Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 12.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 837 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Я.О.,
с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 84000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.04.2016 г., включващо и неимуществени вреди от ексцес – настъпили усложнения в
здравословното състояние на пострадалия.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на
23.04.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована
при ответника, в резултат на което е понесъл неимуществени вреди – болки и
страдания, като в здравословното му състояние са настъпили усложнения, които са
се проявили след приключване на наказателното производство срещу делинквента, в
което пострадалият е предявил граждански иск. Претендира законна лихва от
датата на исковата молба – 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял
твърдените вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило поради виновното и
противоправно поведение на сочения делинквент. Оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, по силата на което да бъде ангажирана
отговорността му. Оспорва да е налице ексцес, като твърди, че последиците за
здравословното състояние на пострадалия са били съобразени при определяне
размера на обезщетението от наказателния съд. Позовава се на съпричиняване. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
С влязла в сила на 17.12.2018 г. присъда от 26.06.2018
г. по н.о.х.д. № 8908/2017 г. на СРС И.В.С.е признат за виновен в това, че на 23.04.2016 г. около 19:30 ч. в с.Бистрица, при управляване на лек
автомобил „Хюндай Елантра“, с peг. № *******, по ул.Никола Крушкин - Чолака, срещу № 96, с посока на движение
от ул.Тинтява към с.Железница, е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗДвП, като се движел със скорост от 60
км/ч, при максимално разрешена такава от 50 км/ч за населено място, в резултат
на което е загубил управлението върху автомобила и е навлязъл в пътната лента
за насрещно движение, при което се е блъснал в насрещно движещия се лек
автомобил „Ландровър Дискавъри“, с peг. № ******* и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно
лице, а именно: на пътника в лек автомобил „Хюндай Елантра“, с peг. № *******– А.Я.О., ЕГН ********** - средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в открито
счупване, луксация на лява глезенна става, счупване на костите на дясната
подбедрица, като счупването на костите на дясната подбедрица - тибия и фибула е
довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок
повече от тридесет дни, а счупването и изкълчването на лява глезенна става е
довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече
от тридесет дни, и на пътника в лек автомобил „Ландровър Дискавъри“, с peг. № ******* – М.Р.Т., ЕГН **********
- средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в
счупване на носните кости причинило на пострадалата постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление
по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
По силата на чл.300 ГПК присъдата
е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и
причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата
на наказателния съд.
Видно от присъдата, подсъдимият е
осъден да заплати на А.Я.О., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното деяние,
ведно със законната лихва от 23.04.2016 г. до изплащане на сумата, като
гражданският иск е бил отхвърлен за сумата над 30000 лв. до пълния предявен
размер от 80000 лв.
С оглед конкретизиране обема на
вредите, които са били предмет на гражданския иск в наказателния процес, съдът
следва да съобрази публично достъпните на сайта на СРС мотиви към присъдата.
Наказателният съд е констатирал в мотивите по гражданския иск, че: „На пострадалото лице са нанесени увреждания, описани по-горе в настоящото
изложение, което е в резултат на виновното поведение на подсъдимия.
Пострадалият е претърпял няколко операции, бил е в няколко болници
продължително време; ходел периодично на прегледи, включително и към момента,
пиел лекарства, изпитвал е силна болка и дълго време е имал затруднение при
движение – ползвал проходилка и патерици.“ Видно от мотивите на присъдата,
от фактическа страна наказателният съд е констатирал, че на пострадалия са били
причинени: „открито счупване, луксация на
лява глезенна става, счупване на костите на дясната подбедрица, като счупването
на костите на дясната подбедрица - тибия и фибула е довело до трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от тридесет
дни, а счупването и изкълчването на лява глезенна става е довело до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.
Получил и други травми – разкъсно-контузни рани в дясна супраорбитална област,
челна област и езика. Бил в от
23.04.2016 г. до 10.05.2016 г., след това бил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ от
15.05.2016 г. до 31.05.2016 г. Постъпил в
на 13.06.2016 г. – до 01.07.2016 г. - била извършена операция – закрито
наместване на фрактура на дясна подбедрица. От 22.11.2016 г. до 01.12.2016 г.
престоял отново в, като била извършена нова операция - на лява глезенна става. Придвижвал се с помощни средства – проходилка
и патерица. Посетил и клиники по рехабилитация“. Видно от мотивите на решение по в.н.о.д № 4338/2018 г. на СГС, с което е
потвърдена изцяло присъда от 26.06.2018 г. по н.о.х.д. № 8908/2017 г. на СРС, в
частта относно гражданския иск, въззивният съд е изложил фактически
констатации, че в резултат на деянието пострадалият е претърпял „множество операции, редица неудобства, имал
е силни болки и страдания, като оздравителният процес е протекъл с усложнения“.
От
твърденията на самия ищец е видно, че в настоящото производство той претендира
обезщетение за неимуществените вреди, получени при самото произшествие, като
твърди и влошаване в здравословното състояние, пряко свързано с получените при
деликта увреждания на здравето, което е от естество да обуслови право на
обезщетение за вреди от ексцес. Мотивите на наказателния съд се изследват, за
да се извърши преценка дали в настоящото производство ще се установят вреди,
извън тези, които са били предмет на гражданския иск в наказателния процес и
които биха представлявали ексцес.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Б.Б.
въз основа на представените медицински документи и личен преглед на пострадалия
от 12.12.2018 г., се установява, че вследствие на произшествието той е получил
следните увреждания: открита фрактура и изкълчване на лявата глезенна става,
довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни (в случая около 6 месеца); фрактура на костите на дясната
подбедрица, довела до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая около 2 години); разкъсно-контузни
рани над дясната очна орбита и на предната част на езика, причинили
разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията са получени по
механизма на внезапно нанесени удари на твърди, тъпи предмети, от което е
изградено автомобилното купе. Пострадалият е получил спешна медицинска помощ в
УМБАЛ „Св.Анна“, гр.София, като поради тежкото му общо състояние е бил лекуван
в Реанимационната клиника на болницата, а след изписването му – в болницата за
палиативни грижи-гр.Бухово, в периода 15.05.2016 г.-19.05.2016 г. – в Клиниката
по вътрешни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е лекуван от бъбречна недостатъчност,
в периода 13.06.2016 г. – 01.07.2016 г. – в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Св.Анна“, гр.София по повод фрактурите на долните
крайници, където на 17.06.2016 г. е опериран – извършено е открито наместване
на счупения голям пищял на дясната подбедрица и стабилизиране на костните
фрагменти с пирон на Кюнчер; в периода 22.11.2016 г. – 01.12.2016 г. – отново в
Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св.Анна“, гр.София, където на
24.11.2016 г. е извършено нова операция на лявата глезенна става – тройна
артродеза (трайно обездвижване на глезенната и субталарната става) чрез два
кръстосани спонгиозни винта; в периода 30.06.2017 г. – 28.08.2017 г. са
проведени физиолечение и рехабилитация. Въпреки проведеното лечение, резултатът
от счупванията на кости на двете подбедрици е трайна инвалидност. Получените
рани в областта на лицето са зараснали за срок до 2 седмици; счупените кости на
дясната подбедрица, въпреки проведеното оперативно лечение с интрамедуларен
пирон, са зараснали за дълъг период от време – около 1 година; фрактурата -
луксация на лявата глезенна става е зараснала окончателно за срок до 6 месеца.
Общо оздравителният период до момента, когато пострадалият е можел
самостоятелно да се предвижва с помощни средства, е продължил около 2 години.
По време на възстановителния период пострадалият е търпял болки и страдания,
най-интензивни през първите 6 месеца след инцидента и около 2-3 месеца по време
на рехабилитацията, а извън тези периоди – периодично явяващи се болки в лява
глезенна става, за които е приемал аналгетици. През първите 2 години
пострадалият се е придвижвал с помощта на две патерици, а към момента се
придвижва с накуцваща походка с помощта на бастун. Вещото лице е констатирало,
че счупените кости на дясната подбедрица са частично зараснали с видима
остатъчна деформация, като подбедрицата е трайно извита саблевидно, което е
довело до трайно скъсяване на десния крак с 3 см. В големия пищял все още има
поставен интрамедуларен Кюнчеров пирон, но поради разцепване на големия пищял
фрактурата продължава да е в състояние на лъжлива става (псевдоартроза), като
деформацията на подбедрицата е под ъгъл от 15 градуса. Движенията на дясната
колянна става са в норма, а на дясната глезенна става са ограничени при
екстензия (разгъване) с 10 градуса. Дясното ходило е подвижно, но от пръстите
подвижен е само палецът. На лявата глезенна става е преминал мекотъканен
възпалителен процес. В момента на извършения преглед не е имало зачервяване, но
глезенната става е трайно блокирана чрез извършена артродеза с два метални
спонгиозни винтове. Движенията в тази става не са възможни. Пръстите на лявото
ходило също са без движения. Тези усложнения имат пряка причинна връзка с
претърпените увреждания от произшествието. В деня на прегледа пострадалият се е
предвижвал с бавна куцаща походка надясно и с помощта на бастун. Наред с
негативните последици от процесиите фрактури, при него има редица придружаващи
заболявания от общ характер и дегенеративни промени на гръбначния стълб, които
нямат връзка с процесното ПТП, но са били обект на изследване и оценка от ТЕЛК
при пълното освидетелстване на пострадалия на 23.03.2018 г. Налице са остатъчни
белези: среден по дължина линеен белег от 3 см на главата над дясната скулна
област, до дясната очна орбита от раната, получена при ПТП, и остатъчни линейни
белези от извършените операции – на дясната подбедрица с дължина около 9 см
непосредствено под дясното колянно капаче, откъдето е бил вкаран Кюнчеровият
пирон; линеен кожен белег с дължина 17 см от откритата фрактура на същата
подбедрица в средната й част отпред, като раната е зараснала окончателно; на
лява глезенна става два големи линейни белега 7 см и 11 см от извършената
артродеза на ставата, както и широк депигментиран белег от кожна пластика с
площ 30 кв.см, които белези според вещото лице са трайни и не е възможно
оперативното им премахване. Констатира се в СМЕ, че е необходимо да се извършат
някои коригиращи нови реконструктивни операции, които могат да подобрят
състоянието и обема на движенията на долните крайници - задължително трябва да
се извади интрамедуларният пирон от десния голям пищял, да се извърши
остеотомия на костта; да се изправи ъгълът на дясната подбедрица; да се извърши
костна пластика заради образуваната псевдоартроза, след което големият пищял да
се стабилизира с дълга метална плака и винтове. Лявата глезенна става не може
да бъде заменена с протеза и затова трябва да остане състояние, в което се
намира. Поради липса на движения на лявата глезена става, тъй като е трайно
обездвижена чрез извършената артродеза, за да подобри походката си, ищецът може
да ползва специални обувки със заоблена подметка.
За
времето след приключване на наказателното дело пред СРС – 26.06.2018 г. са
представени четири амбулаторни листа: АЛ № 004312/30.08.2018 г., АЛ №
004817/27.09.2018 г., АЛ № 006504/13.12.2018 г. и АЛ № 001128/22.02.2019 г.,
изд. от д-р Г.за извършени прегледи при ортопед, в които е посочено идентично
обективно състояние: „Състояние след
артродеза по повод луксация на лявата глезенна става. Състояние след метална
остеосинтеза по повод фрактури на дясната подбедрица. Състояние след кожна пластика
в средната част на лявата подбедрица и глезена с оток и зачервявай.. На
рентгеновото изследване - „забавена консолидация“ (забавено зарастване) на
костите на дясната подбедрица. Артродеза (обездвижване) на лявата глезенна
става. Контрактура на дясната лакътна кост. Състояние след резекция на
стилоидния израстък на дясната лакътна кост.“
По
делото е изслушана и допълнителна СМЕ, от заключението на която се установява,
че при пострадалия се наблюдават последвали усложнения, каквито обичайно не се
проявяват при този вид увреди – състоянието след артродеза (трайно
обездвижване) на лявата глезенна става по повод полученото изкълчване на
ставата, състоянието след кожна пластика в средната част на лявата
подбедрица и забавената консолидация (забавеното костно зарастване)
на костите на дясната подбедрица. В проведеното на 08.05.2019 г. о.с.з. вещото
лице е пояснило, че при ищеца усложненията са започнали още от лечението му,
т.е. от м.04.2016 г.; че обичайният възстановителен период за получените от
произшествието увреди е 6 месеца, но при ищеца той е продължил близо 2 години;
че в няколкото медицински документа, изд. от д-р Г.за контролни прегледи, не е
описано нищо ново, което да е правено и че още към м.06.2018 г. се е знаело, че
при ищеца ще възникне необходимост от реконструктивни операции.
По
искане на ищеца е разпитана свидетелката И.Т.С., която депозира показания
относно състоянието му след инцидента и по време на възстановителния период.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите, които се установяват от присъдата на наказателния съд, като
причинната връзка между вредите и произшествието се потвърждава от заключението
на СМЕ и ангажираните гласни доказателства.
При съпоставка между мотивите на
присъдата и заключението на СМЕ в настоящото производство се установи, че
настъпилите при самото ПТП увреди, които са заявени в настоящото производство,
са били предмет и на гражданския иск в наказателния процес. Що се отнася до
заявения в настоящото производство ексцес, такъв не се установи да е налице. Съдът не кредитира заключението на допълнителната
СМЕ в частта, с която усложненията в лечението на пострадалия са били
квалифицирани като „ексец“, тъй като дали дадена увреда има характера на ексцес
е въпрос на правна преценка. От мотивите на присъдата и тези на въззивния съд,
който я е потвърдил изцяло, се установява, че усложненията в здравословното
състояние на пострадалия, които са били налице още към м.06.2018 г., са били
съобразени при определяне размера на обезщетението от наказателния съд. След
посочената дата не се констатира да са настъпили нови усложнения, като
необходимостта от реконструктивни операции е била известна още към посочения
момент. По изложените съображения на обезвреда подлежат същите вреди, които са
били предмет на иска срещу прекия причинител. Разкъсно-контузните рани над
дясната очна орбита и на предната част на езика, доколкото не представляват
средна телесна повреда и не съставомерни, не са посочени в диспозитива на
присъдата, но са били предмет на гражданския иск и са обсъдени от наказателния
съд.
Неоснователно
е възражението на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение.
В представения констативен протокол № 348 от 23.04.2016 г. (л.101), който като
официален документ се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприето от длъжностното лице факти, е
удостоверено, че за процесния лек автомобил „Хюндай Елантра“, с peг. № *******
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З.Б.И.
АД, полица № BG/02/116000267076/12.01.2016
г., валидна до 11.01.2017 г.
При определяне
размера на обезщетението съдът намира следното:
В
настоящото производство не се твърди, нито до приключване на устните състезания
са ангажирани доказателства ищецът да е получил плащане от прекия причинител на
вредата на присъденото обезщетение по предявения граждански иск в наказателния
процес. След като пострадалият не е получил плащане от прекия причинител, то
настоящият иск следва да се уважи, но съдът е ограничен от размера, приет от
наказателния съд по предявения иск по чл.45 ЗЗД по арг. от т.1 на ТР № 1/2014
г. на ОСТК на ВКС, а именно – сумата от 30000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. Изводът за наличието на съпричиняване не може да
почива на предположения. Обезщетението се намалява по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД
след проведено пълно и главно доказване от страна на ответника, че пострадалият
е осъществил поведение, с което обективно е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Такова доказване в случая не е проведено. В мотивите към
присъдата се съдържат фактическите констатации на наказателния съд, че след
като пострадалият и делинквента са употребили заедно алкохол, са се качили в процесния
автомобил, но те не биха могли да послужат при формиране фактическите и правни
изводи на съда в настоящото производство, а от страна на ответника не са
ангажирани доказателства други доказателства за сочените обстоятелства, поради
което възражението за съпричиняване е неоснователно.
По изложените съображения искът следва да се уважи до сумата от 30000
лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 84000 лв.
Върху
така определеното обезщетение се дължи законна лихва от датата на исковата
молба – 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
На
ответника следва да се присъди съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1960,71 лв. адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита от 19.04.2018 г. (л.78), определено при условията на
чл.78, ал.5 във връзка със своевременно релевираното възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно с оглед липсата на съществена фактическата и
правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания по
делото и обема на осъществената защита, като размерът е съобразен с предвидения
минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 1200 лв. – държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на А.Я.О., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от произшествие, осъществено на 23.04.2016
г., заедно със законната лихва от 10.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 84000
лв.
ОСЪЖДА А.Я.О., ЕГН **********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
1960,71 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1200
лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: