№ 364
гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110200774 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. В. М. с ЕГН **********, от *****, против
наказателно постановление № 22-1275-001386 от 30.09.2022 год., издадено от
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново, с което за
извършено от М. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 400.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца. В жалбата
си М. сочи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
НП, както и излага твърдения, че не е извършил описаното в НП нарушение,
тъй като към момента на нарушението автомобила не е бил в негово владение.
Моли пълната отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се явява
лично и с адв. Д. Д. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Д. поддържа
изцяло жалбата, като прави доказателствено искане за допускане до разпит на
две лице в качеството на свидетели. Съдът уважи това искане и разпита
1
водените свидетели А.С.Б. и И.С.И.. По същество процесуалния представител
на жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че
жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че собствения му автомобил е
със служебно прекратена регистрация, както и че към момента на извършване
на нарушението автомобила не е бил управляван от него и не е бил в негово
владение. Претендира разноски
Въззиваемата страна Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико
Търново, редовно призована, не се явява, не се представлява и не заема
становище. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли
размера им да бъде намален.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 19.01.2022 г. в 22:33 ч. в община Велико Търново, на ПП І-4, км.
133+490 в посока към гр. Варна, с техническо средство № 1062569А01080078
е било засечено управление на лек автомобил "Ауди А6 2,5 ТДИ" с рег. №
***** с превишена скорост, което е нарушение по чл. 21 от ЗДвП. Във връзка
със същото, на собственикът по документи на автомобила - жалбоподателя С.
В. М. с ЕГН **********, от *****, бил издаден ЕФ серия К № 5798770, който
му бил връчен лично на 02.05.2022 година.
По случая била образувана и прокурорска преписка № 5175/2022 год. по
описа на ВТРП. С постановление от 17.08.2022 год. ВТРП е отказала да
образува досъдебно производство, като е било прието, че не може да се
установи безспорно дали собственика на автомобила С. М. е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което
липсват доказателства за субективна страна, както и не е установено кой е
управлявал автомобила към момента на констатираното нарушение на
19.01.2022 година. Това постановление е изпратено на Началника на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за сведение и преценка осъществено ли е
административно нарушение, доколкото следва по реда на чл. 188 и
следващите от ЗДвП да се установи кой е управлявал автомобила.
Въз основа на горното, на 30.09.2022 год. Началника на Сектор „ПП“
при ОД на МВР - В. Търново, без да е извършил каквато и да е допълнителна
проверка, е издал процесното НП № 22-1275-001386, с което за извършено от
2
М. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 400.00 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца. НП е било връчено лично на М.
на 05.05.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
водените от процесуалния представител на жалбоподателя лица - А.С.Б. и
И.С.И.. Свидетелката Б. заявява пред съда, че от девет години живее на
семейни начала със С. М., като през 2021 г. закупили лек автомобил - марка
„Ауди“, модел „А6“, дизел, с регистрационен № *****. Твърди, че
впоследствие решили да продадат автомобила, тъй като бил спрян от
движение и решили да го продадат за части. Заявява, че продали автомобила
на 03.01.2022 год. в автоморга в гр. София за сумата от 650 лева, като колата
закарали до там с пътна помощ. Заявява, че са се уговорили със собственикът
на автоморгата, че ще им върне регистрационните номера на автомобила, но
той така и не ги е върнал и до момента. Заявява категорично, че след като са
получили със М. парите на 03.01.2022 г., са оставили автомобила в
автоморгата и са си тръгнали, като повече не са виждали този автомобил и не
знаят какво е станало с него.
Свидетелят И.С.И. заявява в показанията си пред съда, че притежава
работилница за ремонт и разкомплектоване на автомобили, която се намира в
град София, квартал „Младост 3“. Твърди, че в началото на месец януари, 2-3
януари 2022 г., негов колега с пътна помощ бил натоварил лек автомобил -
марка „Ауди“, модел „А6“, комби, тъмно синьо на цвят, за да го кара за
скрап, като шофьорът на пътната помощ му се обадил да го пита дали има
интерес да вземе автомобила за части. Свидетелят заявява, че е проявил
интерес, като въпросния автомобил бил докаран в работилницата му с пътна
помощ, като там били и собствениците – млад мъж и жена, които се
съгласили да му оставят автомобила, за да го разкомплектова на части и така
да се продаде. Разбрали са се за цена, като свидетелят им платил сумата от
600 лева, след което те са си тръгнали.Твърди, че собственикът на автомобила
му заявил, че колата е свалена от отчет, но номерата биха на автомобила, като
му предал ключовете и малкият талон за евентуална проверка. Свидетелят
твърди, че след това пуснал автомобила за продажба, като се обадил човек от
3
Варна, който заявил, че иска да я купи, ако е цяла. Свидетелят му заявил, че
колата не може да се кара, тъй като е снета от отчет, но човека заявил, че няма
проблем. По късно този човек, с имена С.Ш. дошъл до град София, платил
автомобила на И., който му я е предал с ключовете и талона, без да оформят
документи, като Ш. заявил на И., че щял да закара автомобила до паркинг и
от там до град Варна с пътна помощ, като след няколко дни ще върне
регистрационните номера на автомобила. Въпреки тази уговорка Ш. не
върнал номерата и документите на автомобила на И..
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен
начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден и
час (19.01.2022 год. в 22.33 ч.) процесния автомобил „Ауди А6 2,5 ТДИ“ с
рег. № ***** не е бил във владението на жалбоподателя С. В. М.. Това
обстоятелство е установено по безспорен начин както от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, така и от материалите
по прокурорска преписка № 5175/2022 год., приета и приложена като
доказателство по делото. Предвид това няма как жалбоподателя М. да е
извършил описаното в НП нарушение, а именно на 19.01.2022 год. в 22.33 ч.
да е осъществил от обективна страна нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В процесното НП като нарушена е посочена именно тази разпоредба, като е
описано, че нарушението, което е извършил М. е „Управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред“. Именно за такова нарушение е ангажирана
и административно-наказателната му отговорност, като М. е санкциониран на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба гласи: „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.“.
Както бе посочено, по делото се установи безспорно, че към 19.01.2022
год. процесния автомобил с рег. № ***** (който действително към този
момент е бил със служебно прекратена регистрация), не е бил във владението
на жалбоподателя С. М. и е невъзможно той към този момент да го е
4
управлявал, съответно няма как да е извършил описаното нарушение, за което
е санкциониран. От извършените действия по прокурорска преписка №
5175/2022 год., както и от постановлението на ВТРП с което е отказано да се
образува досъдебно производство, е видно, че не е установен водача на
автомобила към въпросната дата и час.
Прокурора е изпратил материалите по преписката на Началника на
Сектор „ПП“ за преценка дали е осъществено административно нарушение,
доколкото следва по реда на чл. 188 и следващите от ЗДвП да се установи кой
е управлявал процесното МПС, както и да се извърши преценка за извършено
административно нарушение във връзка с нерегистрирането на МПС в
указания от закона срок. Наказващия орган обаче не е извършил никаква
допълнителна проверка, като няма никакви извършени действия по
установяване на водача на автомобила към момента на нарушението (напр. по
реда на чл. 188 и следващите от ЗДвП или по друг начин), а директно е издал
процесното НП, с което е санкционирал С. М. затова, че на 19.01.2022 год. е
управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. Следователно за
налагане на административно наказание, наказващия орган следва да
установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той
деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение или в случая въз основа на
събраните доказателства по прокурорската преписка, тъй като НП е издадено
на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
5
В случая, обаче, от установените факти, се установява по безспорен
начин, че няма как С. М. да е извършил описаното нарушение, тъй като на
19.01.2022 год. процесния автомобил не е бил в негово владение.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, което не се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в минималния размер предвиден
за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на
400.00 (четиристотин) лева.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1275-001386 от 30.09.2022
год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново, с
което за извършено от С. В. М. с ЕГН **********, от ***** административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175,
6
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 400.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 9 (девет) месеца – като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на С.
В. М. с ЕГН **********, от *****, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща направени от него разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7