Решение по дело №2855/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 22
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20195530202855
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е

 

                   10.01.2020 година        град Стара Загора

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На шести декември                   Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 2855 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, съобрази:

 

     Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 19-1228-002038 от 12.09.2019 год., издадено началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018 год.

     Жалбоподателят А.К.К. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

     Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение), серия GA, № 11629 от 24.08.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (”Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.”) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон (”На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества), изразяващо се в това, че на 24.08.2019 год. в 15:10 часа в град Стара Загора по ул.”Августа Траяна” срещу № 11 в посока изток управлявал лек автомобил марка ”БМВ”, с рег.№ СТ 0284 ВХ, негова собственост, с концентрация на алкохол 0,62 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер “Алкотест 7510” с фабр.№ ARDN-0063 – проба № 00615, като изрично е посочено още, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване № 0010870 и връчени 7 броя холограмни стикери. При извършената ПХЕ № 244/04.09.19 год. е установено съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба 0,53 промила.

Изложените в НП факти и обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя К.И.К. и свидетеля по акта П.Т.А., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на представените с преписката разпечатка от техническото средство за резултата от процесната проба, извършена с него – л.10 от делото, издадения на жалбоподателя талон за медицинско изследване – л.9 от делото и докладна записка – л.17 от делото.

     Установяването на употребата на алкохол от водачите на МПС, в частност – концентрацията на алкохол, е нормативно определено в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.6, ал.3 от тази наредба в случаите на ал.1 (при установена с техническо средство концентрация на алкохол) лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство и ако не ги приеме, се извършва допълнителна проверка по някой от посочените от него измежду способите, изрично визирани в ал.4 на същия член във връзка с чл.3, ал.2 – доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване.  Следователно: именно защото техническите средства за установяване употребата на алкохол могат да дадат отклонения, т. е. показанията им да не отразяват точната концентрация на алкохол, на водачите е предоставена възможност да оспорват техните показания, но само по предвидения за това ред, в противен случай – ако не се възползват от тази възможност или пък оспорят показанията на техническото средство, но не изберат някой от нормативно определените начини за извършване на допълнителна проверка, се приемат показанията, отчетени от техническото средство, независимо от възможността тези показания да не отразяват точната концентрация на алкохол с оглед на допустимата според техническите им характеристики грешка: вж. чл.6, ал.4, изречение второ от цитираната Наредба. В случая в издадения му талон за изследване (л.9 от делото) жалбоподателят собственоръчно е написал, че не приема показанията на техническото средство, с което е бил тестван за употреба на алкохол, и се е подписал.

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лева. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила, но не и по-малко.

От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл.174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Основен принцип в административно-наказателния процес е, че отговорността на виновните лица се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни нарушения. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Именно това е цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На основание нейния чл.27, ал.3, жалбоподателят е поискал на 12.09.2019 год. преди връчване на наказателното постановление /30.09.2019 год./ за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, преди да е изтекъл срокът по чл.26, ал.4 от същата наредба, като от разпоредба на чл.22, ал.2 на Наредба № 1 от 19.07.2017г. се установява, че изследванията за установяване употребата на алкохол се извършват двукратно, а резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до втория знак след десетичната запетая включително) не трябва да се различават с повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда - с до 10 % от стойността, като при по-голяма разлика изследването се повтаря.

В случая, видно от протокола от извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертиза от 04.10.2019 год. (л.21-22 от делото) се установява, че резултатът от извършеното повторно химическо изследване е на стойност ненадвишаваща 0,5 промила, поради което и не може да обоснове квалификация по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че след като законодателят е допуснал провеждането на контролно изследване по чл.27, ал.3 от наредбата, то не може да не бъдат зачитани резултатите от него, а да бъде взет предвид получения резултат от първото изследване. Именно в това се състои смисъла на понятието контрол – да се извърши проверка и съответна корекция на първото изследване. В случая не е налице и хипотезата на чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., според която при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл.22, ал.2, органът по производството възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. Разликата между двете изследвания е дори по-малка от тази по чл.22, ал.2 от наредбата, като обстоятелството, че резултатът от второто изследване не води на приложимост на санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, не може да бъде мотив той да не бъде зачитан. Поради изложеното в случая не е налице безсъмнена доказаност на нарушението на жалбоподателя по смисъла на чл.174 от ЗДвП, поради което издаденото при подобно съмнение наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

     ОТМЕНЯВА НП (наказателно постановление) № 19-1228-002038 от 12.09.2019 год., издадено началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018 год.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: