. А.; за присъждане на обезщетение за оставане без работа в
следствие на уволнението в размер на 5 247 лева за времето от 03.07.2017
г. до 03.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5247 лева до
окончателното й изплащане.
В останалата му част, с която ДГ „Б.“ – с. А. е осъдена да заплати на
ищцата П.И.П. сумата от 87,82 лева, представляваща невъзстановени разходи за
транспорт на педагогически специалист за периода от месец февруари 2017 г. до
месец юни 2017 г. и отхвърлен иска по чл. 219, ал. 5 от ЗУПО във вр. Наредба № 1/16.01.2017 г. на МОН до пълния предявен
размер от 310, 08 лева, решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на Детска
градина ”Б.”- с.А., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата 800 /осемстотин/
лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.