РЕШЕНИЕ
№
град Плевен, 15.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА
ИВАНОВА |
при секретар Цветанка Дачева
и с участието на прокурор Иво Радев изслуша
докладваното от съдия-докладчика Даниела Дилова по касационно административно
дело № 123/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 260015/18.12.2020г. постановено по НАХД
№ 157/2020г. РС Никопол е отменил Наказателно
постановление № 19-**********/18.05.2020 год. на Началника на РУ Никопол, с
което на И.З.И. ***, с ЕГН: **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1, от ЗДвП, като незаконосъобразно.Със същото решение съдът е потвърдил на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 19-********** от
18.05.2020 год. издадено от Началника на РУ – Никопол към ОДМВР- Плевен, с
което на И.З.И. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.147, ла.1 от ЗДвП и на осн. Чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Срещу решението,
в частта в която е потвърдено наказателното постановление е постъпила касационна жалба от ОД на МВР
Плевен, в която се твърди че обжалваното решение е незаконосъобразно,неправилно
и необосновано. Твърди се, че наказаното лице два месеца е управлявало
нерегистрирания по установения ред тежкотоварен автомобил. Излага, че
изпълнявайки трудовите си задължения като водач на въпросното МПС е следвало да
бъде запознат и да разполага с всички документи на товарния автомобил с оглед
представянето им пред органите на полицията при извършването на проверка.Сочи,
че административнонаказващия орган е преценил, че не е налице маловажен случай
и наложеното наказание е към минимума
предвиден в закона.Моли съда да отмени решението на РС Никопол в обжалваната
част.
В съдебно заседание касаторът –ОД на МВР Плевен, редовно
призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен , дава
заключение, че касационната жалба е основателна, решението е постановено при
непълнота на доказателствата и следва да бъде отменено.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.Касационното
оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е
процесуално допустимо.
В конкретния случай с касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие на
материалния закон.
Касационният състав намира решението на първостепенния
съд за правилно като краен резултат, но не по
изложените в него съображения.
В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена
възприетата от РС Никопол фактическата обстановка, съобразно която на 31.08.2019г., в12,00 часа, в с.Асеново, на ул.“Трети март“ до номер 36 ,
св.Е. и Б., спрели за проверка, товарен автомобил „*****“ с
рег. N *****, собственост на „Н.“ ООД, управляван от жалбоподателят И.З.И.. От
извършената проверка се установило, че МПС едната регистрационна табела /
пластмасова с номер ***** / не отговаряла на
българския държавен стандарт,установено било, че жалбоподателят И., не
представил МПС на годишен технически преглед и не представил контролен талон
към свидетелството за управление на МПС. Въз основа на тези констатации бил
съставен АУАН. По случая било образувано ДП 131/2019г., което било прекратено,
поради неосъществен състав на чл.345, ал.1 от НК, тъй като И. не е знаел, че
управляваното от него МПС с поставена регистрационна табела и същата не е била
издадена от съответните органи, т.е. липсва вина за извършеното. На
18.05.2020г., въз основа на АУАН, наказващият орган издал оспореното НП.
Установената по делото фактическа обстановка
кореспондира със събраните в хода на съдебното производство доказателства.По
делото е установено, че управляваният от И. автомобил е бил оборудван с регистрационни
табели. Съдът е приел, че административнонаказващия орган не е ангажирал
доказателства от които да се направи извода, че към датата на проверката
жалбоподателят е бил наясно че едната регистрационна табела / пластмасова с
номер *****/ не отговаря на българския държавен стандарт и не е издадена от
съответните органи. Приел е, че
нарушението не е осъществено от субективна страна и
административнонаказателната отговорност не следва да бъде ангажирана.
Законът за движение по пътищата императивно
установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само
моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определени затова места. Редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна по делото по категоричен начин се установява, че на
посочените в наказателното постановление време и място – на 31.08.2019 г. в
12.00 часа в с.Асеново жалбоподателят И. е управлявал,
товарен автомобил „*****“ с рег. N *****, собственост на „Н.“ ООД, управляван
от жалбоподателят,. От извършената проверка се установило, че МПС едната
регистрационна табела / пластмасова с номер ***** / не отговаряла на българския държавен стандарт. Следователно И.
бил водач на МПС по смисъла на § 6, т.
25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във
вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП
отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното
средство.По делото не се оспорва, поради което съдът приема за доказано, че
управляваният от И. товарен автомобил не
е бил с табела, която отговаря на БДС. С разпоредбата на § 2, т. 4 от
допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация,
което представлява административно разрешение за превозното средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално и с факта на привеждането
в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на моторното превозно
средство, което не разполага със съответните табели, които отговарят на
изискванията, нарушението е било довършено от обективна страна Законодателят е
предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. Процесуалния
представител на жалбоподателят е направил възражение, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до неговата
незаконосъобразност, тъй като счита че
на осн. чл. 33 ал.2 и чл. 36 ал.2 от ЗАНН административнонаказателното
производство е следвало да бъде прекратено тъй като по делото са представени
доказателства, че преписката е изпратена по компетентност на РП Никопол поради
наличие на с данни за извършване на престъпление. Твърди, че след като
преписката е прекратена то това е следвало да намери отражение в издаденото
наказателно постановление.
Съдът намира, че това възражение на жалбоподателя е
основателно.
Анализът на така установената фактическа обстановка
показва, че административнонаказателното производство против И.З.И. е започнало със съставянето на АУАН на
31.08.2019 год., като впоследствие преписката е била изпратена на прокурора, но
без образуваното административнонаказателно производство да бъде прекратено. С
оглед на това и поради липсата на нарочен акт за прекратяване на
административнонаказателното производство, за административнонаказващия орган
не е отпаднало задължението за съставяне на наказателно постановление в
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира, че наказателното постановление
би било законосъобразно, само ако административнонаказващия орган бе изпълнил
императивното си задължение да прекрати административнонаказателното
производство по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а в последствие, въз основа на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, да състави
наказателно постановление по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното
постановление би било законосъобразно и дори ако административнонаказателното
производство не бе прекратено (какъвто е случая), но НП е издадено в 6-месечния
срок от съставянето на АУАН. В този случай 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, би започнал да тече от датата на получаване на прокурорския акт и на 18.05.2020
нямаше да е изтекъл. Неспазването на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която
е императивна представлява съществено нарушение процесуалните правила, което е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно.
С оглед посочените по-горе съображения съдът намира,
че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Решението на РС Никопол в обжалваната част
е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК
Административен съд – Плевен, II касационен състав:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260015 от 18.12.2020 година на Районен съд – Никопол, постановено по
НАХД № 157 по описа на Районен съд Никопол за 2020 година, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.